КИТАРА (ит. chitarra; фр. Guitare; нем. Gitarre: рус. гитара) струнендърпащ се инструмент, известен още в Древна Гърция. Подобен е бил на лира, но с по-големи размери и с резонаторна дървена кутия под струните. През средновековието китарата е намерила широко разпространение като национален инструмент в Испания, навярно пренесе натам от арабските маври. Съвременния си вид китарата е добила в края на XVIII и началото на XIX век. Има форма на цифрата 8, с дълъг широк грифи металически преградки — позиции за пръстите. Най-често днес се срещашестструнна китара (испанска, италианска), която се настройва Е—А—d—g—Ь—е1. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и рускакитара — седемструнна. Настройва се D—G—Н—d—g—h—d1.
Звуко извличането става чрез дърпане на струните с пръстите на дяснатаръка. Използва се главно за акомпанимент при пеене, но също и като концертен солов инструмент. За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент Шуберт, Вебер, Берлиоз, Вагнер, Паганини, Бокерини и др. световно известни композитори. През XX в. голямо разпространение има т. нар. хавайска китара с характерно вибрато иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звуко извличането се извършва чрез металически пръстен. В естрадната музика се използува и електрическа китара със специална апаратура и усилватели. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф.Карули (ит., 1770—1841), Фернандо Сор (исп., 1778—1839:) Дионисио Агуадо (исп., 1784—1849), Андрей Осипович Сихра — основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773—1850), Иванов-Крамски (рус,1912 г.) и др.