Клетъчна мембрана

Всяка клетка (и прокариотна, и еукариотна) се обособява от заобикалящата я среда чрез собствена ограничителна мембрана — клетъчна (плазматична) мембрана. Това образувание е изградено по общия принцип на цитомембраните — като трислоен липопротеиден комплекс. Клетъчната мембрана е свързана с останалите мембранни структури на клетката не само по своя молекулен строеж, но и пространствено, като образува заедно с тях единна мембранна система.

Клетъчната мембрана е свързана с останалите мембранни структури на клетката. Те образуват единна мембранна система.
Клетъчната мембрана е доста гъвкава и дава възможност на клетката да образува по повърхността си временни израстъци или вгъвания. По такъв начин тя осигурява по-голяма повърхнина И възможност за по-интензивна обмяна на веществата, с околната й среда.
Клетъчната мембрана разграничава цитоплазмата от външната среда, осъществява транспорта на веществата между клетката и заобикалящата я среда, взаимодейства с вещества на външната среда и съседните клетки и по този начин участва във възприемането и реакцията на клетките спрямо идващи отвън сигнали. Клетъчната мембрана осъществява например взаимното разпознаване между сродните клетки и свързването им в тъканни комплекси. Клетъчната мембрана има и опорно-механична, и защитна функция. За засилване на тези функции в голяма част от клетките върху нея се образуват и допълнителни обвивки. Особено плътни са тези образувания по растителните и бактерийните клетки. При растенията те се изграждат главно от полизахариди (хемицелулоза, целулоза) и са познати като клетъчни стени. В изграждането на клетъчните стени на бактериите също участвуват въглехидрати.


Европейска нощ на учените 2022 г.: