КС-19 100-мм зенитно оръдие.

 

В навечерието на втората световна война в СССР е разработено 100 мм зенитно оръдие 73-К. Поради избухването на войната то не е доработено и не влиза в производство. Зенитното оръдие КС-19 е изработено в края на40-те и се явява наследник на 73-К. Произвежда се в масови серии и става най-многобройното зенитно средство на държавите от Варшавския договор.

http://bgnauka.eu/pic/bgtech/military/Cannon/IMG_0869.JPG

 

То се изнася освен това и в страни от третия свят, а в Китайсе произвежда лицензното му копие „ТИП-55”. Макар това оръдие само по-себе си да е отлична бойна система времето му е вече минало към момента на масово приемане на въоръжение. В началото на 50-тесамолетите са все по-скоростни и все по-трудна цел за артилерията,особено за големокалибрените оръдия като КС-19. При стрелба на големи височини няма необходимата скорострелност, за да осигури нужната плътност на огъня, а на по-малки височини няма необходимите мерни прибори да следи твърде бързо летящите реактивни самолети от ново поколение. През 50-те са правени опити за модернизация чрез механично зареждане (скорострелността достига 20 изстрела в минута), под калибрени снаряди (повишава се началната скорост и далекобойност), монтиране на нови мерни прибори и дори автоматична стрелба (скорострелността достига100 изстрела в минута). Всички тези разработки обаче идват прекалено късно, когато вече е в ход разработката на зенитни управляеми ракети,които са следващо поколение оръжие и неизмеримо по-добри от артилерията. Затова още от началото на 60-те години, когато управляемите зенитни ракети масово започват да постъпват на въоръжение оръдието е извадено в резерва. Въпреки всичко това оръдие остава на въоръжение в страните от варшавския договор чак до края на 80-те като допълнение на ЗРК (зенитно ракетни комплекси). Освен като зенитно оръдието КС-19 поради отличните си качества се използва и като противотанково и полево оръдие (в тези си роли то се използва особено масово в страните от третия свят). Дори и днес то остава на въоръжениев някой страни по света. Сред тях са Китай, Иран, Северна Корея, Куба,Ангола и други страни от третия свят. Това оръдие е на въоръжение и в българската армия и през 50-те е гръбнакът на родната ПВО(противовъздушна отбрана).


РЕКЛАМА:

***

 

 

 

История.

 

 

 

През ноември 1947 година опитния образец 100 мм зенитно оръдие КС-19 наша си ЗУ-17 преминал изпитания по-стрелба и превоз в НИЗАП. След внасянето на някой изменения в шасито то било прието под име КЗУ-16.Опитна серия от четири КС-19 била произведена в завод № 8 през септември 1947 година и още същия месец преминала заводски изпитания.Шасито КЗУ-16 било произведено в завод № 13. През декември 1947батареята преминала войскови изпитания в обем 3635 изстрела и 1506 км пробег (едно от шаситата се повредило). Отбелязани били ред не големи дефекти по шасито. По резултатите от войсковите изпитания КС-19 била препоръчана за приемане на въоръжение.

 

На въоръжение в съветската армия 100 мм оръдие образец 1947 (КС-19)било прието с постановление на съвета на министрите № 2886-1184 от 2март 1948 година и заповед на министъра на промишлеността от 22 март1948 година. През 1948 година завод № 8 предал опитната батарея след изпитанията в НИЗАП. През септември 1948 година тя преминала изпитанията в НИЗАП и започнало серийно производство.

 

 

 

Модернизация на оръдие КС-19М.

 

 http://bgnauka.eu/pic/bgtech/military/Cannon/IMG_1898.JPG

 

По решение на министъра на въоръжението и главното артилерийско управление завод № 8 през 1950 година провел модернизация на 100 мм зенитно оръдие образец 1947 година с цел повишаване на бойните и експлоатационни характеристики.

 

 

 

Изменения в системата:

 

Моноблока е разширен от 2,55 мм на 3,15 мм

 

В периода януари-юни 1951 година в НИАП били проведени изпитания с КС-19М.

 

Системата преминала изпитания в обем 520 изстрела (от тях 216 усилени), превоз на 1500км със Студебейкър по-черен път.

 

Стрелбата била проведена с темпо 14-16 изтрела в минута.

 

Шасито КЗУ-16МУ преминало същите изпитания и отделно 172 изтрела от бетонна площадка при ъгъл 70 градуса.

 

Като цяло шасито не издържало изпитанията.

 

Стволът с усилени полета при стрелба в рамките на 520 изстрела обезпечавал нормално водене на снарядите по-каналите на нарезите.Износване не се наблюдавало. Понеже изстрелите били малко НИАП все пак не дал предпочитания на усилените полета пред щатните.

 

 

 

Модернизация на шасито.

 

 

 

През 1947 година в завод № 8 бил изработен проекта на самодвижещо се шаси за 100 мм зенитно оръдие КС-19. В процеса на експлоатация шаситоКЗУ-16 се проявили редица недостатъци, които нямало как да бъдат отстранени по-пътя на модернизацията. Затова през 1953 година на завод№ 13 било поръчано да разработи ново шаси за замяна на КЗУ-16. В новотошаси трябвало ръчния превод за привеждане на системата от бойно в походно положение и обратно да бъде заменен с механичен (времето за развръщане не трябвало да е повече от 5 минути), да се отстрани претоварването на колелата (особено задните), да се доведе скоростта по шосе до 40 км/ч.

 

През 1954 година завод № 13 представил проект на новото шаси КЗУ-26проектирано от главния конструктор на завода Плотников. Обаче този проект бил отхвърлен и от министерството на отбранителната промишлености от главното артилерийско управление.

