Титан, най-големият спътник на Сатурн, е открит през 1655 г. от холандския астроном Християн Хюйгенс. През 2005 г. на повърхността му кацна спускаемият модул „Хюйгенс“, кръстен на първооткривателя на Титан. Той достави космическата сонда „Касини“, която и досега продължава да наблюдава Сатурн, пръстените и спътниците му. Касини-Хюйгенс е съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция.
Титан е най-големият спътник на Сатурн и втори по големина в Слънчевата система, след Юпитеровия Ганимед. Диаметърът му е 5152 километра. Наречен е на титаните — великани от гръцката митология, сестри и братя на Кронос  (гръцкият Сатурн).
Половината от него се състои от лед, а другата половина – от скали. Шестата сатурнианска луна е обкръжена от плътна атмосфера, а темпеоратурата на повърхноста й е около -180 градуса по Целзий. На Титан бяха открити множество езера, съставени от течни въглеводороди, и съвсем неотдавна бе доказано, че тези езера имат сезонен характер, т.е. те пресъхват и се появяват отново в зависимост от сезоните.
Атмосферата на спътника се състои от 94% азот с около 6% метан и примеси от други въглеводороди и органични съединения (като бензен, етан, диацетилен, метилацетилен, цианоацетилен, ацетилен и пропан) както и въглероден диоксид и монооксид, цианоген, водороден цианид и хелий. За тези съединения се счита, че се формират в горните слоеве на атмосферата на Титан под въздействието на слънчевата ултравиолетова радиация, която разгражда метана и поражда гъстите оранжеви облаци. Титан няма магнитно поле и понякога орбитата му е извън магнитосферата на Сатурн, излагайки спътника на директното въздействие на слънчевия вятър, който отнася в междупланетното пространство част от молекулите на атмосферата.
Пролетта напредва и на Сатурн, където пролетните дъждове, падащи на повърхността на  най-голямата луна на планетата – Титан, са донесли със себе си и метан. Това се вижда на снимки на екваториалните пустини на сатурновата луна, заснети от космическия кораб на НАСА „Касини“. За първи път учените са получили доказателства за дъжд над ниските географски ширини на Титан, на север от екватора. Това събитие учените чакат, откакто са започнали наблюденията там. Особеността на тази сатурнова луна е в това, че на нея, както и на Земята, има реки, езера и облаци, а освен това, там валят и дъждове.
Наблюденията, публикувани в списание „Science“, в съчетание с по-ранни резултати в Geophysical Research Letters, показват климатичните системи на плътнатa атмосфера на Титан и промените на повърхността й получени при промяната на сезоните.
На Титан редовно валят дъждове от въглеводороди, но досега такива дъждове са били наблюдавани само на полюсите, макар релефът на екваториалните ширини да указава, че в миналото и там са валели дъждове – характерни образования по релефа се появяват когато по повърхноста текат реки.
Снимките са направени от септември до октомври 2010 г. В края на септември , апаратът е зафиксирал на екватора голяма група облаци, а през октомври – обширен участък – с площ около 500 000 кв км, лежащ на пътя на облаците, който изглежда потъмнял. Учените интерпретират това наблюдение като овлажняване на повърхноста от въглеводороди, в резултат на падналите там дъждове.
В екваториалните ширини на Титан сега е началото на пролета – ако се направи аналогия със земните сезони, там сега е приблизително април. Пълната година на Титан продължава около 30 земни години .
„Невероятно е да се наблюдават дъждовни бури и сезонни промени в метеорологичните условия на далечен, леден сателит. Тези наблюдения  ни помагат да разберем как Титан работи като система.“, каза Елизабет Търтъл, сътрудник по приложна физика в университета в Лоръл, Мериленд.
Учените все още не са съвсем сигурни, дали сухите канали по повърхността на сатурновата луна са били нарязани от сезонните дъждове или са бивши дъна на реки.

На Земята, в тропиците, дъждовните облаци леко изместват във времето смяната на сезона, но в тропиците вали целогодишно. На Титан такива големи облаци има в тропиците и те се преместват в много по-високи географски ширини на планетата.
„Ясно е, че има още толкова много да се научи от „Касини” за промяната на сезоните и климатичните промени на Титан и доколко е подобна на земната или се различава от нея.“, казва Каролин Порко.

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.sciencedaily.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/Titan_%28moon%29

Карти на Титан:
http://ciclops.org//view_media.php?id=26866&js=1