Кериното ухо

 

(Sarcoscypba coccinea)



(Sarcoscypba coccinea)

Кериното ухо се среща във всички краища на България, но не расте навсякъде и по всякакви субстрати. То има строго определено „меню“ – гниещи по почвата клонки от широколистни дървета и храсти. По клонките ,,се ражда“ и се развива мицелът му, хранейки се с мъртвата им дървесина, по тях „отглежда“ и плодните си тела. Затова най-често ще откриете кериното ухо сред широколистните гори и храсталаци. И няма да го сбъркате с друга гъба. Безпогрешно ще го разпознаете по плодните му тела. Те се показват при първите по-продължителни затопляния на времето още в края на зимата или „идват“ с настъпването на пролетта. Не са големи, рядко достигат диаметър 4 см. Отначало са кълбести, но с узряването постепенно се разтварят и се оформят като правилни чашковидни до паничковидни телца или придобиват форма, наподобяваща ушна мида – оттук и народното име на гъбата керино ухо. Телцата на гъбата се издигат на дръжка, висока от 1 до 3 см. Такива широко отворени плодни тела миколозите наричат апотеции.


РЕКЛАМА:

***

Апотециите на кериното ухо са нежни и крехки, изглеждат като направени от восък. Отвън са белезникави, с фин мъх, а отгоре са яркочервени и затова се забелязват отдалече.

Кериното ухо няма стопанско значение. Не е отровна гъба, може дори да се яде, но не расте масово. Твърде скромна е и ролята й в природата е като сапрофит, който разлага дървесинните остатъци и обогатява почвата с хранителни вещества. Кериното ухо е обаче красива и ефектна гъба, която с яркочервените си плодни тела оживява все още твърде унилия предпролетен пейзаж.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: