Направи дарение на училище!
Появата на лампата с нажежаема жичка се свързва с редица имена на изобретатели, провеждали експерименти приблизително по едно и също време – от 70-те години до края на XIX век. Александър Лодигин през 1872 г. прави проект на една от първите модерни лампи, представлявала стъклен съд, изпълнен с въздух, в който били запоени два медни проводника, съединени с тънка пръчица от ретортен въглен. Своя принос в изобретяването на новите осветителни тела дават Хенри Удуърд, Джоузеф Суон, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер, Хайнрих Гьобел. Всички тези модели работели с електрическо напрежение, което загрявало жичката и тя започвала да излъчва светлина. Но имали два съществени недостатъка – хабяли твърде много енергия и имали много кратък живот – при пускане на ток през лампата пръчицата светела около половин час и изгаряла. През 1875 г. Томас Едисън решава да изтегли въздуха от балона, с което удължил живота на лампата. Същевременно не спирал да провежда голям брой опити с различни материали в стремежа си да удължи още полезния живот на лампата, но в крайна сметка се върнал отново към първоначалната жичка от въглерод. През 1879 г. неговата лампа вече издържала цели 40 часа, а на следващата година той подал в САЩ молба за регистрация на патент за лампа с нажежаема жичка. По-късно, през 1890 г., Лодигин доусъвършенствал електрическата крушка, заменяйки жичката с такава изработена от волфрам, а балона изпълнил с азот.
Днес технологията, разбира се, е много напреднала, произвеждаме лампи от всякакви материали и имаме различно приложение за всяка една от тях. Заместители на стандартните лампи с нажежаема жичка понастоящем са флуоресцентните (или луминесцентни) лампи и светодиодите (LED технологията), които имат по-висок КПД и по-дълъг експлоатационен срок.
Можете да си изберете някой от нашите продукти с това прекрасно и така полезно изобретение.