Какво трябва да знаем за STEM образованието?


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

 

Г-н Димитров разкажете ни повече за това какво представлява АБВ Академия.

 

АБВ Академия е място където развиваме технологични курсове. Ще избегна израза СТЕМ, защото ние сме силно насочени в инженерните науки. Започнахме нашето сериозно партньорство в началото с Робопартанс, които са основоположници на лего роботиката и роботиката за деца като цяло в България. След това направихме едно много страхотно партньорство със “Забавна математика отново млади хора, българи, които са установили нуждата от това децата да учат по практичен и забавен начин математика. След което със страхотният екип от АБВ Академия започнахме да развиваме и наши собствени продукти и имаме вече разработени няколко курса, които са насочени включително към инженерните науки, 3D, електроника, електротехника и дори пилотиране на дрон.


Разбери повече за БГ Наука:

***

 

А на каква възраст са учениците?

 

Тази възраст е изключително динамична. Ако допреди може би 4-5 г. обученията започваха от 7 год. възраст нагоре (като изключим математиката, която принципно започва от 4 год. възраст), то сега имаме ученици в роботиката на 5 и дори малко под 5 год. възраст.

 

Как се справят по-малките ученици, които започват от 4 год. Възраст да се занимават с роботика?

 

Те се справят според възможностите си. Много интересна е атмосферата. Децата не са се променили особено, те все повече имат достъп до развити технологии, играят игри на същите компютри и смартфони, които всички ползваме и няма много какво да ги учуди. Това може би е основният фактор възрастта да слиза надолу и другият разбира се са родителите, които искат най-доброто за децата си.

 

Как вие навлязохте в тази част на образованието и кое те мотивира?

 

Мен ме мотивират три неща, които от доста дълго време търся в живота си. Първо аз винаги съм обичал да работя и да общувам с деца, това е мое вътрешно усещане. Инженерните неща и това все още да си сглобиш лего не е умряло в мен, обичам да човъркам да направя ако щете някоя спойка, обичам тези занимания. И от друга страна искам да създам нещо свое на база на опита си като дългогодишен мениджър в IT сферата. Оттук вече можем да натрупаме още много фактори, които са по-маловажни. Като например това, че аз като човек, който е наемал специалисти и е виждал какво се случва от страна на работодател искам да участвам в случващото се в образованието. Глобализирането и стемизирането на образованието са все интересни неща, в които искам да участвам, да съм в досег и с родителите и с децата. И ако мога да съм полезен да допринеса с нещо за това би било страхотно.

 

Да разясним обаче какво е STEM образованието и защо е толкова важно? 

 

СТЕМ-а допринася за това децата да се образоват цялостно в тази сфера, да се мотивира техният интерес. Да се появят съответно едни добри специалисти и да се развиват N на брой професии, които в почти всяка област да са свързани със СТЕМ. Това е най-общо казано. 

Какво ние допринасяме? Ние допълваме със сигурност екосистемата, чиято основа е държавното образование (общото образование), към което отдавна е установено, че бизнеса има нуждата тези деца много повече да знаят и ние предоставяме тази възможност чрез нашите курсове.

 

Министерството на образованието започна да финансира СТЕМ центрове, с които вие сте запознати. Можете ли да кажете кои са плюсовете и минусите на тези центрове?

 

Не мога да коментирам в дълбочина какви са СТЕМ центровете на МОН и идеите им. Но със сигурност е хубаво всяко училище да СТЕМ център. МОН изпитват трудности, които всички ние виждаме и отвън. Това са: наличието на специалисти, които да развиват тези центрове, наличието на програми, които да се ползват там. Защото купувайки един хубав екран или 3D принтер, това не носи нищо на децата. Да, те го виждат, но това са просто едни кашони, стоящи в ъгъла, които трябва да оживеят по някакъв начин. И тук вече идват големите предизвикателства към държавното образование, че тези специалисти, от които имат нужда, са някъде навън, работейки за високоплатения IT сектор.

 

Тоест пак стигаме до човешкия фактор и това, че самите учители имат нужда от преквалифициране за да се запознаят с новите технологии?

 

Да, начинът на образование като цяло се променя, трябва своевременно да обучаваш и преподавателите как да ползват постоянно променящите се технологии и след това те да обучават децата на същото. Но ролята на общото образование е малко по-различна, тя е да даде едно основно ниво на децата. Оттам нататък е трудно да създадеш някаква стабилна система, която да се утвърди и след няколко години да тръгне, при сегашния темп на развитието на технологиите.

А самите учители податливи ли са на обучение за развиващите се технологии?

 

То е въпрос на желание, със сигурност има такива, които са податливи и охотно ще го направят. Но е много различен начинът на боравене с материята, динамиката на промените. Това, че ние в курса по роботика всяка година правим промяна, за един учител е стресиращо. Всяка година той ще трябва да учи нов материал, а преподавателите не са обучени да работят по такъв начин, те са свикнали да имат един конспект, по който да вървят.

 

От кога започва да се развива СТЕМ образованието като частен сектор?

 

Относно Забавната математика колегите преди около 11 години са установили, че в България няма такова практично образование и има нужда от него, а и интерес от страна на родителите. Роботиката също е възникнала от такъв родителски интерес – деца се събират, правят един уъркшоп, всички са възхитени и това също тръгва, горе-долу пак преди 11 години. И това вече е един много добър бизнес в България за много мои колеги.

 

Вие също сте родител, имате две деца, на тях какво им е интересно, интересна ли им е роботиката, математиката?

 

Ами аз често се шегувам, че когато работиш в пицария не ядеш пица. Моите деца все още не са запалени по роботиката. Иначе да – играем си, говорим си, правили сме и видеа на тази тема, но засега не показват някакъв особен интерес към роботиката и аз не държа това да се случи. Предпочитам те да се развиват естествено. Големият ми син разпознава по-скоро творческите неща, харесва да рисува, да пише, важното е да му е забавно и да чувства удовлетворение. Малкият е на 6 години и мисля, че на неговата възраст трябва предимно да си играе, а останалото ще дойде впоследствие.

 

Да, а и това, че има влечение към изкуството също е хубаво, изкуството може и да се превърне след време в новото IT, предвид навлизането и на NFT-то.

 

Ако погледнеш под определен ъгъл всичко може да се нарече IT в момента. Това, което ние се опитваме да вкарваме във всеки курс е, децата да могат да разпознаят зад всеки курс какви професии професии, какво стои зад това, което играят в момента. Ако погледнем например създаването на една електронна игра, там има всичко: художници, графичен дизайн, проектови мениджъри. Те всички работят на лаптоп предимно, но оттам нататък професиите им са много различни, но са една съвкупност, защото за да създадеш нещо такова се изискват страшно много хора. Зад всеки лего робот стои дори един алхимик, който е създал цветовете му.

 

Това е добре, че професиите се диференцират и не трябва всичко да го прави един човек.

 

Да, а и технологиите се развиват изключително динамично, на каквото и да научим тези деца в залата след 10 години то може вече въобще да не съществува и като концепция и като технология. Много е важно децата да се научат да мислят. И друго важно нещо е те да възприемат промяната. За тях тя вече е ежедневие, макар за мен да не е била – това да си сменяш телефона всяка година, операционната система постоянно да се променя ако говорим за IT сектора и т.н. Промяната вече е нещо съвсем нормално. Ако преди хората са работели по 30-40 години при един работодател, то сега да сменяш работата на 2-3 години също се счита за нормално, а в противен случай дори те смятат за закостенял, прекалено влязъл в релси и е хубаво да смениш. 

Затова децата е много важно да са адаптивни към промяната и да комуникират. И това е едно от нещата, които търсим – работата в екип, проектната работа – които създават тази комуникация и умението да общуваш и решаваш проблеми. А какъв ще е проблемът след известно време никой не знае. Но това не е важно, важното е децата да се научат да мислят и сами да преценяват, решават проблеми и да се адаптират. А да се адаптираш означава да учиш.

 

Коя смятате, че ще бъде професията на бъдещето?

 

Може би чейндж мениджър или проектов мениджър, т.е. професиите, които ще менажират процесите на промяна. Каквото и да се случва винаги ще трябва да има някой, който трябва да организира тази промяна и да я структурира, така че всичките екипи и организации да могат да навлезнат в нея.

 

Как смятате, че трябва да станат промените в образованието – с танка или със скалпела?

 

Те ще стават постепенно, няма как да е шоково, ако говорим за общественото образование, то е институция, върху която обществото малко или много се гради и това нещо не може да се разруши. То ще става постепенно и университетите вече са го усвоили, но това трябва да слезе и на ниво гимназии и професионални училища. Но вероятно няма да има кой знае какви промени в основното образование защото то си е основно. Всички имаме нужда да се научим да четем и да пишем, а оттам нататък всеки вече ще се насочи към някаква интересна сфера и да пробва, да експериментира и да се научи да мисли.

 

Какъв съвет бихте дали на училищата за използването на СТЕМ центровете и образованието?

 

Мисля, че те имат нужда от свободата от една страна и от друга – да намират възможност за партньорство с бизнеса. Но МОН като водеща институция не може да си позволи просто да ги наеме тези специалисти и да ги вкара в училищата. Първо трябва да се намери симбиозата как тези специалисти, които имат афинитета и интереса да преподават, да бъдат привлечени към тези СТЕМ центрове. Това е нещо, което аз още не съм намерил като решение, но пожелавам на МОН и колегите там да успеят.

 

Също така вижте последните два епизода свързани със STEM:

 

 

 

Статията е част от новия брой 152 на списание Българска Наука.

 


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.