Космическите лъчи могат да подпомогнат учените при проследяването на пътя на Слънцето в Космоса


http://apod.nasa.gov/apod/image/0710/MilkyWayRoad_landolfi.jpg

Учените могат да се сдобият с нов инструмент, който да им помогне да разберат какъв е видът на околната среда при преминаването на Слънчевата система през нашата галактика – Млечния път.

Галактиката е система от звезди и междузвездна материя, свързани в едно цяло от гравитационните сили. Центърът на Галактиката се намира в най-широката и най-ярка част от Млечния път, видима в рамките на съзвездието Стрелец. Ядрото на Галактиката не може да бъде наблюдавано във видимата част на спектъра, тъй като е закрито от гигантски газово-прахови облаци. Но неговото излъчване в инфрачервената част на спектъра, както – и в радиодиапазона не се поглъща така силно и това позволява ядрото да може да се наблюдава.
Изучаването на строежа на нашата галактика е трудно, понеже ние сме вътре в нея и не можем да я обхванем с поглед, както виждаме другите галактики.  

На Слънцето и семейството му от планети са им необходими около 220 милиона години за преминаване през всяка орбита на спиралната ни галактика, но е доста трудно да се определят видовете междузвездна среда, през които Слънчевата система пътува, защото тя отделя твърде малко и много слаба светлина.

По време на това галактическо пътуване Слънчевата система преминава през различни видове междузвездна среда с различен състав, плътност и йонизация. Макар и слабо, това  може да влияе на размера и формата на хелиосферата, йонизираната област на Слънцето, доминирана от слънчевия вятър и магнитното поле.


РЕКЛАМА:

***

Учените Присила Фриш от университета в Чикаго и Ханс-Райнхард Мюлер от Дармаут Колидж в Хановер, смятат, че промените в изотопите на някои елементи в геоложкия запис на Земята могат да съдържат улики за това пътуване, а също така – и за местната галактическа околна среда.

Но фактори като силата и формата на магнитното поле на Земята и слънчевия вятър, (излъчван от Слънцето), се отразяват на броя на космическите лъчи, достигащи Земята.

Според хипотезата на Фриш и Мюлер, ако слънчевите ветрове могат да оказват влияние върху космическите лъчи, галактическите облаци в междузвездната среда, през която Слънчевата система преминава, могат да бъдат потърсени в т.нар. палеозапис.

Фриш и Мюлер също така твърдят, че има доказателства, че преди около 18 000-24 000 години  нивото на радиоактивност на радио-изотопите също се е променяло и измерването на радиоактивността на тези изотопи може да покаже пътя, изминат от Слънчевата система.
Фриш и Мюлер признават, че техните заключения са спекулативни, но в същото време вярват, че има доказателства за промяната на радиоактивността на радио-изотопите през последните няколко хиляди години – от момента, в който Слънчевата система влиза в местния междузвезден облак от водород, през който все още се придвижва.

Най-интересно е как формата на хелиосферата и на хелиопаузата са свързани с междузвездната околна среда около нас. Ако Слънцето преминава през много гъст облак от газ, хелиосферата ще се свие до нещо толкова малко, орбитата на Земята в действителност може да ни отведе извън хелиопаузата, на границата между хелиосферата и междузвездното пространство“, казват още учените…

В този случай само магнитното поле на Земята ще защитава планетата от космически лъчи.

Разстоянието от Слънцето до центъра на нашата галактика е ок. 25 светлинни години или 8 000 парсека. Слънцето и семейството му от планети, заедно с всички близки звезди, обикаля около центъра на галактиката по почти кръгова орбита със скорост от ок. 200 – 250 км. в секунда, извършвайки един пълен оборот за около 200, 225 или 250 милиона години. Това е равно на една галактическа (или космическа) година. За времето на съществуването на Земята нашата планета е обиколила центъра на галактиката около 30 пъти. Движението на Слънцето около галактическия център е вълнообразно; то се гмурка под галактическата равнина и изскача над нея подобно на движението на делфин веднъж на всеки 25 милиона години. Ние виждаме Млечния път като ивица, разделяща небесната сфера на две почти равни части, защото Слънцето е разположено в екваториалната равнина на нашата галактика.

http://www.abc.net.au/

Превел: Неделин Бояджиев


Европейска нощ на учените 2022 г.: