Направи дарение на училище!

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

1.Въведение в темата и структура на изложението

Разбери повече за БГ Наука:

***

1.1.Темата за културните, етическите и ценностни проблеми на биомедицинските изследвания върху живи същества, различни от човека, както и темата за базови права на животните, биха могли да бъдат разгледани през една по-антропологическа перспектива. Тя би била удачна, доколкото антропологията се фокусира върху човешкото преживяване, човешките културни възприятия.  Т.е. може да се мисли, че възходът на етиката на биомедицинските изследвания и бума на етически изследвания и кампании, фокусирани върху права на животните, е плод на променена човешка перспектива, която от своя страна е резултат на променени представи, виждания и ценностни ориентири.

1.2.Също така следва да се държи сметка за процесите, чрез които социално и правно се признава определена (ограничена) правосубектност или определен набор от фундаментални права и/или правни гаранции за минимални стандарти при опитите върху животни. Моралните и етични въпроси, повдигнати около извършването на експерименти върху животни, са част от задълбочен дебат около правата на животните и етическите дискусии около използването им за експерименти, който постига значително развитие през XX век. 

2.Преглед на етически дискусии и интерпретации по темата 

2.1. Няколко терминологични пояснения:

Под тестване върху животни, експерименти с животни или медицински изследвания върху животни, вивисекция, както и in vivo тестване, разбираме използване на животни в експерименти/изследвания. Т.е. в текста посочените ще бъдат разбирани като синонимни понятия. Експериментите могат да бъдат различни – от чисто изследване, фокусиращо се върху развитието на фундаментални познания за организма, до приложните изследвания, които могат да се фокусират върху въпроси от практическо значение.

Интересно е да се обърне внимание, че например в енциклопедия Британка терминът „вивисекция“ се предпочита „от хора, които се противопоставят на подобна дейност“. Т.е. думата има изявен отрицателен оттенък, предполагащ изтезания, страдания и смърт.

2.2. Дебати и развитие на етическите възгледи, касаещи етиката изпитвания върху животните и необходимостта от предоставяне на права, свързани с употребата на животни от хората в медицината и изобщо;

С увеличаването на броя на експериментите върху животни, нараства и критиката и противоречията. Ранните възражения срещу изпитванията върху животни се основават на това, че животните са по-нисши от хората и толкова различни, че резултатите от изследвания върху животни не могат да бъдат приложени върху хората.

Виждането, че животните имат морални права (права на животните ) е философска позиция, предложена от Том Ригън, защитник на теорията на правата на животните, защитава възгледа, че животните са същества с вярвания и желания и като такива са „субекти на живота“ с морална стойност и следователно морални права.

За разлика от тях аболиционисткия възглед за правата на животните счита, че няма морална обосновка за каквито и да било вредни изследвания върху животни, които не са в полза на отделното животно. 

Бърнард Ролин твърди, че ползите за хората не могат да надвишават страданието на животните и че хората нямат морално право да използват животно по начини, които не са в полза на съответното животно. 

Доналд Уотсън заявява, че вивисекцията и експериментите с животни „е може би най-жестоката от всички атаки на човека върху останалата част от Сътворението.“ 

Друга важна позиция е тази на философа Питър Сингър, който твърди, че няма основания да се включва видът на съществото в съображенията за това дали страданието им (на животните) е важно с оглед морала.  Страданията на всички видове животни са несъвместими с морала. 

Постепенно се налагат принципите на т.нар. Трите Rs (Replacement, Reduction and Refinement)

(Replacement) Замяна, която се отнася до предпочитаното използване на неживотински методи пред животински, когато е възможно да се постигнат същите научни цели. 

(Reduction) Намаляване, което се отнася до методи, които позволяват на изследователите да получат сравними нива на информация от по-малко животни или да получат повече информация от същия брой животни.

(Refinement) Прецизиране, което се отнася до методи, които облекчават или свеждат до минимум потенциалната болка, страдание или стрес и подобряват хуманното отношение към животните. 

3R имат по-широк обхват от просто насърчаване на алтернативи на изпитванията върху животни, имат за цел да подобрят хуманното отношение към животните и научното качество, когато използването на животни не може да бъде избегнато. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 161 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!