Китай (V-XIII в.)

V—VI в.
Опустошителни нашествия на многобройни номадски племена, които живеят на север и на изток от Китай. Китайското население се премества в много по-спокойния юг. Китай е разпокъсан на редица малки държавици, които се управляват или от вождове на нашествениците, или пък (особено на юг) от представители на китайската аристокрация. Годините 420—589 са период на северните и южните династии.

589 г.
Нов опит за обединяване на Китай: Янцзиен — пълководец на варварските дружини, които са на служба при една от северните династии, завладява Северен и Южен Китай, превзема и Анам. Янцзиен е първият владетел от новата династия Шюей (до 618 г.) При неговото управление е възстановена и разширена иригационната система, прокопан е голям канал, който свързва реките Хуанхъ (Жълта река) и Яидзъ (Синя река).

618 г.
Един от наместниците на Северозападен Китай, Ли Юан, от тюркски произход, заграбва властта и се провъзгласява за император под името Гаодзъ (618—626 г.). Начало на династията Тан.

618—907 г.
Уцравление на династията Тан. Столица на държавата е Чанан (дн. Сиан).

629-649 г.
В Китай управлява един от най-известните в историята на страната владетели Дайдзун. След неговите победоносни войни китайската империя достига (с васалните територии) на север — до р. Амур и планините Хинан; на юг — до Индия и Сиам; на изток — до Корея, на запад — до Иран и Арабско море. Дайдзун провежда много вътрешни реформи, създава бюрократична монархия, засилва централната власт и значително увеличава държавните имоти.


РЕКЛАМА:

***

VII—VIII в.
Китай е най-могъщата азиатска държава. При управлението на император Ву (689—705 г.) води оживена търговия с арабските халифати, с Индия, Сиам и Анам. През VIII в. империята Тан изпада в криза, предизвикана от все по-тежките условия за живот на селяните, от повтарящите се периоди на глад, от намаляване броя на дребните поземлени участъци, които едрите земевладелци заграбват. Нараства значението на местната аристокрация; засилват се тенденциите за децентрализация дори между императорските губернатори и генерали.

755-763 г.
Дн Лушау, командващ армията, се опълчва срещу императора и превзема столицата Чанан, като принуждава императора да избяга. През следващата година, с помощта на наемни войски, въстанието е потушено. След това избухват бунтове на губенаторите в Южен Китай, които императорът трудно ликвидира.

874-883 г.
Въстание на Хуанджао — войник от имперагорската гвардия, бивш дргебен търовец на сол, който застава начело на въстанието. Първоначално въстанието избухва в северните провинции Шантун и Хубен, а после обхваща Централен Китай и провинция Хонан. В 879 г. Хуанджао предприема поход към Южен Китай, превзема богатото пристанище Кантон. В 881 г. с около 30-хилядна армия той завладява Чанан и се провъзгласява за император под името Тадзъ. Програмата на този „селски император“ трябвало, по неговите думи, да ощастливи простия народ. В 883 г., подпомогнат от варварите, императорът от династията Тан, потушава въстанието, а Хуанджао загива.

IX в.
Формиран е характерният стил на китайската архитектура — тя обединява старите народни традиции с проникващото в Китай влияние на иранското изкуство (от времето на Сасанидите) и на индуското — от периода на гуптите. С високо художествено ниво се отличават рисуваните върху коприна и хартия сюжети и фреските по стените. От VIII в. „златен период“ преживява и поезията.

907 Г.
Империята Тан се разпада. За известно време Китай е разпокъсан. След смъртта на много феодали и висши чиновници, по време на селската война през 874—883 г., значително се увеличава броят на селяните, които пряко са зависими от държавата.

960—1279 г.
Икономическо развитне на Китай при управлението на династията Сун. Неин основател с Джао Хуанин, един от севернокитайските ръководители на армията. Отначало столица на новата династия е Чанан, по-късно центърът на държавата е преместен на юг — в гр. Хандзон.

1068—1075 г.
Ван Ан ши (1021 — 1086 г.), като императорски министър провежда реформи, които трябва да поставят ред във фискалната система (твърде равномерно разпределение на данъците за сметка на държавата); осъществява ново измерване на земята, налага данъци върху имотите на чиновническата аристокрация, освобождава селяните от ангария и я заменя с паричен данък. Полага усилия да се предотврати гладуването на населението, създава държавни хамбари, от които раздава зърнени храни в неурожайните години. Основава държавна банка (за да ограничи лихварството) и раздава заеми с ниска лихва Опитва се да въведе държавна търговия. Иска да замени наемната армия с всеобща военна служба. Реформите на Ван Анши се посрещат с повсеместна опозиция от бюрокрацията и феодалите, в резултат на което през 1075 г. той е свален от власт.

1126 г.
Поради нашествие на сверните племена, императорите преместват столицата на държавата на юг — в Ханджоу. Династията Сун управлява само Южен Китай (1127 г.). През 1141 г. Северен Китай, отвъд р. Хуанхъ, е включен в състава на новата голяма китайска държава, чийто център се намира в Манджурия.

Началото ла XIII в.
Северен Китай е завладян от монголците (1231 — 1234 г.). В южните провинции, останали под управлението на императора, има постоянни вълнения.

1211 г.
Основателят на монголската империя Чингиз хан (Темучин) започва завладяването на Китай.

1271 г.
Кубилай, (1260—1294 г.) внук на Чингиз хан, се провъзгласява в Пекин за император на Китай и за основател на монголската династия Юан (тя управлява Китай до 1368 г.).

1279 г.
В Южен Китай пада династията Сун, която е свалена от монголските феодали, предвождани от Кубилай. За много години Китай влиза в състава на монголската империя.


Европейска нощ на учените 2022 г.: