Направи дарение на училище!

Къщичката на Баба Яга е „прерисувана“ от реалния живот на древните славяни. Както е известно, славяните не са погребвали мъртвите, а са изгаряли труповете в специално оборудвани печки. За целта те строили къщички, които издигали върху опушени диреци. След кремацията поставяли праха в същите тези могилни домове. Вярвало се, че душата се издига към небето заедно с дима от огъня.

Арабският дипломат Ибн Фадлан записва през 922 г. речта на руски търговец по време на кремацията на негов съотечественик: „Вие, о, араби, сте глупави! Вие взимате най-обичания ви човек и най-уважавания от вас и го хвърляте в земята, където неговия прах изяждат червеите… А ние го изгаряме мигновено, така че той влиза незабавно в рая“.

Оттук и Баба Яга се явява представител на света на мъртвите или пък придружител към оня свят, свързан с погребалните ритуали, и живее в такъв „гроб“.

В приказката нейната къщичка няма нито прозорци, нито врати. И действително, постройките за мъртвите били правени именно такива. Все пак е имало вход към „къщичката“ – той бил откъм гората, символизираща оня свят. Впоследствие този образ очевидно става основа за къщичката на Баба Яга като персонаж, тясно свързан с Царството на мъртвите.

Разбери повече за БГ Наука:

***

През 1934 г. при разкопки в селището Березняки  в Ярославското Поволжие е открито такова съоръжение. Някога то е било малък дом, изработен от дънер, в който са намерени кремирани останки от 5-6 човека – мъже, жени и деца.

През 1966 г. в Подмосковието, близо до Звениград, при разкопки на поселище край Савино-Сторожевския манастир, е намерен още един „дом на мъртвите“. В него са открити останките на не по-малко от 24 трупополагания, а също и както при Березняки – отломки от съдове, украшения и глинени отвеси от т.нар. Дяковска култура. В няколко от случаите прахът бил поместен в съдове, представляващи урни. Те били силно обгорени от едната си страна и се предполага, че е възможно по време на погребалната церемония да са се намирали близо до огъня.

В една от двете запазили се повести „За началото на Москва“ («О начале Москвы») се разказва за това как един от князете, спасявайки се в гората от синовете на болярина Кучки, се укрил в „съборетина“, където бил погребан „някакъв мъртъв човек“.

Такива наколни битово-стопански постройки, направени на дървени „крака“ са широко известни – това са хамбари, укрития за ловци и пр.

Къщички „на кокоши крак“ по-рано често са били правени в горите от ловци и рибари (най-вече в руската страна, бел.пр.). Ловувайки редовно в някоя местност в продължение на много дни, е било нужно място да се скриеш от лошото време, да пренощуваш спокойно не на гола земя, да си починеш, приготвиш храна или изсушиш дрехите си.

Превод: Диана Фъртунова

Източник: erectorat.info

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!