Култура и изкуство 

Кратка история на българския куклен театър

Автор: Мая Джамбазова

"Боризмейко". Столичен куклен театър
“Боризмейко”. Столичен куклен театър

Учените свързват възникването на кукления театър с различни епохи. Кукленото изкуство, според повечето изследователи на Античността е епохата, през която кукленият театър се заражда във вид, близък до този, в който го познаваме днес.

Но всъщност корените на това изкуство са по-дълбоки. В книгата “И проговориха” на Катерина Илкова се споменава, че практиките на шаманите да поставят маски на лицата си и да се превъплъщават в различни образи, всъщност дава основите на театъра с кукли.

Европейското куклено изкуство води началото си от древна Елада и древен Рим. В Античността куклите са били свързани и с много езически култови ритуали. Изключителна популярност театърът с кукли добива през епохата на Елинизма. Характерно за този период е навлизането на източни, азиатски, влияния в Елада. А тъкмо от Далечния Изток са привнесени отделни елементи на кукленото изкуство, което се е радвало на изключителна популярност в Индия, например.

Елинския куклен театър е пресъздавал отношенията между боговете, а също и на богове с хора. Той е имал религиозен оттенък в своята сюжетност. Но е интересно, че не всички, позволявам си да използвам съвременния термин – марионетки, са били озвучавани от актьори. Имало и кукли-автомати, които са били безмълвни пред публиката.

Истинското развитие на кукления театър идва през Средновековието. Освен куклите- автомати за религиозен куклен театър, се появават и други, които “играят” заедно със своите водачи на улицата и удовлетворяват жаждата на обикновения човек за хумор и сатира, понякога са с политически нюанс. Тези два типа куклен театър – религиозен и народен, са в основата на съвременния куклен театър в различните държави.

Куклените пиеси, които се играят в нашите, български, куклени театри са онаследяващи народните етюди, играни по улиците и площадите на средновековна Европа.

През средните векове кукленото изкуство е имало силна роля за разгръщане на народните зрелища. По време на панаирите е имало етюди с кукли, на които са се възхищавали малки и големи. За това пише Йордан Андреев в своите трудове “История на Второто българско царство (курс лекции)” и “Всекидневието на българите през XII-XIV век”, като споменава, че е имало разказвачи, които са забавлявали тълпите.

Интересно е да обърнем поглед и към съвременното изкуство, за да обясним развитието на народната култура в миналото. В игралния филм от епохата на социализма “Боянският майстор” има образ на куклена актриса, която пленява с чара си главния герой. За създаването на филма са използвани знанията на научни консултанти, както и научни трудове и документи от Средновековието. Макар и продукт на фикцията, филмът съдържа и някои препратки към средновековни реалии.

На Запад кукленият театър се развива и в Италия, и във Франция, като името на куклите “марионетка” идва от особеността да се разиграват религиозни етюди с кукли. В превод “marionette” означава “Малка Мария”.

За куклите на конци се счита, че са се появили през Ренесанса в Европа, но това не е напълно доказано и е възможно такива да са съществували и през Средните векове.

Средновековните герои на куклените пиеси са били натоварени с отрицателните човешки качества и са осмивали недъзите на властта и обществото.

В Западна Европа през Ренесанса кукленият театър става много по-драматургичен. В европейския Югоизток пък са се наслаждавали на османския театър Карагьоз, развит и при други тюркски народи.

Развитието на българския куклен театър започва след Освобождението и то с помощта на чешката общност у нас. Реално погледнато “европейски” тип куклен театър в началото на 20 век у нас е можело да бъде видян в семейния театър на Прошек, както и в кукления театър към дружество “Чех”.

Оттук черпят идеи и веселяците от “Купчинката на Бръмбазъците”, чийто първи спектакъл става повод за създаването на куклен театър към “Славянска беседа” (1924) . ” Това пише проф. д-р Радослав Лазич за историята на нашия куклен театър.

След това през различните десетилетия има немско, руско, френско влияние върху кукленото изкуство у нас, докато то най-сетне намери своя облик през 80-те.

Днес куклен театър в България се играе както за деца, така и за възрастни. А фестивалът на кукления театър “Златен делфин”, който се провежда веднъж на всеки три години във Варна е един от най-старите по рода си в Европа и си съперничи само с един френски конкурс. През 2017 г., месец октомври, отново ще има издание на “Златен делфин” в морската столица.

Коментари

коментара

Related posts