Колко вида животни населяват нашата планета?

Да се отговори точно е много трудно. Откъде идват трудностите ли? Преди всичко от това, че не е лесно да се отговори на въпроса какво се разбира под понятието вид в биологията. Може да звучи неправдоподобно, но е истина, че на тази тема са написани десетки дебели томове. А сред авторите на тези томове има големи разногласия.

Често на практика е трудно да се реши дали два екземпляра принадлежат към един и същ, или към два различни вида. Както вече се спомена, представителите на един вид никога не са напълно еднакви. Понякога техните белези дотолкова се различават, че спокойно може да ги вземем за различни видове, ако нямаме допълнителни съображения да ги причислим към един и същ вид. Отделните раси кучета например са толкова различни, че бихме могли да ги приемем за отделни видове, ако не знаехме предварително, че са получени чрез подбор от един вид животно, а също, че могат да се кръстосват помежду си и да дават плодовито поколение.

Този последен факт зоолозите считат за най-важен показател, че група индивиди принадлежат към един и същ вид. Индивидите от различни видове по правило не могат да се кръстосват помежду си или ако това все пак е възможно, полученото поколение е безплодно. Например от кръстосването на женско магаре с кон се получава муле, а от кръстосването на мъжко магаре с кобила – катър. Но както мулето, така и катърът са безплодни.

При дивите животни, особено при безгръбначните, много от които не се поддават лесно на изкуствено отглеждане, трудно може да се разбере дали са способни да се кръстосват и да имат плодовито поколение. Ето защо зоолозите най-често си служат с други методи, за да решат въпроса за видовата принадлежност на дадено животно, без да прибягват до кръстосване.

Зоолозите, които изучават животинските видове, не биха могли да се ориентират в огромното многообразие от форми, ако не подредят известните досега видове в стройна система. В това отношение много им помага обстоятелството, че отделните видове животни показват различна степен на родство помежду си. В зависимост от степента на това родство видовете биват обединявани в родове, родовете в семейства, семействата в разреди, разредите в класове и класовете в типове. Така е била създадена относително стройна система на видовете от животинското царство, основана на естественото родство между отделните видове.


РЕКЛАМА:

***

С натрупването на нови знания за животните тази система непрекъснато се усъвършенства. Цял един клон от зоологическата наука е посветен на създаването на такава система. Това е систематиката на животните. Тя не само ни помага да се ориентираме в многообразието от форми, но и да разберем някои закономерности, свързани с произхода на видовете и с прогресивното развитие, т.е. с еволюцията на животинския свят като цяло.

За основоположник на съвременната систематика на животните се счита шведският зоолог Карл Линей. През 1758 г. излиза на бял свят неговият знаменит труд „Система на природата“, в който са описани всичките известни по онова време 4208 вида животни. Това съчинение дава силен тласък на зоологичните проучвания и броят на новоописаните животински видове започва бързо да нараства. В днешно време са известни вече над 1 300 000 вида. Цифрата се изговаря лесно, но опитайте се да преброите до един милион и триста хиляди. Ако се трудите по осем часа на денонощие, като изговаряте по едно число на секунда, ще са ви необходими 45 дни.

Но трябва да знаете, че и досега има неизвестни за човека животински видове. Всяка година се описват от две до пет хиляди нови вида, главно насекоми и паякообразни. Ето защо зоолозите са на мнение, че броят на животинските видове е много по-голям от споменатия по-горе. Но колко по-голям, никой не може да каже точно. Едни считат, че той вероятно се равнява на пет милиона, а други – че е не по-малко от десет милиона.

Много по-голям от броя на днес живеещите е броят на измрелите видове животни. От времето, когато на нашата планета са се появили първите животински организми до наши дни животинският свят е преминал дълъг пътна развитие и изменение. Видовете, които са живели в далечните епохи от историята на Земята, отдавна са изчезнали. Вкаменените остатъци на някои от тях намираме в недрата на земните пластове. Наистина, багрите им не са се запазили, но техните форми, макар понякога деформирани, можем да видим и сега. Специалистите считат, че броят на измрелите видове превъзхожда поне 10 пъти този на днес живеещите.

Интересен е фактът, че само на един от всичките 71 класа, на които се дели животинското царство – класът на насекомите – се падат един милион вида. Всички останали 70 класа включват общо 300 000 вида. Ето защо от гледна точка на зоолозите истинските господари на нашата планета са насекомите. Не е чудно, че именно между тях се наблюдава и най-голямо разнообразие на форми и багри. Други класове животни, които включват сравнително голям брой видове, са коралите (6100 вида), кръглите червеи (10000 вида), охлювите (90000 вида), мидите (15000 вида), ракообразните (25000 вида), паякообразните (35000 вида), рибите (20000 вида), птиците (9000 вида) и бозайниците (4200 вида).

Огромният клас на насекомите, както сами виждате, далеч превъзхожда по брой на видовете останалите класове. Зоолозите систематици го разделят на 34 разреда. Най-богат на видове от всички тях е разредът на твърдокрилите (бръмбарите), които са около 350 000 вида. На второ място се подрежда разредът на пеперудите (люспокрилите). Те са около 110 000 вида.

Изчерпва ли видовото разнообразие цялото разнообразие от форми и багри в животинския свят?

Погледнете в семейния фотоалбум и ще се убедите колко много се е изменил дядо ви от времето, когато е бил малък. Той не само е пораснал на ръст. Като бебе е бил гологлав. След това са му поникнали светли коси. По-късно те са потъмнели, а с възрастта са станали бели. Да не говорим за брадата и мустаците. Животните също се променят по време на индивидуалното си развитие. Малките на дивата свиня силно се отличават от възрастните по своята окраска. Възрастните са едноцветни, а през първите месеци от живота си малките имат ивичеста окраска. Глигите на мъжките глигани се появяват след известна възраст. Така е и с рогата на елените. При птиците оперението на новоизлюпените малки няма нищо общо с това на възрастните както по строежа на перата, така и по окраската им. Дори след като отраснат и започнат да летят, младите птици много често имат различно оперение в сравнение с възрастните.

И все пак при птиците и бозайниците младите приличат на възрастните по много от своите белези. Промените, които настъпват през време на индивидуалното им развитие, се извършват постепенно. Индивидуалното развитие на по-нисшите животни обаче протича със сравнително рязка смяна на формите. Така е при безгръбначните животни и при нисшите гръбначни – например при рибите и земноводните. Зоолозите наричат тази смяна на формите метаморфоза.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: