Корея (1794-1917 г.)

1794 г.
В Корея се озовава китаецът Якуб Дзъ — пратеник на йезуитите от Пекин. (Заедно с феодалите, които приемат християнството, той е убит в 1801 г.; оттогава преследването на християнството се свързва с ликвидацията на опозиционните елементи вътре в страната; корейското правителство провежда политика на изолационизъм, изплашено от поведението на християнските държави в Китай). Населението е експлоатирано от страна на земевладелци и чиновници, което довежда до постоянни народни бунтове.

1811 — 1813 г.
Богатият земевладелец Хю Сон Не, организира бунт срещу господството на династията Ли. Въпреки подкрепата на селяните и занаятчиите, въстанието е смазано жестоко.

1813 г.
Завършва с неуспех въстанието на селяните и рибарите от о. Чеджудо.

1831 г.
Папа Григорий XVI организира корейско епископетво.

1832—1841 г.
Лоша реколта, години на глад и болести (холерна епидемия). Бунтове на гладуващите в много градове (1834 г.).


РЕКЛАМА:

***

1839 Г.
Корейските власти репресират християнското население.

1847 г.
След убийството на трима френски мисионери, френското правителство настоява корейските пристанища да станат достъпни и открити за френската търговия. Акцията не успява — изпратените 2 кораба засядат в плитчините край корейското крайбрежие.

1862 г.
Селско въстание, в пет провинции. Причини: експлоатация от земевладелци и лихвари, злоупотреби на данъчните чиновници. Селяните опустошават и палят сградите на учрежденията, избиват ненавистните им чиновници. Правителството налага сурови и жестоки мерки, за да подчини въстаниците.

1863 г.
Умира кралят на Корея — Чер Чон. Негов наследник става 12-годишният Ли Дже Хуан, като регент управлява баща му Кейо Теуонкун.

1864 г.
Въстание на селяните в окръг Пхунченбу.

1866 г.
Американската шхуна „Генерал Шерман“ стига до района на Пхенян, където е унищожена от корейците. Французите дебаркират на о. Кануъндо, за да принудят страната да премахне забраната върху търговията с тях. Корейските войски принуждават французите да се изтеглят от острова. (Военните експедиции на империалистическите държави стават все по-чести, а целта е — корейците „да отворят“ корейския пазар).

1869 г.
Въстание на селяните от околия Куанян (провинция Чоладо). Правителството на САЩ изпраща военна ескадра в Корея, която дебаркира на о. Кануъндс. Американците срещат упорита съпротива и се изтеглят от острова. Това е пореден опит да се застави Корея да „отвори“
пристанищата си и да установи търговски контакти с Америка.

1874 г.
Като става пълнолетен, кралят отстранява от управлението баща си Теуонкун.

1875 г.
Японски военни кораби се установяват в корейски води. Стълкновения с крайбрежната охрана; унищожени са два корейски форта.

1876 г. — 26. II
На о. Кануъндо е подписан корейско-японски договор за мир и приятелство. Японците получават политически и икономически привилегии: разрешен е достъпа на японски кораби в няколко корейски пристанища; дадени са гаранции за японското корабоплаване в корейски води; право на екстериториалност за проучване на крайбрежието и изготвяне на негови карти и др.

1882 г. — 22. V
Американо-корейски договор, според който американците получават право на свободна търговия, купуване на земя и строеж на промишлени обекти, както и правото на екстериториалност.

1882 г.
Въстание в Сеул, наречено още „военен бунт“, срещу правителството и японците. Теуонкун се присъединява към въстаниците и застава начело на правителството. Японците заплашват с война и поставят тежки условия пред правителството, които Теуонкун приема (да се арестуват и разстрелят организаторите на демонстрациите; изплащане на обезщетения; постоянно присъствие на японски войски в Сеул). При това положение политическите противници на Теуонкун се обръщат за помощ към китайското правителство, което изпраща в Сеул 3-хилядна войска. Властта се поема от кляката на Мин.

1883 г.
Търговско споразумение между Корея и Китай. Китайците получават много права и улеснения. Реорганизация на корейската армия, поверена на китайски инструктори. Засилва се китайското влияние в Корея, то спира агресивните пориви на японците.

1883—1884 г.
Англия, Германия, Италия, Русия, а по-късно – Франция и други страни подписват договори за приятелство и търговия с Корея.

1884 г.
С японска помощ партията на реформите и независимостта извършва държавен преврат. Партията настоява за прогресивни реформи, европеизиране на страната, премахване на васалните отношения с Китай. Въстание на населението, на китайските и корейските войски. Антияпонски настроения всред народа.

1885 г. — I
Сеулски договор между Корея и Япония. Японците се съгласяват на по-малки репарации от първоначалните, за които са настоявали.

1885 г. — 18. IV
Тянцзински договор, между Китай и Япония. Двете държащ се задължават да изтеглят войските си от Корея и да не изпращат като инструктори свои офицери в корейската армия. Ако в Корея бъдат изпратени войски, всяка от страните е длъжна да информира за това другата страна писмено. Всъщност това е победа за японците. Китай признава на Япония равни права в Корея.

1885 г.
Селски въстания в Иоджу и Уънджу. Причини: своеволията на земевладелците, безправието, злоупотребите на чиновниците, експлоатацията от страна на местните и чуждестранни (японски) лихвари.

1886—1894 г.
Япония увеличава два пъти търговския си оборот с Корея, налага господство върху корабоплаването в корейски води; японските банки предоставят заеми срещу високи лихви.

1889 г.
Селски въстания в Пукчон и Суан.

1890 г.
Антияпонски селски движения в провинция Камиондо и о. Чеджудо.

1892—1893 г.
Върлува глад.

1893 г.
Селски въстания в 6 южни провинции на Корея. Въстаниците отказват да заплащат допълнителна такса за вода.

1894 г. — VI
Китайците разтоварват в пристанище Асан 1500 войници, изпратени за борба със селските бунтовници по искане на корейското правителство (9. VI). В отговор японците изпращат 10-хилядна армия, завземат столицата и най-важните стратегически пунктове в страната, свалят правителството и предават властта в ръцете на Теуонкун.

1894 г. — 1. VIII
Начало на японско-китайската война (още преди това японски кораби извършват пиратски нападения върху китайски транспорти). Войната протича неблагоприятно за китайците. Техните войски се изтеглят от Корея (IX). Корейските селяни воюват срещу ятюнците.

1894 г.
Масови селски въстания против феодалните повинности и гнета на чуждите нашественици (наричат ги още селска война или въстания на тонхаките). Многобройни победи на въстаниците над правителствените войски. Въстаниците приемат мирните предложения на правителството: наказване на алчните чиновници, сурови присъди за контакти с японците, премахване на някои данъци и т. н. (Правителството не изпълнява тези условия).

1895 г. — 17. IV
Китай и Япония сключват договор в Шимоносеки. Китай признава самостоятелността и независимостта на Корея. Този акт ликвидира китайското влияние и Корея.

1895 г. — 8. X
Японците организират антиправителствен заговор. Избити са кралицата и нейното обкръжение. В цялата страна се засилват антияпонскйте настроения.

1895—1896 г.
Американците получават концесия за експлоатиране на най-богатите златни залежи в Пхенянска провинция (1895 г). Получават разрешение (1896 г.) за построяване на жп линия от Сеул до Чомулпо (препродадено в 1898 г. на японците), канализационна, водоснабдителна, електрическа и трамвайна мрежа и Сеул.

1896 г.
Япония и Русия подписват споразумение за оказване на взаимна помощ в Корея и за борба против корейското правителство.

1898 г.
Ново японско-руско споразумение (IV). Руският царизъм признава доминиращото значение на Япония в Корея.

1902 г.
Англо-японски съюзнически договор (30. 1), насочен срещу Русия. Англичаните признават японските интереси в Корея. Япония е подкрепена и от Съединените американски щати.

1904—1905 г.
Руско-япояска война. Ликвидирано е руското влияние в Корея:

1904 г.
Японско-корейски протокол (23. II). Засилва се японското влияние в Корея.

1905 г.
В Корея се появяват просветни дружества, вестници, периодични издания. Начало на дейността на буржоазно-земевладелскнте политически партии.

1905 г. — V
В Сеул е образувано Дружество за проучване на конституцията, което иска политически права за народа.

1905 г. — 17. XI
В Корея е установен японски протекторат.

1905 г. — XI
Създаден е Корейски клуб, който подобно на Дружеството за проучване на конституцията, настоява за „независимост и самостоятелност“, както и за „представителна народна власт“.

1906 г.
Образувано е Дружество за укрепване на Корея (IV).

1907 г. — 24. VII
Японско-корейски договор, който лишава Корея от всякаква автономност. Това предизвиква въстание срещу японските войски. То завършва неуспешно.

1907 г. — 1. VIII
Японците издават заповед за разформироване на корейските части в столицата и в главните гарнизони. Корейските войски се противопоставят на тази заповед и вдигат въстание. (После се присъединяват към партизаните от Армията на справедливостта — „ипон“, организация, която възниква преди 1905 г.).

1907—1909 г.
Период на чести акции на „ипон“. Загиват много японски колонизатори един от тях е генерал-резидентът Ито Хиробуни (1909 г.). Общо в тази борба жертвите са над 16 хил. души, други 36 хиляди са ранени.

1908 г.
Японците основават Източноколонизационно дружество с основен капитал от 10 милиона йени.

1910 г.
Договор за анексия (22. VIII). Корейският император отстъпва на японския император властта в Корея „за вечни времена“. В страната върлува терор.

1912—1917 г.
Вълна, от арести на корейско население. Закон за опазване на реда, предвиждащ парични глоби и затвор за политически разговори или обществена дейност. 300 хиляди корейци са подложени на телесни наказания. Третират ги като „нисша раса“. Японците подкрепят различни религиозни организации, проповядващи покорство на завоевателите.


Европейска нощ на учените 2022 г.: