Култура и изкуство 

Кратка история на българския куклен театър

Автор: Мая Джамбазова

"Боризмейко". Столичен куклен театър
“Боризмейко”. Столичен куклен театър

Учените свързват възникването на кукления театър с различни епохи. Кукленото изкуство, според повечето изследователи на Античността е епохата, през която кукленият театър се заражда във вид, близък до този, в който го познаваме днес.

Но всъщност корените на това изкуство са по-дълбоки. В книгата “И проговориха” на Катерина Илкова се споменава, че практиките на шаманите да поставят маски на лицата си и да се превъплъщават в различни образи, всъщност дава основите на театъра с кукли.

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

Европейското куклено изкуство води началото си от древна Елада и древен Рим. В Античността куклите са били свързани и с много езически култови ритуали. Изключителна популярност театърът с кукли добива през епохата на Елинизма. Характерно за този период е навлизането на източни, азиатски, влияния в Елада. А тъкмо от Далечния Изток са привнесени отделни елементи на кукленото изкуство, което се е радвало на изключителна популярност в Индия, например.

Елинския куклен театър е пресъздавал отношенията между боговете, а също и на богове с хора. Той е имал религиозен оттенък в своята сюжетност. Но е интересно, че не всички, позволявам си да използвам съвременния термин – марионетки, са били озвучавани от актьори. Имало и кукли-автомати, които са били безмълвни пред публиката.

Истинското развитие на кукления театър идва през Средновековието. Освен куклите- автомати за религиозен куклен театър, се появават и други, които “играят” заедно със своите водачи на улицата и удовлетворяват жаждата на обикновения човек за хумор и сатира, понякога са с политически нюанс. Тези два типа куклен театър – религиозен и народен, са в основата на съвременния куклен театър в различните държави.

Куклените пиеси, които се играят в нашите, български, куклени театри са онаследяващи народните етюди, играни по улиците и площадите на средновековна Европа.

През средните векове кукленото изкуство е имало силна роля за разгръщане на народните зрелища. По време на панаирите е имало етюди с кукли, на които са се възхищавали малки и големи. За това пише Йордан Андреев в своите трудове “История на Второто българско царство (курс лекции)” и “Всекидневието на българите през XII-XIV век”, като споменава, че е имало разказвачи, които са забавлявали тълпите.

Интересно е да обърнем поглед и към съвременното изкуство, за да обясним развитието на народната култура в миналото. В игралния филм от епохата на социализма “Боянският майстор” има образ на куклена актриса, която пленява с чара си главния герой. За създаването на филма са използвани знанията на научни консултанти, както и научни трудове и документи от Средновековието. Макар и продукт на фикцията, филмът съдържа и някои препратки към средновековни реалии.

На Запад кукленият театър се развива и в Италия, и във Франция, като името на куклите “марионетка” идва от особеността да се разиграват религиозни етюди с кукли. В превод “marionette” означава “Малка Мария”.

За куклите на конци се счита, че са се появили през Ренесанса в Европа, но това не е напълно доказано и е възможно такива да са съществували и през Средните векове.

Средновековните герои на куклените пиеси са били натоварени с отрицателните човешки качества и са осмивали недъзите на властта и обществото.

В Западна Европа през Ренесанса кукленият театър става много по-драматургичен. В европейския Югоизток пък са се наслаждавали на османския театър Карагьоз, развит и при други тюркски народи.

Развитието на българския куклен театър започва след Освобождението и то с помощта на чешката общност у нас. Реално погледнато “европейски” тип куклен театър в началото на 20 век у нас е можело да бъде видян в семейния театър на Прошек, както и в кукления театър към дружество “Чех”.

Оттук черпят идеи и веселяците от “Купчинката на Бръмбазъците”, чийто първи спектакъл става повод за създаването на куклен театър към “Славянска беседа” (1924) . ” Това пише проф. д-р Радослав Лазич за историята на нашия куклен театър.

След това през различните десетилетия има немско, руско, френско влияние върху кукленото изкуство у нас, докато то най-сетне намери своя облик през 80-те.

Днес куклен театър в България се играе както за деца, така и за възрастни. А фестивалът на кукления театър “Златен делфин”, който се провежда веднъж на всеки три години във Варна е един от най-старите по рода си в Европа и си съперничи само с един френски конкурс. През 2017 г., месец октомври, отново ще има издание на “Златен делфин” в морската столица.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close