Направи дарение на училище!

Автор: Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Въведение в темата и структура на изложението

Разбери повече за БГ Наука:

***

1.1.Темата за културните, етическите и ценностни проблеми на биомедицинските изследвания върху живи същества, различни от човека, както и темата за базови права на животните, биха могли да бъдат разгледани през една по-антропологическа перспектива. Тази перспектива би била удачна, доколкото антропологията се фокусира върху човешкото преживяване. Чрез методите на антропологията се разкриват човешките културни възприятия, които са в основата на начина, по който именно мислим етическите проблеми на биомедицинските изследвания. 

Т.е. може да се мисли, че възходът на етиката на биомедицинските изследвания и бума на етически изследвания и кампании, фокусирани върху права на животните и върху етиката на биомедицински изследвания върху живи същества, различни от човека, е плод на променена човешка перспектива, която от своя страна е резултат на променени представи, виждания и ценностни ориентири.

1.2.Също така следва да се държи сметка за процесите, чрез които социално и правно се признава определена (ограничена) правосубектност или определен набор от фундаментални права и/или правни гаранции за минимални стандарти при опитите върху животни, като същите се различават в различните култури.

Т.е. културна рефлексия като подход на медицинската антропология ще държи сметка и за въздействието на социални, екологични и биологични фактори върху разбиранията за медицинска етика в индивидуален и в общностен план, отчитайки културно-исторически условия, оформящи медицинските практики и политики, развитието на медицинските и културните морални и етични норми; 

Моралните и етични въпроси, повдигнати около извършването на експерименти върху животни са част от задълбочен дебат около правата на животните и етическите дискусии около използването им за експерименти, който постига значително развитие през 20-ти век. 

• Структура на изложението и подход към темата:

• Преглед на актуални етически дискусии и интерпретации по темата;
• Преглед на казуси;

(случаят с кафявото куче в Англия; отровни газове и експеримент с маймуни, 2014; 1926 г. опити в СССР; делата на Стивън Уайз и случаят на Somerset vs. Stewart; Елън Мъск/Neuralink и експеримент с маймуни, 2022;) 

• Базов преглед на правната уредба;

Защо е избрана тази структура

Разглеждането на въпроса чрез изследване на емблематични казуси, дава информация за промяната на културния контекст и самите казуси са ключови, забележителни като маркери на промяната в ценностите, нагласите и правната уредба. Представянето чрез емблематични казуси също така дава поглед и към държавните политики, концепции, институции в областта на медицината и  етиката, социалните и политически контексти на клинични експерименти и изпитания и разрешаването и развитието на поставените в практиката етични въпроси.

Прегледът на етическите дискусии и интерпретации е философски или по-скоро философско-антропологически подход, който дава познание за достигането на ново ниво в етиката и в контекста на набиращите популярност научни и обществени проекти и дискусии, касаещи правната персонификация и права на живи същества, различни от хора (Legal Personhood and the Nonhuman Rights Projects);

Прегледът на основните насоки на развитие на правната уредба е юридически подход, интерпретиращ въпроса като част от правно-етична сфера, която се нуждае от адекватна на ценностните разбирания  правна уредба;

• Преглед на етически дискусии и интерпретации по темата и 

История на изпитванията върху животни

2.1. Няколко терминологични пояснения:

Под тестване върху животни, експерименти с животни или медицински изследвания върху животни, вивисекция, както и in vivo тестване разбираме използване на животни в експерименти/изследвания. Т.е. в текста посочените ще бъдат разбирани като синонимни понятия за целите на настоящия анализ.

Експериментите могат да бъдат различни – от чисто изследване, фокусиращо се върху развитието на фундаментални познания за организма, до приложните изследвания, които могат да се фокусират върху въпроси от практическо значение – напр. изследвания с оглед тестване на експериментални лекарства, развъждане, отбранителни изследвания и токсикология, тестване на козметика.

Изхождаме от разбирането, че тестове върху животни, експерименти с животни, изследвания върху животни, in vivo тестване и вивисекция имат сходни значения.

Буквално „вивисекция“ означава „секциониране/разрязване на живо“ на животно и в исторически план се отнася само до експерименти, които включват дисекция на живи животни. Терминът понякога се използва пейоративно към всеки експеримент с използване на живи животни; Интересно е да се обърне внимание, че например в енциклопедия Британка „вивисекция“ се определя като: „операция върху живо животно за експериментални, а не за лечебни цели; по-общо, всички експерименти върху живи животни“, въпреки че според речниците по-широкото определение се „използва само от хора, които се противопоставят на подобна дейност“.

Т.е. думата има изявен отрицателен оттенък, предполагащ изтезания, страдания и смърт и не случайно „вивисекция“ е предпочитана от онези, които се противопоставят на това изследване, докато учените, ангажирани в провеждане на медицински изследвания/експерименти обикновено предпочитат именно „експериментиране с животни“.

2.2. История на изпитванията върху животни Животните многократно са били използвани в биомедицински изследвания. 

• Най-ранните данни за опити върху животни са за II и IV век пр. н. е. 
• Аристотел и Еразистрат са сред първите, които извършват експерименти с живи животни.
• Гален, римски лекар от II век, дисектира прасета и кози; той е известен като „бащата на вивисекцията“.
• Авензоар въвежда тестването върху животни като експериментален метод за тестване на хирургични процедури, преди да ги приложи при хора.
• През 1880-те години, Луи Пастьор индуцира антракс при овцете.
• През 1880-те години, Робърт Кох заразява мишки и морски свинчета с антракс и туберкулоза. 
• През 1890-те, Иван Павлов използва кучета за описание на класическо кондициониране. Павлов извършва серия експерименти с кучета. Целта му била да разкрие връзката между слюноотделянето и храносмилането. Павлов установил, че при определени условия се провокира слюноотделяне, но то може да бъде предизвикано не само от визуално възприемане на храната, но и от представата за нея.
• През Първата световна война германски агенти заразяват овце, заминаващи за Русия с антракс. Между 1917 и 1918 г. германците заразяват мулета в Аржентина, насочени към американските сили, което довежда до смъртта на 200 мулета.
• Инсулин е изолиран за първи път от кучета през 1922 г. и революционизира лечението на диабет.
• На 3 ноември 1957 г. Съветското куче Лайка, става първото от много животни, в космоса.
• През 70-те години антибиотично лечение и ваксини за проказа са разработени с помощта на броненосец.
• Голяма крачка напред в генните изследвания през 1974 г.: Рудолф Яениш успява да произведе първите трансгенни бозайници, чрез интегриране на ДНК от SV40 вирус в геном на мишки.
• През 1996 г. е родена овцата Доли  – първият бозайник, който е бил клониран.
• Въвеждане на токсикологичното тестване през XX век – в  отговор на скандала със сулфаниламид от 1937 г., при което лекарството убива повече от 100 потребители. Конгресът на САЩ приема законодателни изменения, които изискват тестване за токсикологична безопасност на лекарства върху животни, преди да могат да бъдат пуснати на пазара. 
• Други държави също приемат подобно законодателство. През 60-те години, в отговор на случая с Талидомид са приети допълнителни закони, изискващи тестване за безопасност на бременни животни.

• Исторически дебати и развитие на етическите възгледи, касаещи етиката изпитвания върху животните и необходимостта от предоставяне на права, свързани с употребата на животни от хората в медицината и изобщо;

• Ранни възгледи

• • През 1655 г. защитникът Едмънд О‘Мийра твърди, че физиологията на животните може да бъде повлияна от болка по време на вивисекция, което прави резултатите ненадеждни. Има и етични възражения обосновавайки се, че ползата за хората не оправдава вредата за животните.
  • Клод Бернар обратно, смята, че експериментите върху животни са „напълно убедителни за токсикологията и хигиената на човека“; сам е наричан „принц на вивисекторите“ и баща на физиологията. Смята, че експериментите върху животни са необходими за напредъка в медицинските и биологичните знания. Бернар установява експериментите с животни като част от научния метод.

• Мария Франсоаз Мартин, съпруга на Клод Бернар, основава първото антививисекционно общество във Франция през 1883 г. пише през 1865 г., че „науката е превъзходна и ослепително осветена зала, до която може да се стигне само чрез преминаване през дълга и ужасна кухня“. 

Но с увеличаването на броя на експериментите върху животни, особено практиката на вивисекция, нараства и критиката и противоречията. Ранните възражения срещу изпитванията върху животни се основават на това, че животните са по-нисши от хората и толкова различни, че резултатите от изследвания върху животни не могат да бъдат приложени върху хората.

По-актуални виждания:

• Виждането, че животните имат морални права (права на животните ) е философска позиция, предложена от Том Ригън, защитник на теорията на правата на животните, защитава възгледа, че животните са същества с вярвания и желания и като такива са „субекти на живота“ с морална стойност и следователно морални права.

Ригън все още вижда етични различия между убиването на хора и животни и твърди, че за спасяването на първите е допустимо да се убиват вторите. Предполага, че отказът от потенциална полза за хората е неприемлив и счита, че решението на въпроса е в балансирането на такава вреда върху хората с вредата, причинена на животните в научните изследвания.

• За разлика от тях аболиционисткия (по името на движението за премахване на робството) възглед за правата на животните счита, че няма морална обосновка за каквито и да било вредни изследвания върху животни, които не са в полза на отделното животно. 

Бърнард Ролин твърди, че ползите за хората не могат да надвишават страданието на животните и че хората нямат морално право да използват животно по начини, които не са в полза на съответното животно. 

• Доналд Уотсън заявява, че вивисекцията и експериментите с животни „е може би най-жестоката от всички атаки на човека върху останалата част от Сътворението.“ 
• Друга важна позиция е тази на философа Питър Сингър, който твърди, че няма основания да се включва видът на съществото в съображенията за това дали страданието им (на животните) е важно с оглед морала.  Страданията на всички видове животни са несъвместими с морала. 

• Малкълм Маклеод твърди, че повечето контролирани проучвания върху животни не използват рандомизация, прикриване на разпределението, и заслепяване оценката на резултатите и че неспособността да се използват тези характеристики преувеличава очевидната полза от лекарствата, тествани върху животни, което води до неуспех да се защити смисъла от изследвания върху животни в полза на хората. 

В отговор на критиката и възраженията срещу използването на животни през 20 в.  в много държави се забраняват инвазивни експерименти върху определени класове нечовешки примати. 

Постепенно се налагат принципите на т.нар. Трите Rs (Replacement, Reduction and Refinement)

Трите R (3R) са водещи принципи за по-етично използване на животните при тестване. Те са описани за първи път от W.M.S. Ръсел и Р. Л. Бърч през 1959 г. Трите R са:

1. (Replacement) Замяна, която се отнася до предпочитаното използване на неживотински методи пред животински, когато е възможно да се постигнат същите научни цели. Тези методи включват компютърно моделиране.
2. (Reduction) Намаляване, което се отнася до методи, които позволяват на изследователите да получат сравними нива на информация от по-малко животни или да получат повече информация от същия брой животни.
3. (Refinement) Прецизиране, което се отнася до методи, които облекчават или свеждат до минимум потенциалната болка, страдание или стрес и подобряват хуманното отношение към животните. Тези методи включват неинвазивни техники.

3R имат по-широк обхват от просто насърчаване на алтернативи на изпитванията върху животни, имат за цел да подобрят хуманното отношение към животните и научното качество, когато използването на животни не може да бъде избегнато. Понастоящем тези 3R се прилагат в много изследователски центрове по света и са приети от различни законодателни и подзаконови актове.

1. Как формулираме накратко понастоящем основния дебат, касаещ биомедицинските изследвания върху същества, различни от човека: 

1. В рамките и духа на теорията за естествените права на животните, различни от човека, която признава правото на животните на живот, на психическа и телесна неприкосновеност, както и правото им на свобода. 

Защитата на тези права изключва тотално използването на животни в медицински или други научни изследвания.

Поради тази причина защитниците на тази теория, поддържат виждането, че прилаганата жестокост над животните чрез експерименти не може да бъда оправдана. 

Предлагат се алтернативи: използване на изкуствен интелект, макети, роботи, други видове опити, тестване върху хора, дали информирано съгласие.

Твърди се също, че резултатите от експериментите с животни, са ненадеждни и могат да доведат до тежки увреждания и смърт на човека. Сочат се данни,  че изпитванията върху животни често не успяват да отразят точно резултатите при хората. 

Поддържа се, че медицината успешно може да се справи с проблема, привличайки хора-доброволци, дали информирано съгласие за опити с тях. Сочат се медицински аргументи за случаи, които доказват, че тестването на едно лекарство върху животно не гарантира съответни реакции и у човека, така че няма как да се направи медицински обоснована аналогия. Обратно, има редица случаи на увреждане на хора, приемали лекарство, което успешно е преминало тестването върху други животни.

От там се аргументира, че тъй като опитите с животни могат да бъдат опасни за човека и дават ненадеждни данни, няма как да се приеме, че тези опити са оправдано средство за постигане на крайната цел – опазване здравето и живота на човека. Твърди се, че тестването върху животни понякога има пагубни последици за човека и обективно не може да е гаранция за характеристиките на едно лекарство.

Например, доклад от 2013 г. отбелязва, че е доказано, че около 100 ваксини предотвратяват ХИВ при животни, но нито една от тях не работи при хора. 

Ефектите, наблюдавани при животни, може да не се възпроизвеждат при хора и обратно. Много кортикостероиди причиняват вродени дефекти при животните, но не и при хората. Обратно, талидомид причинява сериозни вродени дефекти при хората, но не и при животните.  

Установяват се множество проучвания, при които има обещаващи резултати за нови лекарства при животни, но клиничните проучвания при хора не показват същите резултати. Изследователите предполагат, че това може да се дължи на пристрастия на изследователите или просто защото моделите с животни не отразяват точно човешката биология. 

Предлагат се алтернативи на изпитванията върху животни.

Повечето учени и правителства приемат консенсуса, че изпитванията върху животни трябва да причиняват възможно най-малко страдания на животните и че изпитванията върху животни трябва да се извършват само там, където е необходимо. Принципите на „Трите Rs“ са широко възприети в повечето страни. 

Учени и инженерите от Харвард създават устройства, съдържащи човешки клетки в триизмерна система:  „органи на чип“, включително „белите дробове на чип“ и „червата на чипа“. Изследователи от Cellasys в Германия разработват „кожа върху чип“, които съдържат човешки клетки в триизмерна система, която имитира човешки органи. Чиповете могат да се използват вместо животни в инвитро изследване на болести, тестване на лекарства и тестване за токсичност. Изследователите също са започнали да използват 3-D биопринтери за създаване на човешки тъкани за инвитро тестване.

Друг метод за изследване е компютърна симулация и математическо моделиране, което има за цел да изследва и в крайна сметка да предскаже токсичност и въздействие върху наркотиците при хора, без да използва животни. 

Микродозиране е друга алтернатива на използването на животни при експериментиране. Микродозирането е процес, при който на доброволците се прилага малка доза от тестваното съединение, което позволява на изследователите да изследват фармакологичните му ефекти, без да увреждат доброволците. Микродозирането може да замени използването на животни при предклиничен скрининг на лекарства и може да намали броя на животните, използвани при тестване за безопасност и токсичност.

Допълнителните алтернативни методи включват позитронно-емисионна томография (PET), което позволява сканиране на човешки мозък in vivo и сравнително епидемиологични изследвания 

Симулаторите и компютърните програми също заменят успешно използването на животни в дисекция, упражнения и обучение.

•  Обратно, според защитниците на ползата за човека от биомедицински изследвания с животни, формулират тези, водещи до обосноваване на медицинските изследвания с животни (защитавани са най-често от представители на лица, ангажирани в клинични изпитвания и фармакология). Твърди се, че водещ принцип при формирането на устойчиви и добри модели в съвременната клинична практика е принципът за медицина, основана на доказателства.

Разрешаването на всяка нова терапия или нова индикация за приложението на вече разрешено за употреба лекарство е възможно след изрично изпитване и при наличието на доказателство за качество, ефикасност и безопасност.

Твърди се, че основен етап от подобни изпитвания, особено в предклиничната фаза от процеса по разработване на едно лекарство, включва и опити върху животни. Проверката за наличието на даден полезен или вреден ефект от едно лекарствено вещество често не е достатъчно да бъде проведена само върху моделна клетъчна култура, компютърни симулации и/или изолиран орган. При такива ситуации се налага да се оцени влиянието върху цялостния човешки организъм, предвидено на базата на опити върху животни.

Освен това, в резултат на опита в областта на медицината и фармацията е решено и регулирано чрез действащата нормативна уредба, че не е редно нова потенциално лечебна субстанция да бъде изпитвана директно върху хора.

Основната идея приложението върху животни да предхожда употребата от хора в цикъла на разработка на един лекарствен продукт е не само да се гарантира безопасността при човека, но и да се възпроизведе максимално близко реакцията на организма към активната субстанция на базата на сходни процеси и модели между човешкия и животинския организъм.

Твърди се, че е важна ролята на опитните животни при проверка на това дали даден продукт може да увреди плода при бременност, както и да повлияе върху фертилитета и репродуктивните способности, тъй като провеждането на подобни опити директно върху хора би било немислимо.

Аргументите са:

• Опитите върху животни, особено в обхвата на изпитвания с медицинска цел, не са безконтролна, лишена от морални съображения, дейност, а са извършвани по строги правила върху малък брой, често специално култивирани, животински видове и при мерки за редуциране страданието и броя на използваните животински индивиди.

• • използваните в медицински изследвания животни са изключително ценен помощник при изучаване методите за лечение на редица социално-значими заболявания като автоимунни нарушения, невродегенеративни и ендокринни болести и др.
  • Съществено значение имат т.нар. токсикологични тестове с участието на опитни животни. Целта им е да се провери дали субстанции с потенциал на лекарства могат да се окажат вредни, да се предположи дозата, в която те биха имали токсичен ефект, както и кои органи и системи биха увредили.

• Има и изпитвания, за които се приема , че не са подходящи за провеждане върху животни. Такива, например, са тестовете за канцерогенен потенциал и химиотерапевтична ефективност. Причината е същественото разминаване във вероятността за образуване на злокачествено образувание при животни спрямо хора под въздействието на една и съща субстанция.

• Предвид баланса между моралните аспекти и максимално точното прилагане на резултатите спрямо човешкия организъм, най-често се използват определени породи мишки и плъхове, но понякога са включени и по-висши животни като маймуни, шимпанзета, зайци. Силно ограничени са опитите върху коне и котки заради по-ниската прогностична стойност и някой регулаторни ограничения.

Поддръжници на използването на животни в експерименти, като Британското кралско общество, твърдят, че на практика всяко медицинско постижение през 20 век разчита по някакъв начин на използването на животни.

Институтът за лабораторни изследвания върху животни в САЩ Национална академия на науките твърди, че изследванията върху животни не могат да бъдат заменени от дори сложни компютърни модели, които не са в състояние да се справят с изключително сложните взаимодействия между молекули, клетки, тъкани, органи, организми и околната среда.

Това са двете водещи концепции, които подлежат на дискусия и защита, като тяхната острота и актуалност става особено видима при обсъждането на конкретни етически казуси, свързани с проведени експерименти.  Т.е. очевидно е, че това е тема, която може да бъде определена като все по-значима за биоетиката, която, както се приема от историците на биоетиката, тя се ражда от казусите и се развива в етическите дебати и активното търсене на решение.

 Биоетиката не се появява от нищото, пише Албърт Р. Джонсън в „Начала на биоетиката“, появява се от нуждата етическите биомедицински казуси да намерят разрешение, a правните въпроси, дискусии и практически проблеми – неизменна част от всички етически дискусии и теми на биоетиката и показват актуалното ниво на конфликтност и острота на проблемите.

Етическите проблеми на биомедицинските изследвания върху живи същества, различни от човека са белег за един нов етап на цивилизованост и етичност. Те илюстрират грижата и осъзнатостта на човека днес за моралните аспекти и отговорността му от осъществяване на биомедицински изследвания и експерименти върху живи същества.

• Казуси:

1. Аферата с кафявите кучета (на английски: Brown Dog affair) е политически и обществен скандал, свързан с дисекцията на живи кучета в периода 1903-1910 година. Противници нахлуват в Лондонския университет при следващите медицина студенти, които извършвали дисекция, последвали сблъсъци между студентите и полицията, подкрепяща противниците на дисекцията и създаването на паметник на Кафявото куче. В резултат се създава Кралска комисия за разследване на експериментите с животни и опазването на животинските права. 

През 1903 Уилям Бейлис извършва дисекция на кафяв териер, преди да изнесе лекция на своите студенти. Това шокира част от обществото и довежда до основаване на движение срещу тази практика. Националното общество против вивисекцията обявява практиката за напълно незаконна. Но Бейлис, чиито изследвания върху кучетата довели до откриването на хормоните, си спечелил сериозна репутация и бил признат за невинен след седемгодишно разследване.

Противниците на Бейлис издигат в Батърси през 1906 паметник на куче с надпис отдолу „Дами и господа на Англия, докога това ще продължава?“. Този надпис разгневил студентите-медици от Лондонския университет и те започнали да вандалстват върху паметника, последвали размирици и битки между полицията и студентите, а полицията осигурила 24-часова охрана на паметника. Кметът на Батърси се принудил през 1910 да демонтира паметника. През 1985 е възстановен в парка на Батърси.

Това е едно от първите по-крайни обществени противопоставяния между про- и анти-  групи по отношение медицински изпитвания върху животни.

• Скандалният съветски експеримент за 20-те години в СССР за създаване на хибрид между човекоподобни маймуни и човек

1926 г. е разрешен секретен евгеничен проект, под ръководството на Иля Иванович Иванов – професор в Харковския университет и водещ световен специалист в изкуственото осеменяване. Професорът вече бил утвърден специалист, известен с успешно създадените от него хибриди – създава зебраре (хибрид между зебра и магаре), зуброн (хибрид между европейски бизон и крава) и няколко успешни разновидности на плъхове, мишки, зайци и морски свинчета.

През 1910 г. на Световния конгрес на зоолозите в Грац, Австрия, той вече е изявил готовността си да създаде хуманзе (хибрид между човек и шимпанзе). Идеята му е подкрепена от много учени с международно признание.

Експериментите, които провежда с маймуни целели осеменяване на примати с човешка сперма и обратното, въпреки че съумява да намери сътрудничество с други научни институции, които му предоставят шимпанзета, опитите му са неуспешни. 

Твърди се, че целта била създаване на „хибридни маймуночовеци, от които се очаква огромна физическа сила, недоразвит мозък, така че лесно да бъдат управлявани, както и да са нечувствителни на болка, издръжливи и непретенциозни към храна“.

Други теории относно това какви са били целите на експеримента са:

• Първоначално пред Руската академия на науките Иванов твърди, че целта на експеримента е да докаже, че човекът е произлязъл от маймуните. Той подчертава, че доказването на теорията на Дарвин ще е голям удар срещу религията и ще подхрани антирелигиозната съветска пропаганда.  
• Болшевишките лидери вероятно имат и нещо друго предвид – свързано с експерименталното подмладяване. Предполага се, че биологът е изпратен в Африка, за да донесе от там маймуни, чиито жлези да бъдат използвани за подмладяване. 
• Третият възможен мотив е Иванов да е имал амбициозен план за трансформиране на обществото. За осъществяване на съветската утопия е да се създаде общество от полумаймуни-полухора, годни за манипулиране.
  

• Казусът с експеримент с маймуни и отровни газове, 2014 -2018

Казусът е сравнително актуален, развива се в периода от 2014 до 2018 г. като  предизвиква публичен скандал. Разкрита е информация за проведени медицински изследвания и тестове върху хора и маймуни, поръчани и финансирани от основни лица на автобизнеса в Германия – „Фолксваген“, „Даймлер“ и  BMW.

Изследователският институт, финансиран от германски производители на автомобили, е провеждал експериментите върху хора за въздействието на азотен диоксид – един от газовете, отделяни от двигателите. В публикувано през 2016 г. проучване се посочва, че 25 млади, здрави хора са вдишвали газа в продължение на няколко часа в различни концентрации в медицинския институт на университета в Аахен и след това са били изследвани. Последствията за човешкия организъм от газовете не са били определени, когато изследването е било публикувано. 

Въпросната Европейска изследователска група за околна среда и здраве в транспортния сектор бива разпусната всъщност заради извършения по-рано аналогичен експеримент с вдишване на вредни емисии с маймуни, проведен в САЩ. Експериментите върху маймуните са правени през 2014 г. в Института за респираторни изследвания по договор, в който „Фолксваген“ е бил основният възложител.

Животните е трябвало да вдишват в продължение на 4 часа изгорелите газове от VW Beetle, след което кръвта им е била изследвана. При втория тест те са били подлагани на въздействие на емисиите, отделяни от Ford F-150.

В изявление на „Фолксваген“ се признава провеждането на експеримента с маймуни, при който те са били принудени да вдишват отработените газове на дизеловите двигатели. „Използваните научни методи са погрешни и щеше да бъде по-добре тези тестове изобщо да не бъдат провеждани. „Фолксваген“ осъжда всички форми на злоупотреба с животни и помоли за прошка заради това лошо поведение и неправилна преценка на някои лица. От „Даймлер“ също критикуват силно опитите и се дистанцират от EUGT. 

Министърът на икономиката на провинция Долна Саксония, която е един от големите акционери във „Фолксваген“, призовава „да не се прикрива и омаловажава нищо, всичко трябва да бъде показано“. Тестовете са определени от него като „глупави“ и че в тях са прекрачени „морални граници“. 

2018 г. са публикувани нови разкрития за „Фолксваген“, БМВ и „Даймлер“, които финансирали експериментите в САЩ с маймуни за ефектите от дизеловите газове върху здравето, с което отново се повдига въпроса доколко е оправдано изобщо използването на животни в научни изследвания. 

Германското правителство осъжда опитите с хора и маймуни и настоява ръководните органи на трите компании да вземат мерки. „Тези тестове с маймуни или дори с хора са морално абсолютно неоправдани и повдигат множество важни въпроси за това кой стои зад тях. Надзорните съвети на тези, които са възложили поръчките, носят специална отговорност“, заявява правителственият говорител Щефен Зиберт.

Макар че повече от век в американските лаборатории да се използват шимпанзета за тестването на нови ваксини и медицински процедури, през последните години природозащитниците настояват да се сложи край на медицински опити с тези животни, които са най-близко генетично до човека. Според изказване на учения Елиза Билс-Моро по повод скандала, подобренията в генетиката и компютърното моделирани ще ограничат нуждата от опитни маймуни.

• Казусът с Neuralink. Сигнал от Комитета на лекарите за отговорна медицина, изпратен до Министерството на земеделието на САЩ, 2022 срещу Neuralink

Сигналът е срещу опити, проведени в Калифорнийския университет от 2017 до 2020 г. 

Изследванията включват следното: мозъчни чипове на Neuralink (компания на Илон Мъск) са имплантирани в мозъците на маймуни по време на поредицата от медицински опити. 

Сигналът на Комитета на лекарите за отговорна медицина, изпратен до Министерството на земеделието на САЩ описва множество морални неприемливи и откровено зловещи примери. Маймуна е била открита с липсващи пръсти на ръцете и краката си „вероятно следствие от саморазправа или някаква друга неуточнена травма“. По-късно маймуната била убита по време на „терминална процедура. 

На друга маймуна са пробити дупки в черепа и са имплантирани електроди в мозъка й, след което тя развила кървяща кожна инфекция и е трябвало да бъде евтаназирана. В трети случай женска маймуна макак с имплантирани електроди в мозъка си, повръщала и се задъхвала до припадък. Животното „припаднало от изтощение и умора“ и впоследствие било евтаназирано. След това аутопсията показала, че бозайникът е страдал от мозъчен кръвоизлив. 

Според жалбата експериментите включват пробиване на дупки в мозъците на маймуните, което води до фатални инфекции и други смъртоносни странични ефекти. Общо 23 маймуни са участвали в експериментите. Най-малко 15 от тях са починали или са били евтаназирани до 2020 г.

„Почти всяка една маймуна, на която са били поставени импланти в главата, е страдала от изтощителни последици за здравето. Те осакатяваха и убиваха животните“ .

Докладът е публикуван малко преди Neuralink да започне да осъществява първите си опити върху хора. Мъск в изявление обявява, че иска да започне изпитания на устройствата върху хора през 2022 г. и компанията публикува обяви за работа за директор на клинични изпитвания. 

Лекарският комитет за отговорна медицина обвинява Neuralink в девет нарушения на федералния закон за хуманно отношение към животните – федерална мярка, предназначена да намали страданието по време на експерименти с животни. 

„Много, ако не всички, от маймуните са изпитали изключително страдание в резултат на неадекватни грижи за животните и силно инвазивните експериментални импланти в главата по време на опитите“. 

„Тези силно инвазивни импланти и свързаният с тях хардуер, които се вмъкват в мозъка след пробиване на дупки в черепите на животните, предизвикват повтарящи се инфекции при животните, което значително компрометира тяхното здраве, както и целостта на изследването“, се казва в документа.

Предполагаемите злоупотреби са в рязък контраст с публично споделените материали от Neuralink. Във видео, публикувано в YouTube през април, компанията показва здрава и щастлива маймуна, която играе видеоиграта Pong. 

Според говорител на Калифорнийския университет работата им с Neuralink приключила през 2020 г. и че Комитетът за институционална грижа и използване на животните на университета „задълбочено е прегледал и одобрил“ проекта си с Neuralink. 

„Ние се стремим да осигурим възможно най-добрата грижа за животните, за които отговаряме“. „Изследванията върху животни са строго регулирани и Университета спазва всички приложими закони и разпоредби, включително тези на Министерството на земеделието на САЩ.“

Този казус е в развитие.

• Дейността и делата на адвоката и правозащитник проф. по право Стивън Уайз и позоваването на делото Somerset vs. Stewart

Стивън Уайз е професор по право в САЩ, преподавател, активист и адвокат, посветил живота си на каузата да се бори за утвърждаване на нови стандарти за морал, научни открития и човешкия опит, които да си дават сметка за други качества,  които да бъдат сметнати за достатъчни за да се признае на живи същества, различни от човека правосубектност (legal personhood) и фундаментални права (fundamental rights).

В Legal Personhood and the Nonhuman rights project, Стивън Уайз черпи правни аргументи стъпвайки на Habeas corpus, описвайки делото Съмърсет с/у Стюарт или за отмяната на робството.

Преди около 250 години (1771) лорд Мансфийлд, главен съдия на Кралския съд, ефективно слага край на човешкото робство в Англия, като нарежда Джеймс Съмърсет да бъде освободен. 

Историята на делото: 

Съмърсет е отвлечен 8 годишен от Африка. 20 години по-късно бяга от господаря си Чарлз Стюарт в Лондон, като преди това бива покръстен, като така получава застъпничеството на своите кръстници. Но е отново заловен и окован на палубата на кораба „Ан и Мери“, за да бъде отведен до Ямайка и продаден на пазарите за роби.  Неговите кръстници завеждат дело за освобождаването му. Съдията по делото, лорд Мансфийлд казва, че не може да се произнесе, както е поискано, защото Джеймс Стюарт  не бил „legal person”, a “legal thing”, но съумява да сложи край на лишаването от свобода и робството на Съмърсет с аргумента че робството е „толкова отвратително“, че обичайното право не би го подкрепило. „Slavery is odious, that common law would not support it and ordered James free”. 

Когато американските колонии се отделят от Англия, решението по делото Съмърсет става част от тяхното право.

Използвайки този прецедент от изключително правно значение адвокат Стивън Уайз подготвя няколко ключови дела свързани с права на животни.

Делата, които са приети за разглеждане от съд, съгласно американското право, целят признаване, по начина, по който се е случило с делото Съмърсет с/у Стюарт, че най-малкото такива изключително когнитивно сложни и автономни нечовешки същества като слонове, шимпанзета и китоподобни имат право на телесна свобода, което науката, моралът, прецедентът и добрата обществена политика изискват. Пледира, че да се отхвърли базовото право на телесна свобода на тези същества, различни от човека, справедливо ще бъде свързвано с осъжданите днес съдии – защитници на робството в САЩ. 

Уайз и неговия Nonhuman Rigts Project основават целите си за постигане на основното право на телесна свобода, защитено от съдебния акт на общото право на habeas corpus за слонове и шимпанзета, отчасти на решението на лорд Мансфийлд. 

• Защита на шимпанзета

През дек. 2013 адвокат Уайз започва едновременно три стратегически дела, надявайки се да намери днешния лорд Мансфилд и позовавайки се на habeas corpus и делото Съмърсет с/у Стюарт. Тези стратегически дела са подготвяни от 1985 г., в очакване на момента, когато съд ще ги приеме за разглеждане и ще изслуша аргументите на Non-human right project, аргументи за фундаменталното право на свобода на шимпанзетата и фундаменталното им право на живот. Учени, ангажирани в проекта, 30 години изучават в естествената им среда шимпанзета и успяват да докажат  наличието на комплексна когнитивна способност, съзнание, съзнание, че са индивидуалности, морален капацитет, социални способности и способности за създаване.  

• Случаят със слоницата Хепи 

Налице е и първият успех в юридическата борба за права. На 16 ноември 2018 г. съд издава първата в света заповед за habeas corpus от името на затворен слон, както е поискано от NhRP. 

Хепи е женски азиатски слон, когото Обществото за опазване на дивата природа, което управлява зоологическата градина в Бронкс повече от век, е затворило на парцел от един акър земя в зоологическата градина през лятото и в по-малка промишлена циментова конструкция, облицована с прозорци и затворени клетки през зимата от 40 години. 

Зоопаркът в Бронкс принуждава Хепи да прекарва живота си сама, въпреки страданието, което изолацията причинява на тези изключително социални същества.

NhRP представи пет клетвени декларации от четирима от най-уважаваните експерти по познанието и поведението на слоновете в света: Джойс Пул, Синтия Мос, Луси Бейтс, Ричард Бърн и Карън Маккомб. Аргументите се свеждат до следното: Хепи е автономно, изключително когнитивно сложно и изключително социално същество. Следователно тя има право на общото право на телесна свобода, защитено от habeas corpus като въпрос на обичайноправна свобода и равенство. 

Има искане Хепи да бъде преместена от зоологическата градина в Бронкс в Убежището за слонове в Тенеси или убежището на Performing Animal Welfare Society близо до Сакраменто.

Зоологическата градина в Бронкс твърди, че „Хепи е щастливa“ и се позовава на решение на апелативният съд на Трети департамент на Ню Йорк през 2014 г. което постановява, че никое животно не може да има никакви законови права, тъй като никое животно не може да носи законови задължения.

На 18 февруари 2020 г. е постановено решението, с което се установява, че „аргументите, представени от NhRP, са изключително убедителни за преместването на Хепи от нейната самотна, самотна изложба от един акър в зоологическата градина в Бронкс в убежище за слонове“. Също се установява, че Хепи е „необикновено животно със сложни когнитивни способности, интелигентно същество с напреднали аналитични способности, подобни на човешките същества“ и „интелигентно, автономно същество, което трябва да бъде третирано с уважение и достойнство и което може да има право на свобода.”

Този случай, макар да не касае извършване на изследвания върху животно, се посочва в изложението, защото е важен доколкото показва етапа на юридическа защита и правно разбиране, както и етапа на етическите дебати относно правата на животните в САЩ, място, където биоетиката възниква практически като наука и където развитието й е базирано именно на такива случаи/казуси, които пораждат вълнения и провокират задълбочени етически и правни изследвания. 

В такава посока се движи понастоящем дебата за уреждането на базови, основни права, едно от които е приемането на правото на телесна свобода на същества, различни от хора. 

Делата на Стивън Уайз и случаят на Somerset vs. Stewart са знак, че нивото на правните и етически дебати е достигнало до там да се търси юридическа конструкция, близка до правосубектноста, ако не и признаването на правосубектност на сложно устроени животни като човекоподобните маймуни (шимпанзета и др.), което пряко ще рефлектира и в сферата на използването им в медицински и други изследвания.

1. Правна уредба на биомедицинските изследвания и правно-етически постановки 

Доколкото се илюстрира, че правните и етически дебати все повече водят към признаването на фундаментални права, близки до разбирането ни за правосубектност, трябва да направим няколко уточнения.

Трябва да се има предвид, че отделният човек (човешката личност) като субект на правото получава пълно признание едва в последното столетие.

 В римското право робите не са били субекти на правото (но с Конституцията на Антоний Пий им се дава ограничено право да водят процес за това, че са били жестоко третирани). Робите в САЩ и френските колонии получават „ограничена персоналност“ едва през 19 в. 

Всъщност до 19 в. и в системите на континенталното и на прецедентото право  съществува фигурата на „гражданска смърт“ до 19 в., което доказва, че няма пряка връзка между човешката личност (в нейния философски и психологически аспект) и субекта на правото (като носител на индивидуални права и задължения). 

Естественоправната теория от 18 в. създава тази връзка, аргументирайки, че всяка човешка личност е носител на права по силата на факта на своето рождение, следователно всяка човешка личност е правна личност. 

През 19 в. в теоретичен план централно място заема волевата теория на правото (will jurisprudence), която налага идеята, че основното изискване за признаването на персоналност е наличието на психологическа човешка воля.

В същото време персоналност се признава още от римското право на  държава, общини, колегии, които са носители на права и задължения, без да представляват правен субект, различен от своите членове. 

Р. Паунд например дава редица исторически и сравнителни примери, когато за субекти на правото са признавани дадености, които не са човешки личности или колективи от хора. 

Най-много са случаите в правото, когато правна персоналност се признава на човека, но преди неговото раждане или след смъртта му. (В Средновековието Бог или светии също са признавани за правни субекти).

От тези правни теории, могат да бъдат извлечени и аргументите на Уайз: стандартите за признаване на правосубектност, дори и ограничена, се променят и са въпрос на разбиране и ниво на хуманност. 

Субектът на правото възниква, когато бъде признат за такъв от правния ред. 

Субект на правото като правно явление се разграничава от емпиричните дадености – хора, имущество и др., които са предпоставка за възникването и материален корелат за съществуването му. То не означава съществуващо в действителността самостоятелно юридическо явление, то е релационно понятие, което означава реално съществуващо в действителността отношение. 

Субектът на правото означава отношението на трайно единство (цялостност), установено от правния ред между една емпирична даденост (отделен човек, група от хора, дейност, имущество) и субективни права и задължения. 

Пледирането за някаква форма на правосубектност на животните цели правното закрепване на минимални базови права като правото на телесна свобода.

По отношение използването им в експерименти се очертава сложен етичен въпрос, подобен на разрешените в началото на биоетическите дебати въпроси около моралността на използването на хора, неспособни да дадат съгласие за участието си. Липсата на възможност за изразяване на такова съгласие налага да се търсят сходни аргументи, налагащи ако не забраната им, то стриктния контрол и защита на правата им. 

Де факто законодателството върви в тази посока:

• Преглед на правната уредба с фокус Европа и България

Така се достига и до следващата част от изложението, а именно нивото на правна уредба, касаеща и биомедицинските изследвания, но и права на животните в смисъла, който Уайз и други правозащитници за правата на животните влагат.

Може да се каже, че 80-те години на миналия век има бум в законодателството и забраните, както и увеличаване на етичните изисквания при допустимостта на медицински експериментални изследвания. Т.е. правото започва да признава и да държи сметка за правната отговорност на човека спрямо използваните животни.

Разгорещените дебати, започнали още през 18-19 век, довеждат до първите Закони за защита на животните (1822, Великобритания),  последван от Закон за жестокостта към животните (1876), който е първият закон, специално насочен към регулиране на изпитванията върху животни. 

В дебатите в Англия се включва и Чарлз Дарвин, който пише: „Питате за моето мнение за вивисекцията. Напълно съм съгласен, че това е оправдано за реални изследвания на физиологията; но не и за просто проклето и отвратително любопитство.“ 

Но се създават се първите организации за защита на изследванията върху животни: Физиологичното общество е създадено през 1876 г., за да даде на физиолозите „взаимна полза и защита“, Асоциацията за усъвършенстване на медицината чрез изследвания е създадена през 1882 г. и е фокусирана върху разработването на политики; Изследователското общество за защита (сега Разбиране на изследванията върху животни ) е създадено през 1908 г. „за да се опознаят фактите за експериментите върху животни; огромното значение за благосъстоянието на човечеството на такива експерименти и голямото спасяване на човешки живот и здраве, пряко приписвано на тях“.

• Етически възражения в САЩ

Противопоставянето на използването на животни в медицинските изследвания възниква за първи път в Съединените щати през 60-те години на XIX век, когато Хенри Берг основава Американско общество за превенция на жестокостта към животните (ASPCA), като първата организация с подобен профил е Американското общество за антививисекция (AAVS), основано през 1883 г. 

Противопоставящите се на медицинските изследвания от периода обикновено смятат, че разпространението на милостта е главната причина за цивилизацията, а вивисекцията е жестока. Движението има малък законодателен успех до приемането на Закона за хуманно отношение към лабораторните животни през 1966 г.

Антивисекционистите от епохата обикновено смятат, че разпространението на милостта е главната причина за цивилизацията, а вивисекцията е жестока. Въпреки това, в САЩ усилията на антивисекционистите се оказват напразни във всеки законодателен орган, заради добрата организация и влияние на медицинската общност. 

Като цяло движението срещу използване на животни за мед. изследвания има малък законодателен успех до приемането на Закона за хуманно отношение към лабораторните животни през 1966 г.

Понастоящем има подробна уредба, която касае наличието на задължителни правни гаранции относно провеждането на биомедицински изследвания. 

Правна уредба, различна от уреждането на гаранционни процедури касателно изследванията, а по-скоро приближаваща се към предоставянето на известна правна субектност или предоставяне на фундаментални права на човекоподобни маймуни например, каквато е целта на юриста и защитник на правата на животните Ст. Уайз например няма. 

Макар че налице са определени сигнали в тази посока, като напр. известния случай за признаването на правосубектност на Природата в конституцията на Еквадор, правосубектност на река с особено значение в Нова Зеландия и проекти като Non-human rights projects САЩ“

• В САЩ, съгласно разпоредбите на Законa за хуманно отношение към животните и Ръководство за грижа и употреба на лабораторни животни, публикувана от Националната академия на науките, всяка процедура може да бъде извършена върху животно, ако може успешно да се твърди, че е научно обоснована. 

По принцип изследователите са длъжни да се консултират с ветеринарен лекар от институцията и съответния Институционален комитет за грижи и употреба на животните (IACUC), който всяка изследователска институция е длъжна да поддържа. 

Трябва да се гарантира, че са разгледани алтернативи, включително алтернативи, които не са свързани с използване на животни, че експериментите не са ненужно дублиращи се и че се облекчава болката, освен ако това не пречи на проучването. 

IACUC регулират използването при всички тествания с използван на гръбначни животни при тестване в институции, получаващи федерални средства в САЩ. 

Разпоредбите на Закона за хуманно отношение към животните не включват целево отглеждани гризачи и птици, но тези видове са еднакво третирани в политиките на общественото здравеопазване.

Политиката на общественото здравеопазване се контролира от Администрацията по храните и лекарствата (FDA) и Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC). 

CDC провежда изследване на инфекциозни болести върху примати, зайци, мишки и други животни, докато изискванията на FDA обхващат използването на животни във фармацевтични изследвания.

Според доклада на Генералния инспектор (OIG) на Министерството на земеделието на САЩ за 2014 г., установява, че “ животните не винаги получават основни хуманни грижи и лечение и в някои случаи болката и дистресът не се свеждат до минимум по време и след експериментални процедури„. 

• В Европа

• Конвенция на Съвета на Европа:

1. 1. Европейска конвенция за защитата на гръбначните животни, използвани за опитни и други научни цели.
      Ратифициранa със закон, приет от 39-то НС на 15.04.2004 г. – ДВ, бр. 34 от 27.04.2004 г. Издаденa от Националната ветеринарномедицинска служба, обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила за Република България от 1.02.2005 г., изм. и доп., бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 2.12.2005 г. (Признавайки, че човек е морално задължен да уважава всички животни и да проявява необходимото разбиране относно техните способности за издържане на страдания и запомняне; и т.н.)

Член 2

Една процедура може да се извърши само за една или повече от следните цели и в съответствие с ограниченията, изложени в тази конвенция:

а) избягване или предотвратяване на болести, лошо здраве или други аномалии или техния ефект върху даден човек, гръбначни или негръбначни животни или растения, включително произвеждането и качеството, ефикасността и безопасността на изпробването на лекарства, вещества или продукти; диагнози или лекуване на болести, лошо здраве или други аномалии или техния ефект върху даден човек, гръбначни или негръбначни животни или растения;

б) откриване, преценка, регулация или модификация на физиологичните условия за даден човек, гръбначни или негръбначни животни или растения;

в) защита на околната среда;

г) научни изследвания;

д) обучение и трениране;

е) съдебно разследване.

За разлика от правото на ЕС правото на Съвета на Европа не представлява цялостна правна система и не може да бъде считано за независимо от международното право. То се основава на основополагащата харта или статут на Съвета на Европа.

• Право на ЕС;

1. 1.  Договора за функционирането на ЕС , чл. 13; Европа задължението за хуманно отношение към животните е установено в чл. 13 от Договора за функционирането на ЕС. 

 От 2004 г. в ЕС са забранени опитите с животни в козметичната индустрия.

1.  Директива: Въпроси на защитата на животните при биомедицински изследвания е регулиран подробно в Директива 2010/63/ЕС на  ЕП и на Съвета от 2010 г. за защита на животните, използвани за научни цели.  ((ОВ, бр. L 276 от 2010 г.).

В нея детайлно е определено кои животни могат да бъдат използвани, по какъв възможно най-щадящ начин и за какви цели.

В чл. 1 на директивата е установено, че тя се прилага към следните животни: живи нечовекоподобни гръбначни животни, включително самостоятелно хранещи се ларвни форми и фетални форми на бозайници след последната фаза от развитието им, и живи главоноги.

Според документа използването на нечовекоподобни примати е позволено само за фундаментални изследвания, за опазване на съответните видове или когато се осъществява дейност във връзка с животозастрашаващи състояния при хората или при инвалидизиращи състояния. Използването на човекоподобни маймуни, които са най-близките до хората видове и са с най-силно развити социални и поведенчески умения, е разрешено също единствено, когато няма друг начин за постигане на целите на дадена процедура и когато става въпрос за изследвания за опазване на видовете или във връзка с животозастрашаващо, инвалидизиращо състояние, излагащо на риск човешки същества.

Изброени са няколко видове животни (мишки, плъхове, морски свинчета, сирийски златен хамстер, китайски хамстер, монголска песчанка, зайци, кучета, котки, всички видове нечовекоподобни примати, жаби, рибка-зебра), които могат да бъдат използвани в процедури единствено ако са били развъждани за тези цели.

Според чл. 4 от директивата държавите членки трябва да гарантират, че когато е възможно, вместо дадена процедура, ще се използва научно задоволителен метод, който не е свързан с използване на живи животни. Освен това трябва да се намали до минимум броя на използваните животни. Друго задължение е да се премахне или да се намали до минимум всяка възможна болка, страдание, стрес или трайно увреждане на животните.

Тази процедури са разрешени само за постигането на определени цели: 

-фундаментални изследвания;

– транслационни или приложни изследвания (също с няколко определени цели); разработването, производството или изпитването на качеството, ефективността и безопасността на лекарства, хранителни продукти и фуражни продукти и други вещества или продукти; 

-защита на естествената околна среда в интерес на здравето или благосъстоянието на хората или животните; 

-изследвания, насочени към опазване на видовете;

-висше образование или обучение за придобиване, поддържане или подобряване на професионалните умения; 

-съдебномедицински разследвания.

Според член 9 от директивата животни, уловени в дивата природа, не могат да бъдат използвани, освен ако няма научна обосновка, че целта не може да се постигне, като се използват специално развъждани животни. Подчертава се, че и в този случай улавянето трябва да бъде извършено от компетентно лице по начин, който не причинява на животното ненужна болка или трайно увреждане.

Безстопанствените и дивите животни от домашните видове също не могат да се използват. Изключение правят случаите, когато има „съществена необходимост от проучвания във връзка със здравето и благосъстоянието на тези животни или сериозни заплахи за околната среда и за здравето на хората и животните и когато съществува научно съображение, според което целта на процедурата може да се постигне, единствено като се използват такива животни“.

Когато се подбират процедурите, трябва да бъдат избрани тези, които: използват минимален брой животни; използват животни с най ниска способност да изпитват болка; причиняват най-малко болка и които е най-вероятно да доведат до задоволителни резултати. Смъртта като краен етап на дадена процедура трябва да се избягва, доколкото е възможно.

Освен ако не е нецелесъобразно, при процедурите трябва да се прилага обща или местна анестезия и да се използват аналгетици или друг подходящ метод, който да гарантира, че болката, страданието и стресът за животните са сведени до минимум.

В края на процедурата ветеринар или друго компетентно лице трябва да реши дали животното да остане живо. То се умъртвява, ако има вероятност да продължи да изпитва средна или силна болка или ако има трайно увреждане.

1. Вътрешно право:  Транспониране на Директива 2010/63/ЕС в 

Директивите трябва да бъдат включени от държавите от Съюза в националното им законодателство по подходящ начин. В този смисъл вътрешното законодателство следва общата политика и нормативна регламентация на ЕС и приетото в Директивата,  подробно посочено по-горе. Няколко са вътрешните актове, в които нормативните изисквания на Директивата са транспонирани, част от тях са: 

Закона за защита на животните (Наредбата по чл. 17, ал. 5 за условията за отглеждане на диви животни извън естествената им среда на министъра на околната среда и водите съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за защита на животните)

Наредба № 20 от 1 ноември 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им. (Издадена от МЗХ);

С Наредба за условията за отглеждане на диви животни извън естествената им среда на министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за защита на животните, изискванията на Наредба № 20/1.11.2012 г. и тази наредба се постига хармонизиране с правото на ЕС, без да се нарушат минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни от Директива 2010/63/ЕС.

Съгласно Директива 2010/63/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели, се поддържа регистър на издадените разрешителни за използване на животните в опити.

Заключение

Този кратък преглед на културните, правни и етични въпроси, повдигнати около извършването на експерименти върху животни, показва, че въпросите и различните дискусии по повод проекти или скандални казуси, са част от продължителен и задълбочен дебат около правата на животните и етическите дискусии около използването им за експерименти, който постига значително развитие през ХХ век. 

Това развитие (в културните и етически) възприятия преминава от чисто етични дебати в полето на правото, където вече се търси постигането на адекватна правна уредба, нормиране, което да отговоря на съвременните разбирания за етично отношение към животните и гарантиране от страна на правните системи на минимум основни права.

Библиография

1. Джонсън., А, Раждането на биоетиката, С, 2011;
2. Ташев., Росен, Обща теория на правото, 2004.
3. Donna., Yarri, The Ethics of Animal Experimentation. A Critical Analysis and Constructive Christian Proposal, Oxford University Press, 2005;
4. Illman, John, Animal research in medicine : 100 years of politics, protest and progress : the story of the Research Defence Society, 2008; (https://wellcomecollection.org/works/zypn3n2r)
5. Kaiser., Jocelyn, NIH Will Retire Most Research Chimps, End Many Projects Decision closely follows recommendations from Institute of Medicine panel and NIH advisory group earlier this year, 2013 (https://www.science.org/content/article/nih-will-retire-most-research-chimps-end-many-projects) (28.10.2022)
6. Knight., Andrew, Systematic reviews of animal experiments demonstrate poor contributions toward human healthcare, 2007. (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18474018/)  
7. Mason., Peter, The Brown Dog Affair, 1997.
8. Perel, P., Roberts, I., Sena, E., Wheble, P., Briscoe, C., Sandercock, P., … & Khan, K. S. (2007). Comparison of treatment effects between animal experiments and clinical trials: systematic review. Bmj, 334(7586), 197; (https://www.bmj.com/content/334/7586/197?%252520HITS=10%25255C&..) 
9. Pound., Roscoe, Jurisprudence (през Ташев., Р., 2004)
10. Rudacille, Deborah, The Scalpel and the Butterfly: The War Between Animal Research and Animal Protection. Farrar, Straus & Giroux, 2000.
11. Regan.,Tom, The case of animal rights, University of California Pres, 1983; 
12. Rollin., Bernard, Animal rights and human morality, 1981; (https://www.researchgate.net/publication/270183643_Animal_Rights_and_Human_Morality) 
13. Singer., Peter, Animal Liberation: A New Ethics for Our Treatment of Animals, 1975;
14. Taylor., Charles, The concept of a person, 1985.
15. Wise., Steven M., Legal Personhood and the Nonhuman rights project, 2010;
16. Wise., Steven M., Rattling the Cage: Toward Legal Rights for Animals, Perseus Books, Cambridge, MA, 2000
17. Wise., Steven M., Drawing the Line: Science and the Case for Animal Rights, Perseus Publishing, Cambridge, MA, 2002.
18. Wise., Steven M., „The Problem with Being a Thing“, Chapter One of Rattling the Cage: Toward Legal Rights for Animals, 2000.
19. Wise., Steven M., Though the Heavens May Fall, Da Capo Press, Cambridge, MA, 2005
20. Wise., Steven M., An American Trilogy: Death, Slavery, and Dominion Along the Banks of the Cape Fear River, Da Capo Press, 2009
21. The Life and Letters of Charles Darwin, Volume II (http://www.fullbooks.com/The-Life-and-Letters-of-Charles-Darwinx2940.html) 

Електронни източници

1. Систематични прегледи на животински модели: методология срещу епистемология“. Международен вестник за медицински науки. Systematic Reviews of Animal Models: Methodology versus Epistemology

(https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3558708/) (29.10.2022)

1. Legal Personhood and the Nonhuman Rights Project (https://heinonline.org/HOL/LandingPage?handle=hein.journals/anim17&div=4&id=&page=
2. Адв. Елена Кръстева, член на организациите „На Ти с Природата“ и „Кампании и активизъм за животните в индустрията“ ( за Дневник, https://www.dnevnik.bg/evropa/2018/02/17/3121880_nauka_i_etika_opravdano_li_e_izpolzvaneto_na_jivotni/)) 
3. Наука и етика: оправдано ли е използването на животни за медицински цели (https://www.dnevnik.bg/evropa/2018/02/17/3121880_nauka_i_etika_opravdano_li_e_izpolzvaneto_na_jivotni/)
4. Светослав Стоев, магистър-фармацевт, клиничен фармацевт, член на Европейското дружество по фармакоепидемиология и Европейското общество по лекарствена безопасност (за Дневник, (https://www.dnevnik.bg/evropa/2018/02/17/3121880_nauka_i_etika_opravdano_li_e_izpolzvaneto_na_jivotni/)))
5. https://www.newscientist.com/article/mg19926701-000-blasts-from-the-past-the-soviet-ape-man-scandal/ (18.10.2022)
6. https://www.dnevnik.bg/evropa/2018/02/17/3121880_nauka_i_etika_opravdano_li_e_izpolzvaneto_na_jivotni/
7. https://www.dnevnik.bg/evropa/2018/01/30/3121230_folksvagen_osvobodi_glavniia_si_lobist_zaradi/
8. https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/01/29/3120527_skandal_s_obgaziavane_na_dobrovolci_izbuhna_v/
9. https://www.nationalgeographic.bg/a/folksvagen-se-izvini-za-testove-na-otrovni-gazove-s-maimuni (17.10.2021)
10. Уайз (https://www.nonhumanrights.org/our-story/) 
11. https://medium.com/@NonhumanRights/letter-3-from-the-front-lines-of-the-struggle-for-nonhuman-rights-october-2018-to-june-2020-b4142013d570
12. Река в Нова Зеландия получи същите права като човешко същество. (https://www.nationalgeographic.bg/a/reka-v-nova-zelandiya-poluci-sshhite-prava-kato-covesko-sshhestvo) (18.10.2022)
13. https://medium.com/@NonhumanRights
14. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:01999A0824(01)-20051202&from=PT 
15. https://www.britannica.com/science/vivisection (vivisection experimentation)
16. Jeremy Kahn and Jonatan Vanian, Musk brain-chip company Neuralink admits to killing 8 monkeys in experiments, 15.02.2022 (https://fortune.com/2022/02/15/musk-brain-chip-company-neuralink-admits-to-killing-8-monkeys-in-experiments/) 
17. Hannah Ryan, Elon Musk’s Neuralink confirms monkeys died in project, denies animal cruelty claims (https://edition.cnn.com/2022/02/17/business/elon-musk-neuralink-animal-cruelty-intl-scli/index.html) 
18. Theo Wayt, Elon Musk’s Neuralink allegedly subjected monkeys to ‘extreme suffering’ (https://nypost.com/2022/02/10/elon-musks-neuralink-allegedly-subjected-monkeys-to-extreme-suffering/) 

Нормативни източници

1. Договор за функционирането на ЕС , чл. 13; Европа задължението за хуманно отношение към животните е установено в чл. 13 от Договора за функционирането на ЕС. 
2. Директива 2010/63/ЕС на  ЕП и на Съвета от 2010 г. за защита на животните, използвани за научни цели. (ОВ, бр. L 276 от 2010 г.)
3. Европейска конвенция за защитата на гръбначните животни, използвани за опитни и други научни цели.  Ратифициранa със закон, приет от 39-то НС на 15.04.2004 г. – ДВ, бр. 34 от 27.04.2004 г. 
4. Закон за защита на животните, обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г.
5. Наредба № 1 от 9.05.2006 г. за условията и реда за лицензиране на зоологическите градини.
6. Наредба № 6 от 23.10.2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни.
7. Наредба № 20 от 1.11. 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им.
8. Наредба № 6 от 23.10.2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!