Търсене
Close this search box.

Кой получава най-много пари за наука от европейската програма “Horizon 2020”

Кой получава най-много пари за наука от европейската програма “Horizon 2020”

Кой получава най-много пари за наука от европейската програма “Horizon 2020”

Кой получава най-много пари за наука от европейската програма “Horizon 2020”


Направи дарение на училище!



***

Автор: Петър Теодосиев

Последната програма за наука на Европейската комисия се казва “Horizon 2020”.

За тези от вас, които не знаят какво е Horizon 2020, вижте това видео.

Българския сайт на програмата може да разгледате тук: http://horizon2020.mon.bg/


Разбери повече за БГ Наука:

***

През годините е имало няколко програми, като през всяка следваща бюджетът се увеличава драстично. Целта на Европейския съюз е да бъде конкурентен с останалия свят по научна продукция.

„Хоризонт 2020“, осмата рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации, ще продължи от 2014 г. до 2020 г. Тя заменя Седмата рамкова програма за научни изследвания (7РП), която обхвана периода 2007-2013 г. с бюджет от около 55 милиарда евро.

„Хоризонт 2020“ е най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет е на стойност почти 80 млрд. евро. По-голямата част от финансирането за научни изследвания в ЕС се предоставя въз основа на покани за представяне на предложения на състезателна основа, но бюджетът на „Хоризонт 2020“ включва и финансиране за Съвместния изследователски център -научната служба на Европейската комисия; Европейския институт за иновации и технологии и изследвания в рамките на Договора за Евратом. Ще бъдат публикувани отделни покани в рамките на конкретни партньорства с индустрията и страните членки. През 2014 г. общият бюджет на ЕС за научни изследвания (включително това финансиране и административните разходи) ще възлезе на около 9,3 млрд. евро, а през 2015 г. ще нарасне до близо 9,9 млрд. евро. Окончателните суми за 2015 г. зависят от решението за бюджета за 2015 г. (източник: http://horizon2020.mon.bg/)

Какъв тип институции получават най-много финансиране от 1998 г. досега. (източник: researchgate)

Тук може да видите в кои сектори най-много се инвестира (други графики):

https://www.researchgate.net/publication/3234975

Малко цифри на постигнатото до този момент.

Подписаните договори по програмата са 18 443, като са изхарчени около 39 милиарда евро. Средно участват по 4,61 организации на проект, а средната сума за проект е 2,12 милиона евро.

България е получила около 60 милиона евро. Може да сравним с нашите съседни държави.

Гърция е получила 696,9 милиона евро по програма Хоризон 2020. Румъния е получила 109,75 милиона евро, а Турция – 118,16 милиона евро.

Сърбия 63, 31 милиона евро
Хърватска  52.96 милиона евро
Босна и Херцеговина 4, 14 милиона евро
Черна гора – 1, 42 милиона  евро
Албания – 2, 09 милиона евро
Македония 6, 69 милиона  евро

Най-много получени средства има Германия – над 5 милиарда евро.

Топ 10 държави, получили най-голямо финансиране:

Германия ~ 5 милиарда € / 10 163 проекта

Обединеното кралство ~ 4,52 милиарда € / 10 052 проекта

Франция ~ 3,27 милиарда € / 8 094 проекта

Испания ~ 2,81 милиарда € / 8 700 проекта

Италия ~ 2,56 милиарда € / 7 999 проекта

Холандия ~ 2,37 милиарда € / 5 219 проекта

Белгия ~ 1,47 милиарда € / 3 709 проекта

Швеция ~ 1,09 милиарда € / 2 553 проекта

Австрия ~ 877 милиона € / 2 318 проекта

Дания ~ 790 милиона € / 1 910 проекта

Общо получени пари: 24 786 499 878 евро

За какво са отишли тези пари?

Кои са най-финансираните организации?

  1. Centre national de la recherche scientifique, CNRS: 561 496 068 € / 940 проекта

Най-голямата държавна научна организация във Франция. Има персонал от 31 637 души. Създадена е през 1939 година и е разделена на 10 научни института:

  1. Институт по химия (INC)
  2. Институт по екология и околна среда (INEE)
  3. Институт по физика (INP)
  4. Институт по ядрена физика и физика на частиците (IN2P3)
  5. Институт по биологични науки (INSB)
  6. Институт за хуманитарни науки и социални науки (INSHS)
  7. Институт за компютърни науки (INS2I)
  8. Институт по инженерни и системни науки (INSIS)
  9. Институт по математически науки (INSMI)
  10. Институт за науки за земята и астрономия (INSU)

 

  1. Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften: 546 692 283 € / 365 проекта

Около 80 изследователски института на дружество „Макс Планк“ извършват научни изследвания от обществен интерес в областта на естествените, обществените и социални науки, изкуствата и хуманитаристиката. В тези институти са заети над 13 000 души на постоянен щат, включително 4 700 учени, както и 11 000 нещатни и гостуващи учени.

Организацията е учредена през 1911 г.

Бюджетът на организацията за година е 1.8 милиарда евро.

(очаквайте подробна статия за топ 10 на научните организации, получили най-много европейско финансиране)

Топ 10 на най-финансираните проекти:

Над 1 милиард (1 091 806 018 е точната сума), която Европейската комисия е отпуснала на тези десет проекта. Това са може би най-големите суми, давани досега за научни проекти в Европа.

(очаквайте подробна публикация за топ 10 на финансираните проекти.)

 

Топ 10 на фирми финансирани по програмата Хоризон 2020

Общият брой участници (фирми) е 159, а финансирането (нето) което получават е 189 476 251 €.

Три проекта са от Англия, два от Франция, а по един от Полша, Италия, Германия, Испания и Швеция.

 

С тази публикация искам да покажа, че наука се прави с много пари и най-развитите държави неслучайно са такива – те инвестират в наука и това дава ефект във всички отрасли. Икономиката на всяка държава е свързана с научния потенциал, без специалисти и научни разработки няма продукти, които да носят добавена стойност за обществото и вътрешния брутен продукт.

Цифрите не лъжат – лесно можете да видите кои държави и кои научни центрове печелят най-много проекти. Това не е случайно, не е случайно и че България е една от страните с най-малко финансиране сред балканските и европейските държави. Не защото ние нямаме потенциал, а защото самото ниво на наука и стимулите тук са такива. Учените в западна Европа не се надяват на проекти, за да си купят апаратура или да си платят тока. Всичко това и много повече е осигурено от държавата, а проектите са само допълнение към самата им научна работа.

Трябват много по-големи реформи в научните среди в България, защото сегашният модел не работи добре.

 

*Източници:

http://www.ifoam-eu.org/sites/default/files/event/files/ifoameu_event_h2020_presentation_neubauer_201206.pdf

http://horizon2020.mon.bg/

Europa.eu


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.