Нарастването на насекомите става по време на ларвния стадий. Имагото не нараства на големина. Ако намерите един дребен бръмбар и един едър бръмбар, погрешно е да считате, че дребният е млад и че ще порасне, ако продължава да се храни добре. И двата бръмбара са вече възрастни и няма повече да растат. Ако са различни по големина,това е, защото най-вероятно принадлежат към два различни вида или ако са от един и същ вид, това ще рече, че лар-вите им не са се хранили еднакво добре.
С рязка смяна на формите, т. е. с метаморфоза, преминава развитието и на нисшите гръбначни животни. Спомнете си за поповите лъжички, които през пролетта може да видите в почти всеки воден басейн. Това са ларвите на жабите. От жабешките яйца във водата не се излюпват малки жабчета, а чудновати същества, които отчасти приличат на рибки. Те нямат крака, но затова пък имат дълга, странично сплескана опашка. С нейна помощ те плуват във водата. След като поотраснат, започват да им растат крака, тялото им се скъсява, опашката постепенно изчезва. „Рибката“ се превръща в жабче. Взети поотделно, двете форми нямат нищо общо помежду си. Но дали наистина нямат нищо общо? Какъв е смисълът на това превръщане на формите?

Днес биолозите знаят, че както растенията, така и животните на нашата планета не са възникнали такива, каквито са днес. Те са резултат от продължителна еволюция, т. е. от един исторически процес на постоянно развитие и усложняване на жизнените форми. Що се отнася до животните, най-напред Световният океан е бил населен с примитивни едноклетъчни форми. По-късно са се появили примитивно устроени безгръбначни животни. Първите гръбначни животни са били примитивни рибообразни форми. Прадедите на земноводните постепенно са се приспособили за живот на сушата, макар и само във влажни места, близо до водата. От примитивните земноводни са се развили влечугите, а от тях птиците и бозайниците. В днешно време при индивидуалното си развитие земноводните повтарят в основни линии отделните етапи от своето историческо развитие. Техните рибообразни прадеди са живели във водата — във водата живеят и техните рибообразни ларви.
Това, че по време на индивидуалното си развитие (онтогенеза) животните повтарят накратко и в основни линии своето историческо развитие (филогенеза), е било разбрано за пръв път преди повече от сто години от немския зоолог Ернст Хекел. В днешно време тези схващания на великия немски зоолог са известни под названието биогенетичен закон на Хекел. Той е валиден за всички животински организми. И наистина, всяко многоклетъчно животно започва своето развитие от една клетка. Не правят изключение и висшите гръбначни животни — влечугите, птиците и бозайниците. Ако при тези животни не говорим за метаморфоза, това е, защото при тях смяната на формите протича скрито по време на ембрионалното им развитие. При влечугите и птиците ембрионалното развитие се извършва в яйцето, а при бозайниците — в утробата на майката. Но всички гръбначни животни, включително и човекът, започват своето развитие от една клетка. Чрез делението й от нея се развива многоклетъчен зародиш. С това гръбначните животни повтарят забележителното явление, настъпило в природата вероятно преди повече от един милиард години — появата на първите многоклетъчни организми. Зародишите на всички бозайници, включително и на човека, минават през стадии, които напомнят по външен вид и по някои характерни белези безгръбначните животни, рибите, земноводните и влечугите. Всички те минават през стадий с хрилни цепнатини, които са характерни за рибите, и стадий, при който сърцето има две предсърдия и една камера, което пък е характерно за земноводните. Човекът — най-висшето творение на природата — се е появил сравнително неотдавна. Той е произлязъл от човекоподобните маймуни, които са били изцяло окосмени. Ето защо човешкият зародиш преминава в утробата на майката през стадий, по време на който той е изцяло окосмен.
Смяната на формите, която е свързана с индивидуалното развитие, в края на краищата води до оформянето на половозрели индивиди. По-голямата част от много-клетъчните животни са разделнополови, т. е. част от индивидите са мъжки, а друга част — женски. Мъжките и женските на един и същ вид не винаги изглеждат еднакво. Независимо от шегите на модата, лесно може, да определите пола на вашия събеседник. Не е нужно да изреждаме белезите, по които жената се отличава от мъжа. Тези белези са свързани с пола и след приключване на половото съзряване стават особено ясно изразени. Ето защо ги наричат вторични полови белези. Те са причина мъжките и женските на повечето видове разделнополови животни да изглеждат различно. Това явление зоолозите означават като полов диморфизъм.