Направи дарение на училище!

Тримата нобелови лауреати по физика за 2020 г.

Как черната дупка излезе на сцената?

Историята до момента: Нобеловата награда за физика, обявена на 6 октомври, беше споделена от трима лауреати. Едната половина отиде при Роджър Пенроуз, сега в университета в Оксфорд, за „откритието, че образуването на черни дупки е силна прогноза на общата теория на относителността“. Другата половина се споделя от Райнхард Генцел от Института за извънземна физика Макс Планк, Гархинг (Германия), и Андреа М. Гез от Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA), за „откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика“. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

В изявление на Кралската шведска академия на науките, която избира на кого да се присъди наградата, се казва, че тримата лауреати са наградени „за своите открития за едно от най-екзотичните явления във Вселената – черните дупки“.

Каква е ранната история на черните дупки?

Повече от сто години преди Алберт Айнщайн да публикува своята теория на относителността, Джон Мишел и Пиер-Саймън Лаплас предполагат, че изключително плътните звезди могат да имат толкова силна гравитация, че дори светлината не може да им избяга. Съответно поради това те ще станат невидими или тъмни звезди. 

Тази идея оживява отново през 1916 г., когато само няколко седмици след като Айнщайн публикува своята теория на относителността, германският астрофизик Карл Шварцшилд намира решение на тези уравнения, въвеждайки характеристика, която по-късно е наречена „хоризонт на събитията“ – точката на незавръщане, след която дори светлината, най-бързият обект в света, не може да избяга. Тези концепции и последиците от тях обаче звучат толкова странно тогава, че дори Айнщайн отказва да повярва, че такова нещо е възможно.

Индийският изследовател Б. Дат, както и независимо от него Робърт Опенхаймер и Хартланд Снайдер, извършват първите изчисления на гравитационния колапс на звезда през 30-те години. Те обаче правят опростено предположение за сферична симетрия.

До началото на 60-те години наблюденията на „квазарите“, които сега се наричат активни галактически ядра, подготвяха почвата за евентуално наблюдение на свръхмасивни черни дупки.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!