Инструментите, които бяха избрани първоначално от НАСА и ЕКА бяха следните: инфрачервен спектрометър NOMAD, построен под ръководството на белгийския институт по космическа аерономия, инфрачервен спектрометър MATMOS под ръководството на калифорнийския технологичен институт, инфрачервен радиометър за изучаване на праховата обстановка, водните пари и химичният състав на атмосферата EMCS под ръководството на Лабораторията за реактивно движение на НАСА, две камери – една стереокамера HiSCI с резолюция 2 m/pixel под ръководството на университета в Аризона и широкоъгълна мултиспектрална камера MAGIE под ръководството на космическия център Малин (източник).
На практика беше запазен само един от инструментите след напускането на НАСА – белгийския инфрачервен спектрометър NOMAD. Всички останали инструменти бяха напълно подменени.
Отпаднаха инфрачервеният спектрометър MATMOS, няма го и инфрачервеният радиометър EMCS. На тяхно място лети руският научен пакет ACS под ръководството на Олег Корабльов от ИКИ-РАН. Този инструмент е сходен с два подобни инструмента, летяли на неуспешните мисии „Марс 96“ и „Фобос-Грунт“, както и с един инструмент, летял до „Международната космическа станция“ в периода 2009-2012 година. Всъщност този научен пакет ACS е доста мощен, състои се от общо три спектрометъра. Този руски научен пакет, заедно с останалия европейски прибор NOMAD, ще търсят редки газове в атмосферата на Марс като метан.
Руснаците включиха на „ЕкзоМарс“ и неутронния детектор FREND, към който е прикрепен нашият инструмент „Люлин-МО“. FREND ще картографира водорода на марсианската повърхност с цел установяването на точното местонахождение на воден лед и на тези минерали, съдържащи вода.

Напълно отпаднаха двете американски камери HiSCI и MAGIE. На тяхно място понастоящем лети друга камера – CaSSIS, разработена в университета в Берн, Швейцария. За съжаление тази камера снимка с разделителна способност от 4.5 -5 m/pixel – т.е. тя е по-малко мощна от американската HiSCI. Въпреки това ще е достатъчно добра, за да прави снимки, които да помагат при по-нататъшното подбиране на места за спускаеми апарати.
Както виждате, разликите са наистина драстични, но въпреки това целта на мисията остава същата – да бъдат установени редките газове на Марс и техните източници на повърхността, което ще помогне на изследователите да разберат къде евентуално има живи организми.

http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/