Направи дарение на училище!

Парковете и зелените площи в градовете осигуряват ползи за здравето и благосъстоянието на хората, но те не са непременно полезни за други градски обитатели като насекомите. Учените изследват биоразнообразието в градовете с подходи като „пчелни хотели“, за да видят как градовете могат по-добре да насърчават живота на насекомите.

В днешно време зелените площи покриват средно около 40% от градовете в Европа, като са се увеличили с около 38% през последните 25 години. Биоразнообразието на континента обаче рязко намалява, като само за 23% от видовете и 16% от местообитанията се смята, че са в добро здраве. Градовете и за в бъдеще могат да допринесат за този спад, тъй като те нарастват по размер и се създават нови градски зони.

„Урбанизацията може да бъде проблем за насекомите или биоразнообразието като цяло“, казва д-р Линджун Сие, изследовател от университета в Дърам във Великобритания. „Ако даден район се урбанизира, се стига до загуба на местообитания и съответно насекомите ще бъдат изгубени заедно с местообитанието.“

Градовете обаче могат да насърчават и биологичното разнообразие, така че моделът не е ясен. Те са своеобразни нови екосистеми, които могат да бъдат подходящи местообитания за определени видове и да стимулират бързо развитие или промени в характеристиките, позволявайки на някои видове насекоми да се адаптират.
„Не че градовете са като черна дупка, която поглъща цялото биологично разнообразие“, казва д-р Марко Морети, учен от Швейцарския федерален институт за изследвания на горите, снега и ландшафта (WSL) в Бирменсдорф. „Има много динамика и това е, което изследователите започват да осъзнават.“

Зелените площи например могат да имат различен ефект върху биологичното разнообразие. Малкият парк не би имал същото въздействие като големия, докато видовете растения или цветя, които те съдържат, биха определили какви видове насекоми могат да оцелеят в тях. Начинът на управление на зеленото пространство също играе съществена роля.
„Ако косите тревата много често или използвате пестициди, тогава ще повлияете силно негативно на биоразнообразието на насекомите“, казва д-р Морети.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Градска природа

Д-р Сие и нейните колеги изследват как градската природа, като паркове, реки, зелени покриви и живи зелени стени, допринася за биологичното разнообразие. Те разгледаха 976 природни инициативи в 100 европейски града, за да получат по-добра представа за техните амбиции и изрични цели като част от проекта Naturvation.
„Също така анализирахме как градовете работят с природни решения за биологичното разнообразие и какви мерки са предприети, не само за защита на местообитанията, но и за защита на определени видове и създаване на свързаност на местообитанията в един град“, уточнява д-р Сие.

Те са установили, че когато природните зони в градовете са създадени с оглед на биологичното разнообразие, това обикновено включва количествени цели. Един проект в голям парк в Билефелд (Германия) например има за цел да защити 134 вида насекоми. При обществените градини са взети предвид градските насекоми, най-често пчелите и пеперудите, когато трябва да се избират растения за тях.
Те обаче установиха също, че при повечето зелени площи изобщо не са вземали предвид биологичното разнообразие; само 351 от изследваните инициативи, са имали такива цели относно зелените площи и това може изобщо да не помогне за биологичното разнообразие“, казва д-р Сие.

Освен това екипът установи, че неправителствените организации (НПО) са по-склонни да водят инициативи, фокусирани върху насекоми, в сравнение с правителствата. Например проект в Кардиф (Уелс), наречен Urban Buzz, ръководен от природозащитна благотворителна организация, има за цел да превърне университета в Кардиф в кампус, благоприятен за пчелите. На покривите на някои сгради те инсталират пчелни хотели – конструкции, съдържащи тръбички, където пчелите и осите могат да свият гнездата си – специално проектирани за пчели, които снасят яйцата си в малки кухини. Подходи като създаването на площи с рохкава почва за земни пчели също се използват за създаване на 840 горещи точки в Англия и Уелс, които насърчават опрашители като пчели, пеперуди и мушици.

Д-р Сие смята, че подобни проекти могат да имат по-широко въздействие чрез повишаване на осведомеността в обществото, може би подтиквайки разработчиците на земя, архитектите и инженерите да се замислят за биоразнообразието на насекомите, когато планират да изградят нова инфраструктура или да реновират съществуващи сгради. Но тя смята, че са необходими и насоки, за да помогнат на хората да прилагат препоръчителни техники, където поддръжката често е пренебрегван аспект. „Кой ще се грижи за проекта след това често не е ясно, независимо дали ще е от разработчиците или от потребителите“, казва д-р Сие.

Нощем

По-доброто разбиране на специфичните фактори, които влияят върху биологичното разнообразие в градските зелени площи, също трябва да спомогне за защита на насекомите. Д-р Морети и колегите му изследваха как зелените площи в градовете влияят на прилепите и нощните насекоми като молци и ручейници, което рядко е било изследвано, като част от проекта Bioveins.

Те се фокусираха върху градовете Антверпен (Белгия), Париж (Франция) и Цюрих (Швейцария), които са различни по размер и по отношение на светлинното замърсяване, което може да обезпокои нощните животни. Видовете, които са чувствителни към светлина може да не успеят да оцелеят, докато по-издръжливите от тях все пак също могат да се стресират от светлината, което да доведе до спад в броя им.
„Идеята на този доклад беше да се оцени как градските райони могат да повлияят върху взаимодействието между нощните насекоми и прилепите, защото прилепите ловуват нощни насекоми“, казва Джоан Казанелес-Абела, докторант в WSL. „Искахме да видим какво влияе на тези две групи.“

Екипът установи, че светлинното замърсяване има отрицателно въздействие, предизвикващо намаляване на разнообразието от прилепи и насекоми и ефектът е забележим в Антверпен и Париж, където има много изкуствена светлина. Те смятат, че подобряването на видовете осветление, използвано в градовете, може да помогне. Използването на интелигентно осветление с фото клетки, които се включват, само когато човек се приближава, например, може да намали ненужното осветление, както и да изследва различни видове светлина, като светодиоди, тъй като някои могат да безпокоят по-малко животните.
„Решението е да се мисли малко повече по отношение на това, къде е необходима светлина“, казва д-р Морети.

Пчелни хотели

Проектът също така проучва как пчелите и осите се справят в същите три града, както и в Познан (Полша) и Тарту (Естония). Д-р Морети и колегите му създават пчелни хотели, за да получат по-подробна информация за тези популации от насекоми.
„Вие не само получавате данни за богатството или изобилието на видовете, което е типичната информация, която се съобщава в тези видове изследвания, но също така получавате информация за това колко пчели и оси са родени, колко са умрели и колко от тях имат паразити в гнездата си – казва Казанелес-Абела. „Всичко това е важно, защото ни казва малко повече за способностите на популацията.“

Освен това те правят и генетични анализи на прашец, консумиран от пчелните ларви, за да разберат по-добре диетата им и ролята на различните видове растителност. Предварителните резултати показват, че един вид пчела разчита силно на прашец от опрашвани от вятъра дървета, което не се очаква да бъде основен източник в силно урбанизираните райони.

Казанелес-Абела смята, че този тип находки могат да помогнат за насочване на усилията за опазване в градовете. „Вместо да казваме „засаждайте повече растения“, ние се опитваме да преценим точно какъв вид растения трябва да се засадят и каква е важността например на дървета, екзотични растения и т.н.“, добавя Казанелес-Абела. „Мисля, че това е полезно за управлението.“

С повече обмисленост градовете могат да предоставят нови възможности за биологичното разнообразие.

Заплахи съществуват и в селските райони, където факторите на околната среда като климатичните промени също могат да навредят на живота на насекомите. В градовете обаче има повече възможности за промяна.
„Хората имат способността да действат и ако са готови да запазят и възстановят биологичното разнообразие, те всъщност могат да мобилизират много ресурси, за да направят това“, заключва д-р Сие. „И така мисля, че определено е възможно градовете да станат места, където биологичното разнообразие може да процъфтява.“

Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!