Колоритният фолклор на Лапландия

 

В продължение на много хиляди години белите простори на север се смятали за необитаеми от мнозина, с изключение на смелите номадски племена, които намерили начин да оцеляват в променливия климат на Лапландия.
Дълбоко в Арктическия кръг Лапландия спи зимен сън под плътно бяло одеяло от блестящ сняг през по-голямата част от годината. Дългите зимни нощи, прекарани около бумтящите огньове в колибите, са били обстановката, в която са се зародили богатият фолклор и истории, формиращи очарователната култура на Лапландия.

 

Легенди за северното сияние


РЕКЛАМА:

***

Моментално разпознаваемо за всеки, полярното сияние често автоматично се свързва с Лапландия. Докато науката не се намесва в най-ново време, не е имало начин да се каже какво предизвиква северното сияние. Поради това то се превръща в източник на голяма мистерия и интрига за културите по целия свят.

Много народи го свързвали с духове: древните китайци и японци вярвали, че това са велики дракони, борещи се в небето. Скандинавската култура през тъмните векове е считала, че това са духовете на валкириите, пренасящи убитите в битка към рая на викингите – Валхала.

Във финландска Лапландия те все още се наричат ​​Revontulet, което буквално се превежда като „Огнени лисици“. Както се казва в легендата, светлините са предизвикани от страшен дух на лисица, който мята опашката си срещу снега и го пръска в нощното небе.

В културата на саамите вярвали, че светлините се създават от душите на загиналите и като пренебрегвате северното сияние (гледайки ги директно или говорейки твърде силно, докато танцуват над главите ви), вие със сигурност ще донесете лош късмет за себе си и вашето семейство.

 

Каамос, родината на ските и страна на среднощното слънце

Всеки, който посети Лапландия през зимните месеци, вероятно ще наблюдава каамос. Каамос се отнася до период от време от края на ноември до януари, когато слънцето едва се издига над хоризонта през деня.

През деня земята е в състояние на перманентно зазоряване/утринен здрач. Денят се озарява от мистериозна, но успокояваща синя светлина, която надвисва над земята. Белият сняг под краката се чувства много по-лек, отколкото е в действителност.

Това явление е известно още като полярна светлина. Доста често срещано погрешно схващане е, че през зимата там слънцето не изгрява и е напълно тъмно. Това не може да бъде по-далеч от истината.

Смята се, че ските произхождат от Лапландия. Тук на археологически обекти са открити праисторически ски. А 10 000-годишни стенописи изобразяват действия, които изглеждат като праисторическа форма на каране на ски. Думата „ски“ дори произлиза от старонорвежката дума „skíð“, което означава „разделено по дължина дърво“.

 

Древната култура на саамите

Саамите са местните номадски племена, които живеят в Лапландия от хиляди години. В миналото саамската религия е била политеистична; те вярвали в множество духове, а не в един Бог. Тяхната културата се основава на шаманизма, а шаманите им се наричат Ноаиди.

Тази култура се върти около различни вълнуващи митове, легенди и народни приказки. Историите разказват за огромни тролове, наречени Сталос, обикалящи страната и горите. Техните персонажи са хумористично глупави, поради което неволно позволяват на хората да ги надхитрят по най-различни поводи.

Една стара легенда разказва за гигантския дух на вятъра на име Биеголмай, който владеел Лапландия и забранил на всекиго да влиза в неговата територия. Той имал две големи лопати – с едната покривал земята в непроницаем сняг, а с другата вдигал свиреп вятър. Един ден обаче вятърната му лопата се счупила, което най-накрая позволило на саамите да се преместят и да се установят в Лапландия.

 

Свещените места на саамите и остров Уконсаари

Саамските племена вярват, че всички растения, скали, дървета и планини имат душа. А някои, особено отличителни земни образувания, се превърнали в свещени места, наречени сиеди.

Приблизително на 17 километра от брега на езерото Инари се намира район, наречен Уконселка, където се намира остров Уконсаари. Островът се счита за едно от най-свещените места във финландските земи на саамите и е място на ритуали и религиозни церемонии.
Островът се разпознава лесно по голямата си монолитна структура. Той е висок 30 м и заедно с няколко околни острова се счита за водещ археологически обект за изучаване на културата на саамите.

Айих на езика на инари саами означава старец. Свързва се с бога на гръмотевиците и се е смятало, че този остров е място за поклонение на този могъщ бог.
При археологически проучвания на островите са открити монети, а наблизо е открит древен фрагмент от сребърни и перлени бижута. Такива богатства не се срещат често в културата на саамите, поради което находките предизвикват голяма мистерия около своя произход.

 

Отглеждането на северни елени

Бита на саамите се върти около отглеждането на северни елени от хиляди години насам. Оцеляването през дългите, сурови зимни месеци винаги е зависело от големия брой северни елени, които са отглеждали. Северните елени осигуряват на цялата общност храна, топли кожи и рога, които се използват за направата на инструменти.

Народна приказка, която произтича от епична поема и е записана от саамски духовен служител в средата на ХІХ век, разказва за това как дъщерята на Слънцето облагодетелствала народа саами. Тя им донесла елените и така подпомогнала и предопределила техния начин на живот.

Отглеждането на северни елени е оформило историите, религията, диетата и дори облеклото на саамите. Лесно идентифицируеми по изключително ярките си цветове (ярко синьо, червено, жълто и нотки на зелено), облеклото на саамите е украсено с богати бродерии и гарнирано с козина на северен елен. Туниките са плетени или от филц, носят се и ботуши, както и клин от еленска кожа.

 

Дядо Коледа и Томте

Всички знаят, че Дядо Коледа живее в Лапландия със своята работилница от джуджета и впряг от северни елени. Но произходът на истинския Дядо Коледа в Лапландия е в известна степен замъглен.

Дядо Коледа всъщност започва да се появява във финландския фолклор чак след пристигането на християнските мисионери през ХVІ век. Той често се смесва с друга традиционна фигура в скандинавския фолклор, наречена Томте.

Томте е малък елф, който прилича на Дядо Коледа, но в миниатюрна форма. Първоначално той представлява дух на зимното слънцестоене, наречен Юлтомтен. През годините образът му се слива с популярната американска версия на Дядо Коледа, а във Финландия шейната му все още се тегли от кози вместо от елени, както е според старите легенди.
Децата в Скандинавия слагат вечер за него купа с овесена каша и масло, точно каквато е традицията да оставят на Дядо Коледа пай с кайма и чаша шери в Обединеното кралство.

Източник: inghams.co.uk
Превод: Радослав Тодоров

Тази статия е част от Коледния брой на БГ Наука – виж повече ТУК>>

.


Европейска нощ на учените 2022 г.: