Красимира Колева, 20 г.: Как се виждам в света на науката и технологиите

Автор: Красимира Колева, 20 г., Хасково, участник в конкурса Refresh Girls, Европейска нощ на учените 2019

Почти всички малки деца се страхуват от тъмното. Много хора дори като възрастни продължават да таят в себе си този страх, който сам по себе си не е страх от сенките, а от това което си представяме, че крият. Разберем ли обаче, че всичко на тъмно изглежда по същия начин като на светло, страхът изчезва.

Така осъзнавам, че стоят и нещата в света на науката. Тя е съвкупността от отговорите на въпросите, които човечеството си задава от зората на времето. Не бива да бъдем роби на незнанието си. Още по-малко трябва да се боим да задаваме въпроси, защото за всеки въпрос някъде там се крие отговор. Това е ключът към прогреса.

Има хиляди примери за ролята на науката в животa ни и нито един, който да е най-важният и най-смисленият. Коя съм аз да се опитвам да го открия? Мога само да се надявам да бъда част от безкрайното пътуване на познанието. Не зная дали ще направя велико откритие, но науката е част от живота ми. Аз, както и вие, берем от плодовете на труда на хора, посветили живота си на нея. Ако все пак някой ден открия нещо, което би направило живота ни по-лесен или по-разбираем, бих го споделила със света. Няма нищо по-благородно и по-смислено от това да оставиш следа, променяйки света към по-добро. Науката ни позволява да сторим точно това. Проследявайки нишките на времето, мога да видя как тя променя не само обликa на света, но и този на хората.

Представете си как би изглеждал светът, например, ако германският изобретател Карл Бенц си бе казал, че има по-важна работа от това да измисли първия автомобил, прилагайки на практика натрупани дотогава знания по ред науки като математика, физика, механика и други. В този ред на мисли, вероятно френският учен Никола-Жозеф Кюньо не е трябвало да измисля първата самоходна машина малко по-късно. Идеята ми е да покажа важността от това да не спираме да търсим по-доброто, дори когато идеите ни са подложени под съмнение. В противен случай и ние, хора на 21 век, подобно на съвременниците на Хенри Форд, щяхме да мечтаем за по-бързи коне, а не за нов модел автоматик или за „колата на бъдещето“. Факт е обаче че мечтаем и си представяме тези неща. Учим се от опита на гениални умове и впрягаме своите, с цел да бъдем продуктивни за обществото.


РЕКЛАМА:

***

Все по-често чувам за нови постижения на науката. Няма да отричам, че се изпълвам с гордост, всеки път когато чуя някъде или прочета за „успешна трансплантация на бели дробове“, „поредния преборил рака“ или „откриха нова планета с подходящи условия за живот“ и прочие. А като си помислим само, че преди два, три века хората са загивали от едра шарка. Имаме привилегията да живеем във време на безкрайни възможности. Основите са положени, а от нас се иска само да продължим градежа.

Не знам за вас, но за мен науката служи не само за съзидание. Тя е необходимост и нужда да си обясняваме света и всичко в него, основавайки се на факти и доказателства. Дори хората през Средновековието са имали нужда да си обясняват света, макар и не винаги следвайки пътя на логиката. За тях слънчевото затъмнение е било лошо знамение, а за нас – подредба на три небесни тела. Днес наблюдаваме това явление с жив интерес, защото познаваме природата му. В това се крие и магията във всяка една наука позната до днес. Позволява ни да разберем същността на непознатото, но освен това ни дава смелост да вървим напред с все по-ясна представа за света, който се разкрива пред очите ни парче по парче, подобно на един огромен пъзел.

Нямам самочувствието да твърдя, че човечеството е достигнало пика на своето развитие. Дори в своята област учените не могат да знаят всичко, защото това пътуване не приключва и винаги има още нещо. Ние, изпълнени с любопитството на малки деца, вървим напред и с малки, плахи стъпки, търсим не само отговори, но и правилните въпроси, които да ни отведат до следващото парче от пъзела.

Мисълта за дългия път, който сме извървели до днес, ме кара да гадая докъде ще стигнем утре, в други ден или след 10 години. Всеки ден науката открива нови врати пред нас. Зад следващата аз виждам утре, в което няма неизлечими болести и непреодолими дистанции. Може Космосът да е следващата спирка на човечеството, може пък колата на бъдещето да лети. Няма нужда това да са само представи. Понякога трябва да скочиш в непознатото, за да престане то да бъде плашещо. В крайна сметка, ако незнанието е тъмнина, то науката е светлина.


Европейска нощ на учените 2022 г.: