Китай (1793-1917 г.)

1793 г.
Английска делегация, начело с Лорд Макартни, посещава Китай, за да установи дипломатически отношения, да намали митата за вносните английски стоки, както и да получи разрешение за търговия в селищата извън Кантон. Мисията завършва безуспешно, защото не получава съгласието на император Цян-лун, най-изтъкнатият представител на манджурската династия. В края на неговото управление държавата започва да се разпада.

1793—1795 г.
Въстание на планинците в провинциите Съчуан, Хунан и Гуйджоу. Боеве с манджурските гарнизони, отстраняване на чиновниците и данъчните агенти.

1796—1804 г.
Селско въстание в Северен Китай, организирано от тайния национално-освободителен съюз „Белият лотос“. Въстаническото движение обхваща много провинции. След няколко години то е жестоко смазано от манджурите.

1800—1838 г.
Въпреки че в Китай отдавна е в сила забраната за търговия с опиум, продължава контрабандата му в Кантон и в цялата страна. Вносът на опиум се увеличава от 120 тона (1800 г.) до 2400 тона (1838 г.). Главните контрабандисти са чуждестранни търговци.

1802 г.
Англичаните предприемат неуспешен въоръжен опит да завоюват от португалците китайския полуостров Макао (подобни опити те извършват по-късно през 1808 г. и 1814 г.).


РЕКЛАМА:

***

1813 г.
В провинция Хубей избухва антиманджурско въстание, организирано от дружеството „Небесен ум“ и оглавено от Ли Дзъ. Създадено е въстаническо правителство. Манджурските войски потушават жестоко въстанието.

1816 г.
Нова английска мисия посещава Китай, но не постига никакви положителни резултати. Засилва се изолационизмът на Китай.

1821 — 1850 г.
Управление на Дао Хуан, внук на Цян-лун; отново е наложена забрана за вноса на опиум.

1839—1842 г.
Опиумна война, предизвикана от обстоятелството, че комисарят на китайския император принуждава английските търговци в Кантон да предадат запасите от опиум, които притежават. Англичаните разполагат с огромно преимущество във въоръжението. Завзето е най-голямото пристанище Шанхай, столицата е откъсната от Централен и Южен Китай, обсаден е Нанкин. Китай е принуден да иска мир.

1841 — 1850 г.
Народни въстания в южните провинции на Китай (през 1851—1864 г. те преминават в антифеодални въстания на тайпините).

1842 г.
Мирен договор в Нанкин. Китай отваря пристанищата (Кантон, Амой, Нинбо, Фуджоу и Шанхай) за английска търговска дейност. Освен това Китай заплаща на Англия високи военни репарации и обезщетение за иззетия през 1839 г. опиум. Хонконг преминава в английско владение — като колония. Англичаните получават право да основават т. нар. концесии (собствени квартали) в китайските градове, със свои съдебни инстанции.

1844 г.
САЩ и Франция сключват търговски договори с Китай (с отстъпки като на англичаните).

1851—1864 г.
Въстание на тайпините. Негов ръководител е селският учител Хун Сюцюан.
Въстанието е предизвикано от масовото разоряване на селяни и занаятчии след Първата опиумна война и е насочено срещу феодалите и чуждите подтисници. Въстаниците основават нова държава — „Тайпин тянго“ („Небесна държава на великото благоденствие“) — със столица Нанкин. Тайпините конфискуват земите на богаташите, премахват робството и съсловното деление, опитват се да проведат реформа на обичаите. Това въстание е всъщност селска война.

1853 г.
Избухва въстание в голямото търговско пристанище Амой, организирано от тайната организация „Триада“. Неколкомесечната борба завършва неуспешно. „Триада“ вдига въстание и на о. Тайван. Съюзът на малките мечове (подразделение на „Триада“) организира въстание в Шанхай. Въстаниците задържат властта в продължение на година и половина (в китайската част на града).

1856 г.
Въстание на мюсюлманите в провинция Юнан. Правителствените гарнизони са разбити. Образувана е мюсюлманска държава със столица в гр. Тали. Премахната е зависимостта от Китай. Манджурите загубват властта си в провинция Юнан, която англичаните поддържат. Начало на Втора опиумна война. Англичаните използват за повод факта, че китайците задържат английски кораб, който контрабандира опиум. Обединена англо-френска ескадра обстрелва Кантон. Пекин е превзет и ограбен от английски и френски войски.

1858 г.
В Тянцзин, Китай сключва мирен договор с Англия и Франция — обещава да приеме в столицата си чуждестранни дипломатически представители, да отвори редица пристанища за задгранична търговия, да заплати на съюзниците високи репарации. Съюзниците се задължават да изтеглят войските си от завладяните пунктове. Освен това ратифицираните документи трябва да се разменят след една година. Китай обаче не спазва това условие и започва нова опиумна война (1860 г.).

