Направи дарение на училище!

Борислава Петрова

РЕЗЮМЕ

Комуникативните нарушения са  динамична система от променливи, детерминирани от различни фактори конструкти, като семейна среда, когнитивно, емоционално и социално  функциониране, качество на специализираната терапия.  Тенденцията за тяхното разпространение и увеличаването на броя им, особено при деца от начална училищна възраст, се дължи както на липса на  превантивни мерки, така и на отсъствието на своевременни диагностични процедури. Информацията относно същността, популацията и класификацията на комуникативните нарушения има изключително важна роля за тяхната идентификация и терапия. Този актуален въпрос е достатъчен аргумент за конструиране на специфичното съдържание в настоящата статия,  която отразява резултати от български научни изследвания и световни практики.

Ключови думи: комуникативни нарушения, деца от начална училищна възраст, класификационни модели, развитие.

УВОД

Разбери повече за БГ Наука:

***

Комуникативното развитие в начална училищна възраст бележи значителен напредък във всички области на езиковото функциониране – фонетично, лексикално, морфологично и синтактично, прагматично. Повишава се способността за разбиране и експресия на по-сложни конструкции. Обогатява се речниковият запас, а монологичната реч бележи прогрес.

Подобряването на комуникативно-речевото развитие на децата от начална училищна възраст води до по-високи академични резултати и цялостен просперитет. Децата с високо равнище на развитие на комуникативно-речева компетентност формират висока самооценка и притежават самоувереност, инициативност и голям потенциал за позитивно лидерство. Езиковите умения са в основата на развитие на социална чувствителност, уважение, толерантност и съпричастност. Владеенето на устни езикови кодове предполага развитие и усъвършенстване на способността за креативност.

Факт е, че не всички деца имат възможността да формират езикова способност по една или друга причина и при определени обстоятелства възникват комуникативни нарушения.

СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ

Комуникативното нарушение е придобито отклонение или разстройство в развитието, което обикновено засяга езика, речта и/или слуха. Американската асоциация на слуха, езика и речта ASHA дава конкретно описание на комуникативните нарушения и ги представя като явления, които засягат човешката способност за „получаване, изпращане, обработване и разбиране на понятия или вербални, невербални и графични символни системи“ (ASHA, 1993, стр. 2). Тези увреждания могат да включват проблеми с плавността, артикулацията, фонологията, гласа, слуховата обработка, прагматиката, синтаксиса, семантиката, морфологията. В същото време те не се ограничават до посочените контексти  (ASHA, Incidence and prevalance of communication disorders and hearing loss in children., 2008). Литературният анализ позволява установяването на различни класификации на комуникативните нарушения в зависимост от техния произход или специфика.

Най-общата класификация за представяне на комуникативните нарушения е според моделите на техния произход: медицински и лингвистично-поведенчески модел (Фигура 3).

Фигура 3. Класификация на комуникативните нарушения според медицинския и лингвистично-поведенческия модел

Според медицинския модел комуникативните нарушения биват:

Придобити нарушения – нарушенията, които са възникнали след като речта при децата е вече развита. Характерно за тях е, че се проявяват под формата на разпадане и/или загуба на говорната и езиковата способност.

Нарушения на развитието – нарушенията, които възникват преди развитието на речта и се манифестират с недостатъчно развита или неформирана говорна и езикова способност. От своя страна, нарушенията на развитието се диференцират като:

• първични – вследствие на първична патология на развитието;
• вторични – характерно за тях е, че се проявяват в резултат на друго нарушение, което е засегнало речево-говорното развитие.

В зависимост от лингвистично-поведенческия модел комуникативните нарушения се обособяват в две големи категории: говорни и езикови.

Класификация на комуникативните нарушения според лингвистично-поведенческия модел

Говорните нарушения се проявяват като проблем във външното оформяне на устния дискурс.

Езиковите нарушения са нарушенията в кодирането и декодирането на езиковите символи.

Според този модел говорните нарушения се разделят на: частични и цялостни.

За частичните говорни нарушения е присъщо деформиране на един от говорните компоненти – артикулация или фонация, което ги класифицира на гласови и артикулационни частични говорни нарушения.

От своя страна гласовите частични говорни нарушения биват: дисфония (патологична промяна гласовите височина, тембър или сила) афония (липса на възпроизвеждане на гласа) и ринофония (носов глас).

Частичните артикулационни нарушения се диференцират на: специфични (неправилна артикулация при деца с нормативно развитие); вторични (симптоматика при нарушено развитие) и биомеханични (вследствие на вродени малформации).

При цялостните говорни нарушения е налице засягане на два или повече от  елементите, участващи в говорната продукция. Тези нарушения се разделят на: дизартрия (нарушение на артикулацията), апраксия (нарушена артикулация и плавност) и прозодични нарушения (запъване, заекване, тахилалия, брадилалия).

Езиковите нарушения въз основа на лингвистично-поведенческия модел се разделят на придобити езикови нарушения и езикови нарушения на развитието.

Сред придобитите нарушения на езика се откроява афазията, която представлява разпадане на езика вследствие на органични поражения на главния мозък.

Езиковите нарушения на развитието се разделят на: специфични и  вторични.

Специфичните езикови нарушения на развитието биват: фонологични, граматични и семантично-прагматични.

Вторичните езикови нарушения на развитието са последица от психични, мозъчни и физически увреждания.

Модел на ASHA

По-различна позиция в класификацията на комуникативните нарушения предлага Американската асоциация на слуха, езика и речта (ASHA).

В публикациите на ASHA говорните и езикови нарушения се разглеждат като общ термин, отнасящ се до всякакви трудности или комбинация от трудности с възприятието, двигателната продукция или фонологичното представяне на речеви звукове и речеви сегменти – включително фонотактични правила, регулиращи допустимите речеви звукови последователности в даден език. (ASHA, Speech Sound Disorders-Articulation and Phonology, 2016).

Говорните и езиковите нарушения могат да имат органичен или функционален характер.

Органичните говорни и езикови нарушения са резултат от първична двигателна /неврологична, структурна или сензорна/ перцептивна причина.

Двигателни/неврологични нарушения са например: Детска апраксия на речта и дизартрия; структурни аномалии (напр. цепнатина на устната/небцето и други структурни дефицити).

Перцептивни/ сензорни нарушения са например: нарушението на слуха, зрението  и др.

Функционалните говорни и езикови нарушения са идиопатични – липсва уточнена причина. Функционалните езикови и говорни нарушения включват тези, свързани с двигателното производство на речеви звукове и отклоненията в езиковите аспекти на речевото производство. В исторически план тези разстройства са известни ​​ под названията нарушения на артикулацията и фонологични нарушения.

Артикулационните нарушения се проявяват като грешки (напр., изопачавания и замествания) в производството на отделни речеви звукове.

Фонологичните разстройства се фокусират върху предсказуеми, базирани на правила грешки, които засягат повече от един звук.

Често срещана трудност е ясното разграничение между артикулационни и фонологични нарушения, поради което много изследователи предпочитат да използват по-широкия термин нарушение на устната реч, като вземат в предвид речевата патология, обусловена от неизвестна причина (Bernthal, Bankson, & Flipsen, 2017).

Модел на В. Матанова и Е. Тодорова

В. Матанова и Е. Тодорова класифицират говорните и езиковите нарушения в една по-достъпна за изследваната материя последователност, която се ограничава до наличието на тези нарушения при детската популация (Фигура 4).

Фигура 4. Класификация на комуникативните нарушения по модела на В. Матанова и Е. Тодорова

            Комуникативните нарушения при децата по тази класификация се разделят на: говорни и езикови нарушения.

Говорни нарушения

Специфични артикулационни нарушения /дислалия/

Специфичните артикулационни нарушения са е едно от най-често срещаните говорни нарушения при децата. Те се характеризират с неправилна артикулация на един или повече говорни звукове, като най-често това са фонеми от късна и средна онтогенеза (Матанова & Тодорова, 2013, стр. 153):

• сонорни звукови [л, р];
• съскави/шушкави звукове [ж, с, ш, ч, ц, дж, дз];
• средни онтогенетични [ф, в];
• ранни преградни [к, г].

Разстройствата на артикулацията могат да се проявят по три начина:

• пропускане на определен звук (вместо „ръка“ детето казва „ъка“);
• замяна на определен звук с друг (вместо „искам“ – „ишкам”);
• изопачаване на звука – явлението е най-често срещано при звук [л] (например, вместо „хеликоптер“ детето изговаря „хеуикоптер”; вместо „лампа” – „уампа”). Нарушението се дължи най-вече на неправилното разположение на артикулационните органи при произнасяне на звука (например, неправилно позициониране на езика между зъбите) (Bernthal, Bankson, & Flipsen, 2017).

Според В. Матанова и Е. Тодорова тези нарушения при децата следва да бъдат разглеждани като комуникативно нарушение, произтичащо от нарушена експресивна функция. Артикулационните нарушения следва „…да се интерпретират и като фактор, който взаимодейства с личностното, социалното, емоционалното, поведенческото, училищното и професионалното функциониране” (Матанова & Тодорова, 2013, стр. 153).

Ринолалия

Това говорно нарушение е вследствие от аномалии на говорния апарат (цепки на устните, структурни увреждания на небцето). В българската литература ринолалията много често се среща под наименованието „носова реч” или „вродени цепки на устните и небцето” – ВЦУН (Ценова, 2009). Освен като нарушение на артикулацията, ринолалията се характеризира и с проблеми в дишането и фонацията.

Дизартрия

Подобно на ринолалията, дизартрията е говорно нарушение, засягащо артикулацията, дишането, фонацията, но причините, които го обуславят, са свързани с увреждания на централната и периферната нервна система. Много нервно-мускулни състояния (заболявания, които засягат нервите, контролиращи определени мускули) могат да доведат до дизартрия. При това говорно нарушение мускулите, участващи в говорния акт, се повреждат, парализират или отслабват.

Вербална диспраксия

Вербалната диспраксия на развитието се характеризира с нарушение на артикулацията и плавността на говора. Децата с този вид говорно нарушение изпитват затруднения в координирането и продуцирането на говорни елементи. За разлика от дизартрията, при която неточностите в артикулацията са от един и същи тип, при това нарушение грешките нямат постоянен характер.

Три са основните характерни прояви на вербалната диспраксия:

• проблемно усвояване на говорните умения;
• извършване на неподходящи и некоординирани движения в процеса на говорна продукция независимо от адекватно ниво на последователност и скорост на движенията на говорните органи;
• сравнително бавен напредък в логопедичната терапия (Матанова & Тодорова, 2013, стр. 157).

Заекване

Заекването е говорно нарушение, което включва чести и значителни проблеми с плавността на говора. Децата, които заекват, са в състояние на изберат съответната лингвистична структура, но им е трудно да я възпроизведат. Например, те могат да повтарят или удължават дума, сричка, звук. Правят и паузи в говорния поток поради наличие на проблемна за тях дума или звук (ASHA, Speech Sound Disorders-Articulation and Phonology, 2016).

Проявлението на заекването при децата се осъществява в две основни клинични форми:

• невротично заекване – възниква в периода 2-5-годишна възраст вследствие на психотравма. Спазмите при този тип заекване имат ситуационен характер – обикновено се засилват при наподобяващи психотравмата ситуации, както и при фокусиране на вниманието върху речта (Матанова & Тодорова, 2013, стр. 159).
• неврозоподобно заекване – има подобна симптоматика, но възниква вследствие на когнитивен и семантичен дефицит, засягащ главно семантичната подсистема на езика. Дефицитът може да се прояви и в останалите области на езиковото функциониране: фонология, морфо-синтаксис, прагматика. Тази форма на заекване се отнася към езиковите нарушения (Матанова & Тодорова, 2013, стр. 160).

Езикови нарушения

Авторите идентифицират различия по отношение на класифицирането и наименованието на тези нарушения, изразяващи се в нарушаване на формата, съдържанието и употребата на езика. Наличието на дефицити в някоя от лингвистичните области на функциониране (фонология, морфология, синтаксис, семантика, прагматика) определя езиковото нарушение (Матанова & Тодорова, 2013, стр. 160).

Специфични езикови нарушения /дисфазия/ – в литературата е познато и като алалия и като общо недоразвитие на речта. Различните видове специфични езикови нарушения се систематизират като:

Експресивна дисфазия (афазия на развитието) – представлява разстройство на развитието, при което способността на децата да използват експресивна реч е на значително по-ниско равнище от съответстващата им умствена възраст, като същевременно разбирането на езика остава в норма (МКБ, 2003).

Рецептивна дифазия – отклонение в развитието, при което способността на децата за разбиране на езика е на значително по-ниско ниво от присъщата им умствена възраст. В преобладаващата част от случаите е налице и нарушение на експресивната реч. (МКБ, 2003).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Независимо от многобройните класификационни модели комуникативните нарушения основно се делят на говорни и езикови. Всички те притежават своите специфики и оказват влияние върху ученето на децата в начална училищна възраст.

Направеният литературен обзор на комуникативните нарушения в начална училищна възраст дава основание за формулиране на обобщението, че моделите за класификация на комуникативните нарушения представят тяхната специфика, произход и характерни особености на проявление. Тези специфични говорни и езикови разстройства при учениците от начална училищна възраст впоследствие могат да генерират трудности в процеса на учене и реализация на академичните умения, манифестиращи се под формата на неточно или бавно четене на лексикални структури; трудности със семантиката; затруднения при прилагане на граматичните правила, проблеми с логическите съждения и овладяването на математически операции. Ранната идентификация и комуникативна терапия са в основата на редуциране на голяма част от комуникативните несъвършенства.

ЛИТЕРАТУРА

1. ASHA, Prevention of communication disorders, 1993
2. ASHA, Incidence and prevalance of communication disorders and hearing loss in children., 2008
3. ASHA, Speech Sound Disorders-Articulation and Phonology, 2016
4. Bernthal, Bankson, & Flipsen, 2017
5. Матанова, В., Тодорова, Е., Ръководство за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците, София, 2013
6. МКБ, 10, 2003

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!