Испанското правителство отменя монопола върху тютюна.
1868—1878 г.
Десетгодишна война за независимост. Испанското правителство отхвърля проекта за реформи, представен от кубинските креоли. Войната завършва с компромисен мирен договор, който гарантира на Куба общинско и провинциална самоуправление по испански образец.
1880 г.
Испанското правителство отменя робството.
1881 г.
Куба получава право на представителство в Кортесите (испанския парламент).
1892 г.
Създадена е Кубинска революционна партия.
1895 г.
Антииспанско въстание, подкрепено от САЩ; то довежда до въоръжен конфликт между Испания и САЩ.
1898 г.
Испанско-американска война за Куба.
Парижки мирен договор. Испания се отказва от Куба, която е обявена за свободна република. След войната република Куба става фактически зависима от САЩ държава с ограничен суверенитет.
1902 г.
Американските войски се изтеглят от Куба.
3902—1906 г.
Първи президент на Куба е водачът на консерваторите Т. Е. Палма.
1903 г.
Договор със САЩ, който закрепва влиянието на американските монополи в Куба. Американците вземат под аренда кубинското пристанище Гуантанамо до 1934 г. (След това пристанището е преустроено във военна база, а договорът е продължен).
1906 г.
Либералите се обявяват против президента Палма. САЩ се намесва в подкрепа на консерваторите. Вместо президента, управлението се поема от американски губернатор (до 1909 г.).
1909—1913 г.
Президент е либералът X. М. Гомес.
1912—1913 г.
Въстанието на пеоните. Американска интервенция и военна окупация на острова.
1917 г. — 10. IV
Куба обявява война на Германия.
1917 г.
За четвърти път американците окупират острова, намирайки повод в съперничеството на генералите за власт.
