Разлика между половете в биологията на мозъка може да прави мъжете по-уязвими към аутизъм.
Много повече момчета спрямо момичета са диагностицирани с аутизъм, поради социални и биологични причини.
Клетки, които премахват излишни връзки между невроните в мозъка, докато бебетата растат, се смята, че имат роля в разстройствата от аутичния спектър. Едно скорошно проучване предлага, че броят и поведението на тези клетки – наречени микроглия или микроглиални клетки – са различни при момчетата и момичетата. Това е откритие, което би могло да помогне да се обясни защо на много повече момчета се поставя диагноза аутизъм и подобни разстройства.
Донна Уърлинг, учен по неврогенетика от Калифорнийския университет, Сан Франциско, и нейните колеги открили, че гени, свързани с микроглията са по-активни в мозъците на мъжете, отколкото в тези жените, в месеците преди раждането. “Това предполага, че има нещо в мозъчното развитие при мъжете и жените, което в основата си е различно,” казва тя.
Проучването, представено на 13-ти май на Международна среща за проучвания, свързани с аутизъм в Сан Франциско, щата Калифорния, е все още уводно. Много малко е известно за това как почистващото поведение на микроглиалните клетки оказва влияние върху развитието на мозъка. Но проучването на екипа на Уърлинг “е онзи вид работа, който те кара да кажеш “Уау, това наистина е интересно и трябва да го вземем на сериозно”, казва Кевин Пелфри, учен по невронаука от Университета Джордж Вашингтон във Вашингтон, окръг Колумбия.
Има от два до пет пъти повече мъже с аутизъм, отколкото жени. Въпреки че разстройството, причините за чието пораждане остават неясни, е широко признато за недостатъчно диагностицирано при момичетата, психиатрите са на мнение, че има значително несъответствие в броя на случаите между двата пола. Това предполага, че биологичните различия между половете имат роля.
Уърлинг си поставила за цел да открие биологичните причини защо при мъжете процентът на аутизъм е по-голям отколкото при жените. За да го направи, тя и нейните колеги проучили как експресирането на определени гени в мозъчната тъкан варира между мъже и жени. Тяхното първоначално предвиждане e било, че гени, които в минали проучвания са били свързани с аутизъм, ще бъдат експресирани в по-високи нива при мъжете. Но екипът не намерил ясен модел на експресиране на гени, свързани с аутизма, който да раздели мъжете от жените. Въпреки това, те открили, че гени, които са отговорни за развитието на микроглията или са отключени от тези клетки, са били по-активни при мъжете.
В последващи анализи, тя и други учени подредили мозъчните проби в групи по възраст, и открили, че най-голямата разлика в експресирането на микроглиални гени между двата пола се проявява в месеците преди раждането. Междувременно, някои от нейните колеги са били част от група, която миналата година съобщила в Nature, че гени, свързани с микроглията, са били експресирани в по-високи нива в мозъчни проби на хора с аутизъм, отколкото в тези на хора без заболяването.
Взети заедно, тези резултати навеждат Уърлинг на мисълта, че по-високата активност на микроглиалните клетки при момчетата преди раждането ги прави по-чувствителни към гени, които са свързани с аутизъм. Друга възможност, казва тя, е, че по-малко активната микроглия при момичетата може да служи като защита срещу влиянието на тези гени.
Един начин да мислим за това, казва Уърлинг, е да си представим диаграма на Вен, в която единият кръг включва биологичните аспекти на мозъка, които се различават по пол, а другият – аспектите на мозъка, които се различават между хората със и без аутизъм. “Мислим, че биологията, която води до различния риск от аутизъм при мъжете и жените се намира в онази област, където има застъпване”, казва тя.
Предишни проучвания също сочат, че микроглията може да влияе на аутизма. През 2010 г., учени съобщиха в Biological Psychiatry, че от 13 мозъчни проби на хора с аутизъм, 9 имали микроглиални клетки, които били необичайно големи, плътни или активни или се отличавали по други начини. През 2014 г., друг екип съобщи в Nature Neuroscience, че мишки, които имат малък брой микроглиални клетки в ранните етапи от живота, проявяват поведение, загатващо аутизъм, като нежелание за общуване с други мишки.
Най-скорошната работа на Уърлинг и нейните колеги е в съответствие с други проучвания, които предполагат, че промените в мозъка на аутистите е вероятно да се случват преди раждането, казва Саймън Барон-Коен, директор на Центърa за проучване на аутизъм в Кеймбридж, Великобритания. Барон-Коен, чийто труд е свързал високите нива на ембрионален тестостерон с разстройствата от аутичния спектър, предполага, че бъдещи проучвания ще изследват как тестостеронът и другите полови хормони вероятно действат чрез микроглия, за да оформят развиващия се мозък.
Дори след като биологичните причини за аутизма са изобличени, може да отнеме години преди учените да разберат как те причиняват разновидните симптоми на разстройството като например, забавена реч и вманиачаване по определени теми. И все пак, “ако наистина разберем какво правят микроглиалните клетки в развиващия се мозък, можем да успеем по-цялостно да разберем как този определен вид клетки влияе на риска от аутизъм”, казва Уърлинг, “като крайната цел е разработването на терапии, насочени към това специфично парченце от биологията”.
Превод: Франческа Джантова
Източник: Nature
