Колко въглероден диоксид могат да понесат антарктическите ледове

antarctic-ice-Credit-NASA Goddard Space Flight Center.jpg

Сглобявайки подробен график за времената около образуването на антарктическите ледове, преди около 34 милиона години, учените са идентифицирали каква е критичната концентрация на въглероден диоксид, която би била отговорна за смъртта на ледените пластове.

Основавайки се на това какви са били нивата на CO2, когато се е формирала ледената покривка, изследователите съобщават, че антарктическият лед ще бъде „драматично“ по-уязвим към топене, щом концентрацията на CO2 в атмосферата надмине 600 ppm. Миналата година концентрацията на парникови газове е била 400 ppm – доста над тяхното прединдустриалнo ниво от 280 ppm.
“С емисиите, които излъчваме в днешно време, се очаква, че ще достигнем 600 ppm преди края на този век” – казва един от авторите на проучването – Симоне Галеоти, специалист по палеоклимат от Университета на Урбино, Италия. Ледената покривка съдържа достатъчно вода, за да повиши нивото на Световния океан с 60 метра и да промени очертанията на всички брегови линии по Земята.
Статията, публикувана онлайн на 10 март в Science, осигурява най-добрата оценка до сега за прага на CO2, който определя състоянието на Антарктическия лед, казва Галеоти. По-рано, учените са проследили началото на формиране на ледените пластове с помощта на косвени измервания, като понижаването на нивото на морето. Но тези методи не са категорични.
Галеоти и колегите му изследвали седиментно ядро от океанското дъно, с дължина приблизително 900 метра, набавено през 1999 г. край бреговете на Източна Антарктида. Ядрото предоставило подробни данни за размера на ледената покривка на Антарктида от преди около 34-31 милиона години. С разширяването на ледената покривка, седиментите се струпвали по най-външния ѝ ръб. Използвайки ядрото, изследователите открили, че ледената покривка се е образувала в два етапа.
Когато нивата на CO2 паднали под 750 ppm, Антарктическият лед започнал да се образува. Той се разполагал само на сушата и бил малко. Тъй като бил уязвим към слънчевата топлина, която сгрявала Земята, този ранен лед претърпявал големи изменения в размерите си.

Когато CO2 паднал под 600 ppm, преди около 32,8 милиона години, ледената покривка станала по-устойчива на климатичните изменения, разраснала се и понижила нивото на Световния океан. Ако нивата на CO2 пак се повишат над 600 ppm, Антарктическите ледени пластове отново ще станат уязвими, предупреждават учените.
“Този труд ни показва как е изглеждал светът преди и към какво отново сме се насочили” – казва Томас Вагнер, който се занимава с изследвания на криосферата в централата на НАСА във Вашингтон, окръг Колумбия, и не е участвал в изследването.
Но Каролайн Лир от Университета на Кардиф в Уелс, казва, че прагът от 600 ppm може да не е валиден за ледения шелф днес. „Не мисля, че можете да използвате един и същи праг на CO2“, казва тя. „Антарктида е била различна преди 34 милиона години.“

Според Дан Лънт от Университета на Бристол в Англия, разширяването на леда може от своя страна да понижава нивото на CO2. Ледът отразява слънчевата светлина, която в противен случай би затоплила земята. Този огледален ефект може да пренасочи ветрове и океански течения, евентуално повишавайки усвояването на CO2 в океаните. Разбирането на тези взаимодействия ще помогне на учените да прогнозират по-добре каква ще бъде съдбата на Антарктида в бъдеще, казва той.

Превод: Росица Ташкова
Източник: https://www.sciencenews.org/


РЕКЛАМА:

***


Европейска нощ на учените 2022 г.: