Направи дарение на училище!

Автори: Проф. д.т.н. инж. Борис Йовчев, секция „Технически науки” към СУБ.

Маг. инж. Росица Младенова, ФНТС, секция СЕЕС

Появата на радиото е едно от най-значимите постижения на човечеството, но то не е „откритие“ в резултат на случаен, еднократен акт, а е резултат от усилията на много учени, физици, математици, астрономи, дори художници и лекари, инженери и техници. Те следва да се наредят в една „Алея на славата“, за периода от време, обхващащ целия 19. и първите десетилетия на 20. век.

През 19. век се извършват фундаментални открития от физиците на Европа в областта на изучаването същността на  „електромагнетизма“, довели до възможността за предаване на информация на разстояние – в началото по жичен и малко по-късно и по безжичен път.

Разбери повече за БГ Наука:

***

За щастие, възкръсналата българска държава след петвековното ѝ изчезване и нейното появяване отново на картата на Европа, попада в най-подходящия начален етап от практическото използване на резултатите от тези открития. Затова историята на нашата страна съвпада с историята на появата и въвеждането в експлоатация на Радиото във всички области на обществената дейност и в България.

През 20. век продължава развитието на телекомуникационните технологии, на базата на фундаменталните открития на физиците от 19. век. Едновременно следват и големите открития на новото поколение от гениални физици в областта на квантовата механика. Открояват се около 10 най-влиятелни измежду тях, като: Макс Планк, Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Луи дьо Боил, Макс Борн, Пол Дирак, Вернер Хайзенберг, Волфганг Паоли, Ервир Шлюзингер и Ричард Файнман. На стената на своя кабинет, Айнщайн е имал окачени портретите на тримата физици – Исак Нютон, Майкъл Фарадей и Максуел, защото  високо ценял приносът на техните научни изследвания  при разработването на своята теория на относителността.

Стъпили на фундаменталните открития на физиците от 19. век, много учени, изобретатели, инженери, техници и предприемачи интензивно работят за създаването на „Радиото“ – наречено така за първи път през 1894 г. от френския физик и учен Бранли, от гръцката дума „radius“ – лъч. Но до преминаването от лабораторните изследвания и демонстрации към заводско производство и функционална експлоатация, минават още няколко десетилетия. Нека проследим по години основните стъпки на това развитие, извършено от най-забележителните личности останали в историята:  

Александър Волта – италиански учен физик и химик; роден на 18.02.1745 в гр. Комо, Италия; починал на 5.03.1827 на 82 години;

1774 г. учител по физика в Комо;

1775 г. изобретява уред за статично електричество, наречен от него „Електрофор“;

1777 г. открива газа метан;

1779 г. професор в университета в Павия;

1800 г. изобретява първата електрохимична батерия, източник на постоянен ток; с подобна батерия Майкъл Фарадей открива явлението електромагнитна индукция;

Прави научно съобщение, че винаги може да се получи електродвижеща сила (е.д.с.), когато два различни метала се потопят в течност, провеждаща ток (например подсолена вода);

1810 г. Наполеон му присъжда титлата граф;

1897 г. На негово име е наречена единицата за електрическо напрежение – Волт;

Андре Мари Ампер (Andre Marie Amper) е френски физик, математик и естество изпитател; роден-20.04.1775г. в Лион, Франция; починал 10.06.1836 г. в Марсилия;на 61 г.; един от основните откриватели на електромагнетизма; Пръв изследва взаимодействието между електрическия ток и магнитното поле и формулира основните им закони. Изказва хипотезата, че намагнетизирането на железен предмет, се дължи на молекулни токове; след като установява,че тока по кръгов проводник създава магнитно поле,подобно на това от постоянен магнит приема,че молекулните токове на веществата представляват „малки магнити“, хаотично разбъркани преди намагнитването му и под влиянието на външно магнитно поле, те се подреждат еднопосочно и като следствие, желязото се магнетизира; това явление е доказано в четвърто уравнение на Максуел. През 1820 г., Ампер предлага елекетромагнитните явления да се използват за предаване на сигнали; изследванията на Ампер имат връзка и с други науки-математика, химия, философия и ботаника; 1814 г. става член на френската Академия на науките;1824 г. професор по експериментална физика; В негова чест, единицата за „силата на тока“, е наречена „Ампер“.

Георг Симон Ом (Georg Simon Ohm). Немски физик; роден 18.03.1789 г. в Ерланген, Германия; починал 8.06.1854 г., в Мюнхен,на 65г.; 1826 г. – установява пропорционалността между напрежението и тока протичащ в електрическа верига и 1827 г. е признат неговия закон на Ом; 1843 г. установява, че сложните звуци възприемани от човешкото ухо се разлагат на прости; 1841 г. е награден с златен медал от кралското научно дружество в Лондон; 1845 г. е приет за пълноправен член на Баварската академия на науките.

Майкъл Фарадей е английски физик; роден-22.09.1791 г. в Лондон, Англия; починал 25.08.1867г. на 76г.; наричан най-добрият експериментатор в историята на науката; известен с откритията си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Изучава електро магнитното поле около проводник, по който тече ток и формулира понятието -„електро магнитно поле“ в физиката; открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона за електролизата, връзката между магнитното поле и светлината; формулира закона за индукцията, наречен на негово име „Закон на Фарадей“ = Промяната на магнитния поток във времето,поражда електродвижеща сила (е.д.с.); Изобретява първия електромотор; въвежда понятията-Анод, Катод, Електрод, Йон ; 1838 г. открива катодните лъчи. На негово име е наречена единицата за измерване на електрическия капацитет- „Фарад“.

Хенрих Даниел Румкорф (Heinrich Daniel Ruhmkorff)- Германски учен; роден през 1803 г. в Хамбург; починал на 20.12.1877 г. на 74 г. На базата на откритата от Фарадей електромaгнитна индукция, през 1837 г. създава електрически трансформатор, наречен „Бобина на Румкорф“, с която демонстрира ел. искров генератор, използван от всички  изобретатели на първото поколение искрови Радио предаватели,до изобретяването на ламповите радио генератори  (1913 г.).

Сомоел Морз – американски изобретател и художник; роден 27.09.1791 г. в Масачузет, САЩ; починал 2.04.1872 г., на 81 г. Още от младежките си години той се отличава с любознателност, готви се за кариера на живописец и за изучаването й през 1811 г. е изпратен от родителите си в Европа. През 1813 г. Морз представя в „Лондонската кралска академия“ картината „Умиращия Херкулес“, удостоена със златен медал.

Освен живопис Морз изучава и скулптура, но когато се връща в родината през 1815 г., е принуден да се занимава с портретна живопис, даваща му възможност да работи върху предпочитаните от него исторически картини. През 1825 г. Морз основава в Ню Йорк дружество на живописци – (National Academie of Desing), което го избира за президент и през 1829 г. и го изпраща в Европа да изучава рисувалните школи на Стария континент.

По време на това пътешествие Морз се запознава с Луи Дагер и се заинтригува от откритията в областта на електричеството и галванизацията, което го насочва към изобретяването на телеграфа. През 1836 г. Морз конструира телеграфен апарат, който използва съставена от него азбука, наречена Морзова; 1837 г. го представя пред публика. Тази негова конструкция се оказва най сполучливата, разпространена в целия свят. Правителството на САЩ дава на Морз субсидия в размер на 30 хил. долара през 1843 г., за построяването на пробна телеграфна линия между Вашингтон и Балтимор. Първото телеграфно съобщение, изпратено на 24 май 1844 г. от сградата на Върховния съд във Вашингтон до гарата в Балтимор, гласи: „What hath God wrought!“ (на български – Ето какво стори Бог!)

През 1851 г. германска комисия по устройството на телеграфа оценява преимуществата на „апарата на Морз“ и го въвежда в Германия за общо използване. През 1858 г. Морз получава от 10 европейски държави за своето изобретение 400 хил. франка.

Морз умира на 2 април 1872 г. в своя дом в Ню Йорк на 81-годишна възраст.

Даймс Кларк Максуел

Джеймс Кларк Максуел (James Clerk Maxwell) е шотландски физик и математик, член на

Единбургското кралско дружество (от 1855) и на Лондонското кралско дружество (от 1861).

Роден 13 юни 1831 г. Починал на 5 ноември 1879 г. (48 г.), Кеймбридж, Англия

Неговите най-големи заслуги са в класическата електромагнитна теория, в която той синтезира необвързаните дотогава наблюдения, уравнения и експерименти в областта на електричеството, магнетизма и  оптиката. Уравненията, известни като уравнения на Максуел показват, че електричеството, магнетизмът и светлината са прояви на едно и също явление: електромагнитното поле.

Максуел теоретически установява,че електричното и магнитното полета се разпространяват в пространството под формата на вълни с постоянна скорост, тази на светлината. Той пръв предполага, че светлината има същата природа като електрическите и магнитните явления. Неговият обединяващ модел на електромагнетизма е едно от най-големите достижения на физиката. Той също развива разпределението  известно още като разпределение на Максуел-Болцман, което е статистически способ за описание на молекулярно-кинетичната теория за газовете. През 1861 г. прави и първата цветна снимка. Джеймс Кларк Максуел е физикът на XIX-ти век, който оказва най-голямото влияние върху физиците от XX-ти век. Неговите постижения са сравнявани с тези на Нютон и Айнщайн. В проучване от края на хилядолетието за определяне на стоте най-известни физици, Максуел е избран за третия най-велик физик на всички времена, след Нютон и Айнщайн. Тези негови теоретични изводи предстояли да бъдат експериментално доказани.

Хайнрих Рудолф Херц

Хайнрих Рудолф Херц-немски физик, роден на 22.02.1857 г. в Хамбург.Учи математика и физика в университета в Берлин при известния по онова време Херман фон Хелмхолц.След завършване на университета, Херц става асистент на Хелмхолц и в продължение на три години се занимава с най-разнообразни изследвания. През 1883 г. е назначен за приват-доцент във Висшето техническо училище в Карлсруе. По това време се оформя окончателно интересът му към новата теория на Максуел за електромагнитните явления, която очаква експериментална проверка. По предложение на Херман фон Хелмхолц, той предприема последователност от експерименти,

които през 1888г. водят до потвърждаването на теорията на Максуел. За тази експериментална проверка, Херц създава специален колебателен контур – известен, като вибратор на Херц, показан на схемите. Вибраторът се състои от две метални сфери с диаметър около 10-30 см, закрепени в края на разрязана в средата токопроводима пръчка. В средата на металната пръчка са закрепени две малки полирани сфери, образуващи помежду си искрово разстояние от няколко милиметра. Големите сфери са присъединени към източник на високо напрежение – индукторът на Румкорф, както това е показано на втората схема.

Когато топчетата се заредят от източник на високо напрежение с достатъчно големи разноименни заряди, въздухът между тях се йонизира и прескача искра. Искрата свързва електрически двете пръчки и по тях протича ток, в резултат на което топчетата се презареждат.  След това отново възниква искра, протича ток в противоположната посока и т.н. – процесите многократно се повтарят. По този начин във вибратора протича високочестотен променлив ток. На разстояние няколко метра от вибратора Херц поставя приемник, съставен от огънат проводник с метални топчета в двата му края. Той установява, че когато между двете топчета на вибратора прескача искра, подобна искра възниква и между топчетата на приемника. Херц прави извода, че вибраторът е източник на електромагнитни вълни, които пренасят енергия и възбуждат променлив ток със същата честота в приемника. Свойствата на електромагнитните вълни в много отношения са сходни със свойствата на механичните вълни. Те са предсказани теоретично от Максуел и са надеждно проверени експериментално от Херц. Накратко, най-важните от тях са:

1. Източници на електромагнитни вълни са трептящите (движещи се с ускорение) електрични заряди, които създават променливо електромагнитно поле. Веднъж възникнало, то съществува независимо от своя източник. Високочестотният електричен ток във вибратора на Херц създава променливо магнитно поле; измененията на магнитното поле пораждат електрично поле, а измененията на електричното поле поддържат магнитното поле. Тези изменения се предават от точка на точка и се разпространяват в пространството във вид на електромагнитни вълни. Бягащите електромагнитни вълни, подобно на бягащите механични вълни, се отдалечават от своя източник като пренасят енергия. Тъй като електромагнитно поле се създава както в материална среда, така и във вакуум, за разлика от механичните вълни електромагнитните вълни се разпространяват и във вакуум.
2. Скоростта на електромагнитните вълни съвпада със скоростта на светлината, както предсказва теорията на Максуел. Според съвременните данни нейната числена стойност е с ≈ 2,997 924 58,108 m/s ≈ 3.108 m/s. Следователно електромагнитните вълни се разпространяват със скоростта на светлината. Скоростта на електромагнитните вълни във въздуха е приблизително равна на скоростта във вакуум.
3. Всяка точка от променливото електромагнитно поле на вълната се характеризира с интензитет Е на електричното поле и индукция В на магнитното поле. Интензитетът Е и индукцията В винаги са насочени перпендикулярно на посоката, в която се разпространява вълната, поради което електромагнитните вълни са напречни вълни.

На възраст 31 години, Херц успява, където другите се провалят. Чрез своите експерименти той показва много от свойствата на електромагнитните вълни, като отражение, поляризация, периодичност, резонанс и дори използването на параболични антени. За съжаление той умира само 6 години по-късно на възраст 37 години. Съвременният запис на уравненията на Максуел е получен от Херц и Хевисайд.

Електромагнитните вълни се създават от трептящи електрични заряди. Тяхната честота, подобно на честотата на механичните вълни, е равна на честотата, с която трепти източникът, т.е. електричните заряди. При трептенето електричните заряди се движат с ускорение. По-общо казано, източници на електромагнитни вълни са движещите се с ускорение електрични заряди. Трептения на електрични заряди могат да се предизвикат по различен начин. Трептения със сравнително ниски честоти възникват при протичане на променлив ток по проводник – например по предавателна радиоантена. Електромагнитни вълни с високи честоти (например видима светлина) се излъчват от електроните на атомите и молекулите. Хайнрих Херц е откривателят и на фотоелектричния ефект. В негова чест единицата за измерване на честотата на електрическите хармонични трептения, електромагнитните вълни от всякакъв характер и акустичните  механични трептения, е наречена Херц и се означава с Hz (Хц).

Едуард Бранли – френски учен, роден 10.1844г., умира на 24.10.1940, на 96 г., проф. по физика (1897-1916); проф. по медицина (1875-1897 г.); през 1890 г. изобретява „приемник“ на електромагнитни вълни – една тръбичка от изолационен материал , напълнена с железни стружки, с електроди за свързване в двата ѝ края, наречена  „тръбичката на Брaнли“ -взаимствана от италианския физик – Темистокъл Кальцекки Онести, който  през 1884 г. е демонстрирал, как железни стърготини под въздействието на електромагнитни вълни, стават проводими; малко по късно (1894 г.), Оливър Лодж  нарича тръбичката „Кохерер“; През 1894г. Бранли въвежда понятието „Радио“ (от гръци – Radius= Лъч).

На базата на създадените  необходими теоретични предпоставки, както и на конструктивните елементи – бобината Румкфорд, като генератор на електромагнитни вълни и Кохерера, като приемник на тези вълни, се изграждат радио връзки от първото поколение – с електроискрови Радио предаватели и кохерерни (по-късно и кристални)  приемника, първо начално за телеграфни съобщения и по късно и за аудиоговор и музика. Най известните учени, останали в историята като откриватели на радиото са Александър Попов, Гулиемном Маркои и Никола Тесла.

На 14.08.1894 г., англичаните от Оксфордския Университет  Оливър Лодж и Александър Мюрхед демонстрират „безжичен телеграф“, на едно разстояние от около 40 м., като използват ел. искров генератор с антена и бобина на Румкорф и Кохерер за приемник.

На 7.05.1895 г. руснакът Александър Попов демонстрира в Санкт Петербург радио връзка  между две  съседни университетски  сгради,с конструиран от него ел. искров радио предавател и приемник с Кохерер, звънец и чукче,като предава с морзова азбука информация с името „Хвйнриг Херц“, което председателят на руското физическо дружество е записвал на черната дъска; Това, че е предал информация с електромагнитните вълни, дава основание Ал. Попов да се сочи за откривател на радиото, което се оспорва от Маркони и др.

Гулиемно Маркони

Роден е на 25 април 1874 г. в Болоня, Италия. Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик Аугусто Риги.През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той включва морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява единия извод на осцилатора, а другия извод свързва високо над земята към плоча, с което създава първообраза на антената. Първо начално,успява да предаде сигнал на 2,5 км.

През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания. С увеличаване размера на антената, през 1897 година реализира предаване и приемане на радио сигнал на 14,5 километра. След този успех,  регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания“ и  получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва подобрена антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра.

През 1900 г. Маркони прилага разработеният от  Карл Фердинанд Браун  нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3 400 км; 1901 г. построява радиостанция във Уелфлийт, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено известното радиосъобщение между президента на САЩ и краля на Англия.

По-късно Маркони патентова:

• насочена антена (1905 г.);
• сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.);
• рамкова антена (1913 г.) и др.

През 1905 г.  открива първата трансатлантическа радио свързочна служба.

През 1921 година  започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.

По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.

Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути. През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката – „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“. През 1929 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата маркиз.

1893-1895 г. паралелно и независимо от Маркони, друг гениален изобретател, Никола Тесла демонстрира радио връзка чрез електромагнитни вълни породени от радио искров предавател; Той е гениален изобретател, но въпреки своите фундаментални открития, идеи и творчески способности, не преуспява и умира в нищета и забрава.

През 1902 г. се създават дъговите радиопредаватели от Валдемар Поулсен

Валдемар Поулсен е роден на 23 ноември, 1869 г. в Копенхаген. Създава първия апарат с практическо значение за магнитен запис върху метален проводник и се явява родоначалник на магнитния запис, който доскоро използвахме в магнетофоните и касетофоните, а и в момента използваме повсеместно в твърдите дискове и в лентовите библиотеки.Разработва и дъговите радиопредаватели, като реално първи създава възможности за работа на големи мощности на телефония и телеграфия преди въвеждане на ламповите предаватели.  Основният генератор при тях е волтова дъга, като се използва падащия участък на волт-амперовата ѝ характеристика. Отрицателното съпротивление на дъгата компенсира съпротивлението на загубите на LC колебателния кръг на радиопредавателя и създава възможност за произвеждане на незатихващо електрическо трептене, излъчвано като носещо електромагнитно колебание. С дъговите генератори става възможно за пръв път предаването и на говор. Техните недостатъци са: нестабилност на честотата, голяма инертност, и необходима  поддържа на  равномерен дъгов разряд. Използвани са до 1920-1925 г. само за радиопредаване в дълго вълновия обхват.

През 1908 г. се появяват електромашинните радиопредаватели, използвани до 1930 г.

1913 г. Немският учен Александър Майснер създава триодната лампа и започва съвременния период на ламповите генератори  в радио предавателите и радио приемниците. Генераторите на електрически трептения намират широко приложение в съвременните средства за радио комуникации. Именно генераторите, разработени на базата на електронни лампи, са в основата за създаване на модерни средства за радио приемане – регенеративни, супер регенеративни и супер хетеродинни радиоприемници. Те са в основата на електронните схеми, свързани с излъчване на електромагнитни вълни, радиоприемането, разпространение на телевизионните програми, телекомуникации, автоматизирани средства за управление на производствени и други процеси, електронно изчислителната техника ; след 1950-та г. масово навлизат и полупроводниците (транзистори, диоди, интегрални схеми и свето диоди);

Радиото в България

Първият български учен проф.Петър Берон, в своя труд- „Панапистем“, издаден на френски в Париш-1864 г., пише за електромагнитните вълни и въвежда термина „безжичен телеграф“, 30 години преди френският физик Бранли да въведе понятието „Радио“ (1894г.) и 25 г. преди Х. Херц да докаже експериментално теоретичните изводи на Максуел за съществуването на електромагнитните вълни.

1847 г. Самуел Морз получава лиценз за своя Телеграф и в Османската империя и с личното участие на султан Абдул Меджид се изгражда първата телеграфна линия- Цариград-Одрин-Ямбол-Шумен; 1855 г. се изгражда тел. линия Русе-Шумен-Варна; на 10.09.1855г. в Шумен е приета 1-та телеграма от Цариград. В много пощенски станции, работят  Образовани български младежи, работят като телеграфисти или като началници на  ново откритите пощенските и ж.п. станции. Така например Тодор Каблешков през 1873 г. е телеграфист в Одрин, след това е н-к на ж.п. гара Бельово-Пазарджик (1876г. , след разгрома на Априлското възстание , в затвора на конака в Габрово,Каблешков се самоубива на 25г.) ; 1877г. Еранос Еарносян, началник на телеграфа в Балчик , спасява Каварна от гибел от башибозушки и черкезки банди; загива при отбраната на Каварна. По време на руско турската освободителна война, 1877 г. , с наредба на Временното Руско управление се подготвя, необходимия минимум български кадри и за пощите. На 27. 08. 1877 г. е проведен 1-я официален телефонен разговор в България от с. Пордим(при обсадата на Плевен), между княз Николай Николаевич, от щаба на руската армия и румънския крал Карол I  от щаба на румънската армия. 1878г. м. януари – Ованес Собаджиев телеграфист на гара Татар Пазарджик, променя текста на телеграмата от Високата Порта до Сюлейман паша и спасява Пазарджик от сеч и запалване. 09.03.1879 г. е подновен турският подводен кабел-Русе-Гюргево; 01. 06.1879 г. руското командване предава безвъзмездно на България всички свои телеграфни линии (въздушни 2262 км. и кабели 4208 км.) и станции (44 бр.), заедно с  64 телеграфни апарата,изграждани по време на освободителната война.

1880 г. България е приета за член на международния телеграфен съюз (ITU). През същата година на 01. 07. е назначена първата жена телеграфистка Станислава Караиванова, учителка от Македония.

1889 г. Ив. Загорски в Шумен публикува във в. „Искра“ бр. 6/1889 статия: „Опитите на Херца за ел. магнитните вълни и тяхното значение“; в същото списание през 1889 г. е използван терминът „Телеграф без жица“.

През годините 1896-1897 в България се внася апаратура за българската армия и Мин. на пощите, телефоните и телеграфите- в големите пощенски станции,  за предаване на информация чрез ел. маг. вълни с морзова азбука, наричана“радио-дифузия“(сп. „Сборник на пощите и телефоните“ кн. 1, София).

На 13.01. 1898 г. , за първи път в България се посочва Александър Попов за изобретател на Радиото; На 17. 03. 1903 г., се открива построената от Ал. Попов радио телеграфна линия Севастопол – Варна.

През м. октомври 1903 г. в софийска „Пионерна “ дружина е излъчено 1-то радио телеграфно предаване с маломощна искрова радио станция на фирмата „Сименс-Халске“; На през декември 1906 г. Н.С. взема решение за построяване на брегова радиостанция в България. Това се постига след закъснение от 7 г. ; 1912 г. е доставен 2,4 кв. искров радио предавател от фирмата Маркони, с дължина на вълната 300, 600 и 1600 м., с Кохеререн приемник и 2-ва кристални детектора и слушалки, монтирана в с. Франга, край Варна.

През м. юни 1911 г. започва работа и 1-та корабна радио станция, от фирма Телефункен, монтирана на крайцера „Надежда“. През м. Август 1914 г. започва работа и 1-та служебна приемно/ предавателна радио станция, с искров предавател и 128 м. антена, доставена от фирма Телефункен, монтиран където сега е ТЕЦ-София; поддържа връзка за обмен на телеграфни съобщения с Рим, Париж, остров Корфу, Солун и Белогвардейския Щаб на ген. Врангел в Севастопол. През м. Август 1929 г. в експлоатация влиза нова национална телеграфна  радио станция, на същото място край гара София с късо вълнов и дълго вълнов обхвати; Радио приемната станция е монтирана в с. Кумарица, с дистанционно управление посредством кабел, от ЦПТТ-София, където на втория етаж е обзаведена радио телеграфната зала в която са разположени работните места на радио телеграфистите. Всеки дежурен радио телеграфист с радио слушалки подслушва определена международна телеграфна станция и като чуе своята позивна, ако е свободен и има добра чуваемост, му изпраща с морзов ключ международен код, че е готов да му приеме предназначения за България трафик.

Първите опити за радиоизлъчване за обществено ползване в България, започват през 1927 г. от създаденото радио техническо сдружение наречено „Родно-Радио“ с председател инж. Георги Маринов Георгиев и главен инж. Асен Маринов – роден в  гр. Силистра и е следвал в Франция; след 1950 г., като професор в НИИС, чете лекции по електроакустика и в ВМЕИ-София; През м. юни 1930 г. сдружението инсталира на ул. „Бенковски“ № 3, София, 60 ват. радиопредавател, разработен от инж. Г. Вълков в 1-ва инженерна работилница, организира съответно студио и започват първите излъчвания на редовни радио програми, на вълна 329 м., от 18 до 20 ч.; Ръководител на програмния съвет е проф. Златаров. Излъчванията се приемат в Перник,Кюстендил, Дупница Червен бряг, Лом  и Шумен.

На 1. Май 1954 г. се осъществява 1-то телевизионно излъчване с 50 w предавател за образа и 20 w предавател за звука, монтирани на терасата на държавната политехника до паметника на „Васил Левски“ (сега музей ) изработени от колектив проф. Кирков, проф. С. Иванов, тех. Ал. Доков и др.(студенти).

От горе изложеното се вижда, че радиото, това най-голямо постижение на техническия прогрес е резултат на творческите усилия на много голям брой  гениални учени,физици, математици, изобретатели и конструктори в продължение на два века (19 и 20 век.).

Литература

1. Димитров, В. История на радиото в България (краят на XIX в. – 1944 г.). Изд. “Витраж”, С., 1994.
2. Папакочев, Г. Фалшивите авторитети и историческата митология. Дискусия – анализ на 02.01.2015, http://www.dw.com/
3. 10 изобретения променили света. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=551096
4. Руският учен Ал. Попов демонстрира първият в света радиоприемник. https://www.actualno.com/; 05.2015.
5. Маркони. В: 1000 биографий знаменитых людей. Slovar. CC 2012, http://slovar.cc/ist/biografiya-znam/2270377.html
6. Майкъл Фарадей. https://bg.wikipedia.org/wiki
7. Лалов, Ив. Физиката на границата на две столетия (1999–2000), http://www.phys.uni-sofia.bg/upb/old/C1.pdf

8. Млеченков, М. Инженерна свързочна фабрика (1907–1947). Изд. Народно читалище ЗОРА – Кюстендил, Кюстендил, 2010.
9. Млеченков, М., Мухтаров, Й. Свързочните войски на България 1878–1944 (кн. 1) и 1945–2004 (кн. 2). Военно издателство, С., 2009.
10. НИИС 50 години (1949–1999). БТК, С., 1999.
11. Стефанов, Б. 130 години български съобщения 1879–2009. Държавна агенция за информационни технологий и съобщения, изд. „Даниела Убенова”, С., 2009.
12. 120 години Български пощи и съобщения 1879/1999. Комитет по пощи и съобщения, 1999

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!