Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Д-р Калин Василев, през 2012г. защитих докторантура по генно инженерство и биотехнологии от Carnegie Mellon University (САЩ), 2012-2014 г. пост-докторант специализант на University of Cambridge (Англия). Мечтата ми винаги е била да работя към подобряване здравето на хората. След специализацията ми, традиционният път на развитие бе да продължа в биотехнологичната или фармацевтична индустрия. Аз избрах да работя в насока постигане на човешко здраве чрез превенция. От 2014-та година до сега пробивам новаторски пътеки в тази насока.

Пред Mellon Institute of Science, част от Carnegie Mellon University, където е прекарал 6 години от живота си.

Коя организация представлявате и с какво се занимава тя?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Основател съм на организация ТърновоRUNS. Това е една хибридна формация между социално предприемачество, бизнес старт-ъп и гражданска общност. Ние се занимаваме със създаване на култура на медицинска и здравословна превенция чрез активности и събития, до които всеки човек може да се докосне: тренировки, походи, вело разходки, йога, но и лекции, филмови вечери, мотивация, семинари.

Как мотивирате хората да се трудят за здравето си и то с усмивки?

Трудно е. Като цяло мотивирането на хора е трудно, без значение дали за здраве или наука. Моята лична стратегия винаги е била да използвам позитивния подход. Да се показва на човек колко е приятно, колко е обогатяващо и награждаващо. Ако човек иска да мотивира, то той трябва да вярва в съобщението си и да го представя с усмивка. Трябва да търси разнообразната и любопитна страна на подхода си.

По време на тренировки на ТърновоRUNS.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още от най-ранни детски години съм бил воден от любопитството си да откривам и да разбирам как функционират нещата около нас, било то механични или живи. Личните ми изобретения и смели идеи са още от тези години. Основите бяха твърдо положени в гимназия ПМГ „Васил Друмер“, Велико Търново. Но преходът ми към същинска наука на високо ниво се случи втора година като студент в Gettysburg College, през 2004-та година. Професор Стийв Джеймс видя у мен таланта и усета към науката. Той беше и човекът, който ме препоръча на Проф. Джон Джарвик в Carnegie Mellon University за докторантура. Но във всички случаи, пътеводител ми е било моето огромно желание да разбера как функционира светът около нас.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Novel Biosensor of Membrane Protein Proximity Based on Fluorogen Activated Proteins.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27055753

Идеята бе да разработим нов тип биосензор, който се прилага при наблюдение на близостта и контакта между протеини, разположени на мембранни повърхности. И всичко това да бъде осъществено и заснето в реално време. Такъв тип биосензори не се срещат много често и като цяло мембранните повърхности са много трудни за улавяне без да има пертурбация.

Маркиране на контактните точки между докосващи се клетки чрез разработения от нас флуоресцентен биосензор.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Бъдещето на науката поначало е изпълнено с трудности. Това важи не само за България, а в световен мащаб. Националните научни стратегии на най-големите играчи в бранша започват да се задъхват за финансиране. Определено бъдеще за наука в България има. Но трябва и целите да са реалистични. Лично бих посъветвал да се обърне внимание на проекти, по-лесно приложими към най-младите студенти, за да може да се спечели тяхното внимание и желание за развитие. Нека положим едни свежи основи у децата.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

О да, има. Лично познавах няколко. Но реалността е, че те заминаха за топ университетите в Англия и САЩ.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Смисъл има. Най-силният коз на тези хора би бил тяхната рядкост. Желаещите не са много и те изпъкват измежду другите. Когато имаш десетки хиляди желаещи, както е в чужбина, тогава ти потъваш в морето от топ кандидати. Но тук у дома общността е малка. Будните хора са бройки и всеки, дръзнал да поеме по този път изпъква. Но това не означава, че ще е лесно. Намиране на финансиране ще е дори по-трудно от чужбина. Но пък много фондове и компании са склонни да инвестират в екзотичната локация България.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да има вяра в науката и нейните ползи за развитието на съзнанието и мислите на деца, студенти, общество. Трябва да се инвестира смело в този отрасъл, било то на чисто образователно ниво или изобретателно. Трябва да се дава път на младите, но водени от хората с повече опит. Трябва да се привлекат чуждестранни ментори, които да гостуват често и регулярно. Идеите наистина не са една и две, но изискват голяма доза смелост и визионерство у хората, които вземат решенията.

В двора на Trinity College, част от University of Cambridge.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Разбира се. Силно вярвам, че за да може човекът на науката да бъде продуктивен, изобретателен и вярващ в бъдещите си планове, то той трябва да балансира със занимания извън дългите часове, прекарани в лабораторията. Лично аз съм бегач на маратони и ултрамаратони. Планинар, йогист, спортист. Обичам колелата. Занимавам се с графичен дизайн. Понякога пиша проза. Обичам хубавата здравословна храна и приготвянето ѝ. Интересувам се от култура и посещавам разнообразни събития.

Интервюто взе Петър Нефтелимов от Neftelimov.com

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!