Категориите род и число при съществителните имена

 Статия от конкурса „Обясни Науката“

Лингвистично изследване на тема:

   Категориите род и число при съществителните имена

 

Изготвил:


РЕКЛАМА:

***

Анита Петрова Николова

 

 УВОД

Настоящата разработка има за предмет на изследване някои от актуалните проблеми на рода и числото при съществителното име в българския език. В това лингвистично изследване се предвижда да бъдат изложени теориите на двама от водещите специалисти в областта на морфологията – Ив. Куцаров и Р. Ницолова.

 Съществителното име е категория, която се характеризира с редица признаци. В разработката  ще бъдат разгледани две от представителните за тази част на речта граматически значения: род и число.

0_1a733_af743272_XL.jpg

 В българския език съществуват три рода – мъжки, женски и среден род, като има и такива думи, при които една форма може да бъде използвана и в м. р, и в ж.р. Именно тази група думи ще бъде един от обектите на изследване в настоящата разработка. Редица езиковеди са спирали вниманието си върху тези думи, но моята цел е да посоча нови примери, които не присъстват в книгите „Теоретична граматика на българския език. Морфология” на Ив. Куцаров, „Българска граматика. Морфология” на Р. Ницолова и „Граматика на съвременния български книжовен език”, том 2-ри. Това е съвсем естествено с оглед на това, че лексикалната система непрекъснато се изменя, а и езикът е отворена система, в която едни думи преминават към пасивната лексика и едновременно с това навлизат нови думи, които заемат мястото на преминалите към пасивната лексика.

 

Друг проблем за изследване е родът на съществителните имена, които са от чужд произход. Това е интересна тема за изследване, тъй като предлага богат езиковедски материал. Трябва да се вземе предвид и фактът, че в българския език непрекъснато навлизат чужди думи и въпросът за това кои са решаващите фактори при налагането на граматическия род при заемките винаги ще бъде актуален.

 С оглед на категорията число се предвижда да бъдат разгледани имената singularia tantum и pluralia tantum, като основна цел отново е посочването на нови примери за думи, които  се употребяват само в ед.ч. или мн.ч. Целта ми е да посоча примери, които до този момент не са давани в граматиката на БАН, „Българска граматика. Морфология” – Р. Ницолова,  „Езикът на българите” – Буров, като това ще послужи за илюстрация на факта, че езикът и най-вече лексикалната му система се изменят твърде бързо.

           В процеса на работа се предвижда да бъдат изложени теориите на водещи езиковеди – Куцаров и Ницолова и въз основа на това сравнение да се представят техните общи и различни възгледи. Задачите на изследването могат да бъдат обобщени по следния начин: преглед на посочените категории, посочване на нови примери и в същото време излагане на теориите на водещите езиковеди.

 Тъй като езикът е отворена система и непрекъснато се изменя, интересно е да се проследи каква е корелацията между навлизането и утвърждаването на новите думи в езиковата система и демографски фактори като пол, възраст, професия и т.н. В тази работа основна задача ще бъде да се изследва способността на хората на възраст между 18-24 г. (настоящи ученици и студенти от различни специалности с изключение на филологическите) да разпознават съществителните в singularia tantum или в pluralia tantum. За тази цел се предвижда изготвянето на анкета и разпространяването й  сред гореспоменатата група. Планира се резултатите от нея да бъдат обобщени в края на разработката, като се направи опит да бъдат направени изводи за степента, в която хората в тази възрастова група владеят употребата и осмислят граматическите особености на думи с нетипични особености по отношение на категориите род и число.

 

1.     Същност на съществителното име

 

Самото прилагателно име „съществително” подсказва, че съществителното име назовава същини, които съществуват самостойно. Съществителното име може да назовава конкретни и абстрактни предмети. Конкретните са тези, които можем да видим или да докоснем – маса, врата, кутия, легло. Най-често това са имена на предметите от бита. Конкретните съществителни имена назовават имената на различните моторни превозни средства, машини, механизми и техните части – комбайн, трактор, флекс, гайка, двигателйонизатор.

 По-интересен е въпросът за абстрактните съществителни имена, тъй като те назовават качества, епохи, периоди в развитието на човек, течения и отвлечени понятия – добродетел, честност,  мъжественост,  гордост, храброст, достойност, смелост, исихазъм, варламитство, социализъм, любов, омраза, страх, покой, желание, воля.

 

2.     Видове съществителни имена.

 

 Според класическите теории на граматиките на съвременния български език съществителните имена биват два вида –  собствени (по думите на Солсбъри  –  „ Единичното се именува, а общото се означава”) -назовават конкретни лица (Ния, Нели, Стоян, като собствени имена, които в момента на възникването си са нарицателни, се употребяват членувани –Могилата), наименования на литературни герои – Белчо, Сивушка,  конкретни места (бул. Христо Ботев), географски обекти (Странджа, вр. Мусала, ез. Ариана, р. Марица, Черно море), страни и градове (Франция , Париж), наименования на различни организации (изд. „Персей”, читалище „Св. Кирил и Методий”, клиника „Св. Лазар”), празници (Цветница, Димитровден), марки на автомобили – Пежо”, марки на козметика               („Арома”, „Ейвън”, „Виши”),  имена на фирми (ЕТ „Недко Йорданов) и нарицателни круша, ябълка, бюро.

 

3.     Класификация на съществителните имена според Буров

 

Тук в схематичен вид ще бъде представена йерархията на групите съществителни имена според тяхната семантика:

 

 собствениДария,Филипа, Константин

 

                                      ↑

 

 Съществително име

                              ↓

 

Нарицателнидуални–очила,ръкави,чорапи,                                                                   панталони

            ↓

 Недуални

                                       ↓

 Броимилични→мъжколични ∕ немъжколични

          нелични

 Неброими – за количество – захар, сол, пипер             

 

 

Вече се спряхме на особеностите на съществителното собствено име. По-интересен е въпросът със съществителното нарицателно име, тъй като то има повече граматически характеристики за разглеждане. То може да назовава конкретни и абстрактни същини. Съществителното нарицателно име може да бъде представено посредством два големи клона- дуални/ недуални. Дуалните назовават думи, които образуват чифт – ноздри, очи, уши, дробове, ръкави, ръкавици, ръкавели, халки, глезени, лакти, пети. Класификацията на недуалните е малко по-сложна. Те се подразделят на броими и неброими. Броимите могат да бъдат лични/ нелични(да назоват лица или нелица). Личните от своя страна се поделят на мъжколични и немъжколични. Мъжколичните могат да се съчетават с числителни имена от типа на двама, трима – трима лектори. Освен това този тип съществителни получават определителен член –я/ – ят→ деятел- деятелят. Немъжколичните съществителни имена са от типа на камериерка, детегледачка, готвачка. Те  не могат да образуват бройна форма за разлика от мъжколичните имена( три детегледачки, пет касиерки) и не се съчетават с мъжколични числителни, а само с числителни – петдесет касиерки. Неличните имена назовават неодушевени предмети, животни и събития(три костюма, пет чая, два коня, два протеста). Неброимите  съществителни имена могат да бъдат само в ед.ч. или само в мн.ч. Те биват съществителни за маса или събирателни съществителни. Тези за маса биват само в ед.ч или в мн.ч. В ед.ч. са сол, захар, брашнo, пипер, а в мн.ч. пуканки, въглища, трохиСъбирателните съществителни имена назовават множество – администрация, жандармерия, дивеч.

 

4.     Род на съществителното име

 

Родът е вътрешно присъща категория на съществителните имена. Едновременно с това тя е свързана с няколко различни класове думи. Родът съществува в голяма част от езиците – полски, френски, български, руски, немски, испански  и други. Той  е присъща категория за славянските езици за разлика от групата на тюркските езици, които нямат род. В българския език имаме три рода за разлика от френския, в който те са само два-м.р. и ж.р. Характерното за рода е, че той е непроменлива категория, като това се отнася само за рода на съществителните имена. Родът има свойството да класифицира съществителните имена в ед.ч. по групи. В съвременния български език класифицирането на съществителните става по род, а не по склонение, както в старобългарския.

           Родовете в съвременния български език са три мъжки, женски, среден род.

           Мъжки род– обикновено при него съществителните имена завършват на съгласна-т, н, б, м, л, к, р- телевизор, гардероб, казан, радиатор, хладилник, пистолет, килим,  но има и такива, които завършват на гласна-о, а –дядо, вуйчо, баща. Тези, които завършват на гласна, най-често назовават лица.

 Имената от м.р. могат да назовават :

 жилища – апартамент, мезонет;

 плодове – портокал, грейпфрут;

 прибори – черпак, нож;

 посуда – тиган, гевгир, пепелник;

 дрехи – костюм, панталон, гащеризон;

 електро уреди –  хладилник, климатик, фризер;

 обзавеждане – паркет, шкаф, килим;

 дървета – дъб, бук, габър;

 риби – паламуд,хек;

 храна – дюнер, сандвич, шоколад;

 породи на кучета – пекинез, бигъл;

 и т.н.

 

           Посочените съществителни имена са наименования на предмети. При имената на лица те най-често окончават на гласна –о/  -а→ дядо, баща, вуйчо, но има и такива, които завършват на съгласна и същевременно назовават лица от мъжки пол→брат, сват, зет, кум, свекър, братовчед.

 При имената от ж.р. имаме деление на лица/ нелица. Съществителните завършват най-често на гласна- врата, къща, дреха, ябълка, вилица, като има и такива, окончаващи на съгласнаповест, честност, скромност. Съществителните, означаващи лица, завършват найчесто на -а/-я-майка, леля, вуйна,зълва, годеница, жена, булка.

 Имената от ж.р. назовават:

 жилища – къща, вила, каравана, боксониера;

 плодове – ябълка, ягода, круша, малина;

 прибори – вилица, лъжица;

 посуда – чиния, чаша, тенджера, касерола, кана;

 дрехи – блуза, риза, рокля;

 електро уреди – сушилня, пералня, печка;

 обзавеждане – врата, картина, секция;

 дървета – бреза, дюла, топола,слива, акация;

 риби – цаца, есетра, скумрия, пастърва;

 животни – коза, котка, крава;

 храна – пържола, халва, супа, лазаня;

 

и т.н.

 

Съществителните имена от ср.р. са далеч по-малко от тези в м.р. и ж.р. Те най-често завършват на –о/-е- езеро, домино, море, поле, дете, пеленаче, конче, магаре, домашно,контролно, куче, колие, коли, мюсли, киви, джезве, аспержи. Окончаващите на –и/-у/-ю най-често са от чужд произход- интервю, бижу, суши, смайли, авеню, парвеню.

 

 

·        Съотношението родрод  (съотношение между български и френски език)

 книга→un livre das Buch →няма съвпадение на родовете в различните ез.

  (ж.р.)     (м.р.)      (ср.р.)

 

          Този пример показва, че една и съща дума може да бъде в различен род в няколко различни езика.

 

маса→une tableимаме пълно съвпадение на родовете в двата езика.

              ↓

 Ж.р.       ж.р.

 

 Когато представя теорията си за рода на съществителното име, Р. Ницолова ги дели на лица/нелица, като това деление е валидно и за трите рода. От своя страна, Куцаров избира друг подход на изследване. Той говори за противопоставяне родовост неродовост. Изследователят подкрепя тезата си с факта, че думата майка е от ж.р. във всички езици, а баща е от м.р. Този пример показва, че м.р. и ж.р. се характеризира с признака пол, а при средния род няма пол. Това означава, че граматическите значения мъжки и женски род могат да бъдат противопоставени на средния род по това, че те са маркирани  по признака пол, докато средният пол не е.

 Съществителните имена, които нямат специфични родови окончания, се ориентират към м.р (елен, кон).

 Долната схема онагледява отношенията между трите значения на категорията род, маркирани и немаркирани.

 

 Ж.р.

            ↓                →м.р.  →отношение маркираннемаркиран род.

           Ср.р

 

 5.     Проблемът за отношението между пол и род

 

 Пръв Балан отбелязва  (Балан, цит. по Буров, Познанието в езика на българите, 2004: 158), че „природен мъжки и женски род може да не съвпада с граматическия мъжки или женски род”. Най-често съществителните имена от м.р. назовават обекти от мъжки пол, а тези от ж.р. – обекти от женски пол.

 Думи като владика,  поп, герой, игумен, войник, ерген, войвода са само в м.р. и при тях има пълно съвпадение между естествен пол и граматически род.

 Съществуват и други думи, които формално са от м.р., но се употребяват и в ж.р.

           лекар→мъж   Той е добър лекар.

                         Жена  Тя е добър лекар.

 Този пример показва как една дума се използва и за лица от мъжки пол, и за лица от женски пол.

 Аналогични са примерите с хлебар, миньор, инженер, министър, професор, колега, геолог, летец, шофьор, пилот, архитект, негър, инспектор, човекоядец, войник, ръководител, декан, ректор, майстор, сладкар, шофьор, адвокат, занаятчия,  мебелист,  пияница, сирак, хаймана, хипоглекимик, развей прах, търчи лъжи.

 В армията има и три жени войници.

 Николова е главен архитект.

 Интересен факт е, че по-голямата част от анкетираните са се справили с образуването на форми за ж.р. на следните съществителни имена- колега, хлебар, миньор, но са проявили слабост при думата геолог, посочвайки за ж.р. – геоложка (приложение).

 Съществителните имена в ср.р. също са една много интересна категория. Такива са например имената за лица гадже, момче, момиче, пеленаче, сукалче, бебе, парвеню.

 При момиче/ момче/ пеленаче/ парвеню/ аташе полът е ясен, но всички думи са в среден род, което означава, че няма съвпадение между естествен пол и граматичен род.

 Гадже – Иван е гаджето ми.

 → думата се използва за лица от мъжки и женски род, въпреки че е от среден род. Няма съвпадение между род и пол.

               Мария е гаджето ми.

 В среден род са и умалителните имена – котенце, кученце, ангелче, пиленце, магаренце, конче.

 6.     Съществителни имена от общ род

 

 Съществителните имена от общ граматичен род не дават информация за половата принадлежност на денотатите (Буров 2004).

 Езикът непрекъснато се изменя. Това се доказва и от употребата на съществителните собствени имена. По наблюдения на автора на лингвистичното изследване  преди около две десетилетия имена като Вики, Вили, Руми бяха типично женски имена.  Днес те се използват за обръщение и към двата пола. Вики Виктор/Виктория; Вили Виолета, Виолина/Велимир, Виолин; Руми Румен/Румяна; Алекс – Александър/ Александра.

Алекс умря! – той

           Тя

           То ( кучето, котето)

 Горният пример доказва, че едно съществително име може да бъде и в трите рода. В първия случай представя лице от мъжки пол, във втория лице от женски пол, а в третия може да назовава животно: „Нашето куче Алекс умря” ( То умря).

 Имена от общ род- крупие.

 Съществителното име е от среден род, но може да назовава лице и от мъжки, и от женски пол.

 Иван е крупие. ( лице от мъжки пол)

 Мими е крупие. ( лице от женски пол)

 Крупието напусна игралната зала. ( то, среден род, но има пол)

 

 

II. ЧИСЛО НА СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО ИМЕ     

 1.      Същност на множественото число

 

 Числото характеризира съществителното име и има за цел да представи количество. Категорията число е притежавана само от броимите съществителни имена – две бюра, три радиатора, пет коли. Неброимите нямат мн.ч. – използваме 5 кг. захар, 9 кг. сол, 9 л вода.

 В българския език съществуват две числа-единствено число/ множествено число. Единственото показва, че говорим за един брой от даден предмет, а множественото– за неограничено множество. Например: Гледам звездите → не е ясно колко точно са, но със сигурност са повече от една.

 От голяма част от съществителните имена може да се образува мн.ч. ( има и такива, които са само в мн.ч.)

           Суфикс –ци –Учебник – учебници;

           Суфикс –и -Риба-риби;

                    Суфикс – ове-лъв-лъвове;

                    Суфикс – и– музей- музеи, леля-лели;

 Тези примери показват, че при различните съществителни имена мн.ч. се образува по различен начин. При едносричните съществителни имена от типа на дъб, поп, бук, дъжд множественото число се образува със суфикс – оведъбове, попове, букове, дъждове. При съществителните на –а/-я  най-често множественото число се образува чрез окончание – и→маса – маси; блуза – блузи; рокля – рокли; баща – бащи.  При съществителните на – о→месо – меса; езеро – езера; одушевени предмети – дядо – дядовци; вуйчо – вуйчовци. При тези на – е от среден род→ море – морета, пеленаче – пеленачета.

   Наред с това съществуват и такива съществителни имена, които изразяват голямо количество и се употребяват само в мн.ч.- Топенето на ледниците застрашава нашата планета; Имам гости – със сигурност повече от един (Ницолова).

 В българския език съществуват такива съществителни имена, които могат да бъдат само в ед.ч. или само в мн.ч.

 Към първата категория спадат :

 -имена на химични елементи – водород, азот, натрий- две молекули азот;

 -имена на лекарства – упсарин, гинко билоба;

 -имена на заболявания – рак, паркинсон, шизофрения;

 -имена на подправки – пипер, сол, захар, кимион, бахар;

 -названия на уникални обекти -Айфеловата кула, Шанз Елизе, Нотр Дам;

 -названия на градове и страни – Лондон, Германия;

 -имена на титли – мистър, милейди;

 -имена на етапи от човешкия живот – пубертет, менопауза, студентство;

 -имена на органи – панкреас, щитовидна жлеза;

 -имена на абстрактни съществителни – любов, омраза, свобода, робство, покорност, свенливост;

 и др.

 

 Съществителните имена pluralia tantum са доста по-малък брой.

 Такива са: стълби (Изкачих всички стълби), финанси, соли (за вана), плочки за баня,  пари,  броколи,  щори,  върви,  хора, белезници, близнаци  (в смисъл на един от зодиакалните знаци).

 

АНКЕТА НА ТЕМА ОСОБЕНОСТИ НА  СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО ИМЕ

 

Анкетата  (вж. Приложение 1) съдържа 10 въпроса и има за цел да провери познанията на ученици и студенти (нефилолози) относно основни категории при съществителното име. В нея са включени няколко групи въпроси :

 1) За думи от чужд произход. Задачата е да се определи родът;

 2) За думи от общ род – Задачата е да се определи родът;  

 3) Образуване на множествено число от дадените думи;

 4) Обособяване на неброимите съществителни имена.

 Освен това анкетираните лица бяха помолени да коментират накратко решенията,  които са взели при всяка една от поставените задачи.

 В анкетата взеха участие общо 32 човека. Осем от тях са ученици      (8 – 12 клас), а останалите 24 са студенти, изучаващи различни специалности като право, психология, туризъм, финанси, икономика, информатика, изкуство. Анкетираните живеят на територията на град София.

 Въз основа на коментарите, дадени от участниците в анкетата, те могат да бъдат обособени в три големи групи. В първата попадат тези, които не могат или не желаят да опишат факторите, които взимат под влияние, когато решават поставените задачи; те отговарят с  „Не знам”. Втората група е съставена от лица,  които се опитват въз основа на собствените си наблюдения да открият някакви езикови закономерности, които смятат, че следват при попълването на анкетата. Изводите на една част от тях, които представят третата група, се доближават до голяма степен до интерпретациите на изследваните явления, които могат да бъдат намерени в специализираната литература. Това показва, че т.нар. ежедневна логика може да обясни и дори понякога да мотивира някои лингвистични феномени.

  ЗАДАЧА 1. В нея се изисква да бъде посочен граматичният род на съществителни от чужд произход (смайли, суши, интервю). Тук, както и в останалите въпроси, думите са дадени самостоятелно, а не в изреченски  контекст. 62% от анкетираните се затрудняват при определяне на рода на първата дума – смайли, която е и най-скоро включената в речниковия фонд на съвременния български език от трите. За нея анкетираните посочват, че е в ж.р.

 ЗАДАЧА 2 и 3. В едната задача се иска да бъде определен родът на думи като хаймана и колега. Анкетираните са единодушни в отговора си, определяйки ги като думи от м.р, без да посочат възможността двете думи да назовават лица от женски пол и съответно – да се интерпретират като съществителни от ж.р., които се поясняват от прилагателни от същия род. Тук  има изискване изборът да бъде обоснован, една част изобщо пропускат условието, останалите дават незадоволителни  отговори, а други открито заявяват „Незнам” (оригиналният правопис е запазен). Сред отговорите на третия въпрос могат да бъдат посочени следните: „думата колега е в м.р., защото в женски думата е колежка”; хаймана е в ж.р. „защото просто няма как да бъде по друг начин”.  Други заявяват, че нямат „никаква представа за причините една дума да е от мъжки или женски род”, а трети признават, че се затрудняват. От запитаните участници се иска да образуват форми за ж.р. от думите  миньор, хлебаринженер, колега.  Около 90% са образували формата колежка, която може да бъде използвана в разговорната сфера, но не и в официалната.  По-малък  процент ( 57%)  дават грешен отговор, посочвайки като производна от думата „геолог” съществителното от ж.р геоложка, като тази  форма не присъства в тълковните и правописни речници. Има и такива отговори, според които „професиите нямат женски род и съвсем логично са в мъжки род”. Други образуват ж.р. по следния начин : миньорка, инженерка, хлебарка, геоложка (но тези имена от м.род може да се използват за лица от женски пол,защото не звучат естетически добре”). 

 ЗАДАЧА 4. От петте думи, изброени в анкетата, анкетираните са посочили като думи само в ед.ч. алцхаймер и омраза, като малка част от тях са посочили и думата пубертет. Тук те обосновават избора си така: „Алцхаймер, защото човек може да бъде болен само веднъж от нея, пубертет, защото е само веднъж в живота и няма как да са повече”. Други не подхождат логично към този въпрос и заявяват: „Знам, че пубертет е в единствено число и толкова”.

 ЗАДАЧА 5 – 10. Малка част от анкетираните обособяват дуалните съществителни имена, въпреки че в самия въпрос е посочено какво означава самото понятие. Анкетираните обосновават избора си така:           бъбреци, обувки, вежди, очи са дуални,  защото те описват две неща”, а други смятат, че единственото дуално съществително име е „обувки”, тъй като човек носи две. За сметка на това те безпогрешно са се справили с това, да посочат броимите съществителни имена в задача 6, но не са дали примери за същ. имена, които завършват на –и (задача 7). Не са се справили задоволително и при обособяване на съществителните имена, които са само в мн.ч. Голяма част от тях са подчертали само пари, а това е непълен отговор на поставената задача. Аргументацията им се изразява чрез становището, че в езика всички думи имат две числа – единствено и множествено. Всички са образували безпогрешно мн.ч. на съществителните имена.

 

          Какво разбрахме, след като проведохме анкетата? Голяма част от анкетираните се затрудняват да определят рода на същ. имена и да образуват корелативни съществителни от ж.р. От отговорите проличава, че те се затрудняват да определят кои думи се използват само в ед.ч. или мн.ч. За сметка на това безпогрешно образуват форми за мн.ч. от различни съществителни имена.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

 

В настоящата разработка  имах за цел да съпоставя двете граматични категории – род и число при съществителното име в съвременния български език. Целта беше да проверя  какво е отношението род-пол,   да представя съществителните имена от общ род и да проверя дали говорещите съответния език си дават сметка, че съществуват такива форми. Отговорите в анкетата показват, че хората не правят разлика между пол и род и в езика избират рода на думата според пола на лицето, за което говорят (Това е най-добрата геоложка в института→ става дума за лице от женски пол).  

 Една от най-важните задачи, които си поставих, беше да проверя как ученици и студенти определят рода на съществителните от чужд произход. Според отговорите им става ясно, че те определят рода според членната морфема на самата дума → интервюто – ср.р.; сушито→ср.р; смайлито – ср.р. Друга цел е да се провери  как разграничават тези, които са singularia от тези в pluralia tantum,  как образуват форми за ж.р. от имена, които имат форми само в м.р., дали ще могат да различат дуалните от недуалните съществителни имена. Това успях да изпълня, разпространявайки анкетата сред ученици и студенти. Резултатите от нея са обобщени в края на изследването. Чрез тях смятам, че се дава една пълноценна оценка на това доколко се познават двете категории от най-младите и в същото време си отговаряме на въпроса доколко познаваме родния си език.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

 

АНКЕТНА КАРТА

 

1.Определете рода на следните съществителни имена:

 Суши

 Интервю

 Смайли

 2.Определете рода на следните съществителни имена и обосновете избора си:

 Хаймана

 Колега

 3.Образувайте форми за ж.р. от следните съществителни имена:

 Миньор

 Хлебар

 Инженер

 Геолог

 4.Разграничете  кои от следните съществителни имена имат форми само в ед.ч:

 Алцхаймер, маратон, омраза, магазин, пубертет;

 5. Посочете дуалните съществителни имена (дуални са тези, които са съставени от две части):

 Играчки, вежди, очи, чанти, подаръци, бъбреци, банки, обувки;

 6. Кои от следните съществителни имена са неброими?

 Пясък, ограда, ябълки, жито, пари;

 7. Дайте примери за съществителни имена от ср.р., завършващи на и

 8. Определете рода на следните съществителни имена и обяснете защо:

 Пеленаче, гадже, крупие

 9. Кои от следните думи се употребяват само в мн.ч?

 Готи, соли, пари, училища, трици,  стълби, музеи;

 10. Образувайте форми за мн.ч. от следните съществителни имена:

 Княз, двор, сценарий, проповедник, вестник, езеро, чанта, бряг, мост

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

 

 1. Буров 2004: Буров, Ст.  Познанието в езика на българите,  С., Фабер, 2004

 2. Велева, М. „Съотношението по род при съществителните нарицателни имена за лица в българския език”  –  Български език, С., 1991г., кн.3

 3. Граматика на съвременния български книжовен език, т.2, С.,БАН, 1993

 4.Куцаров, Ив. Морфология, С., „Петър Берон”, 1999

 5. Нов правописен речник на българския език, С., Хейзъл, 2002

 6.Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология, С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: