Направи дарение на училище!

Духовните исторически личности са често незаслужено подминавани от изследователите и непопулярни сред обикновените хора, за сметка на светските и разбира се най-вече на политическите фигури в нашата история. Но ако в политиката е много трудно да се търси морал, а според някои и направо безсмислено, то вярата и морала са били всичко, което е изграждало великите духовни личности от епохата на борбите ни за църковна и национална независимост.
Личността на първия български варненски и преславски митрополит Симеон успява да съчетае църковна с политическа кариера при това запазвайки човеколюбието и националните идеали пред сребролюбието, нещо с което малко хора са можели да се похвалят тогава и още по-малко – днес.

Той е роден в град Бургас през 1840 г., в стар български род, произхождащ от село Факия, родното село на Стефан Караджа. Интересен факт е, че рожденото му име е Одисей Попниколов, тъй като в рода му има и гръцко-албанска жилка от Арбанаси, а семейството му е било от гърчеещите се българи отпреди Възраждането.
Затова и началното си образование той получава в гръцкото училище в града, тъй като българско по това време там не съществува.
Като син на свещеник през 1856 г. Одисей постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки в Мраморно море, югоизточно от Истанбул, което тогава е било със статут на висше училище. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското самосъзнание, което само се затвърждава след един инцидент, при който гръцките ученици от Халки го нападат задето се подава на българската кауза, а другарите му го спасяват от тях.
Той е особено талантлив ученик, който дори е можел да пише поезия на древногръцки и е бил любимец на учителите си., След завършване на богословското си образование през 1863 г. и пътуването му до Света гора, приема името Симеон и се замонашава в Хилендарския манастир.

Митрополит Симеон, заедно с депутати от ВНС при избирането на Александър Батенберг за княз на България.

За кратко време монах Симеон е учител в българското училище в Цариград, след което става домашен учител. През 1866 г. приема учителско място в гръцкото училище на родния си град, като през този период той живо участва с идеи в борбата за свободна, народностна българска църква. Голямото му родолюбие и богатата му богословска ерудиция привличат вниманието на бившия му учител – видинския митрополит Антим и той го поканва за свой протосингел. Наскоро след това, на 28 февруари 1870 г., е издаден султанският ферман за учредяване на независима Българска църква, с което се осъществява и дългоочакваната мечта на българския народ.

При избирането на митрополит Антим за Български екзарх на 12 февруари 1872 г. архимандрит Симеон го придружава по пътя към Цариград като екзархийски протосингел. Попаднал в центъра на събитията заедно с другите народни дейци, архимандрит Симеон усърдно работи за устройването и закрепването на възродилата се Българска църква.
Непосредствено след това, на 21 август същата година, архимандрит Симеон бива избран от шуменци за Преславски митрополит, а малко по-късно и от варненци за Варненски. Той възглавява своята катедра в продължение на цели 65 години (от 1872 до 1937), което е безпрецедентен случай за целия православен свят.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Впоследствие Симеон не само строи катедралата във Варна (в периода 1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на „Църковен вестник“ (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Също така е и постоянен член на Светия синод (1874 -1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.

Освен всичко друго митрополит Симеон е и подпредседател на Учредителното народно събрание през 1879 г., като е член на групата от 12 консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция. Той е и народен представител в няколко парламента и никога не се страхува да влиза в остри противоречия дори с министър-председателя и царя, когато става въпрос за достойнството и благоденствието на българската църква и обикновените хора.
Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блажени Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др.
От 1881 г. e дописен член и от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките.

През целият си живот той живее изключително скромно и умира на 23 октомври 1937 г. във Варна, където е и погребан. Животът му продължава 97 години през една от най-бурните и пъстри епохи в историята. Много други български градове и епархии могат да завиждат на Варна и Шумен, че не са имали за архипастир такъв просветител, народен будител и родолюбец. Но и в общонароден план неговите заслуги пред църквата, родината и книжовността са неизброими.

Радослав Тодоров

Представяме филм, който показва една друга страна на България. Един човек, който не е толкова познат, но играе важна роля за страната ни и населението в края на ХІХ и началото на XX в.:

Всеки месец създаваме подобни филми за абонатите на БГ Наука – ако все още не си направил абонамент можеш да станеш част от нещо значимо и всеки месец да научаваш нещо ново за България и света – https://kupinauka.com/page/film-abonament

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!