Започваме новата година с ефективни ваксини срещу коронавирус, но краят на пандемията е все още далеч. Какъв ли ще бъде животът през 2021 г., когато зърнем началото на края на кризата?
Ако 2020 остави впечатление, че беше една кошмарна година, е хубаво да се има предвид, че все още не сме извън огъня, дори и ако се движим в правилната посока. Добре дошли в 2021 г., известна още като Чистилището.
Няма ни най-малко съмнение, че ваксината е ключът към прекратяването на пандемията. Неотдавнашно проучване прогнозира, че ваксинирането на само 40% от възрастните в САЩ през 2021 г. ще намали броя на заразените с коронавирус с около 75% и ще намали хоспитализациите и смъртните случаи от covid-19 с повече от 80%.
Но всичко това все още е далеч. Междувременно ще трябва да се адаптираме към средата, където някои хора са защитени, но не и други.
Както посочва Адам Клечковски, математически биолог от Университета в Стратклайд (Великобритания), доставките на различните ваксини са ограничени, разпространението им е предизвикателство, придобиването на имунитет отнема няколко седмици, а защитата, която предлагат, не е 100 процентова.
В северното полукълбо, според него, най-вероятният сценарий е трета вълна от covid-19 през новата година, изискваща допълнителни блокирания и ограничения до пет месеца.
„Реално погледнато, очакваме да се проточи по-дълго, отколкото се надяваме“, казва той.
Тим Спектър от King’s College в Лондон, който ръководи проучване за Covid-19 симптомите, също прогнозира трета вълна. Но ако достатъчно медицински работници и уязвими хора са били ваксинирани, смъртността ще бъде по-ниска и натискът върху здравната система ще намалее, каза той на неотдавнашен семинар на Кралското медицинско общество. Плюсовете на все по-широката ваксинация ще започнат около април, каза още той: „Оптимист съм, че ако успеем просто да опазим психическото си състояние до Великден, можем да се справим лесно по-натам.“
Все още има много неща, които не разбираме по отношение на този вирус, така че може и да ни очакват някои изненади през следващата година, които отклоняват тази траектория от курса. Напоследък имаше широко разпространени спекулации относно въздействието на новия щам на коронавируса на SARS-CoV-2, циркулиращ в Обединеното кралство, който може да бъде по-силно преносим.
В Австралия преследват целта да не се допусне възраждане на вируса, докато лятото преминава към есен на континента, казва епидемиологът Катрин Бенет от университета Дикин в Мелбърн. Припомняме, че неотдавнашното огнище в Сидни доведе до нови ограничения.
Разпространяването на ваксините
Сега вече имаме covid-19 ваксини, които изглежда работят, оттам разговорът се насочи към това кой и кога ще получи ваксина. Голямо предизвикателство ще бъде гарантирането, че и по-бедните страни ще могат да получат достатъчно дози. В 67 държави с ниски и по-ниски средни доходи тази година 9 от 10 души ще пропуснат ваксинирането, сочи анализът на People’s Vaccine Alliance, коалиция, ръководена от Oxfam.
Страните с високи доходи вече са похарчили повече от половината от общо около 8 милиарда дози ваксини, които са разпределени към днешна дата. Ако те бяха разпределени равномерно, би било достатъчно да се имунизират повече от половината население на света, като се има предвид, че повечето от ваксините в процес на разработване изискват вземане на две дози.
Обединеното кралство е поръчало 357 милиона дози ваксини от седем разработчици, всички на различни етапи от разработването. Ако всички приемат по две дози, това би било повече от достатъчно, за да имунизира жителите му два пъти. Освен това има опции за закупуване на допълнителни 152 милиона дози. Европейският съюз е осигурил 1,3 милиарда дози, докато Канада е купила достатъчно дози, за да ваксинира пет пъти повече от населението си.
COVAX, коалиция за всички ваксини, съвместно ръководена от Световната здравна организация (СЗО), има за цел да разпространи 2 милиарда дози в 92 държави с ниски и средни доходи до края на 2021 г. на максимална цена от $ 3 на доза. Това е достатъчно, за да ваксинират всички здравни служители до средата на 2021 г. в участващите страни, които са поискали дози в този период от време и ще обхванат 20 процента от хората в другите страни – тези, които са най-уязвими. За да постигне това, COVAX все още се нуждае от допълнителни 6,8 милиарда долара до края на 2021 г. Тя няма доставки на ваксината, направена от Pfizer и BioNTech, която вече е пусната в някои страни, включително Великобритания и САЩ.
САЩ са поръчали достатъчно дози от ваксините, създадени от Pfizer/BioNTech и Moderna, за да имунизират 150 милиона души – по-малко от половината от населението – до края на юни. Наскоро те поискаха от Pfizer дози за имунизиране на допълнителни 50 милиона души, но фирмата вече обеща всички дози, които може да изпълни до средата на 2021 г., на други страни.
Дори в богатите страни с адекватни дози ваксини covid-19, имунизирането на цялото население ще отнеме време. Във Великобритания това ще отнеме близо година, според Джеръми Фарър, директор на Wellcome и член на консултативния комитет на SAGE на британското правителство.
„1000 ваксинационни центъра, всеки ваксиниращ по 500 души на ден в продължение на 5 дни в седмицата, без прекъсване на доставките, ще отнеме почти година, за да осигурят по две дози за населението на Обединеното кралство“, пише той в списание Anesthesia.
Дозите ваксини Pfizer/BioNTech, закупени от Обединеното кралство, се произвеждат в Белгия, но при сключването на сделките Brexit може да доведе до забавяне на вноса по пропускателните канали. Правителството на Обединеното кралство има план за извънредни ситуации за пренасяне на ваксини в страната при необходимост.
Ограничения и мерки
Страните, които ефективно са елиминирали вируса, като Нова Зеландия и някои части на Австралия, вече са успели да прекратят почти всички наложени ограничения на техните граници за дълги периоди от време. Те могат да решат да се стремят към стаден имунитет, преди да отпуснат всички гранични проверки, свързани с коронавируса.
„Няма да излезем от това, докато и последния щат, не се сдобие с пълна програма за ваксинация“, каза австралийският здравен министър Грег Хънт през ноември 2020 г. Защитата на цялото население – постигането на стаден имунитет – може да изисква ваксиниране от 60 до 100 процента от хората в зависимост от това колко ефективни са ваксините за предотвратяване на тежки заболявания и предаване.
В страни, които не са успели да удържат огнищата на вируса, целта е да се ваксинират най-уязвимите, преди да облекчат ограниченията. Във Великобритания това означава ваксиниране на 20-те милиона души на възраст над 50 години, които са изложени на риск поради други здравословни причини или работят в здравни заведения или домове за грижи.
Надеждата е, че това може да стане до пролетта.
В хода на тези действия, много страни могат да решат да облекчат ограниченията веднага щом броят на починалите или тези в тежко състояние започне да спада, дори ако общият брой на случаите е все още висок. Това може да започне да се случва само след като значителна част от възрастните и уязвимите хора бъдат ваксинирани.
Междувременно локдауните вероятно ще продължат да бъдат част от живота. И мерките с минимално икономическо въздействие могат да продължат и през 2021 г.
Лин Уилямс, психолог от университета в Стратклайд, казва, че ваксинацията трябва да се разглежда като само един от многото защитни слоеве, които ще трябва да използваме поне през следващите шест месеца. Останалите включват миене на ръце, носене на маски и социално дистанциране. Това стана известно като модел на швейцарското сирене за пандемична защита: всеки слой има дупки, но когато ги наредите един върху друг, е много по-трудно вируса да проникне през тях.
Колко дълго трае имунитетът
Тъй като изпитванията за ваксината започнаха едва преди няколко месеца, а този коронавирус е нов за човечеството, не знаем колко дълго трае имунитетът против него, независимо дали от инфекция или от ваксина. Но е добър знак фактът, че броят на хората, които са били повторно заразени, изглежда е съвсем малък досега.
„Имунитетът работи през повечето време“, казва Тим Кук от университета в Бристол, Великобритания. Изследванията на хора, заразени с вируса, показват, че докато антителата, произведени в отговор, отслабват относително бързо, мерките за по-дълготраен имунитет, такива нива на В-клетки и Т-клетки в имунната памет, продължават да съществуват повече от шест месеца.
Първоначалната защита от ваксинация вероятно ще намалее с течение на времето, казва Ал Едуардс от Университета в Рединг, Великобритания. „Проблемът е, че трябва да знаем колко дълга е тази крива“, казва той. Тъй като по-голям брой хора са ваксинирани, възможно е също така вирусът да еволюира и да са необходими редовни ваксинации, както при сезонния грип.
Имунни паспорти
Въпросът за имунитета е сложно обвързан с идеята за сертификатите за ваксинация. Организаторите на развлекателни събития, например, могат да изискват документ за ваксинация, за да се уверят, че вирусът няма да се разпространява сред тълпата. Авиокомпаниите биха могли да направят същото, за да се опитат да предотвратят разпространението в страни, които държат ситуацията под контрол.
Всъщност главният изпълнителен директор на австралийската авиокомпания Qantas Алън Джойс заяви, че предвижда това да стане задължително за всички пътници на полетите на авиокомпанията на дълги разстояния.
Основният проблем на идеята е, че все още не знаем за колко време ваксината дава имунитет, нито дали спира хората да инкубират вируса и да го предават.
Ако приемем, че отговорите започват да се появяват, би било полезно хората да имат сертификати, показващи, че са били ваксинирани и кога, както и кой продукт са получили, тъй като различните ваксини могат да осигурят различна продължителност на защита.
Това не би било безпрецедентно. Някои страни изискват при влизане от посетителите да представят документ за ваксинация срещу жълта треска. А някои болници изискват медицинските работници да са били ваксинирани срещу хепатит В, кръвен вирус, който причинява чернодробни заболявания. Ваксините срещу тези вируси обаче не са в недостиг. Така че, докато всеки, който иска коронавирусна ваксина я получи – което може да отнеме много години – поставянето на ограничения върху хора, които нямат такъв сертификат, би било непрактично.
„Не мисля, че сертификатите за ваксинация са толкова нова концепция, колкото може би изглеждат“, казва Едуардс. „Но в зависимост от това какво искате да направите, то е по-сиво, отколкото изглежда.“
Задължителна ваксинация
Много от нас са нетърпеливи да се ваксинират срещу covid-19. Но какво, ако не сте?
Ще ви принудят ли правителствата да го направите?
„Предполагам, че всички ние, които работим в областта на общественото здраве, предпочитаме да избягваме това като средство за ваксиниране на хората“, каза Майкъл Райън от СЗО на брифинг миналия месец.
Политиките в световен мащаб вече се различават.
Например, новоизбраният президент Джо Байдън каза, че хората в САЩ няма да бъдат принудени да вземат ваксината. Великобритания не планира да го направи задължително, но не го изключи, докато щатът Сао Пауло в Бразилия заяви, че ваксинацията срещу коронавирус ще се изисква по закон.
Дори там, където правителствата не изискват ваксинация, хората все пак може да се почувстват задължени да се ваксинират. Например в някои страни работните места, училищата, спортните арени или местата за забавление може да изискват документ за ваксинация.
По-специално домовете за грижи биха могли да настояват работниците и посетителите задължително да имат имунитет, тъй като дори ако всички жители са били ваксинирани, все още има риск някои от тях да се заразят с covid-19, тъй като ваксините не са 100% ефективни.
Могат ли здравните застрахователи да откажат да плащат за лечение, ако хора, откали ваксинация, развият covid-19?
Лорънс Гостин от университета Джорджтаун във Вашингтон не мисли така. „Фактът, че дадено лице е отказало ваксина, не засяга правните задължения на здравния застраховател да плаща сметки за лечение, свързани с covid“, казва той. „Също така мисля, че това е етично правилното решение.“
Колебание за ваксиниране
Около една четвърт от населението на Обединеното кралство се колебае дали да приеме ваксина против covid-19.
Скорошна статия на Даниел Фрийман от университета в Оксфорд и неговите колеги показва, че колебливостта обхваща широк кръг от гледни точки. В анкета сред 5000 възрастни в Обединеното кралство 6,1% заявяват, че определено няма да вземат ваксината против covid-19, 5,7% отговарят, че вероятно няма, 12,7% се колебаят дали да я приемат и 1,6% нямат мнение.
„Това, което намирам за тревожно е, че има значителна група от хора, при които изглежда има разминаване с масовите медицински научни мнения“, казва Фрийман.
Например 1 на всеки 5 души смята, че данните за безопасност и ефикасност са измислени. Двете движещи сили на колебливостта изглежда са погрешните идеи, че covid-19 не е по-опасен от обикновения грип и че безопасността на ваксините не е доказана.
В САЩ само половината от възрастните казват, че ще се ваксинират. Друга четвърт не са сигурни, а останалата четвърт казват, че няма да го приемат, според скорошно проучване.
Патрик Валънс, главен научен съветник на Обединеното кралство, казва, че колебливостта се разделя на няколко групи.
„По-голямата част от хората искат да се ваксинират. След това има група с легитимен набор от въпроси: как да разбера, че е безопасно, подходящо ли е за мен? Много от хората, обозначени като колебливи за ваксиниране, всъщност просто имат редица въпроси, които трябва да бъдат разгледани“, казва той. „Най-накрая има и трета група, твърдо убедени антиваксъри, които никога няма да ги убедите да дойдат, но те са много, много малка група.“
Връщане към нормалността
След първите резултати, показващи ефективността на ваксината Pfizer/BioNTech, Джон Бел от Оксфордския университет прогнозира „с известна увереност“, че животът във Великобритания ще се нормализира до пролетта. Неговият възглед е много оптимистичен. Повечето мислят, че една обстановка, доближаваща се до нормалността – с широко отваряне и социално смесване на обществени места, домове и работни места, ще дойде по-късно. В зависимост от предлагането на ваксини, това ще дойде по-късно и в други части на света.
Но дори и тези прогнози може да се променят в зависимост от развитието на събитията. Както Фарър написа в Twitter на 19 декември в отговор на новината за новия щам на SARS-CoV-2 във Великобритания: „От януари 2020 г. досега голяма част от тази пандемия беше лесно предсказуема, но може би сега навлизаме в по-малко предвидима фаза.“
Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров
