Кримско – Микенска епоха

I. СПОРЕД НЯКОИ ДОКУМЕНТИ ОТ ПИЛОС
Както е известно, разкопките на крупния английски археолог Артър Евънс на о. Крит. през 1900 г. са извадили на бял свят плочки, изписани с три вида писмо. Други многобройни плочки, изписани с най-късното от споменатите три вида писмо, са били открити в Пилос в навечерието на Втората световна война. Това старо селище, което води началото си от неолитичната епоха, но е цъфтяло особено през минойската епоха, се намира на западния бряг на областта Месения в Пелопонес. По време на на­хлуването на дорийските гърци Пилос бил разрушен. Запазена е обаче го­ляма част от държавния архив на това селище, написана на линеарното писмо „Б“, което датира приблизително от началото на XIV в. пр. н. е. Докумен­тите от този архив, т. е. многобройните обгорели от пожарите изписани плочки, отразяват редица страни от управлението, стопанския и културния живот на селището преди неговото разрушаване и опожаряване. На мя­стото на Пилос са правени обстойни и продължителни археологически раз­копки и изследвания. По-долу даваме в превод съдържанието на три. от тези документи според изданието на M. Ventrus and J. Chadwick, Documents in Mycenean Greek, Cambridge University Press, Nr. 52, 53 и 171.

Списък на занаятчии

Ножари — 2 души
връзвачи на снопове — 2 души
грънчари — 2 души
храмови служители — 12 души
виночергщи — 10 души
златари — 4 души
лъчници — 5 души
(майстори на лъкове)

шивачи (кроячи) – ? души
шивачи (кроячи) – ? души
шивачи (кроячи) – ? души
шивачи (кроячи) – ? души
шивачи (кроячи) – 20 души

Списък на гребци
В този документ се съдържат вероятно сведения за някаква експеди­ция по море и за набиране на моряци. Повечето от местата и селищата, споменати в този списък, не са идентифицирани и техните имена са пре­дадени в по-сетнешната им гръцка форма.
Гребци, които са предназначени да отплуват за Плеврон: осем души от Роова, пет души от Рион, четири души от Пора, шест души от Тетаране, седем души от Апоневе.


РЕКЛАМА:

***

Жертвоприношенията, предназначени за култа на бога
Посейдон
Еди коя си (9) земя и нейните жертвоприношения.
Доколкото се вижда от списъка, Ехелавон ще извърши жертвоприношение, състоящо се от: 480 литра пшеница, 108 литра вино, един бик, десет кози, една овча кожа и 6 литра мед (за ядене).
Също така и селото ще даде следните неща за жертвопри­ношение: 240 литра пшеница, 72 литра вино, 2 овни, 5 кози, 4 литра лой и една овча кожа.
А военният вожд (предводител) ще даде за същата цел следното: 2 овни, 72 литра брашно и 24 литра вино.
Също така и стопанството на култовото сдружение ще даде: 72 литра пшеница, 11 литра вино, 5 кози и 14 литра мед.

II. СПОРЕД ОСНОВНИТЕ АНТИЧНИ ИЗБОРИ
При подбирането на писмените извори, отнасящи се до критско-микенската епоха, са взети предвид не само рам­ките на тази книга, но и ограничените размери, в които се изучава у нас историята на древния Изток, а също така и характерът на писмените извори за тази история. Поради това не бяха поместени някои от­къслечни и сухи, но характерни сведения за критско-микенската култура, които се намират в египетските и хетитските текстове.
Науката разполага за критско-микенската епоха с доста писмени све­дения от гръцки произход, които са се запазили както в Омировия епос, тъй и в съчиненията на редица древногръцки промаици. Доста сведения за тази епоха носят паметниците на гръцката митология, които критично могат да се използуват за целите на историята, защото, както казва Енгелс, „миналата действителност намира отражение във фантастичните образи на ми­тологията“.

Сведения за о. Крит в Омировия епос

Одисея, XIX, 172. Думи на Одисеи към Менслоиа
Крит е земя, разположена всред виноцветното море; тя е прекрасна, надарена с тлъста почва и се мие отвред от вода. Там живеят безброй много хора, а градовете й са деветдесет на брой. Там цари смесица от езиците на различни племена. На остров Крит живеят ахейци, кидонци и същински критяни, а също тъй и дорийци, които се делят на три. Племена ( хилеи, димани и памфили). Има и благородни пелаеги. Столица на тези градове е голе­мият град Кнос, в който някога царувал па периоди от по девет години Минос (Според по-късни сведения (напр. псевдоплатоновия диалог „Минос“, стр. 319, Е) Минос отивал след всеки 9 години в свещената пещера на Зевс на Ида планина, в която според легендата бил роден и живеел този бог. При тези свои срещи със Зевс Минос получавал според легендата законите, по които той управлявал царството си.), близкият приятел и събеседник на Зевс и бащата на моя баща — великодушния Девкалион, който съз­даде мене и цар Идоменей.

Завоеванията на критския цар Минос

Херодот, I, 171

След като покорил Йония, Харпал потеглил на бой срещу карийците, кавнийците и ликийците, като водел в своите вой­ски йонийци и еолийци. Тези карийци били преминали на ма­терика от островите. Те се намирали първоначално под власт­та на Минос, наричали се лелеги и населявали островите. До­колкото съм в състояние да проникна в по-старинното предание за далечната древност, те никога не плащали данък, макар че доставяли флотски контингенти всеки път, когато Минос поис­кал това. По онова време, когато Минос бил подчинил вече много земи и се бил прочул със своите военни походи, карий­ците били една от най-прославените народности.
Тукидид, I, 4
Първият владетел, за когото преданието ни съобщава, че преди всички други се сдобил с флота, бил Минос. Той ста­нал господар на голяма част от морето, което сега се нарича Елинско, и на Кикладските острови, по голямата част от кои­то заселил с колонии, като при това прогонил карийците оттам й поставил за управител на тях собствените си синове. Той, доколкото могъл, разбира се, прочистил тези морета от мор­ските разбойници, за да могат приходите от тях да се стичат в неговите ръце.


Европейска нощ на учените 2022 г.: