Космическият апарат BepiColombo премина покрай Венера по пътя си към Меркурий

Изображение: European Space Agency

Това е едно дълго пътуване от Земята към вътрешността на Слънчева система до Меркурий, но разглеждането на забележителности по пътя винаги може да направи всяко продължително пътешествие по-вълнуващо.

За планетарните изследователи прелитането покрай нашата мистериозна съседка Венера е доста примамливо, а освен това и удобно. Местоположението на Венера я прави удобен навигационен инструмент за космическите апарати, пътуващи към Меркурий и Слънцето: те могат да използват внимателно хореографиран контур покрай Венера, за да коригират своята по-нататъшна траектория на полета си.

Точно това е маневрата, която съвместната европейско-японска мисия до Меркурий BepiColombo, току-що завърши за една нощ в първия от планираните полети до Венера. Космическият кораб направи най-близкия си подход към Венера в 3:48 ч. (по Гринуич) на 15 октомври, на разстояние от 10 720 километра от планетата, според Европейската космическа агенция (EКA).

А учените – особено тези, които изучават Венера – рядко отказват подобни бонус наблюдения. (Слънчевата сонда Паркър на НАСА беше друга мисия към вътрешността на Слънчевата система, която също засне наблюдения от Венера при преминаването си покрай нея.)


РЕКЛАМА:

***

Някои от инструментите на BepiColombo са солидно опаковани за дългото пътуване до Меркурий и нямат възможността да съберат каквито и да било данни от Венера, но планиращите мисията все пак избраха около дузина инструменти, които очакваха да могат да хвърлят поглед към планетата по време на полета.

BepiColombo също така имаше резервно копие. Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), която управлява един от двата орбитални апарата, вградени в мисията до Меркурий, също има активен космически апарат, обикалящ около Венера, наречен Акацуки. Друг сателит на JAXA в орбита около Земята – спектроскопичната обсерватория Хисаки, както и няколко наземни съоръжения, също насочиха своите електронни очи към Венера, за да осигурят допълнителни наблюдения по време на полета.

Въпреки че основната камера на космическия кораб не беше достъпна, две по-малки „селфи“ камери на космическия кораб се опитаха да снимат Венера по време на маневра, според изявление на ЕКА преди полета.
Едно изображение, заснето от наблюдателната камера 2 на модула, показва Венера от разстояние около 17 000 км, заедно с антената и магнитометровата стрела на самата сонда.

Европейско-японската мисия BepiColombo Mercury засне тази гледка към планетата Венера по време на полет на 15 октомври 2020 г., първата от двете планети по пътя към орбитата около Меркурий. Това изображение е направено непосредствено преди най-близкия подход от около 17 000 километра. В горната част на изображението се вижда антената със среден коефициент на усилване на Mercury Planetary Orbiter, заедно със стрелата на магнитометъра, която се вижда вдясно на кадъра. Изображение: ESA / BepiColombo / MTM, CC BY-SA 3.0 IGO

Други активни инструменти по време на полет са събрали данни за гъстата атмосфера на Венера и взаимодействието на планетата със слънчевия вятър – постоянния поток от заредени частици, който тече от Слънцето към космоса.

Тъй като Венера е толкова различна от Меркурий, особено с гъстата си атмосфера, богата на въглероден диоксид, в сравнение с отсъствието на такава на Меркурий, тези инструменти не извършват непременно същата работа, която ще вършат, когато мисията навлезе в основния си етап, според EКA.

Въпреки това те ще получат втори шанс за изучаване на Венера, когато BepiColombo направи второто си облитане, през август 2021 г., преди да продължи към Меркурий. BepiColombo ще направи поредица от шест полета около Меркурий, преди да навлезе в орбита около малката планета през 2025 г. Там мисията ще се раздели на двата съставни космически апарата, за да проучи повърхността, вътрешността и околността на Меркурий. Целта е събраните данни да помогнат на учените да разберат повече за същността на Слънчевата система и нейния произход.

Мисията BepiColombo е на стойност 2 милиарда долара и беше изстреляна към Меркурий през октомври 2018 г. Очаква се двете орбитални мисии да прекарат една година в изучаване на планетата.

Източник: space.com
Превод: Радослав Тодоров


Европейска нощ на учените 2022 г.: