Каква е ползата за обществеността от мненията на учениците за техните учители?

Доста полезен, според предварителните резултати, е изследователски проект на стойност 45 милиона щатски долара, който има за цел да намери нови начини за разграничаване на добрите учители от лошите им колеги.

Учителите чиито ученици ги описват като вещи в занаята и умеещи да наложат дисциплина в часовете си, а също – и като помагащи в научаването на учебния материал и подпомагащи учениците да се поучават от своите грешките, са често тези учители, които имат най-много часове по своя предмет в един клас в рамките на една учебна година. Това е измерено чрез стандартизирани тестове.

Финансиран от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, този двугодишен проект включва десетки социолози и около 3000 учители и техните ученици в няколко града в различни американски щати.

Изследването е част от усилията на Фондацията за реформа на учебната система и персонала в тези области, цел, за която са отделени 335 милиона щатски долара.

РЕКЛАМА:

Статистиците са започнали да работят по това изследване през миналата година. Те са класирали всички учители чрез един статистически метод, известен като моделиране на добавената стойност и изчисляващ колко всеки един учител е подпомогнал своите ученици да усвоят преподавания учебен материал на базата на промените в резултатите от тестовете, провеждани през учебната година.

Сега учените търсят връзките между ранглистата на учителите по тяхната добавена стойност и други методи за измерване на учителската ефективност, като концентрират усилията си върху мненията на учениците.

Хиляди ученици са попълнили поверителни въпросници за учебната среда, която учителите им създават. След сравняване на учителския рейтинг по добавената стойност на всеки учител с мненията на учениците за техните учители, учените заключават, че има твърде малък брой сходства.

Класовете, в които по-голямата част от учениците казват, че са съгласни с твърдението: „Нашият клас работи в часа по… и с този учител ние не си губим времето.”, са обучавани от преподаватели с висока добавена стойност, според доклада. Същото важи и за учителите, чиито ученици са съгласни с твърденията: „Този учител ни учи как да поправяме грешките си.“ и „Нашият учител винаги успява да намери начин, по който да обясни разбираемо за нас всяка тема от учебния материал.“.

Въпросниците са разработени от Роналд Фъргюсън, изследовател от Харвард, който е усъвършенствал повече от десетилетие този тип въпросници. Той споделя, че съвсем малка част от 15 000-те общински училища систематично изследват опита на учениците в класните стаи, за разлика от колежите, много от които събират оценките на своите възпитаници в края на всяка учебна година с цел подобряване на обучението.

„Децата могат да разпознаят ефективното преподаване, когато го изпитат върху себе си в час.”, казва още той.

„За нас, като нация е важно да не загубим информацията за мението на учениците за случващото се в класните стаи а техните училища. Опитът на учениците е ценен като информация, която би била в помощ при опитите за реформа на основното и на средното образование.“

До неотдавна оценяването на учителите не било нищо повече от досадна формалност, а голямата част от преподавателите в топ рейтингите често са се оказвали там на основание на повърхностните впечатления на директорите на учебното заведение.

Но сега около 20 американски щата са ремонтирали методите си за оценка на работата на учителите. Напоследък все повече политици, участващи в тези усилия искат от Фондация „Гейтс“ предложения за това какви критерии за ефективност на учителите да използват.

Една от първите важни констатации е, че учителите, които непрекъснато тренират своите ученици за справяне със стандартизираните тестове, имат по-ниска добавена стойност, отколкото тези, които просто методично полагат основите на грамотността и енциклопедичността.

Учителите, чиито ученици са съгласни с твърдението: „Ние прекарваме много време в часовете по… в подготовка за тестовете за външно оценяване.“, са получили по-ниска от своите ученици, в сравнение с оценките, получени от другите учители.

„Тренировките за решаване на тестове довежда само до това учениците накрая да изкарат по-ниски оценки на самия тест. Оказва се, всичко, което създава рутина, в действителност убива желанието на учениите да учат.”, е завършекът на констатацията.

Логично възниква следният въорос:
А могат ли българските ученици и студенти да оценяват своите учебни заведения и своите учители и преподаватели?

У нас има два проекта за онлайн оценяване на българските учители и университетските преподаватели по няколко критерия.

В сайта http://www.moetodaskalo.com/ критериите за оценяване на учителите са: яснота на преподаване, отношение към учениците и помощ в научаването на учебния материал.

В сайта http://www.pomagalo.com/ критериите за оценяване на учителите са: компетентност и безпристрастност на преподавателя и подход при преподаване на учебния материал. Тук могат да се оценяват и училищата по следните критерии: материална база, извънкласни дейности, мотивация и реализация на възпитаниците.

Вариант на първия сайт е посветен и на университетските преподаватели – http://www.universiteta.com/. Тук критериите за оценяване са същите: яснота на преподаване, отношение към студентите и помощ в научаването на учебния материал.

Във втория сайт (в „Помагало”) могат да се оценяват също и университетските преподаватели, и университетите у нас. Критериите за оценка на преподавателите са: компетентност, яснота на преподаване, обективност, комуникативност, хумор, обаятелност, посещаемост на лекции и упражнения. Критериите за оценка на университетите са: материална база, администрация, престиж на учебното заведение и реализация на възпитаниците му.

И в трите сайта можете да добавите някой преподавател, ако той липсва в списъка.

В сайта http://socialninauki.com/ в раздела с анкети е зададен един интересен въпрос: „Какво мислите за оценката на учителите от страна на техните ученици?”. До сега на този въпрос са отговорили 1150 души. Да видим резултатите:
– Това е необходимост – 16%
– Има полза от това – 21%
– Ще бъде субективно – 42%
– Това е ненужно – 21%

Интересни сайтове са социалната мрежа на учителите в България – http://www.teacher.bg/ и мрежата на българските училища – http://www.liveedu.bg/.

Автор: Неделин Бояджиев
Източник: http://www.nytimes.com/