Колко различен е ЕкзоМарс след руското участие?

Автор
Светослав Александров
exomars-cruise.jpg
И така, на 14 март от космодрума Байконур излетя ракета „Протон-М“ с ускорителен блок „Бриз-М“, които успешно изведоха на път към Марс автоматичната станция „ЕкзоМарс“.
Но този „ЕкзоМарс“, който излетя, е доста различен от първоначално предвиденото. Първоначално той се разработваше съвместно от Европейската космическа агенция (ЕКА) и американската космическа агенция НАСА. Това продължи в периода 2009-2011 година, след което поради различни търкания НАСА не успя да задели пари за участието си. „ЕкзоМарс“ беше на ръба да бъде прекратен и на практика включването на Русия като пълноправен партньор на мястото на НАСА осигури старта на мисията.
Но какви са основните различия, освен факта, че вместо на американска ракета „Атлас“ беше използвана руска „Протон“? На практика бяха подменени почти всички научни инструменти. Разбира се, ако първоначалният план между НАСА и ЕКА беше запазен, нямаше да има български инструмент – нашият прибор лети поради сътрудничеството ни с Русия.

Инструментите, които бяха избрани първоначално от НАСА и ЕКА бяха следните: инфрачервен спектрометър NOMAD, построен под ръководството на белгийския институт по космическа аерономия, инфрачервен спектрометър MATMOS под ръководството на калифорнийския технологичен институт, инфрачервен радиометър за изучаване на праховата обстановка, водните пари и химичният състав на атмосферата EMCS под ръководството на Лабораторията за реактивно движение на НАСА, две камери – една стереокамера HiSCI с резолюция 2 m/pixel под ръководството на университета в Аризона и широкоъгълна мултиспектрална камера MAGIE под ръководството на космическия център Малин (източник).
На практика беше запазен само един от инструментите след напускането на НАСА – белгийския инфрачервен спектрометър NOMAD. Всички останали инструменти бяха напълно подменени.
Отпаднаха инфрачервеният спектрометър MATMOS, няма го и инфрачервеният радиометър EMCS. На тяхно място лети руският научен пакет ACS под ръководството на Олег Корабльов от ИКИ-РАН. Този инструмент е сходен с два подобни инструмента, летяли на неуспешните мисии „Марс 96“ и „Фобос-Грунт“, както и с един инструмент, летял до „Международната космическа станция“ в периода 2009-2012 година. Всъщност този научен пакет ACS е доста мощен, състои се от общо три спектрометъра. Този руски научен пакет, заедно с останалия европейски прибор NOMAD, ще търсят редки газове в атмосферата на Марс като метан.
Руснаците включиха на „ЕкзоМарс“ и неутронния детектор FREND, към който е прикрепен нашият инструмент „Люлин-МО“. FREND ще картографира водорода на марсианската повърхност с цел установяването на точното местонахождение на воден лед и на тези минерали, съдържащи вода.

Напълно отпаднаха двете американски камери HiSCI и MAGIE. На тяхно място понастоящем лети друга камера – CaSSIS, разработена в университета в Берн, Швейцария. За съжаление тази камера снимка с разделителна способност от 4.5 -5 m/pixel – т.е. тя е по-малко мощна от американската HiSCI. Въпреки това ще е достатъчно добра, за да прави снимки, които да помагат при по-нататъшното подбиране на места за спускаеми апарати.
Както виждате, разликите са наистина драстични, но въпреки това целта на мисията остава същата – да бъдат установени редките газове на Марс и техните източници на повърхността, което ще помогне на изследователите да разберат къде евентуално има живи организми.

http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/


Европейска нощ на учените 2022 г.:


РЕКЛАМА:

***