Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката.

Този текст е част от Най-добрите видеа в текст (Специализиран брой на БГ Наука)

2020 г. беше много трудна година за нашето общество и за целия свят. Защото преживяхме, а и все още живеем в едни нови обстоятелства, т.нар. “ново нормално” на кризата covid-19. Много хора претърпяха промени в личен и в професионален план, много хора загубиха близки по време на тази страшна пандемия.

Но има и някои положителни неща, които се случиха през 2020 г., въпреки всички тези като цяло негативни последици за нашия свят. Може би това беше по-голямата видимост и по-голямата роля на науката и изследователите.
От тази гледна точка ние нямахме спокойствие в МОН. Нашата основна мисия беше да осигурим безпрепятствен и възможен процес на обучение и образование за всички деца и студенти. Но целяхме да запазим и всички тези усилия за интензитет и финансиране на науката, които започнахме през 2018 г., като държахме през цялото време да споделяме през пресата и социалните медии всичко това, защото държим на комуникацията с българското общество.

Основен приоритет за нас беше да продължим устойчивото развитие и укрепването на научните инфраструктури. Което е фактор от първостепенно значение в цялостният подход за справяне с големите обществени предизвикателства като промените в климата, преминаване към нисковъглеродна енергетика, включително със справянето с пандемии и кризи от величината на covid-19.
Научноизследователските инфраструктури могат и трябва да се развиват, разширяват и да споделят съвместни стандарти за работа. В крайна сметка научноизследователската инфраструктура е основата на научноиновационната система на всяка една държава. Тя трябва да е в подкрепа на обществото, на гражданите, на различни публични и обществени организации и разбира се и на бизнеса.

РЕКЛАМА:

През 2018 г. ние всъщност за първи път успяхме да финансираме и реализираме 16 обекта от националната пътна карта за научна инфраструктура. Тогава размерът на финансирането беше малко над 10 млн. Лв, а през 2019 г. с двоен бюджет подкрепихме растежа и укрепването на тези основни научно изследователски обекти. През 2020 г. Ние актуализирахме пътната карта за научната инфраструктура на Република България. Успяхме да включим 12 нови изследователски инфраструктури с голям потенциал за растеж в различни области на научно-обществения и икономическия живот, от храни и земеделие до физика и електроника. Разбира се в този процес за нас са много важни и т.нар. хуманитарни инфраструктури. Ние вече реализираме две много големи, които са свързани с дигитализация на българското културно и историческо наследство. Но същевременно са и част от европейски такива, т.е. могат да споделят и показват ценностите и културата на България пред целия свят. Тази карта обхваща всичките водещи 50 инфраструктурни обекта, включително центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които са финансирани от програма “Наука и образование за интелигентен растеж”.
Това беше нашата главна цел – да започнем новия програмен период и да имаме една ясна картина, за да може в следващия програмен период България и българското общество да вземат участие в повече международни проекти.
Тези 50 научноизследователски проекти дават цялостната картина както на нашето общество и индустрия така и на нашите международни партньори. Съумяхме това правителство, да постигнем поетапно нарастване на парите за научна инфраструктура и успяхме за 2020 г. да финансираме проектите в тази пътна карта с 33 млн. лв. А от т. нар. европейски структурни и инвестиционни фондове до момента средствата са ок. 200 млн. лв за изграждането на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност.
Това смятам, че за нашата обстановка е един мащабен размер на инвестициите и смятам, че това наистина ще позволи да структурираме и да имаме капацитет в области като околна среда, екология, биотехнологии, биомедицина, здраве, храни, физика, астрономия. Това ще позволи да имаме нивото, самочувствието, но и хората, които да се задържат в България и да работят тук на топ съвременно оборудване, което обикновено те ползват навън в наши партньорски организации, а това често довежда до оставането на нашите кадри в чуждестранни научноизследователски организации.
За мен е много важна последователната научна политика, защото тя ни позволява не само да мислим устойчиво и да задържаме нашите изследователи в България, но тя ни позволява и да участваме в паневропейски инфраструктури. Инвестициите в такава инфраструктура ни позволяват ние да бъдем видими за нашите чуждестранни партньори. България вече е пълноправен член на 8 европейски консорциума за научноизследователски инфраструктури, а сега успяхме да се присъединим и към 5 нови. Сред които е и една от най-големите паневропейски мрежи за запазване на биоразнообразието. Присъединихме се към още един европейски консорциум за изграждане на високочестотна инфраструктура, която позволява изцяло ново измерение и наблюдение на звездите.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в специализирания брой – Най-добрите видеа в текст>>