„Климатична отговорност” – нова методология в Китай

beijing-smog.jpg

Френско-китайски екип, включващ Laboratoire des sciences du climat [1] (LSCE, CEA/CNRS/UVSQ) [2], е използвал нов подход и демонстрирал, че „климатичната отговорност” на Китай не е толкова значителна, колкото се смяташе. Парадоксално, но се очаква „отговорността” на държавата бързо да нараства през следващите години, поради бъдещото прилагане на политики, насочени към подобряването на качеството на въздуха на Китай. Учените са установили това, използвайки нова методология, разработена, за да се определи влиянието на емисиите на парникови газове, аерозоли и химически активни вещества в атмосферата, върху климата на страната. Проучването е публикувано в Nature на 17-ти февруари 2016.

Изследователите [3] оценили количествено настоящия принос на Китай към глобалния „радиационен натиск” (дисбалансът между слънчевата енергия, идваща отвън и енергията, излъчвана обратно в Космоса, причинен от човека), чрез разграничаване на приносите на дълготрайните парникови газове, озона и неговите прекурсори, както и аерозолите. За да постигнат това, те съставили следния модел, който включва:

• Главните биогеохимични кръгове на Земята (кръговрата на въглерода, атмосферната химия на парниковите газове);
• Триизмерна реконструкция на преноса и химията на частиците в атмосферата;
• Възстановки на албедото (отношението между отразената и падащата светлина), чрез използване на сателитни данни.
По този начин те изчислили, че Китай допринася средно около 10% към настоящия, глобален радиационен натиск. Приносът му към топлинния натиск (причинен от парниковите газове, приземния озон и „черния въглерод” [4]) е средно 12%. Приносът му към студовия натиск (причинен от аерозоли, като сулфати и нитрати, разпръсващи слънчевата радиация) е средно 15%.
В ролята му на най-големия консуматор на енергия, „климатичната отговорност” на Китай е под очакваната, като се има предвид неговата енергийна консумация, от една страна, и емисиите на въглероден диоксид –от друга.
Има две причини за това – първо, аерозолите, произведени от Китай, имат силен охлаждащ ефект и също така са в основата на лошото качество на въздуха в страната. Второ, разработеният метод включва ефекта от всички емисии от 1750 г. (зората на индустриалната епоха) насам, като по този начин се взима предвид фактът, че Китай е относително нов замърсител.
Според проучването, главният принос на Китай се състои в:

• Средно 0,16 W/m2 (вата на квадратен метър) CO2 от изкопаеми горива;
• Средно 0,13 W/m2 метан;
• Средно 0,11 W/m2 сулфатни аерозоли;
• Средно 0.09 W/m2 „черен въглерод”, който се получава от непълното изгаряне на изкопаеми горива и биомаса.

Beijing_Air_Pollution_101713.jpg


РЕКЛАМА:

***

Намерението на Китай да предприеме мерки за подобряване качеството на въздуха през следващите години ще промени радиационния натиск, което ще доведе до контра-интуитивен резултат: увеличаване на приноса на Китай към глобалното затопляне. Наистина, намаляването на емисиите на прекурсори на замърсяващи частици (серен диоксид) би намалило охлаждащия ефект на аерозолите и би ускорило затоплянето, освен ако този ефект не се компенсира по друг начин. Например, чрез значително намаляване емисиите на дълготрайни парникови газове и „черен въглерод“. Затова, тази нова методология може да бъде интересен инструмент, който да се използва, за да се направи преоценка на въздействието върху околната среда на всяка отделна държава.

[1] Лаборатория по климатични науки.
[2] Две други френски лаборатории, които са взели участие: CNRS (Centre international de recherche en environnement et développement – Международен център за изследване и развитие на околната среда) и Laboratoire de météorologiedynamique – Лаборатория по динамична метеорология.
[3] Изследването е проведено като част от 8-годишно сътрудничество между LSCE и Университета на Пекин.
[4] „Черният въглерод” абсорбира слънчевите лъчи, което може да допринесе за затоплянето на атмосферата. Той може да се пренася на големи разстояния и да се отлага върху заснежени повърхности, като намалява тяхната способност да отразяват (албедо).

Превод: Росица Ташкова
Източник:https://www.sciencedaily.com/


Европейска нощ на учените 2022 г.: