(Материал от 35-ти брой на сп. „Българска Наука“)

Изследователите са идентифицирали 1 400 000 животински видове, а вероятно още милиони чакат да бъдат открити, да получат своето име и да бъдат научно описани.

Обаче на каква сума биха възлезли разходите за идентифициране на всяко животно на Земята?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Двама  бразилски учени изчислиха тази сума и се оказа, че тя възлиза на 263 милиарда щатски долара.

Това е много повече от 5-те милиарда щатски долара, които според биолога от Хардвардския Университет Едуард Уилсън (оценката е направена през 2000 г.) биха били необходими за откриването и на последния вид, обитаващ Земята.

Но дори и 263 милиарда щатски долара ще бъде малка цена за да се разбере кои същества биха били от полза за селското стопанство, рибарството, производството на нови лекарства, добивът на енергия, казва Джоел Кракрафт орнитолог от Американския музей по естествена история в Ню Йорк. „Буквално, световната икономика работи благодарение на биологичното разнообразие, хората не разбират колко много зависат нашият живот и нашето ежедневие от биологичното разнообразие.“, казва той.

Повечето биолози са съгласни, че поради нараствашия брой на изчезналите и на застрашените от изчезване видове заради дейността на човека и заради глобалните промените в климата, усилията да се документира биологичното разнообразие на планетата, или флората и фауната, е неотложно, особено като се има предвид съществената роля на тези форми на живот, които участват в опрашването на земеделските и неземеделските култури, които се грижат за наличието на чист въздух, които прочистват океанските и морските води, а са полезни и за други аспекти на човешкото благополучие.

„Губим изчезващи видове по-бързо, отколкото се описват нови видове. Затова ние трябва да опознаваме и да опазваме флората и фауната!”, казват учените Антонио Маркес и Фернандо Карбайо от Университета на Сао Пауло в Бразилия.

Експлоатацията на природните ресурси обикновено води до смущения и промени в разнообразието на видовете и техните местообитания. Загубата на биологично разнообразие може да доведе до деградация на “екосистемните услуги” и упадък на човешкото благополучие.

През последните 40 години (тоест – за по-малко от половин век!), от 1970 до 2010 г., животинските популации са намалели с 30%, зоните с мангрови гори и с водорасли – с 20%, а териториите на живи корали – с 40%.

Маркес изучава медузите, а Карбайо – плоските червеи. Следят дейността на 44-ма бразилски таксономи (около 9% от действащите таксономи в страната), за да се определи степента на тяхното описване на нови видове и разходите за тяхното образование, заплати ниво на живот, лабораторно оборудване, научна литература и провеждане на експедиции.

Те твърдят, че тези данни могат да бъдат разумно екстраполирани в глобален мащаб, тъй като Бразилия е дом на 1/10 от известните видове в света на животните и има много активна общност от таксономи. Те открили, че средно всеки таксоном описва само около 25 нови вида в течение на своята научна кариера, на цена от 97 000 щатски долара годишно.

Не всички видове ще изискват еднакъв бюджет, обаче. Маркес и Карбайо установяват, че за различните класове (гръбначни, безгръбначни, насекоми и др.) цената е различна. Откриването на новите бразилските гръбначни и безгръбначни ще струва около 122 000 $. Откриването на нови насекоми ще „глътне” 39 000 $. И, освен това, учените, работещи в различни местообитания ще имат различни разходи. Така постепенно се стига до цифрата 263 милиарда $. Разбира се, че парите не би трябвало да бъдат изплатени наведнъж.

Освен набавянето на парите, друга голяма пречка за пълно разбиране на растителното и на животинското царство е глобалният недостиг на таксономи, твърдят експертите. В сегашния темп на годишна каталогизация на по 16 000 нови животински видове, ще бъдат необходими „само” около 3 – 4 века, ако каталогизацията продължава със същия темп.

А защо тяхната оценка на разходите е толкова по-висока от тази на Уилсън? Уилсън казва, че  два фактора могат да са причина за това несъответствие. От една страна, трябва да имаме предвид факта, че Маркес и Карбайо ползват за база броя на сега работещите таксономи и технте резултати, постигнати до момента. От друга страна обаче, трябва да си дадем сметка за развитието на технологичния напредък в области като софтуера за снимки, чертане и рисуване, електронните публикации и фотографията, което може да бъде причина разходите скоро да започнат да намаляват. Освен това, много таксономи описват много повече нови видове, отколкото двамата изследователи смятат. Самият той е регистрирал около 450 нови вида, използвайки трудни и старомодни методи, например – като създавал хиляди анатомични рисунки на ръка.

Уилсън казава още, че има предчувствието, че окончателният брой на видовете, съществуващи на нашата планета, ще надхвърлят с много консервативното предположение за 6 800 000 вида. Той предполага, че цифрата 10 000 000 е по-достоверна. Уилсън искрено се съгласява, че повече средства трябва да бъдат отделени за изучаването на живота на Земята и за обучение на повече таксономи, които да се включат в епохалното дело.

Но като се имат предвид разходите за производство на млади учени-докторанти и финансовата им подкрепа армията на професионалните таксономи е малко вероятно да се увеличи съществено, смята изследователят на тигровия бръмбар Дейвид Пиърсън от Аризонския университет в Темпе. „Не очаквайте рязко покачване на професионалните таксономи в бъдеще! Това е просто една мечта, едно пожелание… А цифрата, дадена от двамата колеги, ще бъде много по-ниска, ако те започнат да отчитат и дейността на таксономите любители.”, казва Пиърсън.

Той апелира в тази дейност да се включват все повече любители и аматьори, които са скрити в сянката на професионалистите.

Ако сте собственик на бинокъл или на микроскоп, знайте, че най-малко 5 000 000 вида ви очакват да ги откриете. „Хей, ние сме някъде тук. Елате и ни вижте!”, крещят новите видове. Заслушайте се в тишината и може би ще чуете гласовете им…

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://news.sciencemag.org/