Автор: Ралица Зидарова
Когато бях малка, почти изпитвах съжаление към малките кръвосмучещи същества, които се промъкваха незабелязано до мен и правеха големи сърбящи плюски по кожата ми. Вярвах, че е несправедливо ние да ядем палачинки, а те да трябва да вечерят с капка кръв. Тогава още не знаех, че те всъщност се хранят с растителни сокове. Не знаех и че това са всъщност млади женски индивиди, както и че кръвта им е необходима като източник на протеин за развитието на техните яйца. Наричаха ги просто комари и със сигурност никой от възрастните край мен не ги обичаше. Някъде по онова време проведох и моите първи биоложки изследователски наблюдения. Въпреки неприятното чувство да бъдеш „засмукан” от комар и съвсем естествената реакция на бързо желание да се освободиш от натрапника, детското любопитство понякога все пак надделяваше и аз успявах да се овладея и да не прогоня тънкокракото същество, впиващо „хоботче” в кожата на ръката ми. Тогава приближавах ръката към очите си, така че да го наблюдавам достатъчно отблизо, и гледах как прозрачното му коремче постепенно се издува, докато се пълни с червена кръв. После как бързо изважда невероятно тънкото си хоботче (как ли не се чупеше?) и, макар и малко по-тромаво, отлита нанякъде.
С годините, а вероятно и под влияние на възрастните около мен, и аз като тях престанах да харесвам странните
същества. Интересът ми постепенно съвсем се притъпи и за мен те се превърнаха в просто досадни комари. Детският спомен, но вече с опитомен интерес, се разбуди отново чак три десетилетия по-късно в една юлска привечер, докато се наслаждавах на тишината, идваща със замиращия бриз, и на звуците от лекото плискане на водата в стъклопластовия корпус на лодката, вързана на пристанището в едно малко градче на южното ни Черноморие.
„Ухапването” беше болезнено и предизвика обичайната реакция на опити за бързо прогонване на натрапника, който не искаше да си тръгне. Точно тогава забелязах и натрапника. Нямаше леко невзрачния и безцветен облик на нашенските комари с цвят на есенна шума. На пръв поглед изглеждаше по-тъмен. Но най-необичайно за мен нещо бяха ярко раираните му крака. Не си спомнях комари от детството ми да са имали някога „чорапогащи” на раета. Това донякъде ме смути. Беше сигурно, че не е от домашните видове от родовете Culex или Anopheles. Но не ми позволи и дълго време да го наблюдавам, защото много скоро приключи с вечерята и отлетя.
Най-скоростна насока за видяното, преди да забравя набързо запечатаните в съзнанието ми детайли, можех да получа само от Google. Справката показа, че изглежда това беше вид от род Aedes, a съвсем прясно съобщение в бургаските медии за находище на азиатски тигров комар в града потвърди подозренията ми. Вечерта споделих откритието си с няколко познати в местното ресторантче. А те само ми казаха, че отдавна срещат този странен раиран комар, но не знаят какъв е.
Биология и поведение
Азиатският тигров комар и роднините му принадлежат на род Aedes (Stegomyia). Te се характеризират с тясно и черно тяло със светли и тъмни люспици на коремчето и торакса и/или редуващи се светли и тъмни ивици на краката. Когато са кацнали, държат тялото си паралелно на субстрата с „хоботчето” си (proboscis) насочено надолу
под ъгъл.
През жизнения си цикъл, както и останалите комари, те преминават през 4 стадия: яйце, ларва, пупа и възрастен индивид.
Женските комари снасят яйцата на влажни повърхности главно на места, на които може да има допълнително овлажняване – по края на блата, дупки в дървета, където се задържа вода, в основата на листата на растенията, както и в различни употребявани от човека в ежедневието предмети и установки – саксии, басейни, открити съдове с вода като буркани, кофи, детски играчки, съдове за събиране на дъждовна вода, и др.
По данни на учените от Университета във Флорида женските комари на жълтата треска снасят на серии 100-200 яйца, в зависимост от количеството поета кръв. Една женска доставя около 5 серии от яйца през живота си. Яйцата са дълги около 1 мм. Яйцата на азиатския тигров комар са овални и по-дребни (до 0.5 мм).
Яйцата са способни да издържат и на продължително засушаване, както и в различна степен на неблагоприятни температурни условия.
В рамките на няколко дни до няколко месеца, в зависимост от условията, от яйцата се излюпват ларвите на комарите. Ларвите живеят във вода.
Според американски учени, ако температурата е ниска, ларвите на Aedes aegypti (комар на жълтата треска) може да преживеят дори месеци без по-нататъшно развитие, стига да има достатъчно вода.
По правило ларвите на комарите „висят с главата надолу” във водата. Снабдени са с малка тръбица (сифон), която подобно на шнорхел стърчи над повърхността на водата. Чрез нея те осигуряват достъпа си до кислород. Хранят се непрекъснато, като поглъщат органична материя и различни микроорганизми, налични във водата. Ларвите растат, при което сменят обвивката си 4 пъти. След това се превръщат в пупа.
Пупата е покояща фаза в развитието. Пупите вече не се хранят, а само стоят на повърхността на водата. За разлика от подобни стадии при други насекоми, пупите се движат. Ако се почувстват некомфортно или застрашени, те се гмуркат в дълбочина, след което отново изплуват нагоре до повърхността на водата. Поемат кислород с две тръбици, разположени на „главата”.
В рамките на 2-3 дни в пупата настъпва метаморфоза. След това обвивката на пупата се разкъсва и на бял свят се появява оформен млад летец с познатия ни вид на комар. Няколко дни след това летците са вече способни да се размножават. При нормални обстоятелства полетните способности на възрастните индивиди са ограничени – разпространяват се на разстояние от не повече от 100-200 метра от мястото на излюпване на яйцата.
Една част от видовете от род Aedes живеят в напълно природни условия, други предпочитат близостта на човека и дори снасят яйцата си в домашни условия. Отличават се с агресия към жертвите си, особено силно изразена през деня и най-вече в часовете точно след изгрев и преди залез. Кръвосмучат на малки порции. Според едно проучване на италиански учени, индивиди на азиатския тигров комар са способни да „хапят” от 30 до 48 пъти в час.
Два вида с раирани крака се радват на особена популярност и са под наблюдение на световните здравни власти: азиатският тигров комар (Aedes albopictus), както и роднината му – комарът на жълтата треска (Aedes aegypti). Причината е в значителното разширение на ареала им на разпространение и потенциалната възможност да пренасят разнородни заболявания.
Възрастните индивиди от двата вида могат да бъдат разграничени най-общо по вида на белите ивици на гръбната страна на торакса. Комарът на жълтата треска е снабден с подобна на лира бяла фигура на торакса, а азиатският тигров комар носи една плътна бяла линия, източена до средата на торакса.
Комарът на жълтата треска е изявен привърженик на човешката кръв. В менюто на азиатския тигров комар присъства и кръв от човек, но и от различни диви и питомни бозайници, птици, влечуги и земноводни. Експериментални лабораторни проучвания и анализи на поетата кръв обаче са показали, че все пак и той има известно предпочитание към човешка кръв.
Инвазивност
И двата вида отдавна са излезли извън границите на естественото им разпространение. В миналото преносът им на нови места е бил осъществен с помощта на корабния транспорт и най-вече благодарение на съдове за складиране на вода на борда. Днес като основна причина за глобалната им инвазия се счита транспортът на… автомобилни гуми. При транспортирането на гуми на открито в тях се задържа дъждовна вода, която осигурява добра възможност за развитие на яйцата на комарите. Веднъж положени в гумите, дори и при изпарение на водата, издръжливите на засушаване яйца могат да изчакат месеци до следващо овлажняване. Търговията с други стоки, като например безобидния на пръв поглед „бамбук на щастието” (Dracaena braunii), има принос в интродуцирането на азиатския тигров комар.
Комарът на жълтата треска (Aedes aegypti) произхожда от Африка. Към днешна дата e разпространен в тропичните и суб-тропичните райони на почти цял свят, включително и в югоизточната част на САЩ, Южна Америка, Югоизточна Азия и част от Австралия. Исторически, в Европа комарът на жълтата треска е бил разпространен и по Средиземноморието от края на 18-ти до средата на 20-ти век. След средата на 20-ти век изчезва от тези места, а причините за изчезването му не са съвсем изяснени. Според данни на ECDC (Европейски център за превенция и контрол на заболяванията) към април 2017 г. комарът на жълтата треска има установени (т.е. размножаващи се) популации в южните части на Русия, Краснодарския край, Абхазия, Грузия, а наскоро е намерен и по крайбрежието на Черно море в североизточна Турция. Разпространен е и на остров Мадейра. В България до момента не е установен.
