В специализирания брой на сп. „Българска наука“, именуван „Науката в България“ ще откриете статии, които ще променят вашата представа за науката в страната ни. Специалното издание е подкрепено от Европейската нощ на учените 2023 г. и Проектът “Изследователи в триъгълника на знанието” (K-TRIO).
Началната статия на броя е текстът „Какви тайни и ползи може да разкрие изследването на българския геном“.
В нея антропологът Светослав Стамов споделя подробности за комплексно геномно изследване на българския народ, което съвместно ще проведат учени от БАН, Медицински университет – София и екипът на археогенетика Дейвид Райх от Хравардския университет, обхващащо период от преди 50 000 години до наши дни, което ще е едва третото такова пълномащабно проучване на популацията на дадена страна. Очаква се проектът да изясни спорни детайли от историята на българските земи
Изследванията на Дейвид Райх и екипът му обхващат не само древните популации по българските земи, но и всички такива в региона. Първите резултати от тях вече са излезли през август миналата година и са показали интересни, но недефинитивни резултати.
Статията изяснява и важността на подобни изследвания в сферата на геномната медицина и как тя може да ни помогне да развием съвременните лечения, а и личното ни здраве като цяло.
На 17 стр. на този брой ще откриете статията „Плазмени технологии в центъра “Clean & Circle”“, от която научваме за работата на а Центърът по компетентност “Clean & Circle” във връзка с един от най-бързо развиващите се аспекти на модерната технология – плазмата, която остава, до голяма степен, непозната за широката публика.
Научаваме как точно работи и се прилага плазмата, използвана в голяма част от областите на съвременния свят, като например техника, медицина, стоматология, биология, селско стопанство и др.
Работата на центъра е насочена към използването на плазмени технологии за превръщането на отпадъци в енергоносители, такива за предотвратяване на разпространението на трудно разградими органични химикали и такива свързани с третирането на отпадъчни води, утайки, води от болнични заведения , като по този начин се борят за постигане на една по-чиста околна среда. За тази цел проекта “Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика” е финансирал центъра, на който му предстои да се сдобие с нови лаборатории и оборудване.
В списанието можем да разберем и повече за първия български отбор по синтетична биология, съставен от 16 члена, както и съветници, инструктори и пиар експерти. Талантливите ни сънародници спечелиха сребърен медал на най-голямата международна надпревара по синтетична биология.
Съществуващият от вече 7 години отбор в момента работи по проекта си за препарат, наречен Cadabra (Cleaning Agent Developed for Anti Biotic Resistance Annihilation), който да се справи с едно от най-големите предизвикателства, пред което се изправя медицината – антибиотичната резистентност. Те опитват да намалят замърсяването на околната среда с антибиотици, което води до тази естествена реакция на бактериите в нашите тела, но може да бъде пагубно, тъй като ще направи лечението дори на най-леките бактериални инфекции изключително сложно.
Статията „Приносът на имигрантите за българската наука през XX в.“ ни показва учени, установили се в България и развили своите научни кариери, а с това и нивото на науката в страната.
Един от примерите, посочени в текста, е Ефрем Каранов, роден в град Кратово (днешна Северна Македония), известен с дейността си на историк, фолклорист, преводач, както и като академик на Българската академия на науките. Друг такъв е Александър Станишев, роден в Егейска Македония, днешна Гърция. Той е виден лекар, учен и политик, един от водещите хирурзи от периода между двете световни войни и създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на Софийския университет.
Разказани са историите и на Кръстьо Кръстев, работещ в сферата на физиката, който се отличава с откритията си, свързани с различни видове военна техника.
В този брой можем да научим и повече за мрежата Global Meteor Network, имаща за цел да изгради глобална мрежа от достъпни като цена метеорни станции, които лесно да се инсталират и поддържат от любители и професионалисти, формирайки автоматичен, децентрализиран, научен инструмент.
Тези станции служат, за да може да научим повече за характеристиките и произхода на метеорите. Като в тях това се случва широко достъпно с относително евтино оборудване, което позволява достъпа и на любители с желание за т.нар. „гражданска наука“
В броя е поместено и интервю с Д-р Велислав Бонев от Център по Археометрия с лаборатория по реставрация и консервация, СУ “Св. Климент Охридски” на тема „археометрия“. В него д-р Бонев обяснява за какво се ползва археометрията, която той казва, че се съчетават история, археология и точни науки като физика, химия и геология. Разказва и за новите технологии, които подпомагат него и колегите му в работата им, както и за интересните археологически обекти в България, като тук е на мнението, че у нас „където и да копнеш излиза нещо“ . Споделя за проблемите пред археолозите, като твърде ниско финансиране и прекалено кратки срокове за изпълнение на проекти.
„Науката в България“ разглежда и геофизичното направление археомагнетизъм, чиято основна цел е да получи информация за вариациите на земното магнитно поле в историческото минало като за целта се изследват различни артефакти от изпечена глина.
Освен основното си приложение – датирането, археомагнетизмът, чрез интересен и сложен процес, може да установи категорично дали дадена структура е изстинала в положението, в което тя е била разкрита или това положение се е променило впоследствие, както и да позволи на учените да интерпретират нивото на технологично развитие на дадена общност от даден период.
Поставя се и проблема с липсата на кадри в това поле в страната ни, тъй като много млади специалисти не знаят за предимствата, които тази сфера на развитие би могла да им донесе.
Чрез статията „Какви животни е имало по българските земи преди 2 милиона години“ можем да разберем как едно палеонтологическо находище край град Вършец и изследването му, открито в началото на 90-те години, може да разкрие как е изглеждала животинската картина в България преди над 2 милиона години.
Открито е, че по земите ни са бродили пуми, в момента населяващи единствено Америките, както и предшественик на съвременния гепард – гигантският плейстоценски гепард. Други видове включват първия вид пъстър пор и други дребни хищници.
В статията се споменава и новият Палеонтологичен парк във Вършец, където можете да видите артефакти и възстановки на много от тези изчезнали животински видове.
В списанието е поместено и интервю с д-р Георги Бойков, историк на Османската империя (и по-специално на балканския регион), работещ към Австрийската академия на науките. Той разказва, защо османските архиви и изучаването на този период от българската история биха били полезни. Споделя, че трябват да се пребори статута на табу на тази тема, за да могат да бъдат намирани обективните факти, които да изградят комплексна и точна картина на тогавашната действителност.
В интервюто той дава и повече информация за новия филм, на който той е един от авторите, на наскоро излезлия филм “Османските регистри проговарят”, не толкова като художествен продукт, а по-скоро като научен такъв.
Главен герой на специализирания брой на сп. „Българска наука“ е и проф. Коста Бошанков, отличаващ се най-вече с активната си научна дейност и отношението си към науката, приложена в образованието. Той най-често работи в сферите на автоматизацията, математичното моделиране, управлението и оптимизацията на технологични процеси в химическата и металургичната промишленост, индустриалната дейност, екологията и енергетиката и много други.
В края на броя се разглежда и брилянтната кариера на проф. Здравко Стойнов, създал, на едва 24-годишна възраст, първия в България аналогов компютър за изчисляване на диференциални уравнения от 12-ти ред.
Проф. Стойнов отдава половин век на създаването и развиването на алгоритми и решения, които интегрира в своето нестандартно оборудване, за да разкрие нови явления в електрохимичните източници на енергия.
Нестандартните му идеи, безспирната му работа и широкообхватните му знания му носят много успехи и почитта на неговите ученици и колеги, тъй като с трудовете си той успява да покаже, че в науката няма място за табута.
Всички интересни подробности по тези теми имате възможността да прочетете в специализирания брой на сп. „Българска наука“ с името „Науката в България“, което можете да изтеглите безплатно тук: https://nauka.bg/spec-broi-naukata-balgariya/