 

В началото на януари 1955 година от завод № 13 на ГАУ бил представен проекта за ново шаси КЗУ-28.

 

На 19 февруари 1955 година проектът бил одобрен с малки забележки и било решено да се изготви опитен образец.

 

Опитният образец на шаси КЗУ-28 преминало полигонни изпитания в размер1667 изстрела и превоз 2000 км. Съгласно заключенията на комисията шасито издържало полигонните изпитания. Поради това КЗУ-28 било препоръчано за серийно производство за замяна на КЗУ-16.

 

 

 

Общи сведения.

 

 

 

КС-19 обезпечава борба с въздушни цели, имащи скорост до 1200 км/ч и височина до 15 000м. Всички елементи от комплекса на бойна позиция са свързани с електропроводна свръзка.

 

Насочването на оръдието в определена точка се извършва с хидравличен при вод ГСП-199 от ПУАЗО. Възможно е и ръчно насочване.

 

 

 

В КС-19 са механизирани:

 

 

 

Поставяне на взривателя, до тикване на патрона, закритие на затвора, произвеждането на изстрел, откритие на затвора и екстракция на гилзата. Подготовката за пореден изстрел започва с натискане на ръчката за автоматично поставяне на взривителя.

 

Режими на водене на огън

 

13 изстрела за 1 минута

 

45 изстрела за 5 минути

 

110 изстрела за 60 минути

 

160 изстрела за 120 минути

 

Обстрел на следваща цел е възможен след не по малко от 2,5 минути.

 

Системата ГСП-100М е предназначена за автоматично дистанционно насочване по азимут и ъгъл на осем или по малко оръдия КС-19М2 и автоматично въвеждане на АУВ по данни от ПУАЗО.

 

Системата ГСП-100М обезпечава възможността за ръчно насочване по трите канала с помощта на индикатор за синхрона на предавката. СистематаГСП9100М включва оръдейни комплекти (по един на оръдие), централен разпределителен пункт (ЦРП), комплект кабели и батареен приемащ пункт за данни от ПУАЗО. Източник за електроснабдяване на ГСП-100М се явява щатната станция за захранване СПО-30, произвеждаща трифазен ток с напрежение 23 – /133 В и честота 50 херца.

 

Всички оръдия, СПО-30 и ПУАЗО трябва да се разположат на не повече от 100 метра от ЦРП.

 

 

 

Устройство на системата

 

 

 

Стволът на оръдието се състои от тръба, казеник, муфи, накладки, долен спирач и гайки.

 

Затворът е вертикален, клиновиден, полуавтоматичен.

 

Люлката е лята с три цилиндъра отпред, един за спирача наоткатника/накатника и два за спирача на наката. Механизма за увеличаване дължината на отката е монтиран от дясната страна на люлката. Лотокът за презареждане е от лявата страна на люлката.Дотиквача е хидропневматичен, с хидравличен ускорител. Преди първия изстрел дотиквача се въвежда с помощта на лебедка, а после за сметка на енергията от отката.

 

Подемните механизми имат един зъбчат сектор, закрепен на люлката.Подемните механизми действат с хидро провод или ръчно. Развръщащият механизъм съдържа закрепена основа и сцепени с нея зъбчати венци.Уравновесяващият механизъм е пружинен тип с две колони. Лафета представлява заварена конструкция, състояща се от лята основа, дясна и лява буза, усилени ребра, предна и задна връзка.

 

Шасито КЗУ-16 е четириосно с подресорно торсионно окачване. Колелата са от тролейбусен тип с шини ГК. Шасито се състои от: рама с две опори,преден и заден ход, два компенсатора (механизми облекчаващи преминаването от бойно в походно положение и обратно).

 

Рамата е кръстообразна заварена с квадратно сечение, с два челна опора.В предната част са заварени скоби за боксиране. В средната част е опорния пръстен с 16 отвори за закрепване.

 

За управление на огъня КС-19 използва радио локационна станция СОН-4 (станция за огнево насочване).

 

Тя е изпитана и приета на въоръжение през 1947 година.

 

СОН-4 представлява двуосен буксируем фургон на покрива на който епоставена въртяща се антена с кръгъл параболичен отражател с диаметър1,8 метра и възможност за несиметрично въртене.

 

 

 

 

 

Тя има три режима на работа:

 

 

 

Кръгов обзор за откриване на цели и наблюдение на въздушнатаобстановка. Ръчно управление на антената за захващане на цели в сектори преход към автоматично съпровождане и грубо определяне на координатите.

 

Автоматично съпровождане на целите по-ъглови координати за точноопределяне на азимута и ъгъла на преместване в автоматичен режим.

 

 

 

Тактико-технически характеристики на 100 мм зенитно оръдие КС-19/М/М:

 

Тегло 11 тона

 

Начална скорост на снаряда 900 м/сек

 

 

 

Далекобойност, метра:

 

Вертикална 12 600 ефективна 15 400 обща

 

Хоризонтална 21 000

 

Тегло на снаряда 15,6 кг

 

Насочване:

 

хоризонтално 360 градуса

 

вертикално – 3 85 градуса

 

Максимална скорост на целта 1200 м/сек

 

Скорост на буксир 35/40 км/ч

 

Разчет 15 души

 

Системи за насочване ПУАЗО-3,4 и 7

 

Станции за целеуказване СОН-4, СОН-9, СОН-9А и РПК-1 (с ПУАЗО-19)

 

 

 

 

 

Превел от руски: Димитър Маневски

 

 

 

 

 

 

 

 http://bgnauka.eu/pic/bgtech/military/Cannon/IMG_1901.JPGhttp://bgnauka.eu/pic/bgtech/military/Cannon/IMG_1902.JPG

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: