Направи дарение на училище!

Преди около три години имах прозрение или пък може би малък пристъп на лудост. Разбрах, че искам да се опитам да напиша истинска книга – не просто рецензирана статия в списанието, отчитаща данните от изследване, от което се интересуват точно десет човека на планетата, единият от които посмъртно.

И го направих.

Но се оказа не толкова просто затова реших, че ще споделя опита си с всички вас, които обмисляте дали да се гмурнете в това предизвикателство.

Първо, нека изясня, че имах неочакван, почти невероятен късмет как се развиха нещата. Чувал съм толкова много разкази за борбите на авторите, отхвърлянията от издателства, безкрайните рецензии, хитрите агенти, бруталните редактори и не съвсем реализираните амбиции, че знам, че бях благословен да мина без тези големи препятствия.

Така че имайте си едно наум и приемете следните стъпки просто като един рапорт от окопите на сражението, с други думи писането на научнопопулярни книги.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Първи стъпки. Поговорете с приятели и колеги, които вече са го направили и помнете – това че сте учен ви дава косвено преимущество, защото вероятно вече сте изпитали този сърбеж да обясните нещо на света, и по всяка вероятност знаете по избраната тема повече от 99,9% от населението. А вашият недостатък е – хм, е добре, именно това, че сте учен.

Въпреки че не е толкова трудно да излезете на полуакадемичния, полунаучнопопулярен книжен пазар чрез някое университетско издателство, светът ще ви разкрие много, много повече възможности, ако си наемете литературен агент. Той ще бъде не само много по-добре запознат от вас с нещата, но всъщност ще работи от ваше име – сигурен съм, че това ще бъде една необичайна и прекрасна концепция за вас, ако идвате от академичните среди.

Как да си намерите агент? Говорете с колеги, с приятели, с приятели на приятели. В моя случай, и въобще не се шегувам като го казвам, моят прекрасен агент ми бе доведен чрез най-голямата ми дъщеря, която като член на „Момичетата скаути“ ме свърза с родителя на друг скаут, който се оказа опитен редактор в издателския бизнес.

Слушайте вашия агент. Да, не си придавайте излишна важност и правете това, което той ви казва.

Първият голям съвет, който ми даде моят агент, беше да започна да пиша блог. Не бях убеден, че това е важно, но (виж предишната точка) направих това, което ми беше казано. Отначало не вървеше много добре, но ето че година по-късно, съм тук в Scientific American. Това е най-добре инвестираното ми време досега.

Ако пишете блог, вземете го насериозно и помислете какво биха искали хората да прочетат. Да превърнете блога си в описание на „моя велик живот в науката“ според мен е твърде лоша идея, освен ако зад нея не стои истинска история. Пишете за науката, пишете със страст и най-вече гледайте на това като на една непрекъсната практика в името на голямата цел. И не забравяйте, че хората, които имат интерес към науката, искат да вникнат, да разберат – затова вие носите отговорност като доставчик на експертни знания, да предадете тези знания с точност. И бъдете подготвени, че това не винаги е лесно.

И така, започнете да мислите върху това предложение за книга. Може би вече имате блестяща идея? Е, бъдете готови да я изхвърлите като студено кафе, ако вашият агент и редакторите се взират в вас с безизразни лица. Те са специалистите тук и целта е хората действително да купуват и четат вашата книга. Добрата идея за книга ще бъде разпозната от всички участници в процеса, не само от вашето его.

Бъдете ефикасен. Ако агентът ви каже, че трябва да напишете нещо следващата седмица, направете го. Ако ви предложи да промените текст, направете го. Откажете се да се държите като нетърпелив ученик.

Ако сте в щастливата ситуация да сте получили предложение за книгата си, оставете вашият агент да говори и му се доверете, че това, което е добро за него, е добро и за вас. Помислете добре колко време ще ви е нужно, за да напишете книгата. Не си давайте твърде много време, защото забавянето е ваш враг.

Пишете. Предполагам, че всеки има различен подход, но аз открих, че да си определите „дневна квота“ от думи е доста полезно. В края на всяка седмица преценявайте колко сте напреднали и честно си отговорете колко още можете да свършите.

Водете си бележки. Възможно е да трябва да се постави бележка под линия  – направете пауза, открийте референция, запишете я или я поставете в края на файла. Повярвайте ми, след няколко месеца ще сте много благодарни, че сте го направили. Този процес, поне за мен, е много по-различен от това да пиша академична статия, където „правенето на справки“ винаги се оставя за последно.

Не спирайте да четете. Четете това, което сте написали, четете други неща – романи, научни издания, блогове, дори вестници (да, даже тези антикварни неща). Този поток от думи ще ви държи в кондиция. Използвайте всяка възможност да упражнявате собственото си писане – дори ежедневните ви имейли представляват шанс да усъвършенствате граматическите си умения, а студентите и колегите ви ще бъдат изумени какъв ерудиран събеседник имат насреща си.

Искайте обратна връзка, особено от вашия редактор, ако е възможно. По-добре по-рано да научите, че сте написали научнопопулярния еквивалент на съветската метафизична поезия, отколкото когато е станало късно.

Не забравяйте коя е вашата аудитория. Едно от най-трудните неща, които трябваше да направя при писането на научнопопулярна книга, бе да разкарам въображаемото чувство, че моите сътрудници и колеги надничат през рамото ми. Изписвал съм дълги пасажи преди да осъзная, че съм изпаднал в академична отбранителност и редя неспирни детайли, които не помагат по никакъв начин да разкажа историята, а само отговарят на очакваните критични въпроси от моите скъпи колеги учени. Не го правете. Пишете за вашите интелигентни приятели извън академичната среда. Ако нямате такива, пишете за вашия счетоводител или водопроводчик.

Завършихте ли книгата? Предайте я и си поемете дълбоко въздух за около две седмици. Предстоят ви редакции, редакции, редакции на редакциите, ползвана литература, дизайн на корицата, биография на автора, снимка на автора и много други неща. Не се учудвайте, ако ви отнеме още около 12 месеца време между момента, в който сте мислили, че сте завършили книгата, и момента, в който тя наистина вече е готов продукт.

Ако ви помолят да запишете аудио версия на вашата книга, направете го. Да, това са няколко дни изтощителна работа, болки в гърлото и липса на усещания затворени в кабина с троен стъклопакет, но ще откриете, че написаната дума е много по-различна от изговорената дума. Всички тези граматически заврънтулки и препинателни знаци, които изглеждаха толкова добре върху листа, сега карат езика ви да се преплита и думите ви се спъват. Трудно е, но е един невероятен урок.

Ако имате късмет, вашият издател ще се ангажира да ви помогне с популяризирането и рекламата на книгата. Направете всичко по силите си, за да сте полезни. Не казвайте „Няма да съм на разположение през следващите 12 месеца“, вместо това кажете „Душата ми е на разположение безплатно“. Не си представяйте нито за миг, че вашата книга ще изскочи като някаква виртуална частичка от вакуума и ще създаде своя собствена успешна вселена. Не става толкова просто.

Сега вече започвате да разбирате за какво точно става дума във вашата книга. Да, наистина. Може и да сте си мислили, че знаете, в края на краищата току-що сте я написали, но сега си представете, че ви питат в ефир от радиостанция от друг континент защо например XYZ е важен и вие имате само 30 секунди да отговорите.

Излизането от печат на книгата и след това. Някога отивали ли сте в книжарница, за да слушате автор и да ви подпишат книга? Не, и аз не бях. Но ще ви се наложи да го правите, при това без Powerpoint. Упражнявайте се да говорите без записки, да четете откъси от книгата си, да бъдете изпълнител, а не преподавател. Не забравяйте, че вашата публика може да е била в кръчмата преди това, а вие искате тя да е достатъчно заинтригувана, за да се раздели с трудно спечелените си пари, за да купи книгата ви. Да, точно така, превърнахте се в продавач. Но това е една добра битка, защото наистина вярвате в научната история, която разказахте, и че е важно тя да достигне до повече хора, нали?

Интервютата в ефир на живо. По телефона или от отдалечено студио – не знам защо се смята, че това е лесно, но всъщност продуцентите ще ви пускат в ефир без да ви уведомят кога ще трябва да говорите. Това е все едно да слушате блестящ разговор, в който ще трябва да се появите в точното време с обърканите си мисли. Работете усилено върху премахването на междуметия от рода на  „хм“, „ъъ“ и измислете повече от един начин да започнете отговор – „И така“, „Е“ и „Добър въпрос“.

Можете да направите презентации с Powerpoint и аудио-визуални средства в научните музеи или в някои от увеличаващите се научни клубове. Това почти винаги са страхотни забавления с публика, която повече или по-малко вече ви симпатизира. Опитайте се да устоите на изкушението да говорите за „книгата“, вместо това дайте причина на хората да искат да погледнат книгата, защото са толкова възбудени от това, което току-що са чули за нея.

Купете си хубави химикалки. При един от първите си автографи натиснах прекалено силно с нестандартна химикалка и пробих дупка върху скъпоценните страници на екземпляра на един лоялен читател, който току-що бе похарчил прилична сума да си я купи. Не е добре. Дръжте писалките си под ръка по всяко време.

Бъдете готови да се впуснете в истински „книжен тур”. Това е израз на издателствата, означаващ безкраен график от пътувания, говорене и подписване. Всъщност е забавно, но до самия му край нямате представа в кой точно хотел / летище / град / държава се намирате.

И тогава изведнъж всичко ще свърши.

Но вие продължавайте да промотирате. Доколкото мога да кажа, има физически закони, които определят живота на една книга. В началото се набира инерция и тъй като все повече хора четат книгата, има вероятност да се забави естественото разсейване на този импулс. Има и закон за  случайността. Вероятно ще се почувствате като сирак, който притиска лицето им към витрината на магазина за бонбони, в момента, в който видите, че други книги получават своите порции слава.

Отзивите могат да бъдат добри, средни и лоши. За разлика от писането на рецензирани статии в списанията, тук имате малка реална възможност да опровергаете казаното за вашата скъпоценна книга навън в суровия и студен свят. Мисля, че имах само един случай, в който наистина загубих съня си заради една ужасно неточна и донякъде отрицателна критика на книгата ми (неточността на критиката по ирония на съдбата беше в това, че се твърдяха неточности от книгата, които бяха цитирани неточно … просто мъка). Не ви остава друго освен да поемете дълбоко въздух и да си припомните, че майка ви ви е обичала като бебе.

Колкото и да ги мразите, социалните мрежи могат да бъдат най-добрият приятел на писателя. Facebook ви позволява да си направите страница на книгата, акаунтите в Twitter могат да бъдат начин за популяризиране на вашите усилия и всичко в Google+ може да ви бъде полезно, ако разбирате какво се опитвам да ви кажа. Но най-добрият съвет и тук е същият като при презентациите на живо – направете нещата интересни по същество, стига да можете. Знам, че се поддадох на използването на опцията „Купете тази книга“ на Twitter след един потискащ поглед към нивото ми на продажби в Amazon (не се смейте, вие също ще започнете да го следите обсесивно). Наистина не работи. Кажете на аудиторията си нещо интересно и полезно, бъдете този дежурен експерт на линия и нещата ще вървят много по-добре.

Имате приятели или познати, които работят в медиите? Време е да ги почерпите с  някоя напитка или да им направите комплимент за най-новото им парче от някое тв риалити. Не очаквайте нещо да се случи, но може би все пак ще се окажете пред камерата и може би зрителят ще разпознае вашето име на рафта на местната книжарница или в списъка „препоръчва“ на Amazon.

Ако работите в университет, уведомете ги за вашата книга. Има такива университети, които правят всичко възможно да популяризират местните таланти. Дори ако получите хладен отговор, продължавайте да им напомняте. Не се притеснявайте, че вашите колеги са по-популярни като писатели, просто продължете да си вършите работата.

Най-накрая книгата е на рафтовете, рецензиите са в нея и евентуално може би сте получили добро възнаграждение. Време е да вземете решение. Заслужаваше ли си? Били ли сте невнимателни  към вашата изследователска програма през последната година и половина, имате ли недобре обучени студенти и чака ли ви планина от необработени данни? Имате ли отчаяно желание да продължите да пишете, да се занимавате с публика, за която сте забравили през последните няколко месеца?

Решението е ваше. Аз ще продължа да пиша и да бъда учен. Единственото предизвикателство е как да работите 48 часа дневно, когато Вселената е направила денонощието само 24 часа.

И да, новата ми книга ще излезе през 2014 г. Вижте как отлагах да спомена за нея? Дори избягвах да кажа, че се нарича „Комплексът на Коперник” и че разглежда нашия разкъсващ стремеж да открием значението или незначителността си в Космоса, защото е важно да дадете на аудиторията си някакво съдържание вместо безкрайна реклама ….

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!