1860 г.
Трета опиумна война. Англо-френските власти завземат Пекин. Подпален е императорският дворец. Унищожени са много паметници на китайската култура. Подписан е т. нар. „пекински мир“ (X). Китай отваря и други пристанища за задгранична търговия, разрешава преминаване на чуждестранни кораби по р. Яндзъ и вноса на опиум, заплаща високи реперации. САЩ и Русия също получават привилегии в областта на търговията.

1861 — 1872 г.
Въстание на мохамеданските и други народности в провинциите Шенси и Гансу. Обединяване с мохамеданите в Юнан. Въстаниците обявяват свещена война, която прераства в селска война против китайските и манджурски феодали. Войната се разпростира и в Западен Китай (1864 г.).

1861—1879 г.
Първи регентски период на императрица Дзю Си (вдовица на император Сиен Фен), която управлява от името на малолетния си син.

1862—1664 г.
Контрареволюционна интервенция на англичани и французи срещу тайпините, в която участвуват и американски офицери.

1863 г.
В Китай е основана английска банка (Хонконг енд Шанхай Бенкинг Корпо-рейшън).

1864 г.
С помощта на англичани и французи манджурското правителство смазва въстанието на тайпините и превзема Нанкин.

1868 г.
Американско-китайски договор, който гарантира на американците свободни и неконтролирани договори с неофициалните китайски кръгове (цел: построяване на жп линия край Тихоокеанското крайбрежие).

1868—1870 г.
Въстание срещу европейците: протест срещу колониалното проникване. Непримирима борба с французите в Тянцзин (1870 г.). Френският консул е убит. Разрушени са учрежденията на мисиите.

1871 г.
Като се възползува от безредиците в Туркестан, Русия завзема долината на реките Илу и Кулджа. Япония подписва първия търговски договор с Китай.

1872—1879 г.
Япония завладява островите Рюкю, които се намират отдавна във васална зависимост от Китай.

1874 г.
Опит на Япония да заграби Тайван (Формоза). Местното население оказва съпротива. Неблагоприятното международно положение на Япония я заставя да изтегли войските си от острова. Китай заплаща на Япония парично обезщетение.

1875—1908 г.
Император е Хуансю.

1875— 1908 г.
Втори регентски мандат на императрица Дзю Си.

1876 г.
В Тянцзин е подписана конвенция между Китай и Англия, която гарантира разширяване на английското търговско влияние на юг и разрешава ползването на водния път по р. Яндзъ. Англия получава търговски привилегии и в други китайски провинции (Юнан и Тибет). Япония принуждава Китай да „отвори“ Корея. Начало на премахване васалните отношения между Корея и Китай. Англичаните построяват първата жп линия — от Шанхай до Фушун. Императорските власти закупуват линията и я демонтират.

1878 г.
В Североизточен Китай върлува глад, предизвикан от стихийните бедствия.
Построена е първата модерна мина в Хубей.

1881 г.
В Петербург е подписан руско-китайскй договор. Русия получава изгодни търговски условия в Китай и Западна Монголия, а връща значителна част от долината на реките Илу и Кулджа. Построена е първата телеграфна линия в Китай.

1882 г.
Китай дава съгласие в международните договори Корея да се третира като самостоятелна държава, която не е под китайски протекторат.

1884 г.
Френският флот унищожава китайските кораби и обстрелва редица градове по югоизточното крайбрежие на Тайван. Това е резултат от съпротивата, с която Китай посреща Франция, в Анам (Индокитайски полуостров), зависим от китайците.

1885 г.
Японско-китайски договор, който ограничава китайското влияние в Корея. Французите окупират Пескадорските острови. Договор с французите, подписан в Тянцзин. Признат е френският протекторат над Анам, осигурена е свободна търговия в Юнан. Франция е задължена да напусне Пескадорските острови и окупираните селища на Тайван.

1886 г.
Китай е принуден да отстъпи на Англия васална Бирма.

1891—1899 Г.
Антимисионерски бунтове в долината на р. Яндзъ (1891 г.), в Съчуан (1895 г.) и други провинции (1898 и 1899 г,). Тези демонстрации са отговор на грабителската политика, водена от европейските велики сили.

1894—1895 г.
Китайски емигранти на Хаваите организират Съюз за възраждане на Китай. Негов създател е Сун Ятсен. В 1895 г. той подготвя въстание в Китай, чиято цел е превземането на Кантон. Заговорът е разкрит. Сун Ятсен избягва в Хонконг, а после заминава за Япония, Америка и Европа. В емиграция обучава първите китайски революционери. Бори се срещу съществуващия буржоазен строй, но недооценява ролята на народните маси и търси подкрепа само от революционерите, които произхождат от интелигенцията. В преобладаващата си част обаче младата интелигенция е под влияние на Ган Юуей, който проповядва лозунги за мирни реформи.

1894—1895 г.
Китайско-японска война, свързана със споровете за Корея. Решителна битка край Пхенян (16. IX); поражение на китайските войски. При устието на р. Ялу (17. IX) китайския флот е разбит. Япония завладява Корея. Японската офанзива продължава в Манджурия; превзета е крепостта Порт Артур; пада пристанището Уейхайуей и японците се озовават при Таку — пред вратите на Пекин (2. II. 1895 г.). Покоряват Тайван и Пескадорските острови.

1895 г.
В Шимоносеки, Япония и Китай подписват мирен договор. Китай се отказва от влиянието си в Корея, отстъпва Пескадорските острови, Тайван и Ляодун (нос в Манджурия) — с Порт Артур; изплаща репарации в размер на 200 млн. таели. Японците задържат в свои ръце пристанището Уейхайуей и японците се изплатени репарациите. Допълнителен договор в Пекин (7. XI). Япония се отказва в полза на Китай от Ляодун срещу допълнително обезщетение от 30 млн. таели. (Япония взема това решение след намеса на Англия, Русия и Франция).
Французите предявяват нови искания към Китай и постигат успех. Подписана е конвенция за определяне на китайско-виетнамската граница. Франция получава право да експлоатира минералните богатства в Юнан и да продължи жп линиите от виетнамска на китайска територия.

1895—1899 г.
Империалистическите държави водят „битка за концесии“ в Китай.

1896 г. — 3. VI
Таен руско-китайски договор за военен съюз. Русия получава разрешение военните й кораби да ползват всички пристанища в случай на война, като се задължава да построи жп линии в Манджурия (Източнокитайската жп линия).

1897—1903 г.
Русия построява Източнокитайската жп линия. Във връзка с това в Манджурия пристигат много руснаци и поляци. 1726-километровият участък започва от Манджурия и през Харбин стига до Сюфенхо. След като в 1898 г. Русия взема под наем Порт Артур е построена жп линия с дължина 705 км, свързваща Харбин с Порт Артур. Източнокитайската жп линия има огромно политическо, стопанско и стратегическо значение за проникване на царизма в Северен Китай.
1898 — 6. III
Китай дава под наем на Германия за срок от 99 години гр. Гуенджоу, позволява й да построи жп линии и да експлоатира мините в провинция Шан-дун.

1898 г. — 27. Ш
Русия взема под наем за 25 години Порт Артур и Таленуан (на п-ов Ляодун).

1898 г. — IV
Франция получава под наем залива Хуанджоуан в Южен Китай (за срок от 99 години).

1898 г. — 1. VII
Англия завзема Уейхайуей, като заявява, че ще го държи „под наем“ до тогава, докато Русия държи Порт Артур.

1898 г.
„100 дни на реформи“. Император Хуансю предприема политико-икономически преобразования. Ган Юуей и други националисти стават най-близките съветници на императора (11. VI.). Издават се закони: за подпомагане на строените от китайци жп линии, занаятите, фабричната промишленост, усъвършенствуване на земеделието и минното дело. Провежда се образователна реформа и в Пекин се създава университет (по подобие на европейските). Започва активизиране на обществения живот. Излизат 70 вестника. Феодалната манджурска аристокрация се противопоставя на императорските разпореждания и тяхната реализация.

1898 г. – 22. IX
Импертрица Цзи Си организира държавен преврат. Императорът е арестуван. В същия ден излиза разпореждане, което анулира всички предишни реформи. По такъв начин се слага край на реформаторското движение.

1898 г.
Ган Юуей организира Съюз за защита на държавата — първата легална политическа партия.
Наводнението на Хуанхъ (Жълта река) предизвиква голям глад и бунтове на селяните (особено силни в провинция Шандун).

1898—1899 г.
Многобройни въстания и бунтове — проява на ненавистта на китайския народ към чужденците, особено европейците.

1899 г. — 6. IX
Американска нота до великите сили по въпроса за т. нар. „отворени врати“. Тя изцяло защитава неравноправните договори, сключени с Китай.

1899 г.
Руско-английски договор за определяне сферите на дейност: руска — северно от Великата китайска стена и английска — южно от Великата китайска стена.

1899-1901 г.
Въстание на боксьорите. Това е движение на селските маси и градската беднота, предизвикано от феодалния гнет и заробването на Китай от империалистическите държави. Въстаниците нямат конкретна програма, но тяхната цел е независим и справедлив обществен строй. Въстанието е насочено предимно срещу европейските колонизатори. Интервенция на 8 държави. В армията на интервентите участват САЩ, Англия, Франция, Япония, Германия, Италия, Австро-Унгария и Русия. Интервентите завземат Тянцзин (14. VII. 1900 г.), а месец по-късно — и Пекин. Войските на нашествениците извършват жестоки кланета и грабежи в Китай.

1900 г.
Сун Ятсен организира неуспешно въстание срещу манджурската династия в провинция Гуандун.
Започва емиграцията на младежи, които отиват да учат в чужбина.

1901 г.
Споразумение на манджурското правителство с интервентите (т. нар. „Боксерски протокол“ — 7. IX). Китай е задължен да заплати репарации в размер на 147 млн. лири стерлинги. Изплащането се гарантира с държавните доходи, които са поставени под международен контрол. Страните победителки получават право да държат свои гарнизони в Китай.
Неуспешно въстание на китайското население, насочено срещу империалистическите велики сили.

1904 г.
Англичаните нахлуват в Тибет.

1904—1905 г.
Руско-японска война, която се води на китайска територия, въпреки неутралитета на Китай.

1905 г.
Сут Ятсен реорганизира Съюза за възраждане на Китай (Китайската лига) при следната програма за действие: 1. сваляне на правителството, 2. провъзгласяване на република, 3. установяване на мир в Света, 4. радикална аграрна реформа (равно разпределение на земята), 5. приятелство между Китай и Япония, 6. апел към народите от света за подкрепа на китайското революционно движение.

1906 г.
Въстание в гр. Люян (провинция Хунан). Решаваща роля в него играят миньорите.

1907 г.
В Цегян избухва въстание, ръководено от младата поетеса Дзю Цин. Тя проповядва идеята за равноправие на жените, издава списания за тях. След потушаване на въстанието, манджурите я обезглавяват.

1908 г. — 15. XI
Неочаквано умира императрица Цзи Си. (Предният ден умира и император Хуансю).

1909 г.
Япония налага на Китай договори за строеж на нови жп линии в Манджурия.

1910 г.
Въстание на войските в провинция Кантон. Япония провъзгласява анексирането на Корея.
Състояние на образованието в Китай: 57 хил. училища, 89 хил. учители, 1,6 млн. ученици (броят на децата на училищна възраст е 65 млн.). Дължината на жп линиите възлиза на около 7,5 хил. км.

1911 г. — VIII
Народно въстание в Съчуан. Въстаническите отряди воюват с армията.

1911 — 1913 г.
Революция в Китай. Две хиляди революционери, членове на Лигата, вдигат въстание в гр. Фучан (10. X) и завземат няколко града в Централен Китай. Начело на революционното правителство застава Ли Юанхун — полковник, командир на гарнизон. Призив за събаряне управлението на манджурите. Манджурите обещават нова конституция.
Революцията обхваща други градове и провинции. Нараства революционната армия.
Външна Монголия се обявява за автономна. (1. XII). В Нанкин за президент на републиката е избран Сун Ят-Чен- (1. ХП).
Преговори с императорското правителство.

1912 г. — 1, I
В Нанкин е провъзгласена Китайска република. 15 провинции приемат Грегорианския календар и обявяват своята независимост от императорското правителство.

1912 г. — 12. II
Абдикация на династията Цин.

1912 г. — 13. II
Сун Ятсен е принуден от китайските помешчици и едрата буржоазия да отстъпи президентския пост на Юан Шнкай — представител на буржоазията.
1912 г. — 12. III
В Нанкин е прокламирана временна конституция на републиката. Установен е двукамарен парламент.

1912 г. — 25. VIII
Сун Ятсен основава Гоминдана, т. е. Националната партия, в чийто състав влизат няколко партии и либерално-буржоазни организации.

1913 г. — 29. IV
Въз основа на конституцията, приета през предишната година, в Пекин започва своята работа парламентът. Три се противопоставя на реакционера Юан Шикай.

1913 г. — 4. XI
Забрана на Гоминдана и лишаване на представителите му от депутатски мандат.

1914 г. — 10. I
Юан Шикай разпуска парламента и започва еднолично, диктаторско управление.

1914 г. — 26. I
На мястото на парламента е създаден Политически съвет.

1915 г. — 18. 1
„21 искания“ на Япония към Китай.
Тяхната цел е да поставят Китай под политическо и икономическо японско влияние.

1915 г. — 9. V
Китай приема основните японски исканий. Японците се съгласяват на неголеми отстъпки

1915 г. — XII
Юан Шикай е провъзгласен за император (умира в 1916 г.).

1917 г. — 14. VIII
Под натиска на страните от антйгерманската коалиция Китай обявява война на Германия и Австро-Унгария. Китай разчита, че във връзка с политическата ситуация в Европа ще може да се освободи от договорите, които ограничават неговия суверенитет.


Европейска нощ на учените 2022 г.: