Къде самолетите отиват да умрат – и да бъдат преродени

Самолетите могат да бъдат рециклирани, но процесът е далеч по-сложен, отколкото при шишетата от безалкохолно.

Един типичен самолет лети около 25 години, преди да започне да се износва. Когато бъде заземен обаче, това не означава, че е дошъл краят му.

Съхраняването на самолети, които не са в движение, е скъпо, но да бъдат захвърлени в депото за отпадъци не е природосъобразно. Ето защо съществуват специални съоръжения, които да оголват самолетите и да рециклират частите; няколко от местата за събиране на едри отпадъци се намират в Съединените щати.

Всеки един самолет е направен от стотици хиляди парченца и много от тях могат да бъдат спасени с цел спестяване на пари и намаляване на отпадъците. Отнема около месец, за да се разглоби типичен самолет, а през това време всички полезни или ценни парчета биват обирани, като остава само металният скелет, който да бъде натрошен от екскаваторите.


РЕКЛАМА:

***

Не всяка част може да бъде вкарана в употреба отново и не всички самолети биват рециклирани. С приблизително 12 000 летателни апарата, които предстои да бъдат заземени в следващите 20 години обаче, ще има наплив от самолети, които ще трябва да бъдат приведени в следващата фаза на тяхното съществуване.

Ето как умират самолетите – и как някои от тях биват прераждани.

Действа се като с пирани

Когато самолет пристигне в съоръжението за рециклиране, той бива изчистен от опасни субстанции като батерии, гориво и масло. Източването на тези течности предварително предпазва от тяхното протичане по земята, т.е. замърсяване на околността.

След това се намесват механиците. „Взимаме всички добри части, след това разбиваме самолета“, казва Tim Zemanovic, директор на Jet Yard – компания, която складира и демонтира самолети в Марана, Аризона. Тя рециклира около дузина самолети на година.

Всеки апарат има ръководство за поддръжка с инструкции как да бъде разглобен. По време на първия етап от демонтирането му болтовете и коланите трябва да бъдат премахнати внимателно, за да може самолетът да бъде разглобен парче по парче. Каркасът е лишен от черната кутия, контролите за управление, климатичната система, вратите и други части.

Някои елементи като двигателя, шасито и предното стъкло могат да намерят нов дом върху други самолети, след като бъдат инспектирани, почистени и изпратени за поправка. В други случаи кабината на пилота може да бъде превърната в симулатор на полети, в който да се обучават пилоти, или корпусът да бъде изучаван, за да могат производителите на самолети да подобрят следващите поколения апарати. Раздели на въздухоплавателни средства дори са били продавани на режисьори, за да направят камео роли във филми. Други са приключили в музеи или са били превръщани в мебел, включително бар, направен от капаци на двигатели.

За частите, които не могат да бъдат използвани цели повторно – химичните елементи алуминий и титан, медният проводник и други материали трябва да бъдат взети поотделно. Накрая са повикани екскаваторите, за да смачкат празния корпус за скрап. Сплесканото скеле на самолета след това бива разделено на малки части и сортирано в различни метали.

Не всички части на самолета могат да бъдат възстановени. Около 85-90% от летателния апарат в килограми могат да бъдат рециклирани (целта на Zemanovic е да се стигне до 95%). Някои материали обаче са трудни за разлагане или не струват много. Засега изолацията, килимите, уплътнителите на седалките, подовите дъски или стените и панелите на тавана обикновено биват изпращани в депото за отпадъци. „Количеството труд, което се полага за тези неща, не си струва времето“, казва Zemanovic.

Едно от предизвикателствата, казва той, е това, че летателните апарати са построени от много различни видове материали, събрани заедно, което не е много удобно за рециклиране. Много други продукти, като алуминиевите кутийки за безалкохолно и бира, са лесни за рециклиране. „Те [кутийките от бира] отново стават кутийки за бира − биват рециклирани и вкарвани в употреба повторно“, казва Zemanovic. Отнема доста повече работа да отделиш алуминия, неръждаемата стомана и титания от самолета.

Някои по-нови самолети, като Боинг 787, се правят с въглеродни влакна. Тези смесици от въглерод и пластмаса са леки и позволяват на самолетите да работят с по-малко гориво. Все още обаче не е ясно как ще бъдат рециклирани. „Ироничното е, че самите съставки, които правят самолета по-лек и подобряват работоспособността на горивото, са също много трудни за екологична обработка“, се оплаква в един анализ Международната асоциация за въздушен транспорт.

Други части могат да бъдат запазени непокътнати, но са деликатни и тежки. Отнема много време да се планира транспортирането на 12-метрови контроли за полет, пишат в имейл Ken Kocialski и Shawn Vaughn, създатели на CAVU Aerospace – компания за разглобяване на самолети, намираща се в Щутгарт, Арканзас. „Тези части трябва не само да бъдат премахнати правилно, но и трябва да бъдат опаковани така, че да оцелеят по време на пътуването до всички краища на света.“

Обикновено самолетът бива откарван до мястото за събиране на едри отпадъци, където ще бъде демонтиран. Когато самолетът не е в достатъчно добра форма, за да издържи пътуването обаче, уреждането на транспорта може да бъде възпрепятстващо скъпо. Компании като CAVU Aerospace и Jet Yard наистина пътуват до някои от тези изпаднали в безизходица самолети, въпреки че това може да означава нови логистични препятствия.

 

Полет в бъдещето

Няма много официални правила за това как един самолет трябва да бъде рециклиран, казва Michael Gill, ръководител на авиационния екологичен отдел на Международната асоциация за въздушен транспорт. Повечето компании са внимателни и отговорни. След като по света няма задължителен регистър за авиационно оборудване обаче, части, които са опасни и невъзможни за поправка, могат официално да приключат, като бъдат продадени или използвани отново в други самолети. Организацията работи за създаването на стандарти за това, какво трябва да се случва с летателните апарати, след като бъдат пенсионирани, казва Gill.

А самолетите всъщност не са създадени за удобно рециклиране. „Това е надолу в списъка с важни неща – трябва да е нещо, което лети и е безопасно, и което ще издържи дълго“, казва Zemanovic.

Рециклирането на летателни апарати все още е нещо ново, казва Samira Keivanpour, индустриален инженер от университета Лавал, Квебек. Досега няма много инфраструктури, посветени на отделянето на частите на самолета и намирането на нов дом за тях. Но си струва да се уверим, че рециклирането на самолети протича гладко. Стотици летателни апарати биват изпратени в депо за отпадъци всяка година, без да бъдат щателно демонтирани. Други са изоставени в пустини-гробища или паркирани в края на летища, където заемат място и могат да ги претрупат, казва Gill. А самолет, оставен в края на летището, накрая ще започне да се чупи и да предизвиква замърсявания на заобикалящите го почва и вода. „Не е като да виждаме ден за ден примери за увеличаващите се проблеми“, казва Gill. Броят на самолетите, които ще бъдат спрени от употреба, от друга страна, се покачва, което означава по-големи възможности за безопасност или проблеми с околната среда.

С повишаването на броя на хората с желание да пътуват със самолет всяка година повече апарати ще се присъединят към световните полети, следователно по-голям брой ще бъде заземяван. „Ще има голям ръст на самолетите, които ще спрат да работят“, казва Gill. Тази година около 500 самолета ще бъдат разглобени; до 2030 г. броят може да е по-скоро 2 000 самолета годишно, според Kocialski и Vaughan.

Накрая, инженерите се надяват да се справят с този пристъп, като построят самолети, които са рециклируеми на 100%. Засега има още много да се научи по отношение на рециклирането на самолети. Всяка от тези големи, извънредно сложни машини, бива разглобявана малко по-различно. „Никой не знае всичко за самолета“, казва Zemanovic. Докато ги разбиваме на части обаче, можем да погледнем какво ги прави функциониращи.

Превод: Никол Николова

Източник: Popular Science


Европейска нощ на учените 2022 г.: