Направи дарение на училище!

Близо до устието на река Рона преди 2600 години гръцки търговци основават колония, наречена Масилия, на мястото на днешния френски град Марсилия. Впускайки се навътре в долината на Рона, търговците се натъкват на хора, говорещи език, който гърците не разбират и не разпознават. Управлявани от богати вождове и жадни за луксозни стоки, тези хора изглеждат свирепи и войнствени. Век по-късно гръцкият географ Хеката от Милет им дава името – Keltoi, преведено на латински от римляните като Celtae.

Днес думата “Celtic“ означава много неща: стил в съвременната музика и бижута; тип лице; както и епитет за национална гордост сред хората от шотландски, уелски и ирландски произход. В исторически план обаче “Celtic“ е по-трудно да се определи, отчасти защото келтите са населявали изключително широка територия от Ирландия до Турция.
Някои историци твърдят, че терминът „келт“ е почти безсмислен в исторически план. Много други обаче се съгласяват с Бари Кънлиф, почетен професор по европейска археология в Оксфорд, който вярва, че келтите могат да се разбират като култура със споделени системи от вярвания и общ език, версии на които все още се говорят в Западна Европа, особено в Ирландия и Шотландия. В този дух историците сега разглеждат келтската култура не от гледна точка на единен народ, а като пакет от споделени езикови и културни черти, разпределени между различни народи от желязната епоха, които дълбоко са оформили образа на предримска Европа.

Келтският пъзел

Келтите в Централна Европа от този период са предисторически: Освен някои символи, те не са разработили напълно достатъчно развита писменост, но съвременните историци разчитат на разкази за тях, оставени от съседите им, по-специално гърците и римляните.
Гръцките автори са били наясно с обхвата на келтския свят. Чрез търговията нагоре и надолу по долината на Рона те имат пряк досег с келтите в Централна Европа.
През ІV век пр. н. е. географът от Масилия Питей, описва морско пътешествие до Атлантическия бряг на Европа, в което споменава как келтският народ може да бъде намерен в Арморика (п-в Бретан, в северозападна Франция).

Отначало келтите са известни с търговските си навици, а по-късно и с войнствения си характер. Римските писатели, като Тит Ливий, се опират на произведенията на по-ранни гръцки автори, за да опишат как пълчища келти са се изсипвали надолу през Алпите към Италианския полуостров през V в. пр.н.е.
По-късно римските пълководци ще търсят своята слава в покоряването им: През І век пр.н.е. при завладяването на Галия, Юлий Цезар пише: „Ние ги наричаме гали, макар че на техния собствен език те се наричат ​​келти“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въпреки че римският имперски период слага край на келтската военна мощ, присъствието им се запазва в колективната памет на Европа. Ренесансовите френски и английски историци се интересуват от установяването на факти за предримските народи, които някога са населявали техните земи.
През 70-те години на миналия век археолозите са изключително развълнувани да изкопаят предмети в Северна Италия, които очевидно са келтски по дизайн и потвърждават класическите авторски сметки за келтите, нахлули в Италия от север около 450 г. пр.н.е. Учените са успели да идентифицират тези артефакти като келтски, благодарение на разкопките на един импозантен обект в Австрия няколко години преди това. Намерените там предмети са послужили като ключови парчета, с които учените могат да започнат да сглобяват келтския пъзел.

В търсене на прародината

Разположен на фона на планини, отразяващи се в езеро, малкият град Халщат в Австрия е популярна туристическа атракция днес. Историците също са привлечени от града, за да проучат древното гробище, намиращо се в близост до него. Гробниците са открити за първи път през 1846 г. от минния инженер Йохан Георг Рамзауер, който разкрива над 900 погребения (общо останките на 2000 души от 800 г. пр.н.е.). Гробовете в Халщат предоставят подробни доказателства за общност от желязната епоха, чиято икономика се основава на близките солни мини.
Така Халщат даде името си на далеч по-широка култура, която включва много други келтски обекти в днешна Австрия, Южна Германия, Чехия и Словения. Предметите, намерени във всички тези региони, имат общи черти и заедно формират една култура.
В разгара си, през VІІ век пр.н.е., тази „халщатска култура“ се формира от местни вождове, чието богатство произтича от добива на сол (в Халщат) или местното земеделие. Тези обекти съдържат сложни гробници и погребения. Сред артефактите са открити отличителни оръжия, като мечове, направени от техните ковачи. Археолозите смятат, че тези предмети са били търгувани за луксозни стоки, особено от гръцката и италианската култури.

Находки от могилата край Халщат.

Освен приликите в предметите и техниките на погребение, друга важна обща нишка свързваща културата на Халщат е нейният език. Следователно халщатската култура може да се разглежда като келтска. И хората, които са работели в мините, ковачниците и нивите – както и техните вождове, погребани с такава помпозност, също са келти.
Когато археолозите започват да събират находките от поредица от обекти в Халщат, възниква въпросът: Ако културата на Халщат в Централна Европа се явява келтската „родина“, тогава как се вписват в картината келтските области в Западна Европа – западният Иберийски полуостров, Бретан (северозападна Франция) и Британските острови? Освен че това са области, свързани със съвременните представи за „келтската идентичност“, келтските езици като шотландски, ирландски, уелски, мански, корнуолски и бретонски все още се говорят там, което е индикатор за келтско наследство.

Традиционната теория е, че в началото на разцвета на Халщатската култура през късната бронзова епоха народите от зоната на Халщат мигрират на запад и разпространяват келтския език и обичаи.
Други историци обаче посочват съществуването на келтски топоними в цяла Европа, които датират отпреди периода на Халщат; те твърдят, че процесът може да се е случил в обратна посока. Общностите в Западна Иберия, Франция и Британските острови, свързани с морски пътища, да са първите говорещи келтски езици. Използвайки търговията (вместо да мигрират), те разпространяват келтските обичаи и език в Централна Европа, които по-късно ще се развият в културата на Халщат.
Усложнявайки картината допълнително, този процес след това поема по обратния път: След като халщатската култура се е установила там около 900 г. пр. н.е., нейните обичаи се разпространяват отново на запад до места, които вече са свързани с келтските обичаи и език, като Западна Иберия.

Славата на вождовете

Историците разделят Халщатския период на четири етапа, започвайки с Халщат А, чийто произход може да се простира назад във времето чак до 1200 г. пр.н.е. През следващите няколко века в зоната на Халщат се случват много промени, появява се например предпочитание към погребенията пред кремациите и развитие на все по-усъвършенствано желязо. Конете са въведени около 800 г. пр.н.е. именно в Халщат D, на този последен етап от културата – период, започващ през 600 г. пр. н.е., новопристигналите гръцки колонисти в Масилия в Южна Франция за първи път се сблъскват с хората, които впоследствие наричат келти.

Халщатската култура е била на ръба на златната си епоха по времето, когато гърците са осъществили първите си контакти с нея. Вече са били отминали дните на дребното отглеждане на зърнени култури, пастирството и занаятчийското производство. Също така са изчезнали и доста от егалитарните социални структури на тези племена.
От VІ и VІІ в пр.н.е. тесните търговски връзки с гърците, а по-късно и с етруските, народ от Централна Италия, водят до приток на богатство, което издига вождовете още по-високо. Построени са великолепни хълмови укрепления, прославящи тяхното влияние и богатства.
Процъфтяващото население успява да създаде селскостопански излишък, да придобие роби работници, както и маса суровини като метали, сол (от самия Халщат), кехлибар от Балтика и кожи. С тях вождовете имат възможността да купуват луксозни стоки от юг: вино, фино изработени метални изделия и украсена керамика. Много от тези артефакти са открити в сложните погребения на богатия елит, наречен от археолозите „княжески гробници“.

Влияния от Гърция и Италия също могат да бъдат намерени в келтската архитектура, като късния халщатски обект Хюнебург, в южна Германия, близо до извора на река Дунав. Основните разкопки са извършени там между 1950 и 1979 г., а от 2004 г. се провежда текущ изследователски проект. Селището Хюнебург е построено около 620 г. пр.н.е. на върха на хълма. Около двадесет години по-късно за защита се добавя грандиозна кирпичена стена, изградена върху каменна плинта. Тази строителна техника, вдъхновена от средиземноморския похват, е необичайна характеристика дотогава за севера. Много учени смятат, че Хюнебург е полисът на Пирене, споменат през V век пр.н.е. от гръцкия историк Херодот в неговите Истории, което прави това най-ранната препратка към град в Северна Европа. Цялата площ, заета от Хюнебург, се простира далеч отвъд ядрото му на върха на хълма и може да е била дом на около 5000 жители. За сравнение, около 10 000 души са живели в Атина през този период.

Реконструкция на келтско погребение.

Друго бижу от периода на късния Халщат е пищна гробница във Викс в днешна Бургундия, Франция, съдържаща останки на жена, починала около 480 г. пр.н.е. Гробът съдържа традиционни женски украшения, включително златен накит за деколте. Сред гробовете се откроява огромна бронзова гръцка тенджера за смесване на вино и вода, наречена кратер, която вероятно е изминала поне 600 км от Масилия за да стигне дотук и е била последната дума в гръцкия лукс.
Все още се правят нови открития за изобилието в Халщат, въпреки че много от находките са се загубили с времето, най-вече поради обработката на земята. Едно такова място е в Бетелбюл, недалеч от Хюнебург, където първоначалните разкопки разкриват погребение на богато дете от VІ век пр.н.е. През 2010 г. в близост беше открита друга голяма погребална камера. Нейната дъбова структура е добре съхранена, но самата площадка е пострадала от земеделието през вековете. Решено е камерата да бъде извлечена и преместена в лабораториите на Археологическата държавна служба в Баден-Вюртемберг за по-прецизно проучване. След прехвърлянето на конструкцията, анализът на дървената облицовка на камерата я датира от края на VІ век пр.н.е. В камерата са открити две погребения. Първото принадлежи на жена на 30 години, погребана с пищни погребални дарове, включително две златни фибули и красиво изработена златна сфера; тези съкровища, които може да са били изработени и на местно ниво, разкриват силно средиземноморско влияние.
Останките от второто погребение са в твърде влошено състояние, за да бъде установена категорична идентификация. Погребалните предмети близо до това тяло обаче са по-скромни: обикновена бронзова гривна на всяка китка и по едно бронзово украшение близо до главата.

Културни преходи

Пищните кралски гробници стават все по-редки в късния Халщат, но една от тях в Лаво (Франция), е забележителна не само със своето богатство, но и с присъствието на отчетливо средиземноморски черти. Гробницата е около 40 метра в диаметър и формира част от некропол, който се използва от късната бронзова епоха. Вътре в погребалната камера има тяло, придружено от много богата колекция от луксозни предмети: златни гривни, брошка от желязо и злато, кехлибарено колие и кожен колан, украсен със сребърни нишки. Най-зрелищната находка в Лаво е голям бронзов котел, използван за банкети, украсен по ръба с осем котешки глави и четири глави на гръцкия речен бог Ахелой.
Първоначално се предполага, че тялото в гробницата в Лаво е на мъж и по-късната компютърна томография на таза на скелета го потвърждава. Гробницата е датирана около 450 г. пр.н.е., по време на преходния период в келтската култура.

През този период настъпват драматични промени в района на Халщат, за това свидетелстват обстоятелствата, че княжеските погребения стават редки, а селищата, включително и Хюнебург, са масово изоставени. Търговските пътища се изместват от река Рона, което изглежда е внесло сътресение в келтската икономика.
Докато културата на Халщат отслабва, по периферията ѝ в днешна Франция, Южна Германия, Австрия и Швейцария енергично се издига нова келтска култура.
Тази нова вълна е кръстена на мястото на Ла Тен в Швейцария, селище от желязната епоха близо до езерото Нюшател, открито в средата на ХІХ век.

Латенската култура носи някои от най-емблематичните мотиви, свързани с келтската култура днес като преплетените геометрични фигури, вкоренени в сложни системи от вярвания, които историците все още разгадават.
Обхватът на латенската култура е обширен: тя се разпространява чак до Британските острови около 400 г. пр.н.е.
Неспособни да разчитат единствено на търговията за оцеляването си, латенските елити стават особено войнствени. Добър пример за тази милитаристична трансформация е една резиденция на келтски вожд в Глауберг в централна Германия. Голяма статуя от пясъчник, наречена по-късно „принцът на Глауберг“, е намерена близо до могила в района. Свирепата брадата фигура е въоръжена с меч, очевидно принадлежащ към латенския стил, щит и кираса, като всичко това подчертава самоличността му като воин.

Издигащата се сила на Рим е трябвало да стане свидетел на новата репутация на тези неспокойни народи, които се движели все по на юг. Към средата на V век пр.н.е. бойният характер на латенските общности започва шумно и бурно да се изразява в набези на отделни племена, премествайки се надалеч от земите си, преди да преминат в богатите райони на Северна Италия.
По-късните римски писатели вярват, че келтите са мотивирани да нахлуят в Италия от завист към изисканото ѝ вино, но сега историците смятат, че миграциите на келтите са провокирани от прекомерно пренаселване на старите им земи.
Младите лидери-воини, раздразнени и ограничени от утвърдените вождове, виждат привлекателността да съберат свои собствени последователи и да ги поведат сами към нови земи, победи и богатства.

През 390 г. пр.н.е. келтите най-накрая достигат и до самия Рим – новопристигналото в Италия племе Сенони преодолява римските отбранителни сили близо до града и нахлува в столицата.
Наричайки ги гали в разказа си за разграбването на града от тях, Тит Ливий описва варварската диващина, сполетяла Рим: „…виковете на врага, плача на жени и деца, пращенето на пламъците и грохотът на падащите къщи. Римляните тичаха на посоки, ужасени да видят страшни неща, накъдето и да погледнат, заставени от съдбата да бъдат свидетели на падащата им страна “.

Изображение: celticlifeintl.com

Век по-късно келтските армии вече имат други цели в полезрението си. През 279 г. пр.н.е., след като заселват района на Балканите, келтски нашественици се опитват да заграбят богатствата на светилището на Аполон в Делфи. Тогава те са победени от гърците, но част от разпръснатата армия, заедно с други балкански келти, стигат чак до централна Турция в район, известен на гърците като Галатия, произлизащо от гръцката дума за „Галия“. По-късно най-ранните християни на Галатия около 50 г. н.е. се споменават в деветата книга на Новия Завет: Послание на св. Павел до Галатяните.

Възходът на Рим до неговото пълно господство силно ерозира келтската сила и идентичност в цяла Европа. Латинските автори започват да говорят за келтите по-рядко като за брутални варвари, а повече като за „благородни диваци“, в контраст с римския лукс.
Въз основа на тези разкази, научният интерес към келтите се възражда през модерния период, проправяйки път за грандиозните находки от средата на ХІХ в. в Халщат и Ла Тен. Огромното количество археологически артефакти, натрупани оттогава, съвсем не е освободило изучаването на келтите от академични противоречия. От основно значение в дебатите е как и дали терминът „келт“ може да бъде приложен към съвременното население в Западна Европа.
Последният възглед често предизвиква пламенни реакции. В дискусия на Би Би Си за келтите през 2002 г. шотландският историк Алистър Мофат се противопостави на теориите, според които келтите от желязната епоха и „келтите“ в днешна Шотландия, Уелс и Ирландия са разединени: „Разбира се, че те са келти, разбира се, че те споделят културна свързаност из цяла западна Великобритания… Тези келтски езици (т.е. шотландски, ирландски и мански) все още съществуват. Всички останали са отмрели, но тези все още са живи тук… и съдържат в себе си две хиляди и половина години история.“

Разселването на келтите в Европа.

Източници: National Geographic History, bildebene.ch
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!