Автор: Димитър Русков
Резюме
Тази статия е част от дисертационния трудна тема“Ролята на обществената библиотека в контекста на имиграционната и интеграционна политика на Холандия”. Още в началото ѝ авторът поставя въпроса “как ние като европейци можем да разрешим болезнените проблеми с имигрантските потоци и интеграцията на установилите се в Европа чужденци”? Авторът ни запознава първо с интеграционната и имиграционна политика на ЕС от Римският договор (1957 г.) презСтокхолмската програма (2010 – 2014 г.), до“Споразумението с Турция” от 2016 г., след което насочва вниманието ни към имиграционната и интеграционна политика на Холандия от асимилационния, през мултикултурния до акултурния модел, който изисква от имигрантите активно гражданство. Посочва се, че те не са проблемни фигури, а “нови европейски граждани”, които трябва да изучават добре езика и културата на приелата ги държава, за да се интегрират успешно.
Въпреки многобройните разпоредби, клаузи и договори съставени от ЕС за регулиране на имиграцията и интеграцията на чужденците в неговите граници,от Римският договор (1957 г.) до Стокхолмската програма (2010 – 2014 г.), съществуват все още доста проблеми в тази област, които бързо трябва да бъдат решени, защото тяхното подценяване може да доведе дори и до разпадане на ЕС като организация. Какво прави той, за да намали имигрантските потоци, и да интегрира тези имигранти, които са вече приети, като им осигури добро бъдеще, за да се превърнат те в активни граждани? Какви са противоречията между отделните държави в съюза по имиграционните и интеграционни проблеми? Както в много страни от ЕС, така и в Холандия през последните петнадесет, двадесет години в тази област правителството и промени изцяло имиграционната си политика: от либерална, характеризираща се с толерантност и свобода на принципите на мултикултурализма, до политика на акултурността, граничеща повече с американската идея за хомогенно общество (“the melting pot” – врящото гърне), която пропагандира за “гражданска интеграция” с фокус върху познаването на езика, културата и холадското общество.
Регулирането на мигрантските вълни през последните няколко години се превърна в едно от най-големите предизвикателства за разрешаване от страна на ЕС. Въпреки, че до 2016 г. бяха създадени достатъчно разпоредби за регулиране на имигрантските потоци към нашия континент, напливът към Европа толкова се засили, че досегашните правила, клаузи и договори вече не работят достатъчно ефективно. Държавите, които най-често се борят с този наплив от имигранти, са Италия и Гърция, но също така – България, Турция и Македония. Причина за имигрантската криза през изминалите няколко години са най-вече нестихващата война в Сирия, но също така – и други подобни конфликти в райони в Северна Африка (Сомалия, Египет, Еритрея), но – и азиатските държави Афганистан и Ирак.
Въпреки, че Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС през септември 2015 г. реши да разпределя имигрантите по всички страни наЕС, възникнаха много различия между държавите – членки. Някои от тях, като Унгария, дори затвориха напълно границите си за влизане на имигранти. Други източно-европейски държави членки на ЕС като Полша, Словакия, Чехия и България, също бяха конфронтирани с решаването на имигрантският проблем, който от 60 или 70 години не беше ги сполетявал в такъв размер.
Една от най-важните мерки, която бе взета от ЕС, е строгата охрана на външните му граници. През 2013 се въведе в употреба новата система за охрана на границите – Eurosur. Eurosur е рамката за обмен на информация, предназначена да подобри управлението на външните граници на Европа. Тя има за цел да подпомогне държавите-членки чрез повишаване на тяхната осведоменост относно ситуацията и реагиране в борбата с трансграничната престъпност, справянето с незаконната миграция и предотвратяването на загубата на мигрантски живот в морето. Гръбнакът на Eurosur е мрежа от национални координационни центрове. Всяка държава-членка създава свой НКЦ, който обединява органите, отговорни за граничния контрол в дадена държава-членка. Основната роля на НКЦ е да координира дейностите по наблюдение на границите на национално равнище и да служи като център за обмен на информация.
Eurosur сигналира бързо при евентуални нарушения. Благодарение на нея вече се забелязва намаляване на мигрантската вълна. През октомври 2013 стартира италианската операция „Mare Nostrum”. През декември 2015 г. Гърция помоли FRONTEX за повече помощ за охрана на морската си граница. Същият месец стартира операцията Poseidon Rapid Intervention. Служители на FRONTEX помагат във всички горещи точки на външната граница на ЕС за регистрацията на имигрантите. През 2015 г. бе създадена морска брегова охрана с представители от всички страни членки, която ще помага активно при възникване на сериозни проблеми по външната морска граница на ЕС. Тази брегова охрана стартира дейността си на 6 октомври 2016 г.
Друг сериозен и труден за разрешаване проблем е прекъсването на дейността на каналджиите. През април 2015 г. всички европейски лидери се събраха да дискутират разрешаването му. През октомври същата година на среща между европейските лидери и такива от страни от северна Африка и други страни с военни и други конфликти, бяха взети мерки за намаляване на дейността на каналджиите. Една от причините за влошаване на тяхната дейност е подобряване и улесняване на процеса за кандидатстване за право на пребиваване в ЕС. Споразумението с Турция помага много в тази посока. През 2015 г. след многократни разговори между европейските лидери бе взето решение за разпределянето във всички страни – членки на ЕС на 40 000 имигранти, пристигнали в Италия и в Гърция. Приемането е по принцип доброволно и всяка държава получавапо 6 000 евро за настаняването на всеки мигрант. През септември 2015 г. европейските министри занимаващи с мигрантските проблеми вземат решение за разпределението на още 120 000 мигранти, като страните от вишеградската четворка гласуваха против. Словакия и Унгария през декември 2015 г. дори подадоха жалба в Европейският съд против решението за разпределението на имигрантите. В началото на 2016 г. то протича много бавно. До края на януари в страни-членки са пристигнали само около 300 души. До края на 2018 г. Холандия трябва да приеме около 7 000 имигранти.
Споразумение с Турция
За да бъдат демотивирани имигрантите да търсят път към Западна Европа, между ЕС и Турция бе сключено през 2016 г. споразумение, според което всички имигранти, достигнали до Гърция нелегално, ще бъдат връщани в Турция. Те не могат да продължат пътуването си към Западна Европа. За грижата за имигрантите Европейската комисия дава средства на Червеният кръст и други подобни организации. През април 2016 г. Европейската комисия даде още 187 млн. евро за европейско-турския имиграционен фонд. Освен това, Турция получи 6 милиарда евро за сделката и тя бързо постави условие да бъдат подновени преговорите за присъединяването й към ЕС. Но поради усложняване на политическата ситуация в Турция и най-вече по отношение на спазването на правата на гражданите след неуспешният преврат там, преговорите отново бяха замразени.
Европейската комисия по имиграционните проблеми прогнозира, че около 700 млн. eвро ще са необходими между 2016 и 2018 г. за разрешаване на проблемите, от които 300 млн. (или 43%) бяха използвани през 2016 г.
Един от важните методи за намаляване на мигрантските потоци към Европа е грижа за мигрантите, живеещи в бежанските лагери в съседни държави на държавите с конфликти. ЕС финансира проекти, които се грижат за тези мигранти.
На 6 април 2016 г. Европейската комисия публикува съобщение, според което тя планува сериозна реформа на европейската система за даване на убежище. В него се посочва и редакцията на Дъблинското споразумение по отношение на регистрацията в рамките на ЕС, подобряване възможността за легално влизане в съюза и др. под.
Мерки на отделните държави за намаляване на миграцията
След голямата имигрантска вълна през 2015 г. Германия, Австрия, Дания и Швеция върнаха отново своите вътрешни граници и граничен контрол, за да ограничат имигрантският поток. Европейската комисия защити тази мярка ако тя е временна и важи до разрешаване на имигрантската криза. Иначе тя ще противоречи на Шенгенското споразумение.
Друга сериозна мярка за намаляване на имигрантският поток бе построяването на защицтни огради и мрежи по границите на Унгария, Словакия, България и Македония. След поставянето им имигрантският поток се премести на друго място, където по-лесно се преминаваше границата.
Промяна на законодателството за получаване на убежище в държави от ЕС
В Дания, под натиска на дясната им партия бе приет закон за имигрантите, според който пристигналите с повече от 1335 евро се задължават да изхарчат първо собствените си пари, след което им се предлага помощ от държавата на приемане. Друга мярка е събирането на семействата на имигрантите, което може да стане не след една година, както бе по стария закон, а – след три години. Европейската комисия се противопостави на тези мерки, но не ги отмени, а след Дания и в Южна Германия и после в Швейцария също бяха взети подобни мерки.
На 2 октомври 2016 г. Унгария гласува с референдум за или против приемането на имигранти на нейна територия. В последствие той бе обявен за нелигитимен, защото само около 40% от населението на страната даде своят глас. Но 98% от гласувалите каза не на приемането на мигранти![1]
На 12 октомври 2016 г. “Отделът за външните работи на Европейската комисия” реши в рамките на шест месеца да състави план за подобряване на контактите със страните, от които идват имигрантите, за да може при решение за евентуалното им завръщане това да се случи бързо и ефективно. Прави се рязка граница между икономическите и политическите мигранти, идващи от страни с военни конфликти, и търсещи спасение[2].
Прогнозите за бъдещето не са много положителни. Според статистически данни от изследвания на ООН, още през 2007 г. бе публикувана карта за развитие на европейското население между 2007 г. и 2050 г., според която всяка година в Европа ще идват средно по 1.5 млн имигранти годишно. Демографът Георги Бърдаров, както в книгата си “Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз” така и в интервю за вестник „Стандарт” със заглавие “Европа ще е все по-малко бяла и християнска”[3], дава подобни прогнози. Той казва, че до сега ни е ударила предимно азиатската имигрантска вълна, но следващата такава, която ще промени още повече демографията на Европа, е африканската вълна, идваща например от държави като Бенин и Нигер, където средната възраст на населението е 16-17 години. Георги Бърдаров прогнозира, че под влиянието на имигрантските вълни, в нашия континент ще се формират следните видове идентичности: 1. Наднационална (гражданин на света), 2. Общоевропейска (гражданин на Европа) и 3. Локална (според мястото, където човек живее в момента).
За пръв път през 2015 г. изявени лидери на ЕС като Франс Тимерманс, заместникът на шефа на Европейската комисия Жан Клод Юнкер, заяви, че не е сигурен за доброто бъдеще на съюза, и не изключва даже и неговото евентуално разпадане[4]. Причини за това са както икономическата криза, Brexit-а на Великобритания, но и най-вече мигрантската криза, която много бързо промени демографската карта на Европа, което пък съживи всички националистически партии в Западна и Източна Европа. Причина за тревога според журналиста от „Ню Йорк Таймс” Оливие Гез в статията си “Реквием за европейската мечта”[5] е и влошаване на отношенията между най-силните държави на ЕС – Германия и Франция. В сравнение с ентусиазма и прогресивното мислене на Кондрад Аденауер и Шарл де Гол през 50-те години на XX век, които доведоха до здравото сътрудничество между двете държави като основа за градежа на западноевропейското Възраждане след опустошителната Втора Световна война, сега ситуацията е много по-различна. Проблемите настъпиха след обединението на Германия през 90-те год. на миналия век. Френското влияние в съюза отслабна, а германската икономика се превърна в непреодолима сила. Мнозина социолози, политолози и историци подчертават, че ако ЕС иска да оцелее, трябва сътрудничеството между Германия и Франция да достигне отново по-добро ниво, особено – в контекста на напускането на Великобритания след референдума от тази година. Но политиките на двете държави по много въпроси в този момент значително се разминават. Франция например, след няколкото терористични акта през изминалите две години, обяви открито война на Ислямска държава и се намеси сериозно за разрешаване на кризата в Мали, а Германия стои все още зад мотото “никога повече война, никога повече Аушвиц”. По отношение на бежанците политиките на двете държави също коренно се различават – след поканата на Меркел под мотото “Wir schaffen das”, в Германия пристигнаха повече от един милион чужденци, а във Франция само няколко хиляди. Франция е за изграждане на една силна външна граница на съюза, а Германия започна преговорите с турския президент Ердоган, чрез когото реши да спре имигрантската вълна през 2015 г.
Изявеният холандски социолог Паул Схеффер, който през 2000 г. в есето си “Мултикултурната драма” обяви мултикултурализма за провал, пише в статията си “Голяма Европа е слаба Европа”(Groot Europa is zwak Europa)”[6] за холандският реномиран всекидневник NRC Dagblad от 4януари 2016 г., че ако един холандец, французин и грък искат да се чувстват европейци, трябва да са сигурни, че външната граница на съюза е добре охранявана, влиятелната роля на Франция и Германия отново трябва да се подобри и да се наложи за следващите години мораториум за присъединяването на нови членове на ЕС.
В статията си “Ще издържи ли крепостта Европа?”[7], Вихър Георгиев посочва че увеличаването на имиграцията към нашия континент поражда две големи политически дилеми: 1. Сътрудничеството между страните членки на ЕС и 2. Политическите и социални ефекти, породени от присъствието на имигрантите в ЕС, предизвикващи засилване на влиянието на популистките партии в Европа. В заключение той подчертава, че разрешаването на този проблем може да стане с обединените усилия на страните членки за управление на увеличаващия се поток от бежанци и нелегални икономически имигранти, като трябва да се изгради и съвместна техническа инфраструктура за контрол на границите. Другото необходимо условие според Вихър Георгиев е възможно най-добрата интеграция на имигрантите чрез съвместни действия и програми за толерантна и отворена среда за развитие потенциала на всеки имигрант.
За да анализираме по-добре имиграционната и интеграционната политика на Холандия, трябва да се позовем първо на интеграционните модели, които досега са ползвани в страната.
Холандски интеграционни модели
Интеграционните модели, използвани досега в Холандия за интеграцията на имигрантите, са най-общо казано четири, както по-горе разгледаните модели съществуват и са използвани във всички други имигрантски държави по света: асимилационен, двупосочен (гастарбайтерският, според който имигрантите трябва да се завърнат след изтичане на трудовите им договори), мултикултуралистки и акултурационен с граждански траектории.
След втората световна война спрямо холандските индонезийци се прилага асимилационният модел. Те пристигат в Холандия с надеждата да бъдат приети, но се оказва, че са нежелани, поради сериозната икономическа криза в страната след Втората Световна война. Затова от тях се очаква да възприемат бързо ситуацията и порядките в холандското общество и да се слеят бързо в него.
Холандският социолози Даювендак и Петер Схолтен в своята статияVoorbij het Nederlandse multiculturele integratiemodel?[8]описват както интеграционните модели, така и разделението в холандското общество до 70-те години на миналият век (verzuiling) на религиозна база, и казват, че сега разделението е на чужденци и холандци (allochtonen и autochtonen). Но до края на ХХ век Холандия бе типичен пример за страна, която толерираше културното многообразие, за разлика от държави като Франция, за която винаги е било табу строгото разделение на етнически или културни групи. Според холандския социолог Йопке (2004) с прекаления си либерализъм “холандската имиграционна политика на правителството се погрижи за създаването на една етническа низка класа в холандското общество” и неслучайно десните партии в Холандия в края на миналото столетие започнаха сериозно да прокламират за връщане на асимилационния модел в холандското общество, познат ни от началото на XX век.
Според холандският социолог работещ в Берлинският УниверситетРууд Копманс мултикултурният модел още съществува. Според него той не е подходящ за успешната интеграция на мигранти, но е полезен и успешен за решаване на конфликти между религиозни и политически групи (2006 г.). Различните модели съществуват временно и се преливат един в друг. През 70-те год. на миналия век например преобладаваше двупосочният модел с гастарбайтерите, които идваха, за да работят, и според спогодбите трябваше след изтичане на договорите им да се завърнат по родните си страни. През 80-те години се налага мултикултурният модел, а сега властва акултурният, който се характеризира с изисквания за строга интеграция на мигранта в приелата го страна. През 1994 г. по инициатива на Фритс Болкестайн – тогавашен лидер на либералната партия – VVD предизвиква дебат за имигрантите в холандската долна камара, който засяга участието на имигрантите в обществото. Заговорва се за активно гражданство. Посочва се, че мигрантите не са проблемни фигури, а хора, които трябва да познават добре правата и задълженията си.
В началото на 21-то столетие се развихри сериозно дебата за мултикултурализма. Обявяването му за пълен крах от социолога Паул Схеффер в есето му “Мултикултурната драма” предизвиква и поставянето му на дневен ред и в долната камара на холандският парламент. Политици като Пим Фортаюн и Херт Вилдерс се погрижват за катализирането на този дебат и за превръщането му в сериозен и актуален проблем. През 2003-2004 г. се търси улилено нов по-добре работещ интеграционен модел, който е наречен интеграционна политика в нов стил. Този модел е идея на тогавашния министър по интеграцията Рита Вердонк. Есенцията на „новия стил” се крие в споделената гражданственост! Цели се намирането на единството на самосъжителството, като се търсят пресечните точки и общото, което имат разгледаните групи. Общ език е холандският и всички са равни пред холандските закони. Принс (2002 г.) заявява, че този нов модел разделя обществото на две – политиците в Хага и гражданите мигранти – и новият реализъм се превръща в хиперреализъм.! През 2004 г. “Комисията Блок”, която се създава в холандският парламент, за да изследва имиграционната и интеграционна политика на холандското правителство до момента, определя мултикултурния модел като сравнително успешен, но заключава, че никой друг от предишните интеграционни модели, използвани дотогава, не е бил по-успешен от мултикултуралисткия!
Мултикултурализмът, като политика на признание и толериране на всички култури, съществуващи в едно общество, започва да “буксува” в началото на новото столетие. През 90-те години на миналия век холандското правителство започва да прилага политика на акултурация, която се характеризира с въвеждане на граждански траектории с високи изисквания за владеене на езика, познаване на местното общество и култура и признаване на ценностите му. Независимо от разочарованието от този модел, политиците, занимаващи се с моделиране и реализиране на интеграционната политика в Холандия, черпят все повече опит от Канада. Все пак, има и разлики в много отношения – напр. канадският интеграционен модел е по-либерален от днешния холандски модел. Става все е по-трудно да се получи зелена карта за Канада днес поради строгата точкова система, по която се селектират емигрантите. Чужденците имат предимство, когато вече са в страната, издържат изпитът по интеграция и положат клетва, с което си гарантират гражданство. В Холандия това не е достатъчно. Там имигрантът трябва първо да положи изпит по имиграция, след което да изчака пет години. През този период той трябва да бъде активен в обществото, да не се проявява криминално и едва тогава получава разрешение за холандско гражданство. То струва 1000 евро и паспортът се връчва на тържествена церемония. По канадски модел в Холандия вече се подготвя приемането на имигранти по специална точкова система[9]. Тя още не е влязла в сила, но поради строгостта на правилата, се забелязва, че в страната влизат предимно по-високо образовани имигранти от преди. По примера на Канада в много общини се организират “Welkom to Holland!” (Добре дошли в Холандия!) мероприятия за посрещането най-вече на имигранти от европейски страни, където те получават информация за езика, обществото, политиката и традициите на Холандия. Във връзка с прекратяването на задължителните курсове по холандски език, финансирани от холандското правителство, през последните години се наблюдава една нова форма на обучениие. Имигрантът посещава общината, музеите, личния си лекар, магазините, спортния си клуб и т.н., придружен от учител-доброволец (най-често – пенсиониран учител по холандски език). Идеята е езикът да се учи и упражнява в различни ежедневни ситуации. Този проект в Канада се нарича “Host”, а в Холандия подобните проекти са два – “Taal voor het leven” (Език за живота) и “Leef&Leer” (Живей и се учи).
През ноември 2000 г. е обнародван новият “Закон за чужденците”[10], заменящ стария от 1975 г. Според него правилата за допускане на бежанци се увеличават и, освен това, той определя бързото разглеждане на процедурата за даване на разрешение за пребиваване или не на имигрантите. Още в началото на 2001 г. се забелязва намаляване на броя нови бежанци в Нидерландия. През 2004 г. с помощта на министъра по имиграционните и интеграционни въпроси Вердонк, към „Закона за чужденците” се прибавя “драконовска мярка”. Съгласно новите разпоредби, всеки, който иска да покани гражданин от чужда държава, трябва да притежава доходи, които са 120% от минималната работна заплата.
Друг важен и повратeн момент в имиграционната политика на Холандия е точката от “Закона за чужденците”, според която имигрантите, желаещи по една или друга причина да дойдат в страната, трябва да положат изпит по холандски език в нидерландските посолства в отделните държави. “Законът за чужденците за чужбина” бе приет на 15 март 2006 г. Благодарение на радикалните промени в Закона за чужденцитеот 2000 г., броят бежанци и други имигранти пада от 133 404 на година до 92 297[11].
Задължение за интегриране в Нидерландия. Кратък коментар на “Закона за гражданската интеграция” ( 1998, 2006, 2012, 2013)
Задължението за интеграция в кралство Нидерландия на всички имигранти, регистрирани официално, се регулира и определя от “Закона за интеграцията”[12], датиращ от 30 ноември 2006 г., заменил този от 1998 г. Той задължава всички имигранти от 16 до 65 години, идващи от държави извън Европейския съюз, и престояващи за неопределено време в кралство Нидерландия, задължително да преминат интеграциoнни курсове по холандски език и интеграция в нидерландското общество. Целта на този закон е да помага на чужденците да се реализират добре в Нидерландия.
Законът от 2006 г. e редактиран частично през 2012 г. Като промените са насочени къмувеличаване отговорностите на имигранта(най-вече във финансов аспект). Съгласно поправките в закона, заплащането на курсовете по интеграция в обществото, които до края на 2012 г. се заплащаха от нидерландското правителство, вече трябва да се поемат от имигранта, заедно с разходите по явяването му на изпитите (в сила от 1.01. 2013 г.)
Нидерландия е в този момент единствената държава в света, която задължава чрез закон чужденците, преди идването им тук, да изкарат изпит по интеграция в някое от посолствата на Нидерландия в чужбина.
По данни на Централното статистическо бюро на Холандия от 2 януари 2017 г. населението на страната през 2016 г. значително се е увеличило и то – предимно от идването на имигранти. През 2015 г. са пристигнали около 78 000 души, а през изминалата 2016 г. са дошли около 111 000! Статистическото бюро посочва, че това нарастване е дошло и от идването на мигранти от страни като Великобритания, Белгия, Германия и други страни, членки на ЕС. Бюрото посочва, че нарастването на населението през 2016 г. е най-голямото от началото на този век.
На 24 януари 2017 г. Националното статитстическо бюро на Холандия оповести резултатите от изпитите по интеграцията на чужденците, които са се явили на него през последните няколко години след промяната в “Закона за интеграцията” през 2013 г., според който всички имигранти се задължават да си плащат разноските по него. Според бюрото, в сравнение с периода преди 2013 г., сега полагат успешно този задължителен изпит около 39% от имигрантите или два пъти по-малко от преди[13]. Според Кеес Вендрик от Централното бюро по статискика, сегашната интеграционна политика не е никак ефективна. Той казва, че през изминалите три години имигрантите, които са взели успешно държавния си изпит по холандски език на ниво влизане в Университет или ползване на университетската си диплома от родната си страна, е само 2%, в сравнение с предишния период, когато цифрата е била 20%!
След публикуване на тези стряскащи цифри министърът по социалната политика и трудовата заетост Лодевайк Ашер от социалдемократическата партия PvDA, заяви, че системата трябва да се промени, за да могат повече имигранти да полагат успешно изпита си по интеграция. Министър Ашер подчерта, че общините по места трябва да по-добре да ръководят и да предлагат професионална помощ на дошлите имигранти. Но от друга страна, либералната партия в Холандия (VVD), която в момента е на власт, заяви категорично, че сегашната политика е правилна, защото чужденците трябва да заслужат правото си да живеят в Холандия, като се докажат със своите качества.
Изводи:
- ЕС трябва да преразгледа сериозно имиграционната и интеграционната си политика, за да може да гарантира сигурност и спокойствие на своите граждани. Охраната на външната граница на ЕС, строгото разделение на бежанците и други имигранти, чийто живот е застрашен от икономическите имигранти, и подобряване на диалога между страните – членки на ЕС по въпроса за имиграцията и интеграцията на мигрантите са най-важните проблеми, които трябва в най-близко бъдеще да бъдат разрешени.
- Летвата за интеграция на чужденците в Холандия се вдига все по-високо и по-високо и затова много мигранти нямат чувството че са добре интегрирани (Ентзингер 2008 г. в De laat steeds hoger). Това предизвиква понякога и гнева на имигрантите, които се чувстват дискриминирани и недооценени. Ентзингер посочва и проблема с религиозната радикализация, която е следствие и на това недооценяване и недаването на достатъчно шансове за интеграция в обществото на мигрантите, както от първото, така и от второто и третото поколение. За тази радикализация предупреждава и Хартмут Есер през 1980 г.
- Мултикултурализмът е обявен от повечето специалисти за провал, особено за интеграцията на мигрантите от мюсюлмански произход – при тях този модел не работи.
- 4. От емпирично изследване на Даювендак и Схолтен “Voorbij het Nederlandse multiculturele integratiemodel” става ясно, че в Холандия никога не се осъществява последователен и добре работещ мултикултуралистки интеграционен модел.
- Със сигурност не може да се твърди, че интеграцията на по-голямата част от имигрантите е провал. (Даювендак 2009 г.)
- Интеграционната политика в Холандия трябва да се промени, за да могат имигрантите да намират по-бързо пътя си в новото холандско общество. Може би таксите за курсовете по холандски и изпитите по интеграция в Холандия трябва да бъдат премахнати. Или поне – дрстично намалени. Ако това не се случи в близко време, сегрегацията и маргинализацията на големи групи имигранти ще се увеличат и ще се превърнат в голям обществен проблем.
[1] Унгария гласува против имигрантите, но референдумът е невалиден. Във: Капитал [online]. 3 октомври, 2016. [Прегледана: 17.01.2017]. Налична от: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/10/03/2837295_ungariia_glasuva_protiv_imigrantite_no_referendumut_e
[2]Еuropese aanpak migrantenstroom. In: Europa Nu [online]. November 2016. [Viewed 15.01.2017]. Available from: https://www.europa-nu.nl/id/vhcmelu5xgfm/europese_aanpak_migrantenstromen
[3]Бърдаров, Г. Европа ще е по-малко бяла и християнска. Във: Стандарт [online]. 18.01.2016. [Прегледана: 17.01.2017]. Налична от: http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/evropa_vse_pomalko_shte_e_byala_i_hristiyanska-318484.html
[4]Timmermans twijfelt of EU het gaat redden. In: NOS [online]. 10.11.2015. [Viewed 17.01.2017]. Available from: http://nos.nl/artikel/2068137-timmermans-twijfelt-of-eu-het-gaat-redden.html
[5]Реквием за европейската мечта: обединението на Германия наруши баланса на силите. 23.02.2016. [Прегледана 17.01.2017]. Налична от: http://kanal3.bg/news/26191-Rekviem-za-evropeyskata-mechta
[6]Scheffer, P. Groot Europa is zwak Europa. NRC Dagblad [online]. 01.04.2016. [Viewed: 7.02.2017]. Available from: https://www.nrc.nl/nieuws/2016/04/01/groot-europa-is-zwak-europa-1603376-a119117
[7]Георгиев, В. “Ще издържи ли Крепостта Европа”? Във: Diplomacy: journal of the Diplomatic Institute [online]. 7.08.2016. [Прегледана: 7.02.2017]. Налична от: http://diplomacy.bg/archives/1260
[8]Duyvendak, J. Voorbij het Nederlandse multiculturele integratiemodel? In: Tijmgenootschap: Vereniging voor wetenschap en levensbeschouwing [online]. Viewed: 12-02-2017. Available from: http://www.thijmgenootschap.nl/sites/thijmgenootschap.nl/files/artikelen/t99-3-7-jan-willem-duyvendak-en-peter-scholten-voorbij-het-nederlandse-multiculturele-integratiemodel.pdf
[9]Sniekers, Marijke. Inburgering in Nederland, Frankrijk en Canada. In: HBO Kennisbank (online), 2008, p. 8. Viewed: 12-02-2017. Available from: http://zuyd.surfsharekit.nl:8080/get/smpid:11763/DS1.
[10]Vremdelingenwet. In: Wetboek-online (online), 2000. Viewed 12.02.2017. Available from: http://www.wetboek-online.nl/wet/Vrmd.html
[11]Centraal Bureau voor de statistiek Nederland. (Viewed 03.11.2015). Available from: http://statline.cbs.nl/StatWeb/publication/?VW=T&DM=SLNL&PA=37325&D1=0&D2=a&D3=0&D4=0&D5=2-4,11,38,46,95-96,137,152,178,182,199,220,237&D6=0,4,8,12,16,l&HD=140523-1106&HDR=T,G2,G3,G5&STB=G1,G4
[12]Wet Inburgering. In: Wetboek-online (online), 2000. Viewed 12.02. 2017. Available from http://www.wetboek-online.nl/wet/Wet%20inburgering.html
[13]Rekenkamer: inburgering niuewe tijl werkt niet. In: NOS journaal [online]. Viewed: 12.02.2017. Available from: http://nos.nl/nieuwsuur/artikel/2154662-rekenkamer-inburgering-nieuwe-stijl-werkt-niet.html
