Направи дарение на училище!
Автор: Петър Теодосиев
Последната програма за наука на Европейската комисия се казва “Horizon 2020”.
За тези от вас, които не знаят какво е Horizon 2020, вижте това видео.
Българския сайт на програмата може да разгледате тук: http://horizon2020.mon.bg/
През годините е имало няколко програми, като през всяка следваща бюджетът се увеличава драстично. Целта на Европейския съюз е да бъде конкурентен с останалия свят по научна продукция.
„Хоризонт 2020“, осмата рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации, ще продължи от 2014 г. до 2020 г. Тя заменя Седмата рамкова програма за научни изследвания (7РП), която обхвана периода 2007-2013 г. с бюджет от около 55 милиарда евро.
„Хоризонт 2020“ е най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет е на стойност почти 80 млрд. евро. По-голямата част от финансирането за научни изследвания в ЕС се предоставя въз основа на покани за представяне на предложения на състезателна основа, но бюджетът на „Хоризонт 2020“ включва и финансиране за Съвместния изследователски център -научната служба на Европейската комисия; Европейския институт за иновации и технологии и изследвания в рамките на Договора за Евратом. Ще бъдат публикувани отделни покани в рамките на конкретни партньорства с индустрията и страните членки. През 2014 г. общият бюджет на ЕС за научни изследвания (включително това финансиране и административните разходи) ще възлезе на около 9,3 млрд. евро, а през 2015 г. ще нарасне до близо 9,9 млрд. евро. Окончателните суми за 2015 г. зависят от решението за бюджета за 2015 г. (източник: http://horizon2020.mon.bg/)
Какъв тип институции получават най-много финансиране от 1998 г. досега. (източник: researchgate)
Тук може да видите в кои сектори най-много се инвестира (други графики):
https://www.researchgate.net/publication/3234975
Малко цифри на постигнатото до този момент.
Подписаните договори по програмата са 18 443, като са изхарчени около 39 милиарда евро. Средно участват по 4,61 организации на проект, а средната сума за проект е 2,12 милиона евро.
България е получила около 60 милиона евро. Може да сравним с нашите съседни държави.
Гърция е получила 696,9 милиона евро по програма Хоризон 2020. Румъния е получила 109,75 милиона евро, а Турция – 118,16 милиона евро.
Сърбия 63, 31 милиона евро
Хърватска 52.96 милиона евро
Босна и Херцеговина 4, 14 милиона евро
Черна гора – 1, 42 милиона евро
Албания – 2, 09 милиона евро
Македония 6, 69 милиона евро
Най-много получени средства има Германия – над 5 милиарда евро.
Топ 10 държави, получили най-голямо финансиране:
Германия ~ 5 милиарда € / 10 163 проекта
Обединеното кралство ~ 4,52 милиарда € / 10 052 проекта
Франция ~ 3,27 милиарда € / 8 094 проекта
Испания ~ 2,81 милиарда € / 8 700 проекта
Италия ~ 2,56 милиарда € / 7 999 проекта
Холандия ~ 2,37 милиарда € / 5 219 проекта
Белгия ~ 1,47 милиарда € / 3 709 проекта
Швеция ~ 1,09 милиарда € / 2 553 проекта
Австрия ~ 877 милиона € / 2 318 проекта
Дания ~ 790 милиона € / 1 910 проекта
Общо получени пари: 24 786 499 878 евро
За какво са отишли тези пари?
Кои са най-финансираните организации?
- Centre national de la recherche scientifique, CNRS: 561 496 068 € / 940 проекта
Най-голямата държавна научна организация във Франция. Има персонал от 31 637 души. Създадена е през 1939 година и е разделена на 10 научни института:
- Институт по химия (INC)
- Институт по екология и околна среда (INEE)
- Институт по физика (INP)
- Институт по ядрена физика и физика на частиците (IN2P3)
- Институт по биологични науки (INSB)
- Институт за хуманитарни науки и социални науки (INSHS)
- Институт за компютърни науки (INS2I)
- Институт по инженерни и системни науки (INSIS)
- Институт по математически науки (INSMI)
- Институт за науки за земята и астрономия (INSU)
- Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften: 546 692 283 € / 365 проекта
Около 80 изследователски института на дружество „Макс Планк“ извършват научни изследвания от обществен интерес в областта на естествените, обществените и социални науки, изкуствата и хуманитаристиката. В тези институти са заети над 13 000 души на постоянен щат, включително 4 700 учени, както и 11 000 нещатни и гостуващи учени.
Организацията е учредена през 1911 г.
Бюджетът на организацията за година е 1.8 милиарда евро.
(очаквайте подробна статия за топ 10 на научните организации, получили най-много европейско финансиране)
Топ 10 на най-финансираните проекти:
Над 1 милиард (1 091 806 018 е точната сума), която Европейската комисия е отпуснала на тези десет проекта. Това са може би най-големите суми, давани досега за научни проекти в Европа.
(очаквайте подробна публикация за топ 10 на финансираните проекти.)
Топ 10 на фирми финансирани по програмата Хоризон 2020
Общият брой участници (фирми) е 159, а финансирането (нето) което получават е 189 476 251 €.
Три проекта са от Англия, два от Франция, а по един от Полша, Италия, Германия, Испания и Швеция.
С тази публикация искам да покажа, че наука се прави с много пари и най-развитите държави неслучайно са такива – те инвестират в наука и това дава ефект във всички отрасли. Икономиката на всяка държава е свързана с научния потенциал, без специалисти и научни разработки няма продукти, които да носят добавена стойност за обществото и вътрешния брутен продукт.
Цифрите не лъжат – лесно можете да видите кои държави и кои научни центрове печелят най-много проекти. Това не е случайно, не е случайно и че България е една от страните с най-малко финансиране сред балканските и европейските държави. Не защото ние нямаме потенциал, а защото самото ниво на наука и стимулите тук са такива. Учените в западна Европа не се надяват на проекти, за да си купят апаратура или да си платят тока. Всичко това и много повече е осигурено от държавата, а проектите са само допълнение към самата им научна работа.
Трябват много по-големи реформи в научните среди в България, защото сегашният модел не работи добре.
*Източници:
Europa.eu