Колко вредни могат да бъдат малките парченца пластмаса

Накратко: Статията разглежда изследванията относно влиянието на микропластичните частици върху човешкото здраве и възможността те да проникват в кръвта, органите и клетките. Акцентът е върху потенциалната опасност на най-малките наноразмерни фрагменти, които могат да преминат през защитни бариери като кръвно-мозъчната, и върху развитието на нови методи за тяхното откриване в човешките тъкани.

Нашият свят е осеян с микроскопични пластмасови частици и скоро ще разберем дали те представляват риск за здравето.

Въпреки нарастващите доказателства, че ядем, пием и вдишваме микропластика, все още не е ясно дали тези малки частици се абсорбират в нашите органи, тъкани и клетки и влияят ли на здравето ни.
През 2021 г. предстои най-накрая да открием дали микропластичните частици проникват в кръвта ни – вратата към нашите органи и тъкани – и най-важното, дали могат да проникнат и в нашите клетки.

„Ние сме много, много близо“, казва Жулиет Леглер от университета в Утрехт (Холандия). Леглер участва в два от четирите нови изследователски проекта, финансирани от Европейската комисия, които разследват въздействието на микропластмасите върху човешкото здраве. „Очаквам пробиви през следващата година със сигурност“, казва тя.
Преди да можем да разберем как микропластмасите могат да повлияят на здравето ни, трябва на първо място да ги открием.

Повечето изследвания на микропластиките са фокусирани върху частици от около микрометър, тъй като те са най-лесни за намиране в експерименти, казва Леглер. „Но е достатъчно ясно, че колкото по-малка е пластмасовата частица, толкова по-лесно е тя да проникне в клетката и толкова по-голям е шансът да има неблагоприятен ефект.“
По-конкретно, наноразмерните частици могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера, една от ключовите защитни сили на тялото, казва Дик Ветхаак от Изследователския институт Делтарес в Делфт, Холандия.
„От десетилетия на излагане на замърсяване на въздуха научихме, че размерът на частиците може да бъде един от факторите, допринасящи за разбирането на токсичността в замърсяването на въздуха, и мисля – макар, това да е моето мнение и да нямам доказателства в негова подкрепа – но все пак мисля, че размерът също ще бъде важно съображение и за микропластичните частици“, казва Дъглас Уокър от Icahn School of Medicine at Mount Sinai, Ню Йорк.

Леглер, Ветхаак и Уокър вярват, че напредъкът в аналитичната химия и микроскопията ще ни даде възможността да откриваме тези много по-дребни пластмасови частици в човешкия организъм.
През август миналата година изследователи от Държавния университет в Аризона разработиха метод за откриване и количествено определяне както на микропластични, така и на нанопластични фрагменти в човешки тъкани и органи. С нови техники като тази можем да очакваме да видим многобройни резултати през следващите месеци.

„Редица екипи са пред съвсем скорошно публикуване на много добри данни, много, много висококачествени данни“, казва Леглер.
Нейната изследователска група е прекарала приблизително цялата изминала година, разглеждайки микропластиката в плацентата и изследвайки дали тя крие потенциални рискове за плода в матката.
Все още не е известно със сигурност дали микропластичните частици могат да преминат през плацентата при хората.

„Ще работим в лабораторията с човешка плацента, ще измерваме проби от човешката плацента“, казва Леглер. „Видяхме при проучвания върху животни, че микропластмасите, дозирани директно при бременни мишки или плъхове, след това биват поети от плода.“
Нейният екип открива и намеци, че микропластичните частици могат да проникнат в човешки плацентарни клетки, отгледани в съд в лаборатория. Следващата стъпка ще бъде да се изследва как всяко излагане на микропластика влияе върху развиващия се плод.
Само механичният стрес от наличието на микропластични частици в клетките може да бъде достатъчен, за да причини щети, казва тя. Но има и опасения, че микропластмасите могат да пренасят в клетките си вредни микроби, като вируси и бактерии.
„Това е много широка и сложна област и мисля, че ще научим много повече за нея през следващите няколко години“, казва Уокър.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.