Коронавирус ваксини и кърмене: какво казват данните

Майка кърми новороденото си дете в болница в Белгия. Credit: Francisco Seco/AP/Shutterstock

Моли Сийгъл дълго чака за ваксина срещу коронавируса. Като акушерка в Масачузетската болница в Бостън, тя редовно вижда бременни с COVID-19 и знае, че ваксината е най-добрият начин да защити себе си, семейството си и колегите на работното си място. Но с бебе на седем месеца у дома, което все още кърми, тя се колебае.
И това е разбираемо. След установените норми за клинични изпитвания, бременните и кърмещите жени не бяха включени в нито едно от изпитванията за ваксини срещу коронавирус. И така, когато здравните системи по света започнаха да ваксинират възрастни, които отговарят на условията, десетки кърмещи жени бяха оставени да вземат решение без яснота.

„Със сигурност бях разочарована, че няма проучвания за ваксината при бременни и кърмещи жени и че като група те бяха изключени от проучването“, споделя Сийгъл. „Наистина беше трудно да зная, както като пациент, така и като доставчик, как да мисля за ваксината.“

И все пак Сийгъл не открива някаква вероятна опасност за майчиното си мляко (тя знае, че ваксините срещу коронавирус не съдържат жив вирус например) и се фокусира върху ползата от защитата на себе си и на всички около нея. Затова си поставя ваксината. След това дарява проби от майчиното си мляко на учени, които да анализират съдържанието му в едно от първите подобни проучвания.
Сега, благодарение на Сийгъл и други участници, учените започват да разбират ефектите на ваксините срещу коронавирус върху кърмата и предварителните резултати могат да бъдат приети като добра новина за повече от 100 милиона кърмещи жени по целия свят.
Досега учените са изследвали само ваксините, произведени от Pfizer – BioNTech и Moderna, и не са открили следи от тях в кърмата. Това, което са открили, са антитела, произведени от майките в отговор на инокулации, срещу коронавируса SARS-CoV-2.

„Наистина сме щастливи, че имаме нещо хубаво, за което да се захванем“, споделя Стефани Гау, геронтолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско. „Проучванията са малко, все още са ранен етап, но много положителни.“ Сега учените искат да знаят дали тези антитела могат да осигурят на бебетата поне частична защита срещу коронавируса.


РЕКЛАМА:

***

Въпроси за ваксината

По време на пандемията бременните и наскоро родили майки бяха изправени пред множество притеснения и въпроси относно коронавируса.
Тенденция, която беше станала ясна още на ранен етап е, че бременните с диагноза COVID-19 са по-склонни да бъдат хоспитализирани, отколкото тези на същата възраст, които не са бременни. Това може да се дължи на факта, че тялото вече работи усилено − нарастващата матка се изтласква нагоре, намалявайки капацитета на белите дробове, а имунната система бива потисната, за да не навреди на бебето. Тези фактори не изчезват в деня на раждането на бебето. Като такива, някои акушер-гинеколози подозират, че кърмещите жени също са податливи на тежка зараза с COVID-19.
Това заключение би могло да насърчи кърмещите майки да се ваксинират, но учените не са били сигурни как ще реагират на ваксините, тъй като малко се знае за периода на кърмене.

Затова Катрин Грей, специалист по майчина фетална медицина в Болницата „Brigham and Women“ в Бостън, Масачузетс, и нейните колеги решават да тестват колко добре работят ваксините Pfizer – BioNTech и Moderna в тази група. Те набират 131 участници, които получават една от двете ваксини и са кърмачки, бременни или нито едно от двете, и установяват, че кърмещите (включително Сийгъл и 30 други) генерират същия силен отговор с антитела като тези, които не кърмят. С други думи: ваксината е също толкова полезна за кърмещите майки.

Учени, изследващи проби от кърма, откриха, че те съдържат антитела от ваксинацията. Кредит: Ремко де Ваал / ANP / AFP чрез Getty Images

Второ проучване на Гау и нейния екип, публикувано в medRxiv, потвърждава това. Екипът взема кръв от 23 кърмещи участници и установява, че антителата срещу SARS-CoV-2 са се увеличили след втората доза.

Но за много родители надвисналият въпрос − както си го задавала Сийгъл − е дали ваксината срещу COVID-19 ще навреди на кърмачето. В крайна сметка някои лекарства не се препоръчват по време на кърмене, защото преминават през кърмата. Кърмещите майки се препоръчва да не приемат високи дози аспирин например; дори след ниски дози майките са предупредени да наблюдават бебето за признаци на синини и кървене. Някои ваксини също са на границата. Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ  (CDC) съветват кърмещите майки да не си поставят ваксина срещу жълта треска, която включва жива, отслабена форма на вируса, заради шанса инфекцията да премине към бебето.
Поради такива случаи някои фармацевти и ваксинационни служби настояват кърмачките да изхвърлят кърмата си след ваксинация.

„Мисля, че това ясно показва невежество и недостатъчно съгласие“, казва Кирси Ярвинен-Сепо, имунолог от Медицинския център на Университета в Рочестър, Ню Йорк. „Изглежда има ужасно голямо количество дезинформация на всички нива.“

За разлика от ваксината срещу жълта треска, ваксините срещу коронавирус не носят риск от активна фаза на инфекцията. В допълнение, COVID-19 ваксината е изключително малко вероятно да премине в кърмата. Крехката информационна РНК, използвана във ваксините Pfizer – BioNTech и Moderna, например, е създадена да се разгражда толкова бързо, че никога не трябва да напуска клетките, където е инжектирана, камо ли да попадне в кръвта и след това в гърдата. Даже учените не очакват, че някоя от сегашните ваксини ще се отдели в кърмата.

За тази цел Световната здравна организация препоръчва майките да продължат да кърмят след ваксинация. Освен това Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ и Обединеният комитет на Великобритания по ваксини и имунизация дадоха изявления малко след като първите ваксини бяха разрешени в двете територии/страни. Те отбелязаха, че от наличните данни не е установена загриженост за безопасността, така че кърмещите могат да изберат да бъдат ваксинирани.

„Това е някакъв обратен начин за препоръчване“, твърди Кристина Чембърс, педиатър от Калифорнийския университет в Сан Диего и детската болница „Ради“. „Основното е, че няма причина да се избягва, което си е дилема.“

И Гау и нейните колеги извършват проверка за безопасност. В малко проучване, нейният екип преглежда проби от кърма на шестима участници до два дни след получаването на ваксината Pfizer – BioNTech или Moderna и не откриват следа от иРНК и в двата случая. (Сега групата изследва по-голям брой проби от мляко за различни компоненти на ваксината и разширява своето проучване, за да включи всички налични ваксини срещу COVID-19 в Съединените щати.)

Течно злато

Има един вид частици, които учените са с голямо желание да намерят в кърмата след ваксина: антитела за COVID-19.

Учените отдавна знаят, че новородените бебета не произвеждат ефективно антитела срещу вредни бактерии и вируси, и може да отнеме от три до шест месеца, докато този вид защита започне да действа. За да помогне в този ранен период, майчиното мляко предава антитела, способни да предотвратяват потенциални заплахи.

„Кърмата е специално създадена от майката и от природата, за да осигури на детето първата му ваксина“, казва Хедвиг Норденг от университета в Осло, който е специализиран в използването на лекарства и безопасността по време на бременност и кърмене. „Кърмата сама по себе си е нещо повече от хранене, майчиното мляко е лекарство.“

При майката имунните клетки, наречени В-лимфоцити (или В клетки) непрекъснато произвеждат антитела. Тогава, като започне периода на кърмене, млечните жлези изпращат химичен сигнал, който привлича тези В-клетки към гърдата, където те се настаняват в жлезите и произвеждат хиляди антитела в секунда, готови да преминат в кърмата в огромни количества. Но за разлика от молекулите от лекарства, кафе и алкохолни напитки, които са толкова малки, че могат сами да преминат в кърмата (макар и при разредени нива), антителата са твърде големи, за да го направят. Вместо това рецепторите на повърхността на млечните канали хващат антителата и ги опаковат в защитни, пълни с течност мехурчета, които им позволяват да преминат безопасно през клетките на млечния канал и вътре в млякото от другата страна.

„Този процес е толкова вълшебен“, казва Галит Алтер, имунолог и вирусолог от Медицинското училище в Харвард в Бостън, работил върху проучването на Грей.

Това, което се случва след като антителата достигнат бебето, обаче, е по-загадъчно. Антителата в майчиното мляко не достигат кръвта на бебето, но покриват устата, гърлото и червата, преди в крайна сметка да бъдат усвоени. Независимо от това, тези антитела изглежда осигуряват защита. Възможно е да работят за достъпността на тялото, за да отблъснат инфекцията, преди тя да пусне корен.

Не всички бебета се отглеждани с кърма, но проучванията показват, че бебетата, които биват кърмени през първите шест месеца, имат много по-малко инфекции на средното ухо от тези, които са кърмени за по-кратко време или пък изобщо не. Те също имат по-малък риск от инфекции на дихателните пътища. И кърмещите майки, които получават противогрипна ваксина (и следователно предават тези защитни антитела на своето бебе чрез кърмата), осигуряват известна защита на бебетата, които са твърде малки, за да я получат.

Същото може да се отнася и за антитела срещу коронавируса. В началото на тази година учените установиха, че майчиното мляко от възстановяващи се от вируса, също е пълно с антитела. И малка част от неголеми проучвания, много от които все още не са рецензирани, са открили антитела в майчиното мляко от хора, получили ваксината.

Когато например Грей и нейните колеги проверяват кръвта и млякото на кърмещи майки, получили ваксина срещу коронавируса, те откриват високи нива на антитела срещу COVID-19 във всяка проба.

„Хубаво е след изминалата година да имаме и малко добри новини“, казва детският имунолог Бриджит Янг от Медицинския център на Университета в Рочестър.

И това е особено вълнуващо откритие, като се има предвид, че в момента бебетата нямат право да получат никоя от наличните ваксини (макар и Pfizer – BioNTech, и Moderna да са започнали опити на своите COVID-19 ваксини при деца на възраст от шест месеца).

Докато по-младата част от населението често прекарва леко коронавируса, бебетата на възраст под две години, които се заразяват с болестта, са по-склонни да бъдат хоспитализирани, отколкото по-големите деца. Смята се, че е така, защото бронхиолите, каналите, които доставят въздух до белите дробове, са много по-малки при бебетата. Освен това бебетата и децата могат да развият тежко заболяване, известно като MIS-C (Мултисистемен възпалителен синдром при деца), при което различни части на тялото се възпаляват, след като детето се е сдобило с COVID-19.

Мистерии на млякото

Сега една от големите загадки е колко голяма е защитата, която получават бебетата от кърмата.
Поначало учените не са сигурни дали тези антитела действително работят − което означава, те да могат да убият вируса, причиняващ COVID-19, ако влязат в контакт с него. Но ранните изследвания са обещаващи. Миналата година екип в Холандия събира антитела от майчиното мляко на хора с предишна инфекция с SARS-CoV-2 и установява, че пробите могат да неутрализират вируса в лабораторията. Месец по-късно Янг, Ярвинен-Сепо и техните колеги постват подобни данни, които впоследствие са публикувани.

Понастоящем и двата екипа провеждат един и същ експеримент със създадени след ваксина антитела, следващи проучване на учени от Израел, което предполага, че антителата, създадени след ваксинацията, могат да спрат заразените с вируса клетки. Авторите на това проучване прогнозират, че тези антитела трябва да защитават бебето, казва Ярив Уайн, имунолог от Университета в Тел Авив и съавтор на статията.

Но това може да се случи само ако антителата се задържат. Учените все още не знаят колко дълго ваксинираните хора ще продължат да произвеждат антитела срещу коронавирус, но доказателствата сочат, че ще го правят за дълго време; едно проучване с 33 души предполага, че производството на антитела при възрастни, получаващи ваксината Moderna, продължава поне 6 месеца. Това може да означава, че бебетата ще продължат да получават известна защита от майките си, докато са кърмени – въпреки че концентрациите на антитела в кърмата намаляват с течение на времето.

И че постоянното добавяне е ключово. Учените подозират, че антителата се усвояват в червата на бебето след часове до дни. Това означава, че техният частичен имунитет вероятно ще изчезне след прекратяване на кърменето. Това също така предполага, че даването на кърма на по-големи деца (както много ваксинирани майки са обсъждали в онлайн форуми) вероятно няма да им осигури частичен имунитет, поне не за дълго.

Но дори и за бебета, които са основно кърмени, клиничните специалисти призовават майките да продължат да следват противоепидемичните мерки, когато имат посетители. „Всеки, който се грижи за бебето отблизо, наистина трябва да бъде ваксиниран и трябва да бъде маскиран“, казва Андреа Едлоу, специалист по майчина фетална медицина в Харвардското медицинско училище и Масачузетската болница, която е работила по проучването с Грей.

За щастие още данни са на път. Грей и нейният екип ще следят своите участници, включително Сийгъл и други, за цяла година (въпреки че подробностите все още се обсъждат). Екипът на Гау от Калифорнийския университет в Сан Франциско планира да оцени общото здравословно състояние и степента на инфекции на бебетата, докато са кърмени – належащият въпрос в момента. Две изследвания, в които в блюдо на Петри са установени индуцирани от ваксината антитела срещу вируса, трябва да дадат още един отговор на този въпрос.

Учените работят и над по-подробен анализ на антителата. Чеймбърс и нейните колеги от Калифорнийския университет в Сан Диего например в момента получават проби мляко от около 40 участници на ден. Те също така планират да следят растежа и развитието на бебетата.

В края на краищата резултатите до момента са толкова обещаващи, че повечето експерти призовават кърмещите майки да си поставят ваксината. „Ако в момента имах мъничко бебе, нямаше да рискувам – нямаше да чакам“, казва Алтър. „Ако мога да дам възможност на детето си за имунитет, дори не бих възразила.“

Източник: nature.com
Превод: Константин Георгиев

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: