XVI в. пр. н. е.
На територията на Китай възниква първата историческа държава Шан-Ин, със столица в Ин, управлявана от династията Шан-Ин. Общественият строй е ранноробовладелчески, но притежава много белези на родовия. Населението се занимава главно със земеделие и търговия (разменна). От времето на тази династия са и първите китайски писмени източници (йероглифна писменост).

Ок. 1300 г. пр. н. е.
Разцвет на държавата  Шан-Ин.

ХII/ХI в. пр. н. е.
След   кръвопролитни войни държавата Шан-Ин е разбита от други, съюзили се, китайски племена, под предводителството на племето Джоу.

1122—256 г. пр. н. е.
Създадена е могъща държава Джоу, управлявана от династията Джоу. Владетелите й поделят завоюваните земи на малки държавици, които предоставят като васални на свои родственици и съюзници. Държавниците водят дълги войни помежду си и постепенно се освобождават от зависимостта на своя владетел наричан „ван“. По-големите държави  асимилират по-малките.

V в. пр. н. е.
Държавата се разпада на множество самостоятелни държавици. По-значйтелни са: Ци, Цзин, Цин, Чу, Ву.

Разбери повече за БГ Наука:

***

551—479 г. пр. н. е.
Конфуций, древнокитайски мислител и философ, основател на конфуцианството. Етико-политическото му  учение е насочено към възстановяване на обществения порядък,   нарушен от  разклатената   власт на  династията Чу и обединяване  на  страната. Той идеализира периода на ранния феодализъм, проповядва необходимостта  от установяване на  централна власт в цял Китай. Относно нормите за обществено съжителство настоява за необходимостта от възстановяване на 5-те зависимости (син от баща; съпруга от съпруг; по-младия брат от по-възрастния; подвластния от господаря; приятел от приятеля), както и за създаване на патриархално-феодална  обществена йерархия,  въз основа на хуманността, справедливостта и общоприетите ритуали. Основна клетка на това „сътрудничещо си общество“ трябва да бъде семейството. Централната тема в конфуцианството е познаването на „небесния ред“ и базиране  на   него норми за поведение в междучовешките отношения. Неговото учение става държавна доктрина и господстваща идеология.

Ок. 500 г. пр. н. е.
В резултат от разпространението на желязото интензивно се развива земеделието.

480-221 г. пр. и. е.
Епоха на „Воюващите царства“ (Чжанго); владетелите на 7 могъщи царства воюват помежду си за надмощие  (приемат титлата „ванж“). В III в. пр. н. е. на територията на Китай нахлуват хуни и образуват държава (в Северен Китай).

221 г. пр. н. е.
Владетелят на държавата Цин обединява под своя власт цял Китай, приема титлата хуаниди (император) и името Цин Шъ хуаниди и слага началото на династията Цин.

221—210 г. пр. н. е.
Управление на Цин Шъ хуаниди. Провежда различни реформи: разделя страната на 36 окръга, уеднаквява писмеността (идеографично-фонетична писменост, която се използва в Китай от III в. пр. н. е. — състои се от знаци, които първоначално са означавали едносрични думи), мерките и теглилките и др. За защита на страната от нападенията на номадските племена (хуните) продължава строителството на Великата китайска стена  (започната в IV-III в. като отделни участъци, а след  221 г. пр. н. е. — непрекъсната стена). Съществуваща и до днес китайската стена има предполагаема дължина около 6400 км, висока е от 5 до 10 м и широка от 5 до 8 м.
В Китай започва да доминира феодалния строй.

209—207 г. пр. н. е.
Избухва селско въстание, едно от най-големите в Китай, предизвикано от наложените върху селското население големи тегоби, свързани с многобройните войни, които води династията Цин. Начело на въстанието застават Чен Шен и Ву Куан. Към въстанието се присъединява част от аристокрацията. Династията Цин е свалена.

206 г. пр. н. е.
Използувайки вътрешните борби побеждава Лю Бан, който се провъзгласява за „ван“ и поставя началото на династията Хан.

206 г. пр. н. е. — 9 г. от н. е.
Управление на династията Хан. Китайската държава укрепва както вътрешно, така и външно (културни и търговски контакти, победоносни походи, и войни срещу хуните). Настъпва окончателно утвърждаване на феодализма, тясно  свързан с централната  власт.

9 г.
Вам Ман, дворцов сановник, убива малолетния император от династията Хан и узурпира властта, провъзгласява се за император и поставя началото на династията Цзин. Провежда много стопанско-обществени реформи в интерес на средните слоеве селско и градско население, насочени към смекчаване на класовите противоречия.

17—29 г.
Въстание на бедните селяни и робите, (т. нар. въстание на „Червените вежди“), начело с Фан Чун. Потушено от члена на императорския род Хуанву, обявил се после за император; основател на династията Източен Хан.

18 г.
Народно селско движение наречено въстание на „жълтите забрадки“, което има обществено-религиозен характер. То обхваща значителна територия, но завършва с поражение на участниците в него — членове на свободните селски общини, селяни, които плащат данъци, и роби.

25-220 г.
Управление на династия Източен Хан. През I в. китайците няколко пъти побеждават хуните (те се преселват постепенно на запад) и получават надмощие в Източен Туркестан. В Китай прониква будизма. Развитие на културата и науката.

105 г.
Изнамерена е хартията.

185—220 г.
След потушаване на въстанието — борба в лоното на управляващата класа; граждански войни, които изтощават страната, военачалниците детронират императора (220 г.) и империята се разпада.

220—263 г.
Епоха на „трите царства“: Вей — на север, Чу — на югозапад, Ву — на североизток. Време на продължителни граждански войни.

265—420 г.
Управление на династия Цин (от царство Вей), която в 230 г. успява да установи власт над цял Китай. Утвърждаване на феодализма в цялата страна; въвежда се държавна собственост върху земята. Робството не се премахва.

317 г.
Нашествие на хуните, на тибетски и Тунгуски племена, в резултат на което династията Цин е изтласкана на юг. Начало на китайска емиграция извън старите Китайски земи.

IV-V В.
Усъвършенства се земеделието, подобрява се мрежата от напоителни канали, разпространява се отглеждането на чая, на захарната тръстика, на памука; увеличават се  значително посевите площи.

317-581 г.
Период на южните династии (често сменящи се национални династии) и на северните (чужди, които претърпяват бърза китаизация). В Китай се разпространяват будизма и Таоизма — светоглед, обагрен с мистични елементи, основан на Понятието „тао“ (естествения ход на природата), към който всеки трябва да се приспособи. Отслабва   влиянието на конфуцианството.

581 г.
Яншиен, владетел от северната част на Китай, обединява Цялата страна и основава нова династия, която упривлява от 581 до 618 г. По нейно време е построен т. нар. Велик канал.

618—907 г.
Империя Таи. Военно силната империя е разделена на 634 военни окръга, от които всеки предоставил но 800—1200 войници. Развитие на минното дело занаятите, търговията и градовете. Столица на държавата е Чанаи (днес Сиан, в провинция Шънси).