Как и кой направи проекта “Да опознаем Данте”

 

Петър Теодосиев: Здравейте. Ние сме с Диана, от Софийския университет, която е направила доста интересен проект за студенти и сега ще ни разкаже за него. Но първо разкажи малко за себе си – в коя област на науката работиш и какви научни постижения имаш?

 

Диана Върголомова: Аз съм Диана, в университета повече ме познават като главен асистент доктор Върголомова, тези които могат да ми произнесат името, разбира се. Занимавам се с лингвистика и антропология, докторската ми степен е пресечна точка между лингвистика и антропология. Ние сме малко мултифункционални в нашата специалност, преподавам в Италианска филология доста неща. Основният курс е историческа граматика на италиански език, история на италианския език, история и култура на Италия и различни избираеми курсове, свързани с научните ми търсения, които са въведение в антропологията, антропологическа лингвистика и т.н. Преподаваме и превод, всъщност това, за което ще разказвам днес е свързано отчасти с историческата граматика и отчасти със заниманията по превод със студенти.


РЕКЛАМА:

***

 

П.Т.: Тоест ето това направихте със студентите? Ти и…

 

Д.В.: Да, аз и още девет наши студентки, всъщност всичките са момичета, изключително способни.

П.Т.: Добре и какво представлява, стихове от Данте Алигиери? Това е, хората предполагам доста са чували?

Д.В.: Чували са за Данте Алигиери, но по-малко са чували, че той е писал и други неща освен Божествената комедия. И всъщност научното достижение, т.е. научната стойност на това нещо, което имаме тука е, че тези стихове досега не са били превеждани на български език. Това е първият им превод, правен от наши студенти в италианска филология.

П.Т.: Тоест за първи път това нещо е на български език?

Д.В.: За първи път е на български език. Изданието всъщност е двуезично. Ако го отворите можете да видите в лявата страна италианската част и вдясно българската. Тъй като е насочено към ученици, към студенти, към хора, които обичат италианския език, може да прочетат и оригинала и превода.

П.Т.: Добре, а откъде тази иде? Защо точно сега, защо точно стиховете на Данте Алигиери?

Д.В.: Ами ние се намираме в годината на Данте – 2021 г. е международната година на Данте. Чествата се 700 години от смъртта на великия поет и общо взето целият свят по различни начини се опитва да почете неговото наследство. В Софийския университет имаше няколко свързани инициативи. Италианска филология направи дидактическа изложба, която в момента се намира на оградата на италианското посолство. Тя е правена от мои колеги, не от мен. И в моите курсове с девет наши студентки направихме това, решихме, че това е много добър начин Италианска филология да се включи в честванията. Но това беше само причина, в интерес на истината това беше само повод. Това беше нещото, за което да се захванем. Ние имахме нужда да направим такова нещо в 2021 г. Защото, съгласете се, 2020 не беше много приятна. Когато започна сега януари месец, нашите студенти бяха изкарали почти една година, учейки от вкъщи. И това е тежко. В смисъл – тежко е за преподавателите, тежко е и за студентите, особено в една среда, в която ти не си там за да преподадеш информация, ти не си там за да излееш нещото, което знаеш. Ти си там за да можеш да работиш заедно, да дадеш пример и да направляваш едно учене като нещо общо, като общуване. Една университетска среда прави много повече от предаване на информация. И се усещаше в нашите студенти едно, аз не бих го нарекла леко отчаяние, но – малко отдръпване. Малко липса на общност, малко липса на принадлежност.

П.Т.: Да, което е университетът – една доста качествена общност или поне би трябвало да бъде.

Д.В.: А ние сме всъщност една доста малка общност, Италианска филология не е голяма специалност, ние се познаваме всички. И чувството, че принадлежиш към нещо е доста ценно. Ти имаш четири години, в които се включваш заедно с преподавателите и много близко работите заедно. Това не е право, психология и т.н., това не е нали някаква огромна специалност, ние сме мънички и общуването е много близко. И когато това го нямаше, всъщност всички си дадохме сметка, че то е в основата на академичното общуване – когато го нямаше физическия контакт.

П.Т.: Присъствие, да. Когато може да се говори лице в лице, а не през екрана, което аз наистина не знам как въобще се случва това нещо.

 

Цялата статия, както и още много други можете да прочетете в новия брой 148 на сп. Българска Наука

Подаряваме ти първите 40 стр. от брой 148 тук>>

 

Списанието е достъпно за абонирани читатели.

Ако искаш всеки месец да четеш цялото списание бъди част от обществото на БГ Наука и се абонирай тук>>

Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.  ВЗЕМИ АБОНАМЕНТ ОТ ТУК->

ВЗЕМИ ГОДИШЕН АБОНАМЕНТ ЗА ЕДНА ГОДИНА!


Европейска нощ на учените 2022 г.: