IX в.
В границите на могъщата раннофеодална държава на източните славяни — Киевска Русия влизат обширните земи от Таманския полуостров, р. Днестър и изворите на р. Висла до изворите на р. Северна Двина. Икономическата база, върху която се заражда Киевска Русия се намира на сравнително висока степен на развитие. Основен отрасъл в стопанския живот на източните славяни е земеделието. Важно място заемат и ловът, риболовът, пчеларството. Развиват се дърводелството, строителството, грънчарството и други занаяти. Укрепват градовете като центрове на занаятчийска и търговска дейност. През IX в. Киевска Русия е известна в Европа и Азия като „страна на градовете“. Важен фактор в процеса на дьржавообоазуването сред източните славяни е търговията. Значителна роля играе старият път по Волга, свързващ Азия е бреговете на Каспийско и Балтийско море и Швеция, Руските славяни изнасят кожи, восък, мед, а внасят от Византия и арабските страни златни и сребърни предмети, копринени тъкани, скъпоценни камъни, копия и мечове. С развитието на стопанския живот и обществените отношения е свързан процесът на феодализация. Съседската община у руските славяни започва да се разлага. Старата родова-племенна аристокрация — старейшини, военни предводители, дружинници, присвоявайки общинните земи, се превръща в земеделска аристокрация. Възникването на Киевска Рус се отнася към 862 г. спомената в „Повесть временньiх лет“. Според летописни сведения полулегендарният Рюрик, управляващ от 862 г. в Новгород, умирайки предава властта заедно със своя син Игор на княз Олег. През 882 г. княз Олег сплотява славяните от околността, привлича варяги, мери, чуди и завладява Смоленск и Любег. С хитрост той покорява Киев и го превръща в своя столица.907-911 г.
Княз Олег предприема походи и достига до стените на Константинопол. Принуждава византийския император Лъв VI да сключи мир, по силата на който руските търговци получават редица привилегии.

912—945 г.
Управление на княз Игор (наследник на Олег), основател на династията на Рюриковичите. Той предприема два безуспешни похода до Константинопол (941 и 944 г.). Разширява границите на Киевската Рус.

Ок. 945—972/3 г.
Управление на киевския княз Святослав Игоревич (сия на Игор), виден пълководец. До 969 г. управлява в значителна степен неговата майка — княгиня Олга, По времето на княз Святослав Киевска Русия разширява своите територии и укрепва политически. Предприема походи срещу волжко-камските българи и превзема столицата им. Намесва се в борбата на Византия с България. Предприема поход на Балканите (968 г.) и завзема редица градове по долното течение на р. Дунав; през 969 г. в съюз с българския цар Борис II заплашва Константинопол. В резултат на поражението, нанесено му от византийските ,войоки през 971 г., той е принуден да сключи мир с Йоан Цимисхий. Изтегля се от България, но на Път за Киев е убит от печенези.

980—1015 г.
Управление на Владимир Святославич (наследник на княз Святослав Игоревич). Продължава настъпателната външна политика на баща си. Завладява Киев (980 г.) и убива по-големия си брат Ярополк. През 992 г. сключва мир с Полша. След победоносна война с източния император се оженва за византийската княгиня и приема, християнството (988—989 г.) от Византия, налага го като държавна религия. Това спомага за приобщаване на руската държава към другите европейски страни. Църковната организация изградена е помощта на византийското духовенство, става важен фактор за по-нататъшното развитие и утвърждаване на феодалните обществени отношения, за укрепване на княжеската власт, за разцъфтяването на средновековната руска култура.

1019 — 1054 г.
Управление на Ярослав, наречен Мъдри, който успява да укрепи политическата и църковната организация. Киевска Рус се превръща в една от най-могъщите държави в Европа. Побеждава печенезите и освобождава Русия от тяхната заплаха. Походите на Ярослав срещу угрофинските племена на север донасят териториални придобивки и налози. По време на неговото управление вероятно възниква сборникът от закони, т. нар, „Руска правда“, който свидетелства за развитието на феодалните отношения в Русия. Ярослав полага грижи за разрастване на градовете, особено за Киев. Има заслуги и за културния подем. Той разделя държавата си между 5-те си сина, което поставя началото на феодалната разпокъсаност на Русия.

1024-1026 г.
Антифеодално движение на селяните и Суздалската земя, предизвикано от неурожайната година; потушено кърваво.

1068-1069 г.
Антифеодално въстание в Киев. Непосредствен повод е неуспехът на руските войски в борбата с половците (куманите) Във въстанието, което е насочено срещу непопулярния княз Изяслав, освен жителите на Киев участвуват и селяните. След първоначалния успех, въстанието е смазано от Изяслав с помощта на войските на Белеслав Смели.

1071 г.
В Ростовския край избухна антифеодално въстание, предизвикано от всеобщия глад.

XII в.
Феодална разпакъсаност на Русия, която настъпва в резултат на взаимните борби между местните князе и поради нашествията на заселилите се в черноморските степи печенези (по-късно и половци). Те опустошават страната и затрудняват търговията с Византия. Киев запада като политически и културен център на Русия; започват да се формират нови политически центрове в страната: Ростовско-суздалското княжество, със столица във Владимир (в междуречието на Волга и Ока — люлка на бъдещото Московско княжество); Новгород – дълго време най-могъщата държава на север; на югозапад — Халиц-ко-владимировското княжество; най-богатото и най-гъсто населеното, подържа оживени връзки е Полша и Унгария; изпитва силно влияние на западната култура.

1113 и 1114 г.
Антифеодални движения на селяните и градската беднота, които са жестоко постушени. Нарастващото недоволство, феодалните междуособици все повече подкопават княжеската власт.

1113—1125 г.
При управлението на Владимир Мономах (внук на Ярослав Мъдри) държавата временно поукрепва, сепарастичните стремежи на отделните князе поутихват, военната мощ на Киевска Русия частично е възстановена. В 1125 г. Мономах побеждава половците.

1136 г.
Въстание на селяните и градската беднота в Новгород. Болярите използват бягството на княз Всеволод и установяват в Новгород феодална република, независима от великите киевски князе.

1157-1175 г.
Управление на Андрей Боголюбски. Начело на източноруските князе той превзема и запалва Киев, а столицата на великото княжество премества в Суздал.

1174-1175 г.
Въстание на селяните срещу болярите и княжеската администрация, което е потушено.

1223 г.
Монголите нахлуват в Европа и в земите на половците. Голямо поражение на половците и техните съюзници — руските князе — край р. Калка, приток на Волга.

1237—1240 г.
Монголският хан Бату (внук на Чингис хан), основател на Златната орда, начело на многочислени татаро-монголски орди се отправя за Русия. Превзема много градове, завладява древно-руските княжества и опустошава цялата страна. От 1238 г. Русия попада за почти два века под монголско иго. Наистина монголските ханове запазват властта на руските князе, но взимат високи данъци от населението и го принуждават да участват във военните походи. Страната е разорена, спира икономическото развитие, настъпва откъсване от културните извори – всичко това задържа за дълги години развитието на Русия.

1240 г.
Киев е завладян от татарите.

1240 и 1242 г.
Александър Невски (1220—1263 г.), от 1238 г. новгородски княз (Новгород Велики), а от 1252 г. също и Велик владимирски княз, побеждава (1240 г.) край р. Нева шведите, нахлули в Новгородската земя; 2 години по-късно побеждава на замръзналото езеро Пейпус и Инфлантския орден на кръстоносците.

Началото на XIV в.
В североизточните руски земи се оформя владимировско-суздалския политически център (градовете: Владимир, Суздал, Москва, Твер, Рязан), който е най-цялостно независим от монголците; той е населен с великоруско население, от което възниква руската народност. Земите на юг и на югозапад, т. е. Край днепърска Рус и Галицко-Волинска Рус, където се формира украинската народност, в по-голямата си част са завладяни от литовците; Галицкото княжество е присъединено (в средата на XIV в.) към Полша. Земите на северозапад, заселени от белоруси, са изцяло под властта на Литва, През XIV в. нараства значението на Московското княжество, особено когато князете му, получавайки надмощие над Твер, спечелват титлата „велик княз“.

1302 г.
Переяславското княжество е присъединено към Московското княжество.

1325—1341 г.
Управление па Иван Калита, княз, а от 1328 г. велик московски княз. Той получава надмощие над Твер и започва т. нар. процес на събиране на руските земи.

1359—1389 г.
Управление на Дмитрий Донски, велик московски княз (син на Иван Калита). Прави опит да отхвърли монголското иго; в 1380 г. на Куликовското поле нанася поражение на войските на хан Мамай. През 1382 г. монголците превземат и подпалват Москва, но по-късно значението на победата в Куликовската битка (край Дон) оказва положително влияние върху по-нататъшната борба на русите с татарите.

1418 г.
Въстание на градската беднота в Новгород, насочено срещу болярите. След като получават уверение, че положението им ще бъде подобрено въстаниците прекратяват борбата.

1462—1505 г.
Управление на Иван III Василиевич, велик московски княз. След като завладява Новгород (1478 г.), Псков и присъединява към Москва Тверското и Рязанското княжество, той приключва в основни линии обединението на североизточните руски земи под властта на великия; московски княз. Започва да се формира еднородна, национална руска държава. Иван III отказва да плаща данък на монголите и освобождава страната от (почти двувековното им иго (от 1238 г.).

1487 г.
Казанският ханат е присъединен към Русия.