Космически науки 

Къде са всички? Изводите от космическото мълчание

Тази галактика-джудже е наречена NGC 5949. Тя се намира на разстояние от около 44 милиона светлинни години от Земята, което я поставя в космическото обкръжение на Млечния път. Credit: ESA/Hubble & NASA
Тази галактика-джудже е наречена NGC 5949. Тя се намира на разстояние от около 44 милиона светлинни години от Земята, което я поставя в космическото обкръжение на Млечния път. Credit: ESA/Hubble & NASA

Ако възможността да съществува разумен живот някъде във Вселената, е толкова голяма, то къде са всички? В нов труд един астрофизик твърди, че видове като нашия изчезват скоро след като достигнат високо ниво на развитие на технологиите.

Вселената е необятно обширна, в нея има милиарди други планети, които обикалят милиарди други звезди. Вероятността някъде там да съществува интелигентен живот би трябвало да е огромна.

Тогава къде са всички?

Това е накратко Парадоксът на Ферми. Даниел Уитмайър (Daniel Whitmire), пенсиониран астрофизик, който преподава математика в Арканзаския университет, твърди, че космическото мълчание е знак за това, че ние като вид изоставаме много назад.

„Преподавах астрономия 37 години – казва Уитмайър – Казвах на учениците си, че според статистиката ние трябва да сме най-глупавите същества в галактиката. Все пак сме технологични от около 100 години, докато други цивилизации може би са по-технологично напреднали от нас от милиони, милиарди години.“

Наскоро обаче той е променил мнението си. Като прилага статистическа концепция, наречена „принцип на посредствеността“ (идеята, че при липса на доказателства в полза на противното, ние трябва да се считаме за типични, а не за нетипични) Уитмайър стига до заключението, че вместо да изостава, нашият вид може просто да е средностатистически. Това не са добри новини.

В един труд, публикуван на 3 август в Международния журнал по астробиология, Уитмайър твърди, че ако сме посредствени, от това следва, че видове като нашия изчезват скоро след като са придобили технологично познание (Трудът е достъпен на сайта на Уитмайър.)

Аргументът се основава на две наблюдения: ние сме първият технологичен вид, който е еволюирал на Земята и ние сме на ранен етап от технологичното си развитие. (Той определя „технологичен“ като биологичен вид, който е разработил електронни устройства и може значително да промени планетата.)

Първото наблюдение изглежда очевидно, но както Уитмайър отбелязва в труда си, изследователите смятат, че Земята би трябвало да бъде подходяща за обитаване от животни поне един милиард години напред в бъдещето. Като се има предвид колко време е отнело протоприматите да еволюират в технологичен вид, това означава, че има достатъчно време тази еволюция да се случи отново до 23 пъти.

По тази времева скала се предполага, че е имало други преди нас, но няма нищо в геологическия архив, което да показва, че не сме били първите. „Бихме оставили страшно много отпечатъци, ако изчезнем днес“, Казва Уитмайър.

Според определението на Уитмайър, ние сме станали „технологични“ след индустриалната революция и изобретяването на радиото, или по-общо казано – преди около 100 години. Според принципа на посредствеността, на графика с формата на камбана, отразяваща годините на развитие на всички съществуващи технологични цивилизации във Вселената, бихме били в средата на 95%. С други думи технологичните цивилизации, които устояват милиони години или по-дълго, биха били много нетипични. Тъй като сме първи, други типични цивилизации също би трябвало да са първи. Принципът на посредствеността не предоставя втори шанс. Изводът е, че след като един вид стане технологичен, той загива и повлича биосферата със себе си.

Уитмайър е на мнението, че принципът се отнася до две основни отклонения или в този случай – около 200 години. Но понеже разпределението на годините по камбановидната графика клони към по-старите (няма абсолютна горна граница, но възрастта не може да е по-малка от 0), той удвоява тази фигура като получава приблизително 500 години. Хипотезата за камбановидната графика не е  нужна непременно. Други хипотези дават долу-горе същите резултати.

Винаги съществува вероятността да сме нетипични и продължителността на живота на нашия вид да попадне някъде в далечните 5% на камбановидната графика. Ако случаят е такъв, се връщаме към сърцевината на онова, което Уитмайър преподава на своите ученици в продължение на повече от три десетилетия.

„Ако не сме типични, то тогава моите първоначални наблюдения би трябвало да са правилни – казва той. – Тогава определено ще сме най-глупавите типове в галактиката.”

Превод: Михаела Цонева

Източник: Science Daily

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close