Комарът на жълтата треска е чувствителен към температурата на околната среда, а яйцата му не могат да преживеят по-дългите и студени зими на умерените ширини. Въпреки това се счита, че няма съществени причини, поради които видът да не се установи в някои райони на Европа с по-мек климат, като например Гърция или Сочи, а оттам, при благоприятстващи изменения в климата, да се разпространи и на други места.
Азиатският тигров комар (Aedes albopictus) идва от Югоизточна Азия. През последните десетилетия се разпространява по всички континенти с изключение на Антарктида. Нарежда се сред 100-те топ инвазивни вида. Азиатският тигров комар е много конкурентноспособен и адаптивен. Ларвите му са по-устойчиви от тези на комара на жълтата треска. Яйцата му издържат продължително засушаване (до 12 месеца) и, за разлика от яйцата на комара на жълтата треска, яйцата на някои щамове на азиатския тигров комар могат да презимуват в диапауза при температури до около -10 оC.
По обобщени данни на ECDC, през 1985 г. азиатският тигров комар е пренесен в Тексас, САЩ, и оттогава се е разпространил в над 20 щата. Глобалната му експанзия продължава през 1986 г. с Южна Америка, когато навлиза в Бразилия, а малко по-късно и в Мексико. В Африка се появява в Камерун с установили се там популации през 2000 г. В Европа първото му находище е от Албания през 1979 г. Днес е разпространен по цялото Средиземноморие, като най-засегната е Италия. Отделни индивиди са залавяни и в превозни средства по пътищата в Западна Европа. В България размножаващи се популации са регистрирани за първи път през 2011 г. в района на Бургас. Към април 2017 г. видът се е заселил в няколко отделни области в централната, северозападната, югозападната и югоизточната част на страната.
Предполага се, че с промените в климата през следващите десетилетия към по-топъл и по-влажен, е възможно азиатският тигров комар да се установи и в Западна Европа (Белгия, Франция, Холандия и др.), докато в Южна Европа рискът от разпространението му може леко да намалее, поради по-сух и горещ климат.
Разширението на ареала на азиатския тигров комар има и някои ефекти с все още неясно значение. Според данни, изложени учени от Университета във Флорида, след навлизането и установяването в САЩ на азиатския тигров комар, популациите на другия нетипичен за САЩ комар, този на жълтата треска, са започнали да се смаляват. Не е известeн ефектът върху популациите на местните за един район комари.
Медицинско значение
Видовете от род Aedes (Stegomyia) са или утвърдени, или потенциални вектори за разпространението на редица екзотични паразити и вируси, последните означавани общо с термина арбовируси. Арбовирусите са уникални вируси по начина си на разпространение, който включва три компонента: вирус, вектор и гостоприемник. Комарите, подобно на други кръвосмучещи организми-вектори, разпространяват вируса, който са поели с кръвта от вече заразен с вируса организъм (човек или животно). Вирусът се предава със слюнката на комара-преносител при „ухапването” на жертвата. Групата на арбовирусите е разнообразна. Всеки от тях причинява различно заболяване, снабдено също с екзотично име: жълта треска, денга, западнонилска треска, чикунгуня, зика и много други.
Представената надолу кратка справка не цели да предостави на читателя медицинска информация за арбовирусните инфекции, а само основни, обобщени данни за някои от по-известните инфекции и техните вектори.
Жълтата треска е заболяване, причинено от вирус от сем. Flaviviridae. По данни на Световната здравна организация жълтата треска е ендемична за 47 държави в Африка и Централна и Южна Америка. През периода 17-19 век е била спорадично наблюдавана и в други държави. В Европа вирусът е внасян неколкократно с корабния транспорт, като предизвиква епидемии в Испания и Португалия, една от най-големите от които е в Севиля през 1800 г. с около 51 000 жертви. Преди близо 100 години Макс Тейлър създава първата ваксина срещу жълта треска. Днес по Световните здравни регламенти поне 100 държави в света изискват сертификат за ваксинация на пристигащи от държава, за която жълтата треска е ендемична. При пътуване в държава, където жълтата треска е разпространена, Световната здравна организация препоръчва ваксинация. Към 2017 г. голяма част от населението на ендемичните за жълта треска държави е ваксинирано. Липсата на съобщения на заболели от жълта треска не означава, че вирусът го няма и че рискът при пътуване е малък. Причината е, че вирусът може да се разпространява и по линията примати-комар-човек, а липсата на данни за проява на болестта може да се дължи на колективния имунитет на населението на една държава. Тъй като в цикъла на разпространение влизат и примати, колективният имунитет не е достатъчен да защити неваксиниран пътуващ, особено в селските и дивите райони. Една част от заболелите от жълта треска развиват тежка хеморагична форма на болестта. За половината от тях след 7-10 дни изходът е летален. Няма специфично лечение.
Основен преносител на жълтата треска е Aedes aegypti – комарът на жълтата треска. По данни на CDC (Център за контрол и превенция на заболяванията – САЩ) азиатският тигров комар – Aedes albopictus, не е компетентен преносител на вируса на жълта треска.
Денга е тропическа треска, причинявана от вирус от сем. Flaviviridae. Известни са няколко серотипа на вируса. Според Световната здравна организация преболедуването от един серотип води до траен имунитет към него, но само временен към останалите серотипове. Обикновено заболяването протича обратимо при взимане на навременни мерки. В някои случаи може да премине в хеморагична форма с летален изход. Най-застрашено е населението на слабо развитите икономически държави и особено децата. През 1970 г. денга е считана за заболяване с много тежки епидемии само в 9 държави. Към 2015 г. броят на държавите, в които е разпространена, е над 100, а броят на заразените само в последните десетилетия нараства неколкократно: от 0.4 млн. през 1996 до 3.2 млн. през 2015 г. В момента около половината от населението на планетата живее под риск от заразяване с денга. През 2016 г. е лицензирана първата ваксина, а няколко други ваксини са в период на клинични изпитания. Към момента Световната здравна организация препоръчва ваксината за населението на държави, които са под висок риск. В случай на заразяване лечението е поддържащо.
Вирусът има цикъл основно човек-комар-човек, макар да не се изключва възможността за въвличането и на примати в някои райони на света. Основен вектор е отново комарът на жълтата треска. Азиатският тигров комар е второстепенен преносител на болестта.
Чикунгуня е заболяване, причинено от вирус от сем. Togaviridae. Рядко е фатално, но предизвиква силни болки в ставите, които могат да продължат дълго време сред преболедуване. Според Световната здравна организация болестта е разпространена в над 60 държави в Азия, Африка, Европа, Северна и Южна Америка. Основни преносители са комарът на жълтата треска и азиатският тигров комар. През 2005-2006 г. голяма епидемия избухва на островите Реюнион и Мавриций с около 272 000 заразени. Счита се, че основен вектор там е бил азиатският тигров комар. През 2007 г. болестта е пренесена в Италия – не от долетял комар, а от хора – резервоар на болестта. Там са регистрирани близо 200 случая. Няма известно лечение.
Зика е вирусна инфекция, която се дължи на вирус от сем. Flaviviridae. По данни на СЗО вирусът циркулира в Африка, Азия и Америка. Първата регистрирана голяма епидемия сред човешкото население на планетата е в Микронезия през 2007 г. През 2015 г. друга епидемия избухва в Бразилия. Заболяването протича сравнително леко, но при бременни жени води до тежки увреждания на плода. Установена е и връзка между прекарана инфекция и синдромът на Гилен-Баре, предполагана и за други арбовирусни инфекции. След заразяване на човек се счита за възможно вирусът да се предава и по полов път. Лечението на заболелите е симптоматично. Вектори могат да бъдат комарът на жълтата треска и азиатският тигров комар.
Западнонилската треска се пренася основно от комари от род Culex и няколко други комара. У нас по природа има поне няколко вида комари, които могат да служат като вектори на болестта. Азиатският тигров комар не е доказан вектор, макар според Центъра за контрол и превенция на заболяванията – САЩ да може да бъде инфектиран с вируса. Последното все още не означава, че той може действително да предаде вируса.
Освен арбовирусни инфекции, комарите от род Aedes могат да бъдат преносители и на паразитни червеи, причиняващи заболявания при човека и животните, като например дирофилариоза (dogs heartworm). Рядко заболяването може да засегне и човека.
За разлика от род Anopheles, комарите от род Aedes не пренасят малария.
Контрол
За разпространение на арбовирусните инфекции, пренасяни от комари, влияние оказват редица фактори. Освен наличието на вектор в един район, фактори са и наличие или поява на резервоар на съответен вирус в същия район, плътността на популациите на вектора, възприемчивостта на щама на даден вектор към съответния вирус и колко успешно вирусът си пробива път до слюнчените му жлези, цикълът на разпространение на вируса, поведението на векторите и на крайните гостоприемници, и др. Това означава, че азиатският тигров комар у нас, сам по себе си, все още не е заплаха за здравето на хората.
Aedes aegypti, който у нас не се е установил, се е превърнал в домашен комар в много райони на света, тъй като неговата „опитомена” форма рядко се отдалечава на повече от 100 м от домашни условия. Той свободно навлиза в къщите и прекарва време в почивка, скрит на тъмни места, където няма естествени врагове. Снася яйцата си най-често в произведени от човека контейнери, в които се задържа вода. Домашните условия за него са много благоприятни – комарът живее под един покрив с жертвата си, а жертвата без да иска осигурява изобилие от подходящи условия за полагане на яйцата му.
Aedes albopictus, вече живеещ и у нас, e често срещан в близост до човешките домове, но не е „питомен” и може да живее и по-далече от домашните условия – главно на места с буйна растителност. Тъй като смуче кръв от различни животни, спокойно може да съществува и далече от хората. Тези разлики в местообитанието и в поведението правят борбата и необходимите мерки за контрол на популациите на двата вида в известна степен различни. Пръскането с инсектициди например може да е по-ефективно за намаляване на популациите на Aedes albopictus, но не може да повлияе върху домашните популации на „опитомения” Aedes aegypti.
И за двата вида основните мерки за борба и ограничаване на разпространението са мониторинг на разпространението им, навременно установяване на нови находища и унищожаване на местата, които са подходящи за тяхното размножаване.
Центърът за контрол и превенция на заболяванията – САЩ призовава, че всички можем да се включим в борбата с инвазията на комарите. Вие, съседите Ви, както и обществото, всички можетe активно да участвате. Като не поддържате у вас или във вашата градина съдове, в които биха могли да се развият ларви на комари, чистите навременно и поддържате басейните и други полезни или приятни за човека съоръжения с вода, не оставяте на открито отворени съдове или други предмети, в които случайно събрала се дъждовна вода да предостави добри условия за развитие на популация от комари. Така ще намалите популациите и на останалите (досадни) комари, каквито и да са те.
За публикацията са използвани данни на Световна здравна организация (WHO), Панамериканска здравна организация (PAHO), Център за контрол и превенция на заболяванията – САЩ (CDC), Европейски център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), Европейска агенция по околна среда (EEA), База данни на глобалните инвазивни видове (GISD), както и цитираните там литературни източници, данни на Университета във Флорида (http://entnemdept.ufl.edu/creatures/aquatic/aedes_aegypti.htm#top и http://entnemdept.ufl.edu/creatures/aquatic/asian_tiger.htm) и цитираната там литература, публични данни на д-р Огнян Миков от Националния център за заразни и паразитни болести, както и:
Gratz NG. 2004. Critical review of the vector status of Aedes albopictus. Med. Ved. Entomol. 18(3).
Kraemer et al. 2015. The global distribution of the arbovirus vectors Aedes aegypti and Ae. albopictus. Ecology, epidemiology and global Health. eLife. DOI: 10.7554/eLife.08347
Morillon et al. 2002. Yellow fever in Europe during 19th century. In: Ecological aspects of past settlement in Europe. European Anthropological Association, Biennial Year Book.
Reiter P. 2010. Yellow fever and dengue: a threat to Europe?. Euro Servaill. 15(10).
Dengue vaccine: WHO position paper – July 2016. Weekly epidemiological record 30: 349-364.,
презентация на Fredericks J. със заглавие: Zika Virus Vectors: Aedes Mosquito Biology and Behavior, и др.
